Доналд Тръмп е едва началото на упадъка на Америка. Тръмп е победен в историята, дори когато хвърля бомби върху Иран или Нигерия, или някоя друга страна. Вместо “Тръмп - господар на света”, аз виждам Тръмп - продукт на разпадащото се американско общество, неморален, неефективен, непредсказуем, като американското общество, лош играч на покер, слаб играч, победен в историята. Мисля, че той ще ускори залеза на империята с десетина години, докато продължава да лудува. Но този тип делириум, този тип фигура може да се появи само в определен тип общество - общество в разпад, американското общество. И това, което трябва добре да се разбере и което ще бъде много важно за нас, за да ни защити, всъщност е, че фундаменталният проблем не е Тръмп, а Америка. Тръмп е творение на Америка, казва Еманюел Тод, френски антрополог, демограф и историк, автор на „След империята“ (« Après l'empire », 2002), „Къде сме сега?“ (« Où en sommes-nous ? », 2027) и „Поражението на Запада“ (2024). В това интервю той предлага рационален анализ на историческия момент, който преживяваме. За него не „светът“ се колебае, а западният ред и елитите, които са се възползвали от него и които твърде късно откриват, че центърът на тежестта се е изместил. Той поставя Китай в центъра на индустриалната реалност, описва Америка като губеща контрол, а Европа като зависима и сляпа. Украйна, Гренландия, Венецуела, Иран: преглед на всичко, за да се разбере смисълът на случващото се. С оригинални графики от Élucid и откровени анализи от Оливие Беруйе, Еманюел Тод предлага впечатляващ и важен синтез на световната икономическа и геополитическа реалност, за да се разбере и предвиди бъдещето.

31 януари 2026 г.

- Добър ден, Еманюел Тод!

- Добър ден!

- Много съм щастлив да те посрещна в YouTube канала на медията ÉLUCID, на която ти си редовен хроникьор, за което ти благодаря!

- Радвам се да дойда, донякъде тук се чувствам като у дома си.

- В суматохата и почти лудостта на днешното напрежение между съюзниците около Гренландия, не е зле малко да се отдалечим, защото отдалечаването е тъкмо твоята област, Еманюел, защото ти, наред с другото, си историк от школата “Анали”. Като начало бих искал да те попитам как един историк на дълговременността преминава и анализира една кратковременна криза?

- Първо, като не приемам краткотрайността твърде сериозно, т.е. придържам се към основата. Ще разгледаме определени събития от първата година на президентството на Тръмп, но първото нещо, което трябва да направим, е да не забравяме основата, а основата е поражението на САЩ, което вече анализирах в “Поражението на Запада”. Това поражение, което е налице и в известен смисъл е окончателно, ще бъде рамката на действието през последната година. Мисля, че това поражение има две измерения. Първото измерение е поражението срещу Русия, т.е. американците разбраха в определен стадий, че нямат военнопромишлените средства, за да поддържат достатъчно украинския национализъм, и разбраха, че няма да успеят срещу Русия. Срещу това можем да поставим факта, че руснаците разбраха, че ще спечелят, че имат средствата за това, че устояха на военния натиск и на западните санкции. Знаем какво ще направят руснаците, това вече не е неизвестно. Те вече нямат никакво доверие на западняците, така че не трябва да спираме до това, което казват. От доста време казвам, че за да бъдат спокойни, за да завършат военното усилие, което им струва скъпо, руснаците ще стигнат до Днепър и ще превземат Одеса, защото Севастопол трябва да бъде защитен от морски и други дронове, които идват от Одеса, след което ще спрат и няма да нахлуват в Европа, защото това изобщо не ги интересува. Тоест това е област, в която няма неизвестни. Това е общата рамка. Тя ми позволява да кажа, че дебатите за преговорите и т.н. са просто театър, това е театрално измерение.

Вторият структурен елемент, който все повече се налага, е китайската икономическа мощ, т.е. превъзходството на производството на Китай над САЩ беше постигнато по време на войната, което позволи руската победа, тъй като Русия напълно се опира на Китай, на второ място на Индия, но има ситуация на китайско господство, която беше налице в началото, но хората не видяха.

- Да и, за да покажем подема на Китай, подготвихме с много труд няколко графики. На тази виждаме пазарните дялове в световното търговско корабостроене на граждански кораби през 2024 г. Какво ти внушава това?

