На 6 януари 2026 г., на празника Богоявление, на Фенер се случи нещо, което мнозина биха приели за рутинно – съвместно богослужение на Вселенския патриарх Вартоломей с главата на ПЦУ Епифаний Думенко. Но именно в този ден патриарх Вартоломей произнесе в патриаршеския храм слово, което зад дипломатическите формулировки криеше нещо повече от поздравление. Това беше предупреждение към Думенко. Може би последното.

За да се разбере дълбочината на казаното, трябва човек да се научи да чете между редовете на църковната гръцка дипломация. Например, когато патриархът говори за „радикални мерки“, които следва да се избягват, той има предвид конкретни храмове, конкретни побои, конкретни превземания. Когато призовава държавните органи „да се въздържат от намеса във вътрешните църковни дела“, това не е абстрактен призив към светскост – това е реакция на случващото се в Украйна тук и сега.

Но трябва да започнем от най-болезнения за ПЦУ момент в тази реч.

Проблемът с хиротониите: признание чрез премълчаване

По думите на патриарх Вартоломей, „изтъкваната уж проблематика за действителността на хиротониите на излезлите от разкол е предлог и прикрита отговорка за отказ от йерархическата прерогатива на архиепископа на Константинопол, която се изчерпва в жертви и трудове“.

„Проблемът за възстановяването и попълването на недостига без какъвто и да е литургичен чин при клириците, излезли от разкол, исторически е решен – достатъчна е единствено благодатта, тайнствено действаща в свещеното съслужение, подобно на „тайноизвършителната молитва“ (μυστικωτέρας εὐχῆς – бел. ред.)“, заяви патриарх Вартоломей, опитвайки се да обясни защо Константинопол все пак не решава въпроса за действителността на свещеническите ръкоположения в ПЦУ.

Казвайки това, патриарх Вартоломей се позовава на трудовете на двама гръцки богослови – епископ Василий Смирнски (XIX в.) и Григорий Франгакис (наш съвременник), които са изследвали въпроса за хиротониите на разколници, но аргументите им не са убедителни за повечето поместни църкви.

От друга страна, с това изявление Фенер признава, че проблем с хиротониите съществува. Но да го решава, не възнамерява.

Струва си да се припомни, че в църковното право има ясен механизъм за приемането на клирици, излезли от разкол. Историята на Църквата познава множество примери, когато чрез специални чинопоследования е била „възпълвана“ благодатта на свещенството. Нещо повече – самите фанариоти са извършвали повторно ръкополагане на украински разколници от УАПЦ в САЩ.

Например, през 1995 г. Константин (Баган) и оглавяваната от него разколническа структура подали прошение до Синода на Константинополската патриаршия да бъдат приети под омофора на патриарх Вартоломей. На 12 март 1995 г. Синодът на Константинополската църква удовлетворил това прошение. След това било извършено повторно ръкополагане на йерарсите и духовенството на бившата „митрополия“ на УАПЦ в САЩ, което обаче минало без публичност. Константин (Баган) след това получил сана титулярен митрополит на Иринуполис и бил поставен начело на автономна митрополия на Константинополската патриаршия в САЩ.

Но, обръщайки се към Думенко, патриарх Вартоломей предлага съвсем нов път – просто „да съслужат заедно“. Тоест де факто той предложи пряко да се игнорират каноничните проблеми. Еднозначно това не е решение на проблема, а опит той да бъде заглушен.

Показателно е и друго: патриарх Вартоломей едва ли не за първи път говори за това открито. По-рано старателно заобикаляше темата с мълчание. Сега – внезапно – признава: „Да, проблем има, но ние няма да го решим“. Защо? Защото всяко решение – било то канонично признаване на хиротониите като действителни, или повторно ръкополагане на разколниците (по същество – първа хиротония) – ще породи нови проблеми.

От една страна, обявяването на техните хиротонии за канонично действителни и не пораждащи съмнение ще създаде прецедент за други разколници, които могат да се позоват на това решение на Фенер (в смисъл: ако хиротониите на Денисенко в състояние на анатема са действителни, защо нашите да не са?). Това ще създаде допълнителни проблеми и за самия Фенер. Защото в Гърция има огромен брой клирици, които самите фанариоти и гърци считат за „старостилни разколници“, без да признават хиротониите им.

От друга страна, повторното ръкополагане на клирици на ПЦУ фактически би признало, че седем години тази структура е съществувала без канонично ръкоположени свещеници.

