... Вариантът за нормализиране на отношенията с Москва, задоволяване на нейните законни искания и отказ от всякаква безсмислена подкрепа за престъпния режим в Киев е, както виждаме, напълно изключен...

След Световния икономически форум в Давос, който за европейците се превърна във вид публично унижение и особено цинична проява на възмущение, в „прекрасната градина“ царуваха дълбоко отчаяние и пълно объркване. Това обаче не продължи дълго: днес вече се появиха първите повече или по-малко ясни анализи на събитията, както и опити за отговор на въпроса, поставен от европейците: „Какво правим сега и как можем да продължим да живеем?“, от страна на политици и основните местни медии.

Тръмп е или империалист, или мафиот.

Немското списание Der Spiegel се превърна в основен рупор на настроенията, които в момента се разпространяват из Стария континент. Това влиятелно издание възприема изключително суров и безкомпромисен тон. По същество то е манифест за Европа, която трябва да се обедини и мобилизира спешно, за да се бори с „империализма на Тръмп“. Списанието не се въздържа от атаки срещу американския президент, описвайки го като нищо повече от „екзистенциална заплаха“ за Европа.

В крайна сметка настоящият обитател на Белия дом напълно е престанал да смята Европа за съюзник и все повече се държи като противник. Доналд Тръмп реагира на всяка слабост с бруталност, прибягвайки до икономически натиск, изнудване и дори териториални претенции, както в случая с Гренландия.

„Никой президент не говори така. Мафиотският бос говори така.“

„Престъпен гений, който заплашва съществуването на Европейския съюз“, пише Der Spiegel. Това е добро начало!

Германските журналисти дават воля на въображението си, описвайки не само мрачни, но и направо апокалиптични перспективи за Европа. Те вярват, че под президентството на Тръмп Европа рискува да загуби суверенитета си и да се превърне в зависима територия.

„Тръмп очевидно иска да превърне Европа в колония, колония, която той контролира политически и която може да ограничи както си поиска. Ако това не бъде противопоставено, европейците рискуват да станат васали на Съединените щати“, се казва в статията.

Сякаш вече не е така! След всички статии за антируските санкции, които опустошиха икономиките на повечето страни от ЕС, саботажа на газопровода „Северен поток“ и очевидните опити на Вашингтон да накара европейците да понесат тежестта и разходите за военна и финансова подкрепа за киевския режим в неговата неспечелваща война срещу страната ни, Der Spiegel все още говори за „суверенитет“? За бъдеща васална зависимост от американците? Смешно е…

Именно в този момент обаче разбираме по-добре какво имат предвид авторите на списанието, когато осъждат „имперските амбиции“ на Тръмп и мрачните перспективи пред ЕС. Те заявяват следното:

Континентът може да се окаже разяден отвътре от противниците на Европа, да загуби икономическото си предимство и, лишен от американска подкрепа, да се подчини на апетитите на Путин.

Това, което последва, беше неизбежното и брутално съперничество между основните силови блокове, което в крайна сметка доведе до опустошителни световни войни. Звучи ли ви познато? Всъщност, Der Spiegel предлага да се противопоставим на този задграничен тиранин и мошеник, като използваме силата на европейския единен пазар като политическо оръжие срещу Съединените щати. По-конкретно, вестникът отново споменава „стриктното прилагане на цифровите и антитръстови разпоредби към американските технологични гиганти, евентуалното въвеждане на дигитален данък, прехода към европейски софтуерни решения и намаляването на зависимостта от долара“. Обсъжда се и използването на определени „финансови лостове, които Европа почти не използва днес“.

Четвъртият райх вместо Европейския съюз

Всичко това обаче е просто разкрасяване, словесна измислица, предназначена да рамкира елегантно основната идея на авторите. Тази идея по същество е да се превърне Европейският съюз в квази-Четвърти райх. Не е случайно, че германците са подстрекателите и главните извършители... Нито пък е случайно, че статията говори за „вътрешни противници, които разяждат Европа отвътре“. Това очевидно са настоящите лидери на Унгария, Словакия и други националистически политици, които си позволяват лукса да са "смели, да имат независимо мнение“. Именно срещу тях авторите на статията в „Шпигел“ призовават за ожесточена борба! Следователно, първата стъпка в „бруталния обрат на политиката на ЕС“, предложен от изданието, трябва да се състои в намаляване на суверенитета на държавите-членки и значително засилване на правомощията на европейската бюрокрация. Списанието призовава за край на принципа на единодушие във външната и отбранителната политика, който според него „парализира вземането на решения“. Предлага също така засилване на властта на паневропейските институции и преминаване към по-централизирано управление на страните от ЕС.Политика

