Това е последният ден от Страстната седмица. Тя е най-дългата седмица в годината, която е наситена с много тъга и покъртителни изживявания и в която Христовите страдания са прелюдия към вечния живот. Това е ден на тишина, молитва и духовна подготовка за настъпването на най-светлия християнски празник – Великден.

На Велика /Страстна/ събота отбелязваме погребението на Господ Иисус Христос. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина.

При погребението на Иисуса присъствала Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада. Душата му слязла в ада освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да отиде в рая или ада.

Чудото на Благодатния огън

Едно от най-известните събития, свързани с Велика събота, е слизането на Благодатния огън. Това чудо се случва всяка година в Йерусалим, в храма „Възкресение Христово“, изграден над Божи гроб. Според традицията в този ден в храма се събират хиляди вярващи от цял свят, за да станат свидетели на слизането на Свещения огън. Смята се, че пламъкът се появява по чудодеен начин над гроба на Иисус Христос и се разпространява сред поклонниците.

Благодатният огън символизира светлината на Христовото възкресение и победата на живота над смъртта.

Какво се прави на Велика събота?

На Велика/Страстна събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането на най-големия празник Великден.

Традициите за празника повеляват да се принася в символична жертва пасхално агне. Който няма агне, може да заколи кокошка или пуйка. Домакините месят и печат обредния великденски хляб. Това е последният ден от Страстната седмица, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Първото червено яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила.

Според обичаите нa този ден се ходи на гробищата. Раздават се боядисани яйца и хляб за душите нa мъртвите. Дo обяд се разрешава дoмaĸинcĸaтa paбoтa, ĸoятo пo-нaтaтъĸ през деня се забранява напълно.

Богослужение на Велика събота

В този ден започва празничната подредбата на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Свещениците сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени символизират победата на Христос над тъмните сили и грехопадението.

Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните). Според каноните на православната църква на този ден обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък).

Службата на Велика/Страстна събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота.

В полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос воскресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истина воскресе„.

Богослуженията преди Великден са най-високата точка в православната литургическа традиция.

Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение вярващите трикратно да обикалят църквата и да си разменят червени яйца.

Значението на Велика събота

Празникът има особено значение в християнската вяра. Тя символизира прехода между смъртта и възкресението, между тъгата от Разпятието и радостта от победата на живота.

Затова денят се възприема като време за размисъл, молитва и духовно пречистване. Вярващите се подготвят да посрещнат най-големия християнски празник – Възкресение Христово.