На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха срещу Иран съвместна стратегическа многосферна настъпателна операция с дистанционни ракетни удари, управлявани мрежово-центрично и с широко използване на изкуствен интелект. Целта на съвместната операция е комплексна и означава: първо, смяна на иранското държавно устройство с подвластно на САЩ; второ, премахване на иранската ядрена заплаха и заграбване на иранския уран; трето, раздробяване на Близкия изток и установяване на хегемония на Израел в региона; четвърто, контрол върху иранския нефт и лишаване на Китай от него; пето, лишаване на Русия от използване на транспортния коридор „Север–Юг“, прекъсване на част от китайския проект „Един пояс – един път“, преминаваща през Иран, и активиране на коридора Индия–Израел–Европа. При осъществяване на тази цел САЩ ще създадат условия за контрол върху енергийните ресурси, ще предизвикат икономически проблеми за Китай, Русия, Европа и Индия, ще затвърдят хегемонията си на планетата и доминирането на Израел в региона.

Обосновката за провеждане на операцията е изложена в Стратегията за национална сигурност на САЩ от декември 2025 г. и гласи: „В Декларацията за независимост основателите на Америка ясно формулират предпочитание към ненамеса в делата на други държави“, но „за държава, чиито интереси са толкова многобройни и разнообразни, колкото нашите, стриктното спазване на принципа за ненамеса е невъзможно“. Следователно някои държави не трябва да съществуват така, както са решили, а така, както е удобно на САЩ. Иран е една от тях и поради това е необходимо провеждане на операция „Епична ярост“. Следователно САЩ вече реализират националната си стратегия – започнаха с Гренландия, унижиха Венецуела, продължиха с Иран и… започват да планират следващата жертва, вероятно Куба.

Операциите за преформатиране на държавното устройство на Иран започнаха с провеждане на атака в киберпространството и продължиха с масирани удари с крилати ракети в момент, когато се провежда съвещание в резиденцията на Върховния лидер аятолах Али Хаменей с висшето държавно и военно ръководство. Нанасянето на удара по време на съвещанието показва, че часът за провеждането му е бил известен. Според западни медии ЦРУ го научава от агент, близък до висшето ръководство. Вероятно е така, защото след няколко дни е арестуван влиятелният командир от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) генерал Исмаил Каани. Освен това се твърди, че Мосад успява да се включи в уличните камери около правителствения комплекс и да следи всяко движение на Върховния лидер. За да се убедят в точността на информацията, агресорите, въпреки заложения в плана час, отлагат удара до момента, в който ръководството се събира на съвещание. Генерал Каани напуска съвещанието малко преди удара. Същото прави през септември 2024 г., когато с израелски удар е убит лидерът на Хизбула Хасан Насрала, и през юни 2025 г., когато Израел ликвидира част от генералите на КСИР.

Предполага се, че ръководството на Иран не е очаквало удар, защото е било уверено, че предстои успешно завършване на мирните преговори. Въпреки това по Иран е нанесен бърз обезглавяващ удар с 30 ракетни попадения. Заедно с аятолах Али Хаменей загиват неговите дъщеря, зет и внук, а по-късно от раните си почива и съпругата му. Убити са министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, командващият КСИР, ръководителят на разузнаването и секретарят на отбраната. След удара целта е постигната – страната остава без ръководство. Но за изненада на агресорите много бързо е организиран Временен управляващ съвет, в който, съгласно конституцията, влизат президентът, ръководителят на съдебната власт и член на Съвета на КСИР. Въпреки болезнените удари Иран не става неуправляем и започва добре обмислена отбранителна операция „Правдиво обещание“. Само след десет дни Съветът на старейшините избира Моджтаба Хаменей, втория син на убития аятолах Али Хаменей, за нов Върховен лидер.

Като се има предвид многобройната и добре организирана пета колона в страната и внедрените диверсионни групи, може да се твърди, че многосферната настъпателна операция се провежда във всички сфери – на сушата (агентурно), във водата, във въздуха, в космоса и в киберпространството. Тя се провежда по самостоятелно решение на агресорите и без разрешение на Съвета за сигурност на ООН. Явно е, че вече не съществува нищо от досегашния световен ред, установен след Втората световна война. Действа само правилото на САЩ – или ще изпълнявате каквото ви се казва, или ще ви унищожим.