- Внушава ми нещо, което надхвърля Китай. Виждаме, че тримата големи корабостроители са Китай с 55% от световния пазар, следван от Южна Корея с 28% и Япония с 13%. Всъщност това говори за източноазиатски център - тази диаграма е изумителна, когато виждаме останалия свят.

- Това означава, че 95% от корабите днес са построени в тези страни. Остават само 5% кораби, построени другаде по света.

- Глобализацията преобразява мореплаването. Империите са морски структури. Мисля, че делът на САЩ трябва да е 0,1% или нещо такова.

- 0,04%.

- Пардон, както всички останали, надценявам САЩ.

- Надценяваме ги, защото допреди няколко години, около 2015 г. те имаха производство, което беше слабо, но не е несъществуващо. Виждаме, че за десетина години са намалили близо десет пъти производството си. Това е впечатляващо.

- Да, това е кривата, която показва, че низходящата тенденция на американската икономика се е ускорила през последните десет години. Това е важното.

- Друг пример, който ни се стори изключително интересен, е какво се случва с електронните чипове, които, в крайна сметка, са емблемата на наближаваща половина на този ХХI век, тъй като виждаме, че компютрите, изкуственият интелект, социалните мрежи ще бъдат в основата на мощта и технологичния напредък. Ето производството на електронни чипове през 2024 г.

- Както при корабостроенето, откриваме смазващо превъзходство на Източна Азия. Дяловете не са точно същите, господството на Китай е по-малко - 37%, 16% за Тайван, 12% за Южна Корея, Сингапур - 11%, Малайзия не е далеч и има голяма китайска общност. Бих казал, че отново откриваме център на производството на модерност в Източна Азия и, разбира се, САЩ, както обикновено, не представляват абсолютно нищо.

- 5% спрямо това, което са представлявали в миналото. От 2000 г. има силно увеличение на производството на електронни чипове. Но ако останалата част от Азия остава стабилна, сме поразени от сриването на западния блок - САЩ плюс Европа, които произвеждаха 40% от чиповете на планетата през 2000 г., преди 25 години, днес произвеждат едва 10%. За сметка на това, Китай произвеждаше малко под 10%, а днес заедно с Тайван произвеждат над 50%.

От последните година-две има скок на износа на Тайван, който е в центъра на производството на много специални чипове за изкуствения интелект, за които имат колосален пазарен дял - почти 50%, както виждаме на тази графика. Голяма част от тайванския износ се е повишил значително, но до голяма степен към САЩ, т.е. в момента те помагат на Съединените щати да се развиват и в тази област.

- Това е много важна характеристика на това, което трябва да наречем “Американската империя”, която други наричат западния свят, и тя е, че съществуващите все още производствени сили са се изместили към границите на империята. Тоест Тайван е граница на империята. Южна Корея, Япония са граница на империята.

Ако вземем за пример металорежещите машини и инструменти, които използвах в “Поражението на Запада”, също ще видим превъзходството на Китай, значението на Япония, на германския свят. Отново се появява част от Европа, но виждаме, че важна промишлена или технологична дейност се е преместила далеч от центъра на империята, далеч от САЩ. Това подсказва, че в крайна сметка, САЩ не могат да се лишат от своята империя. Тоест те са пленници по един много конкретен, много материален начин за производството.

- Интересно е да видим какви са пазарните дялове на тези три доста централни страни, каквито са Тайван, Япония и Южна Корея в износа към САЩ (в синьо) и Китай (в червено). Какво говори това според теб?

- Току-що поставих Тайван, Япония и Южна Корея във външната част на Американската империя. Но е интересно да видим как тази външна част на Американската империя взаимодейства с външния свят, в случая това е Китай. Виждаме, че 36% от износа на Тайван отива в САЩ и само 25% в Китай.

- Това е ситуацията в края на 2025 г. Допреди две години Китай беше повече.

- Да, но е много интересно да видим, че страни като Япония, които фактически са контролирани или в които има много важни американски бази, вече търгуват повече с Китай, отколкото със САЩ. 24% от външната търговия на Япония е с Китай, само 17% към САЩ. При Южна Корея е почти същото - съответно 23 и 16%. Това означава, че тази външна част на империята в Азия е донякъде под американски контрол и освен това привлича не само Китай. Това, което усещам като антрополог, е обща култура, която води до много специфична и интензивна индустриализация, която изглежда много положителна, но ако вземем други аспекти на обществения живот, ще изглежда много негативна, защото това са също региони с много ниска плодовотист. В Япония е 1,3 деца на една жена, в Китай - 1,1, а Южна Корея е световен лидер по ниска плодовитост - 0,75 деца на една жена. Следователно се формира източноазиатски културен блок, който вече се изплъзва на империята.

