"Особено внимание в момента се обръща на чистата енергия. А чистата енергия може да бъде не само типично зелената, но и ядрената. И тук бих искала да кажа, че в последно време институтите на БАН са на прага, смея да се надявам, на световен пробив. Става дума за ядрен синтез, който е базиран не на класическите плазменни технологии, а на лазерни импулси с много висока честота, които се управляват и при които ядрената реакция е не с тежки ядра, а с леки ядра."

Това заяви член-кореспондент проф. Евелина Славчева, председател на БАН, в студиото на News.bg пред главния редактор Калоян Константинов. Тя допълни, че е осигурено финансиране, за да бъде повторен експериментът и да се потвърди откритието. Ако това се случи, "би било световно събитие в областта на ядрената енергия".

Тя обясни на прост език, че традиционната атомна енергия произвежда отпадни продуки, които са изключително опасни и трябва да се съхраняват внимателно. При новия метод не се получават такива отпадъци. Откритието би позволило освен това да се създадат много по-малки и достъпни енергийни инсталации.

Тя даде пример и с друго откритие на БАН, което пряко кореспондира с нуждите на бизнеса и обществото, свързано с развитието на водородните технологии. При съхранението на водора досега се е смятало, че абсорбирането на молекулата водород става върху едно активно място на повърхност. Сега експерименти са доказали, че две молекули могат да бъдат абсорбирани върху едно активно място. Ако това чисто теоретично откритие бъде приложено широко, би имало голямо влияние върху технологиите и живота ни.

Чл.-кор. Славчева изтъкна, че у нас често пъти липсва комуникация между науката и бизнеса, но това не се дължи само на Академията и университетите. На самата индустрия у нас сякаш ѝ липсва културата на сътрудничество с науката, на задаването на задачи и финансирането им. Защото така се случват откритията: фирма или институция се сблъсква с проблем, финансира неговото решаване и се получава пробив. В противен случай често фундаменталната наука в името на науката се разминава с обществените ползи и нужди, което води и до финансови ограничения.

От своя страна, БАН се опитва да разреши тази пречка, като организира не само форуми и срещи с бизнеса, а директни посещения в конкретни предприятия, за да могат да установят контакт и разберат проблематиката пред дадения екип - и да работят заедно по отстраняването му.

Кадровият проблем

В тази връзка председателката на БАН коментира и тъжната статистика на малкото млади хора в България, които се захващат с научна работа. Причините са слабото заплащане и остаряла материална база. От 2021 г. насам обаче се забелязва известно подобрение, след като стипендиите и заплатите в сектора бяха вдигнати, а последните 10 години инфраструктурата започна да се обновява.

"В момента имаме изключително добра апаратура. Нямаме извинение да не бъдем на световно ниво. Младите хора, които наистина имат любопитство и интерес, се задържат. Проблемът е, че малко са тези, които припознават науката като свое поприще, защото там натрупването изисква време, израстването изисква време и само хора, които имат вътрешна потребност от тази ценност, от знанието - остават", заяви проф. Славчева.

Въпреки това инфлацията последните месеци е сериозна и стопява стойността на заплатите в Академията, като се очаква при новия бюджет да има вдигане на възнаграждението. Особено проблемно в момента то е спрямо техническите и експертни лица в институтите, не толкова при самите учени: "Например един сериозен микроскоп или друга апаратура изисква техник или специалист с висше образование, който е много ценен. Така че там е големият проблем."

Това е свързано и с намаляването на общия състав на БАН. През 2009-2010 г. Академията се е съставлявала от 7000 души, които преди това са наброявали 15 000. В момента вече са около 4700, като едва половината са академичен състав. "През 2025 година за първи път се наблюдава известно нарастване на броя на учените, т.е. хората, вземащи академична длъжност, стотина души в сравнение с предходната."

Оказва се, че не само бизнесът не търси науката в страната за съвети, ами често пъти и управляващите. Проф. Славчева даде пример с разработването на стратегия за развитието на енергетиката в България преди 10 г., която обаче е била почти напълно пренебрегната. В момента БАН разработва актуализиран вариант с надеждата, че ще му се обърне внимание. Тя сподели със съжаление, че много от проблемите, които страната ни изпитва в момента, са били описани в документа и е било възможно да се избегнат, ако някое правителство се бе вслушало.

"Смятам, че ако бяха разбрали, че в БАН стратегиите се разработват на база факти и научни анализи, без да се взема предвид конюнктурата в момента, вероятно щяхме да бъдем в по-добра ситуация", каза тя и допълни, че има страни в ЕС, където държавата работи много по-тясно с науката и взема решения, базирайки се на нея.

Председателят на БАН обаче даде добър пример за работа с властите със скорошното споразумение със Столична община във връзка с разрешаването на териториални спорове, което позволява изграждането на нов парк в "Овча купел".

Честването на Априлското въстание

Председателят на БАН коментира и една от най-важните теми в обществото последните седмици, а именно честването на 150-тата годишнина от Априлското въстание, с чието организиране се е заела именно Академията. На сайта на институцията има качен календар със събития, свързани с честването на датата в цялата страна.

Сред тях се открояват две по-големи: едното ще бъде на 20 април в Копривщица, където ще бъде представено и списание на БАН с текстове по темата, както и издание на списание ЛИК от БТА. "След това на 27 април под патронажа на президента в големия салон на БАН ще имаме тържествено общонародно събрание, което е посветено на годишнината. И паралелно имаме редици съпътстващи събития като научни конференция, беседи из страната, с вечери, които са тематични в БАН. Правим и голяма изложба в архива и библиотеката ни, която ще има електронен вариант и ще се разпрати в чужбина", допълни тя.

източник: НЮЗ БГ