Априлското въстание е връхната точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Главната му цел е извоюване на политическата независимост на българския народ. За осъществяването ѝ важна роля изиграват предхождащите събития в страната, международната обстановка и натрупаният революционен опит.

В края на 1875 г. в гр. Гюргево, група революционери, сред които Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Георги Обретенов, Георги Измирлиев, Георги Икономов, Никола Славков и др. образуват Гюргевския революционен комитет. Всички дейци са единодушни, че трябва да се пристъпи към ново въстание след провала на Старозагорското (1875 г.) и то да започне през пролетта на следващата година.

Във връзка с подготовката за предстоящото въстание, дейците от Гюргевския комитет разделят страната на 5 революционни окръга, начело на които са избрани главни апостоли и техни помощници – I Търновски, II Сливенски, III Врачански, IV Пловдивски и V Софийски.

Всички единодушно приемат предложението за повсеместно въстание, което да действа по предварително изготвени устав и програма. Решено е то да започне на 1 май 1876 г.

В следствие на предателство, въстанието избухва по-рано – на 20 април 1876 г., в Копривщица. Гръмва първата пушка, въстаниците превземат конака, а Тодор Каблешков написва своето „Кърваво писмо“ до апостолите в Панагюрище:

"Братя, вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който иска да затвори няколко души заедно с меня. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюринът и няколко заптии…

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява над конака пушките гърмят, придружени от ека на църковните камбани и юнаците се целуват един други по улиците…

Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…"

В Сливенския революционен окръг за главен апостол е избран Иларион Драгостинов, а за негови помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. По-късно към тях се присъединява и Георги Икономов.

През м. февруари 1876 г. в Сливен пристигат Стоил войвода и Георги Икономов. Започва подготовка за въстание, която обхваща Сливенско, Ямболско, Котленско, Новозагорско и Карнобатско.

На 14 (26) март 1876 г. в къщата на братя Кутеви се събират местните революционни дейци, за да изберат ръководството на комитета. За председател е определен Нено Господинов (Брадата), за подпредседател – Димитър Кукумявков, за секретар – Георги Киряков и за касиер – Петър Каракостов. Къщата на Нено Господинов е избрана за място на тайната поща и за среща на революционните дейци. Поставя се задача в Балкана да се изградят лагери с храна и боеприпаси, определени са агитатори за града и околните села.

Налага се Георги Икономов да напусне Сливен и заминава за Търново, а по-късно се включва в действията в Панагюрския революционен окръг.

След неговото заминаване в Сливен пристигат апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов, които носят със себе си прокламации, устави, модерни оръжия и знаме. От едната страна са извезани думите „Свобода или смърт“, а от другата „1 май 1876 г.“

Преждевременното избухване на Априлското въстание в Копривщица заварва Сливенския революционен окръг неподготвен.

Иларион Драгостинов и Георги Обретенов, заедно с бунтовници от Сливен и Ямбол се отправят към определения през март въстанически лагер в местността „Куш бунар“. Там се сформира чета, начело със Стоил войвода и знаменосец Стефан Серткостов. Планът предвижда да се завземат околните балкански села с оглед присъединяването на нови четници. На Куш бунар всички полагат клетва под кръстосаните сабя и пушка и започват бойния си път.

На 7 (19) май четата се отправя към селата Нейково и Жеравна, където се присъединяват над 50 четници и се отправят към сборния пункт връх Разбойна. Броят на въстаниците нараства на над 70 души, които в продължение на няколко дни водят редица сражения с османски потери, които ги преследват.

Смъртта си намират много четници, сред които Георги Обретенов, Дели Ради, апостолът Иларион Драгостинов, Васил Кавлаков, знаменосецът Стефан Серткостов и други. След това малцината останали четници, начело със Стоил войвода, се отправят през Агликина поляна към с. Шивачево, където е изпратен Андон Кутев за помощ и храна, но е заловен на 12 (24) май.

На следващата сутрин въстаниците са обкръжени от османска потеря в местността Сатма чешма, край с. Близнец, в опит да пресекат придошлата р. Тунджа.

Тук на 13 (25) май е убит Стоил войвода. Останалите четници са обесени или изпратени на заточение.

Благодарение на молбите на Сливенския митрополит Серафим пред Шевкет паша Сливен и околните села са спасени от опожаряване.

Така трагично приключва въстанието във Втори сливенски революционен окръг.

Днес отдаваме дължимата почит и уважение към всички онези четници, водени от Стоил войвода, които жертват себе си и оставят костите си в Балкана в името на народа и свободата му.

Априлското въстание постига своята цел – отзвукът от неговото кърваво потушаване е толкова силен, че поставя Българския национален въпрос на международната сцена и е ключова стъпка към политическото освобождение на България.

Виктория Михнева, уредник в отдел „История на България XV-XIX век“, Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“