- За да завършим това въведение, можем да погледнем тази цветна графика, която показва какъв е делът на САЩ в износа на много страни в различни региони на планетата през 2024 г., т.е. все още по времето на Джо Байдън преди политиката на търговски войни на Доналд Тръмп, за които ще говорим много повече по-късно в предаването. Как анализираш това?

- Това е много важно, тъй като една част от дейността на Тръмп е да заплашва всички с търговски мита, за да се разбере потенциалния ефект на тарифите, неуспеха на тези търговски заплахи и превръщането на тези търговски заплахи в политическо-военни заплахи. Има страни, които изглеждат непреодолимо срастнати със САЩ - това са Мексико и Канада, на юг и на север, които са свързани изцяло с американската икономика. Въпреки смелостта на Карни, който говори за нова реалност за средните нации, подчинени на волята, на изедничеството на други нации, не е много ясно как Канада би могла да се отдели от САЩ чрез търговски споразумения с Китай. Виждаме мястото на някои латиноамерикански страни, като Венецуела и Колумбия, които са много зависими. Виждаме малко изненадващата и нова зависимост на Виетнам, Тайван. Няма да цитираме всички страни, но за страна като Бразилия износът в САЩ е само 12%, за Италия е само 11%, за Германия - 10%. Много важен капитал за Китай - 10%, т.е. в навечерието на кризата Китай не е зависел от САЩ и американският капацитет за търговски заплахи към Китай е изключително слаб. За Франция е 8%, това е много малко. Всъщност за Европейския съюз е само 8%. Това ни кара да се запитаме за смисъла на европейските страхове, които според мен са много преувеличени и не са свързани изцяло с търговските проблеми. Но това, което показва всъщност тази графика, е, че в момента, в който започва кризата, в момента, в който Тръмп идва, за да управлява поражението на САЩ, Съединените щати вече не са икономическият център на света. Те произвеждат резервната валута, чиято роля намалява непрекъснато и ускорено, но САЩ вече не са икономическият център на света.

- Виждаме, че няколко графики казват много за това, което се случва.

- Да, те не са случайни. Изработихме ги заедно и тук е истината за моята връзка с Élucid. Не просто идвам често, това дори не е обща работа, а принадлежност към обща интелектуална култура, т.е. вяра в реалността на фактите, факти, които трябва да бъдат закрепени в статистиката, разбиране на реалността, което трябва да се опира върху съвместните изследования. И да, тези графики са много добри.

- Благодаря! Тези графики наистина изискваха много работа. Щастливи сме да ги разпространяваме безплатно, но това наистина са оригинални графики, няма да ги намерите другаде на френски и дори на английски.

Ти говориш за европейските страхове, но виждаме, че сега наистина има много напрежение в този - не знам как да го нарека - скеч, трагикомедия, театрална пиеса около Гренландия. Цялото това напрежение между съюзници изглеждаше невъобразимо допреди година. Какво става?

- За да разбера какво става, се потопих в последното голямо рухване, което беше рухването на комунизма. Рухването на комунизма беше следствие от шока на реалността върху способността на руснаците да се изправят срещу американската военна конкуренция, блокирането на съветската икономика. Русия, Съветският съюз затънаха в нещо, което не беше просто технически и икономически проблем, а крах на тяхната система от вярвания. Комунизмът се беше превърнал в религия. Имаше хора, които не вярваха, но това беше социалната, идеологическата основа, а крахът на комунизма беше крах на вярата. Когато рухне вярата, която организира живота на едно общество, хората, главните действащи лица са изгубени. Така че руснаците бяха изгубени, съветските ръководители бяха изгубени, всички бяха изгубени в различна степен. Мисля, че използвайки отново тези концепти, можем да анализираме какво се случва днес. Чувството за изгубване е очевидно. Когато включиш телевизора, който излъчва глупости, тълкува всичко погрешно, когато видиш поведението на лидерите, вече не знаеш накъде да се обърнеш. Мисля, че ако приемем принципа, че САЩ и Западът вече понасят шока от реалността и идеологията на тези западни общества рухва сега, както рухна комунизмът, можем донякъде да разберем какво се случва. Тоест ще има елементи на рационалност, а освен това ще има елементи на ирационална паника, когато действително стигнем до Тръмп, който иска Гренландия, която вече фактически контролира. Това е ирационална паника и мисля, че това е нормалното състояние на умовете в свят, чиято фундаментална вяра рухва в момента.

