Народните представители приеха окончателно удължителния закон за бюджета, без който държавата нямаше да може да извършва плащания след 31 март.

Законопроектът предвижда действието на удължителния бюджет да продължи до приемането на редовен бюджет за 2026 г. С него се прави леко разхлабване на държавните разходи, като по-съществен ефект ще има на ниво общини.

Повече свобода за общините

Предвижда се разширяване на правомощията на кметовете и общинските съвети, които ще могат да извършват допълнителни разходи, въпреки че при липса на държавен бюджет не могат да приемат собствени бюджети.

Освен това общините ще могат да използват преходните остатъци от предходни години, което допълнително ще облекчи финансовото им управление.

Държавни гаранции за газов проект

В рамките на удължителния бюджет беше прието предложение на Делян Добрев от ГЕРБ, с което кабинетът ще може да поеме държавни гаранции за близо 92 млн. евро.

Средствата са предназначени за разширяване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“, част от проекта за Вертикален газов коридор, който включва България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

Достъп на банките до данни от НАП

Парламентът одобри и текст, който позволява по-лесен достъп на банките до Регистъра на НАП за заетостта, което цели улесняване на финансовите процедури.

Отхвърлени предложения

Не беше прието предложението на „ДПС-Ново начало“ Комисията за енергийно и водно регулиране да поеме контрола върху проверките на около 100 000 електромера и газомера годишно. Идеята предвиждаше разходите да не се поемат от потребителите, но щеше да струва на бюджета около 6,5 млн. евро.

Сред останалите отхвърлени предложения са:

увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро

по-високи заплати за медицински сестри и акушерки

намаляване на партийната субсидия до 0,51 евро на глас

разширяване на лимита за плащания в брой, предложено от ПГ на ИТН