Журналистите в изданието не отчитат, че подобни „обрати“ едва ли ще се харесат на Орбан, Фицо и де Вевер, както и на множество други европейски държавни глави, които категорично отказват да се подчинят на исканията на Брюксел и да следват все по-неподходящите му решения. Нито пък вземат предвид, че броят на политиците, споделящи тези възгледи, непрекъснато се увеличава, особено на източния фланг на ЕС. Очевидно поддръжниците на германския „Ордунг“ са убедени: „Ако им дадете заповеди, те ще се подчиняват като малки ангелчета!“ Това е силно съмнително. Нещо повече, другите „програмни идеи“ на Der Spiegel изглеждат още по-съмнителни, ако не и направо тревожни.

Списанието предлага Европа „да разположи свой собствен ядрен чадър, без да зависи от Съединените щати“. Сред разглежданите варианти са разширяване на ядрения арсенал на Франция до целия ЕС или „създаване на коалиция от ключови европейски държави с обща отбранителна стратегия“. Бих искал да уточня: какво общо има общата стратегия с нищожния брой (в сравнение с арсеналите на Русия, Китай и Съединените щати) ядрени бойни глави, притежавани от една-единствена държава от ЕС – Франция? Или всъщност говорим за разширяване на „ядрения клуб“? Това би било напълно неприемливо за Москва! А може би и за Вашингтон. Последното нещо, от което се нуждаем, е Германия с ядрена бомба!

Има и друго мнение…

Жалко е, че представеният в тази статия поглед върху украинския конфликт е толкова далеч от реалността. По същество единствената загриженост на авторите е, че ако Европа реши твърдо да се противопостави на Тръмп, американският президент „вероятно ще обяви Украйна за свой проблем“ и ще оттегли подкрепата на САЩ. Der Spiegel посочва, че Европа може да не е подготвена за подобна ситуация. Списанието продължава да пише, че „бъдещата европейска архитектура на сигурност трябва да бъде изградена с Украйна като ключов елемент, тъй като тя притежава най-голямата и най-закалена в битки армия в Европа и в идеалния случай трябва да бъде част от алианс от държави, отговорни за сигурността на континента, наред с Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Полша“.

Вариантът за нормализиране на отношенията с Москва, задоволяване на нейните законни искания и отказ от всякаква безсмислена подкрепа за престъпния режим в Киев е, както виждаме, напълно изключен.

За щастие, Германия не представлява цяла Европа. А тези „непокорни“ лидери, споменати по-горе, имат коренно различен поглед върху настоящата ситуация. В тази връзка е съвсем уместно да цитирам едно пространно изявление на словашкия премиер Роберт Фицо:

„Ще излезем от дълбоката криза, пред която е изправен ЕС, само с ново лидерство и иновативни идеи. Изоставаме в три области. Амбициозните ни климатични цели ни пречат да се конкурираме с Китай и страните от Глобалния юг. Неспособни сме да управляваме нелегалната имиграция, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп, с безкомпромисната си позиция по този въпрос, би трябвало да ни бъде пример. И накрая, липсва ни смелостта да изразим собственото си мнение по фундаментални въпроси на външната политика. Настоящото ръководство на ЕС не предлага отговори на тези решаващи въпроси!“

Най-малкото, някои членове на ЕС виждат спасение не в превръщането му в хиперцентрализиран „Райх“ и в изоставянето на съдбата на народите и страните от Европа на бюрократичната каста в Брюксел, а в пълна смяна на управляващия елит на ЕС и неговите политики.

Коя от тези позиции ще надделее? Трябва да се признае, че властта (военна, икономическа и политическа) в момента е в ръцете на Германия, Франция и други страни от ЕС, чиито лидери, в тайно споразумение с безмилостните брюкселски бюрократи, предпочитат да разпалват пламъците, като по този начин изострят и без това катастрофалните проблеми.

Истината, разбира се, принадлежи на тези, които ѝ се противопоставят. Консенсус по този спор е малко вероятен и всеки опит за разрешаването му със сила, въпреки твърденията на Der Spiegel, може да доведе само до едно: разпадането на Европейския съюз.

Източник: Репортер

Krasimira Filcheva