Благовещение е сред най-красивите християнски празници, посветен на едно от най-важните евангелски събития - слизането на Архангел Гавраил, който съобщава на Божията майка - Дева Мария, че ще роди Синът Божий. Празникът се отбелязва на 25 март и се почита от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).

Архангел Гавриил бил изпратен от Бога в малкият град Назарет, за да възвести на Дева Мария, че й предстои да зачене от Духа Светаго и да роди Младенец: „ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.“. Мария отговорила на ангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“. (Л.1:26–38).

Дева Мария била специален човек, иначе не би била избрана от Господа за такова удивително събитие, което изменя цялата история – съединяване на Божествената с човешката природа, в Нейния Син. Вярата на Дева Мария била не по-малко силна от тази на много християнки, които избрали пътя да служат само на Господа и за които вече знаем от последващата история на Църквата. Но нейната природа била особено открита за приемането на ангелската вест и действието на Божията благодат. Едно явяване на ангела не може да извърши цялото дело, нужно било съгласието на човек, съгласието на Дева Мария да приеме волята Божия и да стане Майка на Спасителя. Богородица дала съгласие от името на цялото човечество: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“ (Лука 1:38). В крайна сметка се случило двойно събитие – проявата на Божието милосърдие към хората и приемането на това милосърдие от човека, благата вест. Без съгласието на Богоотроковицата не би се случило нашето спасение. тъй като Бог никога не действа против свободната воля на човека. Бог се нуждае от свободната любов на човека към Него, а не принуждавана чрез никакви външни обстоятелства. Ето защо в Благовещение виждаме пример за синергия (съвместно действие) на Божията благодат и съгласието на човека.

Благовещение се празнува 9 месеца преди Рождество Христово.

Църквата ни учи, че човек се появява на този свят в момента на зачатието в утробата на майката, а не в момента на раждането си.

Според учението на Църквата, Бог в своето величие снизходил, умалил Себе Си до човек, а Дева Мария, ставайки майка на въплътения Бог, надминала целият човешки и ангелски свят.

Богородице Дево, радвай се!

Благодатна Марие, Господ е с Тебе!

Благословена си Ти между жените

и благословен е плодът на Твоята утроба,

защото си родила Спасителя на нашите души.

Думите на една от най-известните и любими молитви на Църквата, отправени към Пресвета Богородица, почти буквално повтарят обещанието към Дева Мария, произнесено от Архангел Гавраил.

Благовещение е началото на изпълнението на Божието обещание към падналото човечество в лицето на Адам и Ева, за това, че техният потомък (Бит.3:15) ще унищожи измамилата ги змия (дявола).

Благовещение на гръцки е Евангелие, Блага вест. Точно така се наричат първите четири книги на Новия Завет, най-важните книги на Библията. Пророчеството за раждането на Спасителя на света, чието изпълнение било толкова очаквано в Иудея, станало като лек повей на вятъра, незабележим за целия свят. Прекланяйки се пред силната вяра на Богородица и пълното й доверие в Бога, Православната Църква въздава на Света Дева Мария първенството на всички хора родени някога.

Благовещение е централното събитие в цялата Свещена история, то се намира точно в средата между Стария и Новия Завет. Заветът с Авраам започнал със съмнението на възрастната му съпруга Сара относно способността й да стане майка, родоначалница на богоизбрания народ. Новият Завет станал възможен благодарение на чистата вяра на Дева Мария в откровението за свръхестественото раждане на нейния бъдещ Син–Месията, Спасителят на цялото човечество (Л. 1:26–38).

Благовещение е и важен български народен празник, като е известен и с наименованията Благовец, Благоец, Благовещене, Благощене, Благостене.[1]

На този ден е празнуван и храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата на България.

Преди 9-ти септември Благовещение се е чествал у нас като Ден на майката.