На по-прост език това означава, че когато хората очакват повече от държавата, а тя не е способна да го предостави моментално, тя наема допълнително хора или повишава заплатите им, за да приемат да работят при по-високо натоварване и изисквания. Това може да се проследи през дефицита на медицинския персонал и периодичните сигнали за лекарски протести в общинските болници. Вижда се и през увеличеното натоварване на полицаите и нарядите, които дават по охрана на границите. Увеличението на учителските заплати обаче е най-забележимото проявление на тази тенденция. То започна през 2017 година, а миналата година учителските синдикати директно поискаха възнагражденията им да се фиксират на два и половина пъти размера на минималната работна заплата.

Най-голяма жертва на тези тенденции са инвестиционните разходи, които стагнират въпреки очевидната необходимост от повече капиталови разходи, сочи документът. Именно това е причината за водни режими в населени места с лоша водоснабдителна мрежа, по която водата се губи. Когато пътнотранспортните произшествия се случват заради лоши пътища или необезопасени участъци, отново в основата стоят инвестиции, за които не е имало средства.

„В перспектива геополитическите шокове и сътресенията, през които преминава международният световен ред, ще увеличат необходимостта и от непродуктивни публични инвестиции в отбрана. Следователно в перспектива демографията и икономическата конвергенция (увеличението на заплатите и пенсиите), както и необходимостта от повече продуктивни публични инвестиции и инвестиции в отбрана, само ще увеличават натиска върху държавните разходи“, твърдят авторите.

Инвестициите в отбрана се наричат непродуктивни, първо защото голяма част от въоръжението е внос от чужбина и така се стимулират чужди икономики, и второ, защото в мирно време веднъж закупената военна техника може да се използва в учения, но не създава добавена стойност за икономиката.

Очертаната перспектива е нерадостна.

„След десетилетия на относителна стабилност фискалната и икономическата политика на България се намира на кръстопът. Публичните финанси навлизат в период на структурен дисбаланс между приходи и разходи, обусловен от няколко фактора: 1) застаряването на населението; 2) конвергенцията на българската икономика; 3) нарастващата необходимост от по-високи публични инвестиции и 4) постепенно изчерпване на възможностите за естествено разширяване на данъчната основа и увеличаване на допълнителните данъчни приходи като дял от БВП в рамките на действащия данъчно-осигурителен модел“, се казва в заключението.Новини България

Ако не се вземат мерки, такива ще трябва да се предприемат по-късно, насила и в по-голям мащаб, когато държавата се сблъска с невъзможността да рефинансира стария си дълг и да тегли нови заеми при нормални лихви.

Това съветът нарича неконтролируема фискална консолидация, която може да нанесе трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото. Причината е, че това минава през рязко и моментално понижаване на държавните разходи или повишаване на данъците и винаги води до намаление на доходите и ограничава потенциала за икономически растеж.

Това се случи през 1997 година, когато България беше принудена да реформира всичко наведнъж, едновременно след хиперинфлацията и като условие да получи евтино кредитиране от Международния валутен фонд. Следващият път, когато България прибягна към подобни мерки, но без да има нужда, беше периодът от 2009 до 2013 година, когато финансов министър беше Симеон Дянков. Неговата сгрешена политика депресира икономиката, потисна доходите, удвои безработицата и намали работната сила с 350 000 души.

За да не се стигне до подобни мерки, се препоръчват действия в четири направления. Преосмисляне на данъчно-осигурителната система и промяна в ставките или обхвата на облагането. Реформи в размера на социалните трансфери и вероятно намаление на пенсиите, комбинирано с увеличаване на пенсионната възраст. Промяна в обхвата на предоставяните публични услуги, което означава тяхното ограничаване и оставяне на пространство те да се предлагат от частни фирми. Препоръчва се през периода на реформите да се приложи контролирано използване на допълнителен държавен дълг, с което да се смекчат ефектите от икономическите сътресения и да се осигурят необходимите инвестиции до ребалансирането на икономиката.

Съветът за икономически анализи беше сформиран през 2023 година от тогавашния вицепремиер Атанас Пеканов. Целта му е да служи като консултативен орган на изпълнителната власт, като дефинира проблеми в публичния сектор, които имат потенциал да застрашат икономическото развитие, и да набелязва потенциални решения.

През годините той е публикувал ценни проучвания, в които защитава плоския данък, предупреждава за дефицита на медицински персонал и разглежда измеренията на демографската криза, управлението на ядрени отпадъци и редица други теми. След публикацията, касаеща липсата на медицински работници, професията на медицинските сестри беше обявена за застрашена. В резултат днес висшите училища са стимулирани да подготвят специалисти в тази област.

След публикуването на статията с нас се свърза д-р Пламен Ненов, автор на документа, който участва в съвета и е главен изследовател на Норвежката централна банка. Той ни обърна внимание, че мненията, изразени в анализа, са единствено на автора му, не ангажират по никакъв начин и не представят мнения на Норвежката централна банка,

Автор: Стефан Антонов за "Гласове" 26 Март 2026 2935 12

https://glasove.com/komentari/i-darzhavata-si-prizna-publichnite-finansi-sa-pred-katastrofa