Президентът Мадуро не се съгласи да изпълнява и беше отвлечен, а аятолах Али Хаменей не се подчини и беше убит. Такива престъпни действия също имат оправдание в посочената национална стратегия, в която се твърди, че „силата е най-добрият възпиращ фактор“ и че само с „мир чрез сила“ може да се постигне върховенство на САЩ.

Преди операцията, на 26 февруари, се провежда трети кръг от преговорите в Женева, на който, според МВнР на Оман, е постигнат значителен прогрес и през следващата седмица предстоят преговори на техническо ниво. Въпреки това само след два дни започва настъпателната операция срещу Иран. Впрочем през юни 2025 г. ударът на САЩ също започва при провеждане на преговори.

Това означава, че не трябва да се вярва на Тръмп, когато се преговаря с него, а трябва да се извършва подготовка за действие по най-опасния вариант. Всъщност точно това правят Иран и Русия, която преговаря със САЩ, но не спира специалната военна операция в Украйна, защото знае с кого си има работа. Добре е да се напомни известната мисъл: „Да си противник на САЩ е опасно, но да си им приятел е смъртоносно“. Президентът Пезешкиан направи опит да отвори иранската икономика към Запада, но получи все по-големи изисквания и не успя. Днес страната му е в руини.

На Запада и преди всичко на САЩ е необходим раздробен Близък изток, в който регионален хегемон да бъде Израел. САЩ не желаят от ресурсите на региона да се възползва Китай, обявен в националната стратегия за най-голямата заплаха. Затова в нея е записано: „Искаме да предотвратим доминирането на враждебна сила в Близкия изток върху неговите петролни и газови запаси и контролни точки, през които те преминават“. В това е смисълът на геополитическата амбиция на САЩ в операциите против Венецуела и Иран – откъсване на Китай от използваните досега ресурси, срив на транспортните коридори, преминаващи през Иран и използвани от Китай и Русия, организиране на икономическо задушаване на тези страни и постигане на безапелационна силова хегемония на планетата. Те обаче ще я постигнат само при условие, че заплашените страни не обединят усилията си за защита на своя суверенитет и начин на живот.

Засега само Русия и Иран отговарят на американската наглост с оръжие в ръка, но само те не са достатъчни. Поради това е необходим ръководен фактор, способен да обедини значителен брой страни за отпор на САЩ и подкрепящите ги васали. На 5 март министър Лавров заяви: „Русия ще направи всичко по силите си, за да направи съвместна военна операция на Съединените щати и Израел срещу Иран невъзможна. Ще направим всичко възможно, за да работим с други миролюбиви членове на международната общност, включително в Съвета за сигурност на ООН и Общото събрание, за да създадем атмосфера, която ще направи тази операция абсолютно невъзможна“ – има се предвид евентуална съвместна сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран. Такъв обединителен фактор най-вероятно може да стане Русия.

Изглежда, че САЩ и Израел не се решават сами на сухопътна операция и затова подтикват иракските кюрди да я започнат на юг, на приграничната иранска територия. Замисълът е да се отвлече иранската армия от вътрешността и така да се облекчи въоръжено въстание на петата колона. Очевидно агресорите не са в състояние сами да довършат започнатото, а подкупват и жертват други народи и етноси, за да постигнат целта си. Пример за това са Украйна, кюрдите и местен ирански етнос. Напоследък чрез изстреляни неопознати БЛА се провокира Азербайджан да създаде северен фронт срещу Иран. Той действително започна военни приготовления, предизвикали Иран да приведе в бойна готовност войските си в северната част на страната.

В САЩ разбират, че единствено победа в сухопътна операция може да промени държавното устройство на Иран. Но сами не се решават и затова търсят начин с кюрдите, Азербайджан и дори с участие на европейски съюзници да формират съответна коалиция, т.е. да въвлекат колкото се може повече страни, включително Украйна. Според Reuters Зеленски с гордост е заявил, че от САЩ е постъпила молба да изпрати в региона свои специалисти по борба с БЛА, тъй като от използваните досега 2000 апарата от Иран ПВО много трудно се справя. Това обаче е нов етап от войната, за недопускане на който говори министър Сергей Лавров.

