Велики четвъртък е възпоменание на Тайната вечеря. Иисус Христос завещава новата заповед за любов към всички и казва на учениците си, че ще бъде предаден.

Мозайка във Виена на Тайната вечеря от Джакомо Рафаели.

В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, а Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже бил ковчежник. След вечерята Христос отива в Гетсиманската градина, където се моли до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Боядисване на великденските яйца

Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди Великден.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. В България те носят най-разнообразни названия: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.

Червените яйца символизират христовата мъченическа кръв, а великденският хляб е символ на агнеца божий - Христос.