- И каква е тази вяра?

- Това е противоположната вяра на комунизма. При комунизма беше “държавата е всичко”, държавата организираше обществото. А нашата вяра беше неолиберализмът. Това е “държавата е нищо, индивидът е всичко, пазарът е всичко, валутата е всичко, централните банки трябва да бъдат независими, търговията трябва да бъде свободна, трябва да господства свободната търговия”. Това е икономическото ядро на вярата. Имаше и извъникономически елементи във вярата на Запада, някои от които бяха добри - вярата в еманципацията на жените е прекрасна. ЛГБТ вярата беше странна в международната политика, но важен елемент на западното послание. И всички тези вярвания рухват. Това, което малко усложнява ситуацията, е, че Западът не е еднакъв. Западът е имперска американска военна система, който има три големи полюса. Има американски полюс в господстващия център, има европейски полюс, има и източноазиатски полюс, чието ново техническо-индустриално значение видяхме. Бих казал, че вече можем да разграничим две състояние на развитие на паниката. В случая със САЩ, където Тръмп дойде на власт, за да управлява това поражение, нивото на осъзнаване на бедствието е високо. Тръмпистите са хора, които са разбрали, че неолибералната идеология не работи и трябва да бъде преодоляна. Тръмп е кандидатът, който дойде с протекционистки проекти, които са отрицание на фундаменталната неолиберална вяра. Има речи на Джей Ди Ванс с поразителна яснота за начина, по който Западът, САЩ са загубили своята индустриална мощ. И това осъзнаване обяснява отчасти икономическите протекционистки политики, които имат елементи на рационалност. Това, което създава паника в американското сърце, е, че съзнанието за упадъка идва твърде късно. Американската индустрия падна на толкова ниско ниво, че е много трудно да се възстанови. За да бъдат ефикасни протекционистките мерки, трябва да съществува квалифицирано активно население, което да може да се възползва от тях. Такова квалифицирано активно население абсолютно не съществува в САЩ и следователно определен вид отчаяние се разпространява във висшите сфери на американската политическа система. Вторият шок от реалността, че неолиберализмът не работи, но икономическият тръмпизъм също не работи. Това е първият елемент.

В Европа е нещо различно. Склонен съм да кажа, че хората нищо не са разбрали, лидерите не са разбрали, но всъщност такива неща се случиха в Съветския съюз. Тоест хората в Москва разбраха, сърцето на кризата беше в Москва, но например в Украйна по онова време, в момента, в който политическата система експлодира в Русия, украинските комунистически лидери изобщо не бяха разбрали и продължаваха с реформата. Следователно в този контекст би могло да се каже, че Европа е еквивалентът на Украйна, т.е. европейските лидери изобщо не са разбрали, че свободната търговия е мъртва. Всъщност те го разбират по трудния начин, защото Тръмп ги учи в момента.

- Това не пречи на Фон дер Лайен да преговаря с Индия за сключването на още едно споразумение за свободна търговия след Меркосур.

- Бих казал, че това е ефект на интелектуално изоставане и европейският естаблишмънт понася този шок на реалността като външен шок. Има и едно допълнително усложение, което прави по-трудно приемането на реалността в Европа, което не споменах преди малко. То не е необходимо за САЩ, но една от сърцевините на вярата в тази умираща идеология, противоположна на комунизма, беше преодоляването на нациите. От американска гледна точка преодоляването на нациите беше симпатично - това е империята, т.е. преодоляване на нациите, от което се възползва центърът на системата, който е американската нация. Но в случая с Европа, в колабиращата система от вярвания, съществуваше идеята, че нациите са отживелица и целият Европейски съюз е изграден или се опитва да си изгради върху идеята за надживяване на нациите. Следователно за да излезе от тази вяра, за да приеме нейно рухване, на теория трябва да рухне Европейският съюз. Ти цитира Фон дер Лайен, която е отделен случай, ще се опитам да остана учтив, несъмнено тя има изключително ниско ниво на осъзнаване. Вътре в Европа все пак вече се усеща в поведението на главните действащи лица и лидери различно ниво на осъзнаване. Германците, господстващата икономическа сила на континента, винаги са знаели, че съществуват като нация, т.е. превръщането на германците в европейци винаги е било половинчато. Италия на Мелони е страна, която вече действа и преговаря в зависимост от националните си интереси, затова сега хората говорят за италиано-германско сближаване, може би защото двете страни първи са разбрали, че Европейският съюз е напът да изчезне. Не мога да не завърша с минималното ниво на осъзнаване на това разпадане на ЕС и на възраждане на нациите - това е Франция, а на върха на неосъзнаването на кризата и на идеологическото развитие е нашият президент Еманюел Макрон. Ако Фон дер Лайен има 1,5% осъзнаване на реалността, мисля, че при Макрон то е 0%.

