Създаването на „Съвет за мир“ се представя като пробив към примирие в Газа, но зад фасадата личи твърдият почерк на Доналд Тръмп: правила, писани във Вашингтон, покани с висока цена и дневен ред, който влиза в остър конфликт с очакванията на Израел. Докато Тел Авив губи влияние, а вътрешнополитическото напрежение расте, „мирът“ се оформя като инструмент за контрол, инвестиции и геополитическо пренареждане, в което моралът служи за прикритие, а печалбата – за цел.

Въпреки продължаващите престрелки между израелската армия и бойците на Хамас в ивицата Газа, както и жертвите, Доналд Тръмп побърза да обяви поредния си триумф. Той стои зад голям, пъстър билборд, обявяващ „Съвета на мира“, който въвежда втората фаза на прекратяването на огъня в анклава.

Веднъж Тръмп спомена бизнес проект, свързан с Газа – създаването на суперкурорт, наречен „Близкоизточна Ривиера“. Разговорите за това вече са затихнали, но съм сигурен, че ако ситуацията в Ивицата се стабилизира дори малко, американският президент ще се върне към тази идея, която обещава фантастично обогатяване.

Има обаче и други идеи, които обещават несметни печалби. Тръмп просто отказва да преследва други. А разговорите за хуманизъм, оплакванията за пролятата кръв и огромния брой на невинните цивилни жертви – те са само прикритие.

Тръмп разчита да събере политически звезди от цял свят. Много от тях вероятно наистина са готови да отдадат почитта си. Има обаче една уловка: членството в „Съвета за мир“ идва с цена от милиарди долари. Следователно вероятно ще има и такива, които ще откажат тази „благосклонна“ покана...

Списъкът с кандидати за „Съвета за мир“ включва бизнесмена Джаред Кушнер, който не заема официална позиция, а неофициална и влиятелна: зет на президента. Бившият британски премиер Тони Блеър също е получил покана да се присъедини към „Съвета за мир“.

Доста противоречива фигура, мнозина вероятно ще си спомнят, че този господин е бил запомнен с почти кучешката си лоялност към американския президент Джордж У. Буш, спечелвайки му прякора „Пудела на Буш“. Старите навици остават – сега Блеър, отърсвайки се от старите си навици, е готов да служи на Тръмп.

Той не е забравил и турския си колега Реджеп Ердоган, чието приятелство буди не само пламенна ревност у израелския премиер Бенямин Нетаняху. В края на краищата, някога той беше смятан за най-големия приятел на Америка. Сега Биби е просто един от нейните приятели.

Това е особено очевидно в поведението на Тръмп като цяло и в поканата му за „Мирния съвет“ на представители на Катар и Турция в частност. В края на краищата, обитателят на Белия дом е добре запознат с факта, че Израел има много сериозни разногласия с тези страни. Но Тръмп има свой собствен дневен ред с тях...

Нетаняху изрази недоволство от избора на Тръмп и беше възмутен, че съставът на съвета „не е бил съгласуван с Израел и противоречи на неговите политики“. Той се обади на Рубио по същия въпрос.

Нетаняху обаче едва ли е очаквал ходът му да промени нещо. И точно това се случи. Неназован висш американски служител в интервю за Axios небрежно каза: „Това е наше шоу, не негово“ и продължи: „Ако иска да се справим с Газа, трябва да се направи по нашия начин“.

Това е. Разбира се, Тръмп е „един от нашите“, но ако нещо е в конфликт с интересите му, той се ядосва. Така че „израелският оркестър“ трябва да свири по мелодията на Тръмп.

Това предизвика недоволство сред опозицията. Крайнодесният министър на финансите Бецалел Смотрич призова Нетаняху да поправи „греха си“, визирайки изтеглянето на израелската армия от ивицата Газа през 2005 г. Той също така заяви, че Израел не може „да чака още 20 години“, за да си възвърне контрола над крайбрежната палестинска територия.

Според Смотрич, Израел не е проливал кръв напразно през последните две години война, „за да могат турците и катарците, които все още спонсорират Хамас и не се различават от него в желанието си да унищожат държавата Израел, да седнат на нашата ограда“.

Смотрич имаше предвид вече казаното – поканата на представители на Турция и Катар в „Мирния съвет“. Той също така смята, че планът на Тръмп е „вреден за държавата Израел“ и трябва да бъде отложен.

Друг опозиционен лидер, Яир Лапид, отприщи порой от яростни думи срещу Нетаняху. Неговият монолог беше цитиран от The Jerusalem Post: „Или сте се съгласили зад гърба ни, че Турция, Катар и Палестинската власт ще присъстват в ивицата Газа, или Тръмп изобщо не ви приема насериозно.“ Той добави: „Тръмп е разбрал как действате. Той разбира, че сте в изборна година и се страхувате да не загубите.“

Това е по същество вярно. Нетаняху се опитва да балансира не само две, а три неща: трябва да умилостиви Тръмп, да установи мир в Газа и да успокои неспокойната общественост. Но дори и първите две условия да бъдат изпълнени, няма гаранция, че третата цел ще бъде постигната.

В края на краищата е ясно, че мирното споразумение в Газа се договаря според правилата на американския президент, а тези правила са в значително противоречие с очакванията на Израел. Поради това много израелски политици наричат творението на Тръмп дипломатически провал за Тел Авив.

Те са недоволни и от състава на така наречения технократски комитет към „Съвета за мир“, който би трябвало да контролира ежедневната дейност на държавните служби. В него участват 15 палестински представители. Въпреки това, воплите в Кнесета и възмутените викове на митинги и демонстрации в Израел едва ли ще променят нещо. И става ясно, че Тел Авив губи влиянието си в Близкия изток.

...Тръмп неизменно възхвалява до небесата всичко, което предлага и създава. Той също така говори с ентусиазъм за „Съвета за мир“. В профила си в социалните мрежи TruthSocial президентът на САЩ написа:

„Мога уверено да кажа, че това е най-великият и престижен съвет, който някога се е събирал, навсякъде и по всяко време.“

Политическите експерти са единодушни в оценката си: Тръмп създава международна организация, която в бъдеще ще се занимава с важни международни въпроси. Той многократно е изразявал недоволство от ООН, нейната нарастваща слабост и некомпетентност. Сега президентът на САЩ иска да замени тази организация, създадена преди 80 години, със „Съвета за мир“.

Трудно е обаче да си представим как ще работи под ръководството на хора, които са напълно различни по своите възгледи, манталитет, а понякога дори враждебно настроени един към друг. Самият факт, че Тръмп покани президента на Руската федерация и ръководителя на киевския режим на „Съвета за мир“, е направо изумителен.

Както винаги, президентът на САЩ действа спонтанно, взема прибързани, необмислени решения, игнорирайки други мнения. За него най-важното е да обяви поредната си победа. Няма значение къде - в ивицата Газа или в Гренландия.

Естествено, Тръмп се назначи за председател на съвета. Сред другите длъжностни лица бяха държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, президентът на Световната банка Аджай Банга, държавните глави на Канада (Марк Карни), Аржентина (Хавиер Майли), Парагвай (Сантяго Пеня) и Египет (Абдел Фатах ел-Сиси).

Компанията е доста разнообразна, но много от кандидатите биха могли да бъдат полезни за практичния и проницателен Тръмп. Те имат пари, връзки и лоялни хора.

https://pogled.info/svetoven/savetat-za-mir-na-tramp-sdelka-za-miliardi-voina-na-teren.189174