Катастрофално наследство във фискално отношение ще завари новото правителство. Бюджетният дефицит по предварителни оценки е между два и три милиарда евро, или между 2.5% и 3% от брутния вътрешен продукт, съобщава специализираният сайт fiscalenmonitor.com. Фискалният резерв също е сринат до равнища, които почти не оставят фискално пространство за маневриране на правителството.

Както „Гласове“ писа, в него има депозит от Българската банка за развитие в размер на 1.4 милиарда евро. Това са парите, които банката получи като увеличение на капитала и които веднага отдаде за съхранение във фискалния резерв. Така хем капиталът ѝ се повиши, хем фискалният резерв не спадна, но остана неясно кому е нужна подобна операция. Обясненията се насочиха към платежни операции, които ББР би направила от името на правителството на някакъв етап. Това няма да се случи, защото служебният кабинет реши да намали капитала на Банката за развитие със същата сума и да върне парите от държавното предприятие в системата на публичните финанси.

И тук започва ужасът.

Ако се проследи развитието на бюджета, ще стане ясно, че той не се увеличава равномерно със сходни суми всеки месец. Всеки следващ месец има по-голям дефицит и това се случва при управление на служебното правителство, което прави ударни разходи за инвестиции въпреки ограничения си мандат. Не става ясно доколко плащанията са по стари задължения или по нови проекти, дали могат да се забавят и трябва ли парите да се насочват точно в този момент. Същите неясноти витаят и при разходната политика на редовните кабинети, но сега е налице директен риск от икономическа и енергийна криза, които могат да прераснат в продоволствена криза, а служебното правителство харчи безогледно.

Традиционно политизираните речи на служебния премиер Андрей Гюров във вторник стигнаха и до ББР, като той посочи необходимостта парите да се върнат на държавата, вместо да стоят в „касички“. Този път обаче може да се помисли чии точно касички се пълнят и кой ги пълни. По всичко личи, че служебното правителство използва времевия си прозорец, за да разплати колкото може повече инвестиционни разходи и да завещае колкото може по-голям дефицит. Може да се допусне също, че и ресурсът на ББР се тегли, за да бъде изразходван и държавата да остане без никакви ликвидни буфери.

По подобен начин Асен Василев през 2022 г. почти остави фискалния резерв без свободни наличности, като в него останаха само средствата на Сребърния фонд. През 2024 г. се наложи дори Народното събрание със специално решение да му забрани да се разпорежда със средства отвъд тези, които се плащат по предварително уточнен план. Сегашният служебен министър на финансите Георги Клисурски беше заместник на Асен Василев и днес показва абсолютно същия манталитет на нулева загриженост към фискалната система, дори въпреки че сам призна за тежкото състояние, в което се намира.

Сметки с данните за фискалния резерв показват, че ако от него се извадят парите на ББР и ако правителството не посяга към Сребърния фонд, то ще разполага с милиард и половина евро свободен ликвиден ресурс. Фискалното пространство за маневриране с такъв номинален размер е по-малко от два процента от брутния вътрешен продукт и представлява в пъти по-нисък буфер в сравнение с този, който държавата е имала преди която и да било от трите големи кризи от началото на века до сега.

Добрата новина тук е неграмотността на служебния министър-председател Андрей Гюров, който въпреки едната година, която прекара в Българската народна банка, така и не се научи, че операциите с капитала на една банка отнемат по няколко месеца — както увеличението, така и намалението му. И декапитализацията, която планира, няма да му осигури ресурс за непосредствено изразходване.

Какво може да се направи

Връщането на парите от ББР към правителството означава, че то ще се нуждае от по-малко заеми. Проектобюджетите от миналата есен, които се употребиха като катализатор за протести, предвиждаха новите заеми да са около осем процента от брутния вътрешен продукт. След декапитализацията на ББР потребността от нови заеми ще спадне с 1.4 милиарда евро, или с малко повече от един процент спрямо БВП. Не е много, но не е и малко.

Огромният проблем на новото правителство е, че когато се сформира, държавата ще се намира в петия или дори в шестия месец от годината. Управляващите ще разполагат със силно ограничен времеви прозорец да теглят новите заеми. Рискът ще бъде неотложна потребност от пари и тяхното изтегляне при по-висока лихва.

За да си осигури пространство за маневриране, правителството ще се нуждае да освети реалното състояние на публичните финанси. Може би ще е удачно да потърси заеми в размер, надхвърлящ прогнозите за дефицита, с обяснението, че иска да формира буфер, но ако желае да не обезкървява икономиката, ще трябва да прекрати практиката със забавяне на плащанията и замитането им за следващи отчетни периоди.

Не само бюджетът

За да се справи с тежката ситуация, новият кабинет ще трябва да покаже креативност и да разработи решения, които не са свързани само с бюджета — да премахва пречки пред бизнеса, да оптимизира предлагането на услуги, да проправя пътя към нови пазари за българската продукция и да отваря вратите към България и към целия европейски пазар за доставчици с ключово значение. Ще се изисква мъдра дипломация и работа с Европейската комисия — амплоа, в което не сме свикнали да наблюдаваме българските правителства.

Изпитанията ще наложат незабавни мерки. Всичко сторено от досегашното правителство е мимикрия. Единствено може да се надяваме, че разплащанията по инвестиции не са направени към свои обръчи от фирми точно преди изборите. Реална антикризисна политика обаче досега не сме видели. Има някакви разходи. Няма стратегия. Действията на кабинета противоречат на всички разумни стъпки, които предишните правителства от този век предприемаха в навечерието на кризи, а именно — запасяване със значителни фискални резерви, позитивно говорене и насочване на ресурса там, където е необходим.

Кризата е изпитание за икономиката, както земетресението за една сграда. Първата задача е да се осигури структурната ѝ цялост, да се гарантира, че обитателите ще останат живи и няма да загубят дома си. Подразбира се, че комфортът им ще бъде нарушен. Работа на новото правителство, ако реши да подходи мъдро към предизвикателствата, ще бъде да съхрани тъканите на държавността и връзките между ключовите отрасли. За първи път ще проследим как България се възползва от членството си в еврозоната, за да съхрани кредитирането в период на изпитание.

Всякакви политики по насърчаване на зеленчукопроизводството, скъсяване на пътя от фермата до крайния клиент, диверсификация на енергийните източници, включително и рестартиране на топлоенергията от въглища, трябва да се поставят на масата. Напълно възможно е сега, с приключването на отоплителния сезон и настъпването на лятото, истинският шок да се отложи за есента.

Сигурно ще е разумно правителството да използва първите си сто дни, за да опознае тежката ситуация и да си състави план, но след това ще трябва да действа последователно и без забавяне. Лошата новина е, че в бюджетно отношение то ще получи „наследство от пепелища“.

-----------------------------------------

„Наследство от пепелища“ е заглавие на книгата на Тим Уайнър, в която авторът разказва историята на ЦРУ.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

https://glasove.com/komentari/nasledstvo-ot-pepelishta-v-byudzheta-shte-poluchi-novoto-pravitelstvo