Иран не може да се сравнява с огромната военна мощ на САЩ и Израел и затова неговата отбранителна операция се е планирала и се провежда асиметрично. На мощта на авиационно-ударната група на САЩ до Персийския залив Иран противопостави новото ударно оръжие – едновременно използване на голям брой самолетни БЛА. Те принудиха най-важния елемент от групата, самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“, да се изтегли на около 1200 км от залива, а след опита за удар по него с четири балистични ракети да се отдалечи в Индийския океан. В случая масиран удар с БЛА претоварва системата за ПВО и допускането на грешки е много вероятно, а дори и едно попадение по самолетоносача може да създаде крупни проблеми.

Друг елемент от асиметричната защита са ударите по информационните средства на американо-израелската групировка. С тях тя се лишава от основното си предимство – своевременно откриване и идентифициране на целите. ПВО на Иран към 6 март унищожава два разузнавателни БЛА MQ-9 Reaper, а един е свален от дружески огън. Впрочем от свалените до тази дата пет изтребителя F-15 три също са от такова въздействие. САЩ вече загубиха седем РЛС, включително и център за космическа свръзка в Кувейт. РЛС в Йордания е от системата на ЗРК THAAD и е част от системата за ПРО на САЩ и Израел в Близкия изток. Тя и РЛС в Саудитска Арабия откриват изстреляни свръхзвукови и хиперзвукови ракети и определят характеристиките им, осигурявайки до 15–20 минути за предприемане на защита – след ударите по РЛС такава възможност няма. Силно са повредени и две РЛС в Бахрейн, използвани за радиоелектронно разузнаване. Друг удар прави неизползваема РЛС за ранно откриване на изстреляни ракети, изградена в Катар, която е аналогична на РЛС на САЩ в гренландската база Питуфик (бивша Туле). Според The New York Times са поразени „минимум седем американски обекта за спътникова свръзка, изградени в пет страни от региона“. Според специалисти посочените удари „ослепяват“ въоръжената им групировка.

Иран не може да порази обекти на територията на САЩ и затова нанася удари по техните военноморски и авиационни бази в Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия. Сериозни разрушения са нанесени на вертолетната база на Пентагона в Кувейт и на сухопътната база „Виктория“ в Багдад, Ирак. Ударите направиха базите неизползваеми и затова повечето от тях вече са напуснати. Поражения са нанесени и на италиански и германски бази в региона, а също така и на бази на други страни, които се използват от САЩ. Такава е английската база Акротири на Кипър – ударът по нея на 2 март е заради намиращия се там разузнавателен самолет U-2 на американските ВВС. БЛА само частично разрушава пистата на летището, поради което следва нападение с балистична ракета – отклонена от курса си, тя е свалена над Източното Средиземноморие. По този повод турският президент заяви, че страната му не е била цел, а такава вероятно е бил Кипър. Лондон твърди, както впрочем и София със самолетите-цистерни на ВВС на САЩ, че не предоставя базата си. Няма никакво значение дали там са базирани разузнавателен самолет или пък военни самолети-цистерни в София – и двете страни са съучастници във войната срещу Иран. Нима без причина ще се унижаваме да молим съседите за помощ? Това унижение е резултат от дейността на управляващи и депутати през последните десетилетия, които не заслужават повече дори да престъпят прага на Министерския съвет и на Народното събрание. Не е успокояващо твърдението, защото не е вярно, че ирански ракети не могат да достигнат до Балканите. Напротив, могат. Такава е балистичната „Хоремшехр-4“, чийто обсег е над 2500 км. С една такава ракета е унищожена рафинерия в Бахрейн, към която е и терминалът, от който се зарежда с гориво 5-и американски флот, а друга попада в комплекс сгради на МО на Израел. С този обсег „Хоремшехр-4“ достига не само София, но и базата за ПРО на САЩ в Девеселу, Румъния. Може би поради това самолетите-цистерни на САЩ не са на базата до Констанца, а на съвършено безразличното им наше национално летище „Васил Левски“.

Нанесените поражения показват, че Иран е обмислил много добре отбранителната си стратегия и се е подготвил за осъществяването ѝ, унищожавайки приоритетно информационните средства на противника. С тях Иран разруши първоначалните планове на САЩ и Израел за водене на войната и ги принуди да търсят други варианти за продължаването ѝ. При масираните удари в първите дни САЩ намалиха значително боекомплекта си от крилати ракети „Томахоук“. Това важи и за зенитните ракети, изразходвани в борбата с иранските ракети и БЛА. Ето защо един от вариантите е увеличено използване на самолетни БЛА ЛУКАС. Твърди се, че те са копие на иранските „Шахед-136“, с тази разлика, че са използвали опита на Русия и са ги снабдили с модем за насочване по военния вариант Starshield на космическата интернет мрежа „Старлинк“.