- А за третата част - Азия?

- Преди малко започнахме да говорим за индустриалния възход. Мисля, че никога страни като Южна Корея, Япония и дори Тайван не са могли искрено да си кажат, че са западни страни. Не знам какво точно е нивото на осъзнаване, но предполагам, че там съществува източноазиатска културна основа, към която ще се върнат. Тоест съществува култура, която ще им послужи като защитен слой, когато настъпи моментът на глобалното рухване на вярванията им. Склонен съм да мисля, например, че японците никога не са вярвали сериозно в свободната търговия, в ненамесата на държавата, в превъзходството на индивида, в личното развитие по начина, по който вярваха истинските западняци. Така че за тях не би трябвало да бъде толкова тежко.

- Нека анализираме сега подробно САЩ и дейността на Доналд Тръмп. Можеш ли да разбереш какво иска той наистина?

- Да, можем да го направим, но има нещо, което е важно да видим. Когато пуснем телевизора и видим заглавията във вестниците, ние сме в някакъв делириум - Тръмп е господар на света, който прави каквото иска, заплашва демокрацията в САЩ. В известен смисъл това е вярно. В чужбина той атакува тази или онази страна. Мисля, че картината, която обрисувахме преди малко, подсказва, че Тръмп не е господар на света и че по-голямата част от света е извън неговата сфера на дейност. Но това, което беше характерно за школата “Анали”, създадена от Марк Блок и Люсиен Февр, е да не се фокусира върху великите фигури на историята и да може да види дълбоките сили, които всъщност ги движат, аз работя по този начин. Журналистите правят често грешката на историците на събитийността от миналото, а именно да приемат твърде сериозно официалните исторически действащи лица. Последният пример преди Тръмп беше възприемането на Путин от типа “Путин прави това - Путин е чудовище. Путин прави онова - Путин е господар на Русия” и т.н., Путин е главното действащо лице. Но не, Путин e продукт на културата на руското общество и всъщност именно Русия e създала Путин, с тази вертикална, силна държава, пазарна икономика. Всъщност Русия позволява да разберем Путин, а не Путин позволява да разберем Русия. Същият проблем възниква и с Тръмп, т.е. важна е дейността на Тръмп. Мисля, че той ще ускори залеза на империята с десетина години, докато продължава да лудува. Но този тип делириум, този тип фигура може да се появи само в определен тип общество - общество в разпад, американското общество. И това, което трябва добре да се разбере и което ще бъде много важно за нас, за да ни защити, всъщност е, че фундаменталният проблем не е Тръмп, а Америка. Тръмп е творение на Америка. Това е още по-ясно, защото той беше избран в система със свободен избор.

- Преизбран за втори път.

- Преизбран и то преизбран при утежняващи обстоятелства с още по-голямо мнозинство, следователно преди дори да разглеждаме Тръмп като главно действащо лице в историята, трябва да го разгледаме като продукт на американското общество.

- Знаем, че това е централен елемент на пропагандата по време на войни или конфликти, т.е. всичко да се свежда до една личност - Тръмп създава Тръмп и Путин създава Путин, но никога това не е руското правителство или американското правителство, които очевидно го подкрепят - правителството му, всичките му съветници, мнозинството, дори всички републикански депутати. Републиканската партия е зад него и, противно на онова, което чуваме, не е една личност решава всичко. Нещата са по-сложни.

