В силна и идеологически заредена реч в Мюнхен държавният секретар на САЩ Марко Рубио очерта рязка преоценка на посоката на Запада — от миграцията и енергийната политика до глобализацията и ролята на националния суверенитет. Посланието беше недвусмислено: според Вашингтон е време трансатлантическият съюз да се откаже от редица заблуди от последните десетилетия и да премине към курс на икономическо възстановяване, по-строг контрол на границите и по-ясно отстояване на геополитическите интереси.

Речта, произнесена на фона на нарастващо напрежение в международната система, съдържа няколко ясно очертани линии, които вероятно ще продължат да предизвикват дебат както в Европа, така и отвъд Атлантика.

Миграцията като заплаха за обществената стабилност

AI генерирано изображение: силуети на мигранти пред сградата на германския Бундестаг.Една от най-категоричните части на изказването беше посветена на масовата миграция. Рубио отхвърли тезата, че темата е периферна или преувеличена, и я определи като структурна криза за западните общества. По думите му масовата миграция „не е някаква маргинална тема… тя е криза, която трансформира и дестабилизира обществата в целия Запад“.

Американският дипломат подчерта, че контролът върху границите не бива да се разглежда като израз на ксенофобия, а като фундаментален акт на национален суверенитет. Според него неспособността на държавите да определят кой и в какъв брой влиза на тяхна територия представлява пряка заплаха за социалната стабилност, културната приемственост и дългосрочната устойчивост на западните общества. Тази позиция ясно се вписва в по-твърдия миграционен курс, който Вашингтон сигнализира през последните месеци.

Остра критика към климатичните и енергийните политики

AI генерирано изображение: Доналд Тръмп символично „спира“ климатичните промени на фона на индустриално замърсяване и природни бедствияВторият силен акцент беше насочен към енергетиката и климатичната политика. Рубио използва необичайно остър език, заявявайки, че западните държави сами са си наложили политики, които подкопават собствената им конкурентоспособност. По думите му „за да умилостивим климатичен култ, наложихме енергийни политики, които обедняват нашите народи“.

Той аргументира тезата си с контраста между Запада и неговите глобални конкуренти. Докато европейските и северноамериканските икономики ограничават добива и използването на изкопаеми горива, други държави продължават активно да разчитат на нефт, въглища и природен газ — не само за икономически растеж, но и като инструмент за геополитическо влияние. В този контекст Рубио предупреди, че подобна асиметрия може да се превърне в стратегическа слабост за западните икономики.

Рубио: деиндустриализацията е политически избор

Особено значима беше икономическата част на речта, в която Рубио директно оспори широко разпространеното обяснение, че деиндустриализацията е неизбежен страничен ефект от глобализацията. Според него това не е било историческа неизбежност, а резултат от политически решения, вземани в продължение на десетилетия.

„Деиндустриализацията не беше неизбежна. Това беше съзнателен политически избор“, заяви той.

AI генерирано изображение: Изоставена германска фабрика с вятърни турбини на заден планРубио посочи, че догматичната вяра в напълно свободната търговия е довела до затваряне на производствени мощности, изнасяне на милиони работни места от средната класа и предаване на контрол върху критични вериги на доставки на геополитически конкуренти. Според него това е оставило западните икономики уязвими при кризи и зависими от външни доставчици. В тази връзка той призова за нова вълна на реиндустриализация и за изграждане на собствени западни вериги за ключови ресурси и технологии.

Нов сигнал към Европа за ролята на трансатлантическия съюз

В геополитически план речта беше внимателно балансирана между призив за сътрудничество и сигнал за американска решимост да действа самостоятелно при необходимост. Рубио подчерта, че Съединените щати предпочитат да работят „заедно с Европа“, но едновременно с това предупреди, че Вашингтон е готов да поеме курс на възстановяване и сам, ако обстоятелствата го наложат.

Той настоя Европа да бъде по-силна във военно отношение и по-независима икономически, като подчерта, че САЩ искат съюзници, които могат да се защитават сами и да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Посланието прозвуча като част от по-широкия натиск европейските държави да увеличат отбранителните си способности и стратегическата си автономия.

От „края на историята“ към нов западен век

Идеологическият център на речта беше критиката към постстуденовойната парадигма. Рубио атакува директно тезата, че светът неизбежно ще се превърне в общност от либерални демокрации, свързани чрез търговия и наднационални правила.

Той определи тази визия като „глупава идея, която игнорира човешката природа и уроците на над 5000 години история“. Според него именно тази заблуда е насърчила прехвърлянето на суверенитет към международни институции, подценяването на националните интереси и прекомерната зависимост от глобални икономически връзки.

В заключителната част Рубио изведе най-широката рамка на своето послание — тази за общата съдба на западната цивилизация. Той многократно подчерта, че САЩ и Европа са свързани не само икономически и военно, но и духовно, културно и исторически.

Ключовият въпрос, който той постави пред аудиторията, беше: „Какво всъщност защитаваме? Армиите не се бият за абстракции. Армиите се бият за народ, за нация, за начин на живот.“

Рубио предупреди, че Западът не трябва да се превръща в „учтив управител на собствения си упадък“ и призова за изграждане на „нов западен век“, основан на технологично лидерство, индустриална мощ и стратегическа увереност. Според него възстановяването на икономическата и политическата жизненост на Запада изисква не просто корекция на отделни политики, а преодоляване на по-дълбока „криза на безнадеждност и самодоволство“.