Явор Дачков разговаря с Виза Недялкова за политическата среда в България, пропагандната роля на медиите, войната в Украйна и натрупаните разломи в Европа. Разговорът е записан на 29 април 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Вотът за Румен Радев не е за пари, а да заприличаме на нещо - и държавата, и ние. Най-силното чувство в България е унижение - от случващото се и от начина, по който се поднася от медиите. Делян Пеевски е срам. Надеждата е простащината, която тръгва от парламента и публичното говорене, да намалее, а политиката да стане по-скучна. Медиите разделиха хората на „правилни“ и „лоши“, върнаха двумислието и говорят неща, в които никой не вярва. Войната в Украйна се използва за реванш и за заличаване на европейското престъпление от Втората световна война. Същото се случва и в Газа - Холокостът се зачерква. Спирачките ги няма, няма го онова „Не“. Европа върви към дъното. Икономиката се военизира, а войната крепи завяхващи авторитети.

Когато се махна Тодор Живков, ние всички се радвахме. Сега не бих казала, че всички се радват, че Радев дойде, но аз мисля, че има едно подобно облекчение. Все пак ние в едно нещо бяхме заедно и това беше неприемането на това, което се случваше. Срам и унижение. Не може да бъде. И всеки ден Пеевски излиза пред червеното въженце, кара ни се на всички, после казва пет думи с "грижа за хората" и си отива.

Да си представим и най-изпадналия българин... Дори този човек не дава да го унижават. Той може да изтърпи всичко. Може самият той да направи всякакви гадости, и глупости, но не може да понася да го унижават. Тая ситуация, която беше в България, беше унизителна. Това, което се случваше, беше унизително, интерпретацията му беше унизителна, медийната интерпретация от тези, които искаха да спечелят уж в борбата с всичко това, което ние не харесваме.

Няма човек в България, който да не вижда, че нещата не са наред. Какво се правим на луди? „О, новият спасител!“. Не! Радев не е спасител. Той просто не е това, което живеем година след година. На какво прилича това? Къде спахме?

Какво значи евроатлантизъм? То беше една брошка: „Аз съм от добрите, вкарайте ме в номенклатурата“. Между другото, Пеевски уби евроатлантизма като пръв и най-голям евроатлантик.

Във войната в Украйна от Западна Европа се използват за реванш, за заличаване на европейското престъпление по време на Втората световна война. 1 200 000 европейци, извън германците, са били на Източния фронт на страната на нацистите - италианци, румънци, българи, белгийци, французи, испанци... Какво говорим? Войната в Украйна зачеркна тяхното престъпление. И Палестина, Газа зачеркна Холокоста. За мен това са важни неща не защото искам да живея в миналото, а защото това бяха две спирачки. Тия спирачки ги няма. Просто имаше голямо „Не“, което не можеше да се престъпи. Сега го няма това „Не“. Войната започва да се използва за крепене не на завяхващия, а на несъществуващия вече авторитет на европейските министър-председатели. Брюксел, урсули, президенти, коалиции... всичко това върви към дъното.

О, нека да кажа за хибридните атаки! Преди изборите, почнахме да се тревожим: „Сега Путин като се намеси и почне да ни атакува“. Беше привикван Христо Грозев, който е един мошеник и некадърник. Премиерът Гюров, Надежда Нейнски-Михайлова, която много добре знае как се хранят журналистите. И тя да ми говори за Путин, който не ги храни на всичкото отгоре. Външен министър се меси за защита на медиите. То е „европейски щит на демокрацията“, който има бюджет 2,5 милиарда за миналата година, за да се бори с дезинформацията. А кои са дезинформацията? Ти, Яворе, и аз, Мартин Карбовски и още няколко... И те се бият за щита на демокрацията. И тази наивна женичка каза, че са установили една хибридна атака. Статия от Russia Today, публикувана в открит източник - тук не е така, че да е дошъл и да ти я е мушнал отдолу, всеки може да я прочете в мрежата. И те са я установили тази статия и това е резултатът от цялата тая борба.

Най-после министърът на вътрешните работи - обърни внимание - след края на изборите, седмица след края на изборите, каза, че няма данни за външна намеса по Петрохан и Околчица. Което беше истерията през всичките тия 2–3 месеца. Но той изчака да го каже след тези избори, защото от една страна той подлуди всички, но той в много голяма степен обедини тази общност, която има свойството да пощръклява периодически, защото те са хората с кауза. Но каузите са много интересни. Така както те се обединиха и заради снимката с Путин. Добре де, да ти се не види - ти не видя ли, че беше и Урсула там, и с нея Радев се ръкува, и че иска да ви каже: „Ние трябва да се разбираме с всички“. Не. Путин. Те са видели само Путин. Смешките свършиха и ние чакаме една обикновена всекидневна работа.