- Да, и то в контекст, в който противниковата партия, Демократическата партия, сякаш се изпари, тъй като в идеологическата еволюция на САЩ има подем - не смея да кажа на тръмпистката идеология, защото нивото на непоследователност е изключително високо, тъй като съответства на общество в разпад, самата идеология идва разложена - но в процеса на разпад има разпадане на демократическата имперска идеология и всичко, което върви с нея. Затова има толкова малко съпротива. Именно обществото в процес на атомизация създава Тръмп. Но все пак Тръмп дойде на власт с един проблем, с програма и проблеми за решаване. Бих искал вече да представя това, което наричам дилемата на дошлия на власт Тръмп. Това няма да бъде дискурс за свръхсилата на Тръмп, а за Тръмп, който дойде на власт, защото Америка беше победена в Украйна, защото не успяваше да произвежда достатъчно и в крайна сметка трябваше да отстъпи пред руснаците и пред неочакваната ефективност на руската икономика.

Каква е дилемата на Тръмп? Той трябва да излезе от войната в Украйна. Той разбра, че трябва да излезе от войната в Украйна, за която Америка няма необходимите промишлени средства, но от друга страна, излизането от войната, признаването на поражението срещу руснаците, ще бъде първото стратегическо поражение в американската история. Поражения Америка е имала - това е запазената марка на американската армия: поражението във Виетнам, където тя остави след себе си 3 млн. убити южновиентамци; поражението в Ирак, след като разруши целостта на Ирак; поражението в Афганистан, оттегляне, оттегляне, оттегляне. Но всичко това не беше толкова тежко, защото геополитическата визия на американците е “Америка е остров в западното полукълбо, тя не рискува нищо и всичко, което ни се случва навън, са малки неуспехи”. Сега има приемане на американския провал пред една сила, която не е толкова значителна - все пак Русия има само 145 млн. жители, два пъти по-малко от САЩ, и това вече беше твърде много за тях. Проблемът е, че ако това се прояви твърде ясно, ще доведе до всеобщо осъзнаване и ускоряване на залеза на империята, която зависи изключително много за своето снабдяване, дори за храната си, от вноса, който е финансиран под една или друга форма от емисията на долари. Следователно това е колапс на стандарта на живот в сърцето на системата. Мисля, че това позволява да анализираме външната политика на Тръмп: как да излезе от войната в Украйна, без това да е твърде очевидно, привличайки вниманието към други други театри на военни операции, където Америка изглежда по-малко жалка. Това е референтната рамка.

Бихме могли да си представим Тръмп, който идва на власт, изправен пред куп дилеми и противоречия. Първата дилема, първото противоречие, е, че трябва да излезе от войната в Украйна, но ако излезе от войната и това е твърде очевидно, имперската система ще рухне. Втората дилема или противоречие е, че трябва да излезе от свободната търговия и да се върне към протекционизма, но го разбраха твърде късно. Следователно се въвеждат митнически бариери в свят, който вече не е зависим от САЩ, или тези страни не са напълно заплашени. Видяхме, че Китай зависи от САЩ само за 10% от износа си. Но по-сериозното е, че поставя протекционистки бариери, поставя американското население в позиция да възстанови индустрията, а то не е способно поради образователни причини, защото американците учат право, финанси, докато те имат нужда от инженери, техници, в образователен контекст, който вече е много висок. Това е второто нещо. Това е типично за имперската ситуация, при която вътрешните и външните проблеми са еднакво важни и във взаимодействие. Очевидно онова, към което сме най-чувствителни пряко в Европа в разгара на войната в Украйна, е международната позиция на Тръмп. Но има нещо друго, което интересува Тръмп изключително много, извън международната война, и това е гражданската война, тъй като има нещо в американското общество, което подхранва състояние на гняв и вътрешен конфликт. Следователно Тръмп, далеч от това да бъде всемогъщ човек начело на първата световна сила, е много силен човек в американската система, когото вече нищо не може да спре, но в контекста на разпадаща се световна империя и на разпадащо се американско общество.

- Струва ми се интересно да направим обзор на първата година от втория мандат на Тръмп от гледна точка на вътрешната политика, за която се говори по-малко. Случиха се изключително важни неща през тази година, които можем да обобщим в шест направления.

Първото е всичко, което се случи около т.нар. културна война, за която ти говореше. Тръмп премахна всички програми, свързани с многообразието, приобщаването във федералния държавен сектор и премахна дори правила, които бяха в сила от 60-те години на ХХ век, за да забрани дискриминацията при наемане на работа, в името на заслугите и равенството на шансовете. Защитниците на гражданските права критикуват всичко това, тъй като виждат заплаха за десетилетния напредък по отношение на равенството. Имаше и ограничения, насочени към транссексуалните хора в армията. Целта на Тръмп е да скъса с псевдоуокизма и да наложи консервативен национален разказ.