По този начин до известна степен те ще могат да компенсират унищожените информационни средства. Използването на БЛА ЛУКАС изисква време и средства за организиране на серийно производство, през което Иран ще трябва да създаде начин за борба с тях. При продължаване на конфликта противоборството между страните ще приеме характер и на технологична надпревара. При това на Иран ще му трябва и сериозно количество БЛА. По всяка вероятност Русия ще окаже помощ, каквато тя получи от Иран през 2023 г. Тя може да бъде с доставка на свои БЛА „Геран“, също започнали развитието си като копие на „Шахед-136“. Впрочем той пък е копие на израелския Harpy, реинженеринг на германския БЛА DARA от 80-те години на ХХ век. Според „Вашингтон пост“ Русия предоставя на Иран разузнавателна информация, необходима за съставяне на полетните задания на ракетите и БЛА. Първоначално Белият дом заяви, че това не е фактор във войната, но само след няколко дни Стив Уитков отправи „сериозна“ молба тя да бъде прекратена. Значи предаваната разузнавателна информация все пак е фактор, и то твърде важен.

Нов момент от войната станаха ударите по икономически обекти в Близкия изток, започнати от САЩ и Израел по три ирански нефтени рафинерии и терминали. Според Axios в САЩ се обсъжда възможността за завземане на остров Харк, който е най-важният ирански терминал в Персийския залив и чрез който страната извършва 90 % от своя експорт. Отговорът на Иран е унищожителен за терминала в Манама, Бахрейн, който е основен пункт за 5-и американски флот в региона. Твърди се, че Иран е поразил и дейта център на Amazon в Дубай, а по-късно и такива в Бахрейн и ОАЕ, с което създава проблеми на финансовата система в региона. Това обаче е преодолим проблем в сравнение с поразяването на съоръженията за опресняване на морската вода. Агресорите първи започват с удар по такова иранско съоръжение на остров Кешм. Това е преднамерена провокация за въвличане на Иран в аналогичен отговор. Той би бил пагубен за страните от региона, за които питейната вода се получава по тази технология. 100 % от водата на Бахрейн и Катар се добива по нея, почти 90 % – за Оман, 70 % – за Саудитска Арабия. Ако опреснителните съоръжения се поразят, само за няколко дни регионът ще стане непригоден за живеене. Навярно и по такава причина милиардерът от ОАЕ Ал Хабтур в открито писмо задава на Тръмп няколко въпроса: на какво основание е започнал войната, кой му е дал право да въвлича региона в тази война, предвидени ли са всички последствия и това ли е мирът, който е обещал?

Той има основание, защото войната, макар засега и дистанционна, все повече се ожесточава. Ето само един пример – през първите десет дни от нея са унищожени над 3600 ирански граждански обекта, сред които около 3000 жилища и 14 болници и медицински центрове. Загиват хиляди ирански граждани. За поразяване на обектите се използва изкуствен интелект. Той анализира наличната информация, определя целите, класира ги по приоритет, след което ги предоставя на командването. Затова решението е на съответния командир и той носи отговорност за него. Това важи и за удара по училището в град Минаб. Според The New York Times грешката е на американския щаб, който нанася удар по военноморска база на КСИР – тя е поразена, но заедно с нея и училището, намиращо се на няколкостотин метра от базата – загиват 175 души, от които 165 ученички. Затова лъжа е твърдението на Тръмп, че това е дело на иранска ракета, абсурдността на което е очевидна. Нещо повече. Тръмп открито се заканва да изтрие от земята Техеран – ярко свидетелство за безсилна злоба от неуспелия му план. Състоянието му предполага два варианта за развитие на войната. Тръмп или ще постъпи по същия начин, както през 2025 г. – да обяви, че е победител, за да избегне позорен край на своята авантюра, или ще стане причина за трета световна война.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

https://glasove.com/na-fokus/asimetrichniyat-otgovor-na-iran-provali-planovete-na-revyashtiya-lav-i-epichnata-yarost