Последните дни от земния живот на Спасителя се наричат още дни на страданието. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Страстна седмица е последната седмица преди Великия ден – Възкресението на Сина Божий, Иисус Христос.

Седмицата започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до петък – най-тъжният ден за всички миряни, наречен Разпети. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски думата „страст” означава страдание. Ето защо последните дни от земния живот на Спасителя се наричат още дни на страданието. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Велики понеделник

Вместо в двореца, Христос отива в Йерусалимския храм и го намира както обичайно, пълен с търговци. Той преобръща масите на сарафите и продавачите на гълъби, укорявайки ги, че превръщат Божия дом – „молитвен дом за всички народи“ – в „разбойнически вертеп“.

Апостол Марко пише следното в 11:15-17:

"Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи, а вие го направихте разбойнически вертеп?, критикувайки превръщането на свещеното място в тържище.

След това Христос изцелява болни, дошли в храма за помощ. Точно тогава главните свещеници и книжници започват да търсят начин как да го погубят.

Велики понеделник е свързан с още една притча, разказвана от Христос – за безплодната смоковница (смокиня), която се съдържа единствено в евангелието от Лука. В древна Юдея и Израил смоковницата била символ на мъдрост. Изсъхването ѝ означавало, че мъдростта е напуснала израилтяните, т.е. смоковницата на юдеите останала безплодна. А доколкото дървесината на смоковницата не става за никакви строителни нужди, такова дърво, „което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън“.

В притчата се разказва за един стопанин на лозе, който 3 години търсел плодове от смокинята, но не намирайки, решил да отсече безплодното дърво. Единственият у стопанина лозар го помолил „остави смоковницата още една година, аз ще я обкопая и наторя. Ако и след това не принесе плод – ето тогава ще я отсечеш”.

Точно половин година, след като божият син разказал тази притча, и няколко дни преди юдейската Пасха, изтекло времето на божието очакване и това било точно Велики понеделник, когато Христос се запътим към Йерусалим и изгонил търговците от храма.

Обвинява ги, че оскверняват свещеното място, защото господ е казал, че домът му ще бъде молитвен. „Поучавайки, казваше им: „Не е ли писано, домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи?”, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.