Второто направление е радикалната реорганизация на федералната администрация с масово съкращаване на държавни длъжности в името на ефективността, със създаването на специална комисия, която в началото беше ръководена от Илон Мъск, прословутият Департамент за правителствена ефективност (DOGE), за който много се говореше. Те затвориха USAID, която беше агенция за международно развитие, но и за влияние на САЩ в много страни. Много държавни служители бяха сметнати за нелоялни и уволнени. Но докато обявената цел беше икономии от 2000 млрд. долара, Илон Мъск реализира само няколко стотина милиона икономии за пет месеца, което е нищожно, имайки предвид мащаба на американската държава.

Третото направление е в центъра на програмата на Тръмп - безпрецедентна антиимигрантска офанзива, тъй като през 2025 г. САЩ регистрираха отрицателна имиграция за първи път от петдесет години насам, вследствие на миграционната политика на Тръмп, който затегна правилата за убежище и ускори експулсирането. Над 622 хил. души бяха експулсирани за една година. Администрацията засили масово операциите на ICE - Имиграционната и митническа охрана на САЩ, за която се заговори, след като много лесно използва огнестрелно оръжие. Федерални агенти и военни бяха разположени дори в градове като Лос Анджелис или Минеаполис, за да арестуват нелегални имигранти със силови методи, което предизвика реакцията на населението. Социологическо проучване показа, че 57% от американците не одобряват начина, по който се прилагат миграционните закони, което показва полемиката в САЩ за този антиимигрантски кръстоносен поход на Тръмп.

Четвъртият стълб е правосъдието, където имаше разследвания на политически противници, очевидно крайната левица, често окачествявана като вътрешна терористична организация, и обратно, той помилва около 1500 души, осъдени след щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Също така бяха наложени федерални рестрикции на абортите, за да бъде ограничен достъпът до прекъсване на бременността.

Петото направление засяга медиите и университетите, които бяха поставени под юридически натиск. Премахване на федералното финансиране на NPR и PBS, които са обществени медии и които бяха обвинени, че са политически пристрастни и правят левичарска пропаганда, финансирана от данъкоплатците.

И накрая, последното направление, спорна данъчна и бюджетна реформа с неговия закон от 4 юли 2025 г., която прави постоянни данъчните облекчения от 2017 г. и най-вече налага 12% намаление в програмата Medicaid, което ще лиши от здравно осигуряване може би 10-11 млн. американци. Той предвижда също мащабно повишаване на разходите за отбрана и вътрешна сигурност със 150 милиарда повече за Пентагона и 150 милиарда за миграционния контрол, което ще направи федералната агенция ICE най-добре обезпечаната в дългосрочен план. Виждайки всички тези мерки, как тълкуваш това, което се случва вътре в САЩ?

- Това е общата динамика на тези културни войни, достигнала зрялост. Интересно е, че концептът американска гражданска война се появява в една много стара книга от 1991 г. на Джеймс Дейвидсън Хънтър и е нещо, за което смятаха, че се е стабилизирало - цялата история с абортите и т.н. Но съвсем не, тя изкристализира, засили се и мисля, че поради една почти политическа, структурна причина в САЩ. Движещата сила на разпадането на американското общество и културните войни е нещо, което съществува навсякъде. Това е общият двигател на разпадането на демокрацията. Говорили сме хиляда пъти, че демокрацията беше всеобща грамотност - всички могат да четат и пишат и много малко хора умеят да правят нещо друго. Следователно има културна хомогенност на населението. Има икономически неравенства, но има културна хомогенност. А след това имаше развитие на висшето образование, което се извърши първо в САЩ, почти с едно поколение преди всички останали, поради което навсякъде се появи маса от висшисти, която накрая представляваше 30 до 40% от хората в едно поколение. Следователно има феномен на образователна стратификация, която позволява да се обясни появата на елитизъм и популизъм навсякъде.

Във Франция елитизмът се появи по време на дебата за Маастрихтския договор, когато хората отгоре започнаха да възприемат хората от народните среди, които гласуваха с “не” на договора, като недоразвити. Наред с това се разви и популизъм, който във Франция прие главно формата на Националния фронт, после на Националния сбор. В страна като Франция, която остава централизирана, мястото на усядане на населението географски е департаментът. Департаментът няма политическа власт. Следователно ако един департамент гласува масово за Националния сбор, това няма да промени местното политическо поведение. В САЩ има същата културна еволюция, по-скоро се установява същият антагонизъм между висшистите и хората с начално или средно образование, но съществува федерална структура на щати и щатите имат правомощия, които им позволяват да прокарват закони. Американските щати са автономни във всички области, включително законодателството за абортите, за смъртното наказание, всякакви икономически регулации и едно от нещата, които изкристализираха в тези културни войни е, че популизмът в САЩ има свои контролирани щати още преди идването на власт на Тръмп. Следователно има междинна държавна структура, която позволява нещата да се засилват. Затова ми се струват интересни анализът и съпоставянето на поведението на щатско ниво. Това означава да се вземат предвид различни променливи, като образование, богатство, детска смъртност, няма да ги изреждам всичките сега, но да се види кои от тези променливи на щатско ниво имат най-силна връзка с вота за Тръмп на последните президентски избори. Коефициентът на съотношение варира между -1 и 1. Колкото по-близо е до 1 абсолютната стойност, негативно или позитивно, толкова по-висока е връзката между двете променливи. Колкото по-близо е до 0, толкова по-слаба е тя. Изпробвахме различни променливи в една огромна матрица, но избрахме няколко елемента, за да видим кои са били най-красноречивите съотношения.

- Наистина свършихме огромна работа. Взехме най-различни данни от всички щати, след това ги съпоставихме, за да видим дали има връзка между тези променливи и факта, че повече хора са гласували за Доналд Тръмп през 2024 г.

Ето накратко тези съотношения. Може ли да ни обясниш всичко това?

- Това, което се вижда след прегледа, наистина е наличието или липсата на висшисти, това е основната движеща сила. Тоест най-високото съотношение, което е -0,84, показва, че колкото повече висшисти има, толкова по-малък е вотът за Тръмп. На следващо място, виждаме нещо много важно - положително съотношение, което дълбоко засяга поведението, между женската плодовитост и вота за Тръмп. Тоест плодовитостта е по-висока в щатите, които са гласували за Тръмп.

- Консервативните щати всъщност.

- Би могло да се изрази по-просто, изчислявайки средната плодовитост в щатите, които са гласували за Тръмп, и щатите, които не са гласували за Тръмп. В щатите, които са гласували за Тръмп, ще получим 1,67 деца на една жена, а за онези, които не са гласували за Тръмп - 1,47.

- Колкото по-нисък е достъпът до аборт, толкова повече са гласували за Тръмп. Колкото по-висока е плодовитостта, толкова повече гласуват за Тръмп.

- Съотношението между вота за Тръмп и съществуването на смъртно наказание е по-слабо, защото темпераментът на Тръмп влиза в конкуренция със стари местни традиции, които не са изчезнали. За детската смъртност трябва да погледнем два елемента в таблицата. Има доста силна връзка, 0,54, между високата детска смъртност и вота за Тръмп, което е нормално, тъй като детската смъртност е висока там, където е ниско образователното ниво. Това е много логично. За сметка на това, ако погледнем най-долу в таблицата, детската смъртност от 2023 г., виждаме, че съотношението е намаляло на 0,33. Това подсказва, че вотът за Тръмп се разширява в нови региони, което е стимул за нови изследвания. Съотношението от - 0,51 на продължителността на живота - тя е по-ниска там, където вотът за Тръмп е по-висок, върви заедно с детската смъртност.

Интересно е съотношението със средния доход, което е красноречиво, но всъщност е слабо. Това, което тласка някои щати да гласуват за Тръмп, е образователната структура плюс бедността, което изглежда много важно.

- Когато видим този анализ с образованието най-горе и икономиката по-скоро най-долу, разбираме малко по-добре твоята визия за класовата борба, която не е марксистка, тъй като според теб - ако опростя малко - движещата сила не е икономиката, а по-скоро образованието.

- Първо, това не е моята визия. Всички, които правят проучвания, констатират, че образователната променлива е най-силната, определящата. Това е контекстът на общество, което запазва много висок стандарт на живот, в което икономическите въпроси или въпросите на неравенството, богатството все още не са решаващи. Тоест, те живеят в общество, в което никой не умира от глад. Това все пак е общият контекст и мисля, че в такъв тип общество би било грешка да се каже, че образованието и културата с