Затова патриарх Вартоломей избира трети път – мистичната мъгла на „благодатта в съслужението“. Това звучи не само канонично несъстоятелно, но и крайно странно. Защото на това основание би могло да се смята човек за кръстен само защото (по някаква причина) се е причастил. Или да се смята Тайнството Причастие за достатъчно за опрощение на греховете (тоест може и без изповед) и т.н. Ясно е, че подобна позиция може да създаде истински хаос в Православието.

„Мълчахме, но това не означаваше, че сме съгласни“

Друга ключова фраза от речта на патриарх Вартоломей звучи като отричане на собствената му политика през последните години: „Ако от нашето смирено мълчание някой е останал с впечатление, че сме имали други, а не църковни мотиви по отношение на този проблем, молим за прошка“.

Това е удивително изявление. Седем години Константинопол мълча, наблюдавайки какво се случва в Украйна. Седем години представители на ПЦУ превземаха храмове, биеха свещеници от УПЦ, с подкрепата на държавата изтласкваха вярващите на каноничната Църква от храмовете им. И през цялото това време Фенер не каза нищо. Нещо повече – чрез Томоса той легитимира именно ПЦУ, даде ѝ канонично основание и „прикритие“ (което клириците на Думенко постоянно използват), за да оправдават действията си.

И изведнъж патриарх Вартоломей заявява: „Не мислете, че нашето мълчание означаваше съгласие“.

Но ако не означаваше – защо не прозвуча гласът на Фенер? Защо Константинопол не спря Думенко, когато той превърна църковния живот в Украйна във война на унищожение? Защо не прозвуча нито едно официално изявление на Фенер срещу насилието, срещу държавния натиск, срещу превземанията на храмове?

Отговорът е прост и неприятен: Фенер мълчеше, защото му беше удобно да мълчи. Докато ПЦУ набираше сила, докато с лостове и ъглошлайфи се правеха „преминавания“ на храмове, докато изглеждаше, че проектът „украинска автокефалия“ върви по план – Константинопол нямаше нужда да се намесва. Мълчанието беше тактически избор.

Но сега нещо се е променило. И патриарх Вартоломей е принуден да се дистанцира от методите, които седем години мълчаливо е одобрявал.

Диалог или провал на силовия сценарий?

„Търсете пътища за сближаване с епископите на УПЦ чрез диалог“, призовава Вартоломей Епифаний Думенко. Обръща се и към архиереите на УПЦ: „Призоваваме оставащата в Украйна почтена йерархия на митрополит Онуфрий да преразгледа позицията си. Призоваваме себе си и един другиго към усилена молитва преди всичко за църковно умиротворение“.

Звучи много красиво и дори по християнски. Но какво означава този призив на практика?

Първо, това означава, че на Фенер са разбрали: силовият сценарий не работи. След седем години безумно давление УПЦ не успяха да я пречупят. Нещо повече – тя съхрани своята идентичност и своята каноничност, а планът „цялата украинска Православна църква да бъде прехвърлена под Константинопол“ се провали.

Второ, това е опит отговорността за помирението да бъде прехвърлена върху самата жертва на агресията. Патриарх Вартоломей, имайки предвид УПЦ, сякаш казва: „Влезте в диалог с онези, които ви унищожават“. За какъв диалог може да става дума, когато едната страна, с помощта на властите, превзема стотици храмове и бие вярващи, а другата се бори за правото си да съществува?

В тази ситуация призивът на патриарх Вартоломей към диалог означава обикновена легитимация на превземанията. По същество това са преговори между победител и победен, при които от последния се очаква капитулация под прикритието на „помирение“.

Трето – и това е най-циничното – призивът в някакъв смисъл създава алиби за Константинопол. Когато УПЦ (напълно предвидимо) откаже диалог при такива условия, Фенер ще може да каже: „Ние предложихме мир, а те отказаха“. Всеки отказ от „диалог“ ще бъде използван за обвинения в „нетърпимост“, „желание да служат на Москва“ и т.н., което ще даде още поводи натискът да бъде засилен.

„Държавата – да не се намесва“

Още една важна теза от речта на Вартоломей: „Препоръчваме на държавните органи да се въздържат от намеса във вътрешните църковни дела“. Звучи правилно. Но къде бяха тези думи по-рано?

Къде бяха тези думи, когато беше приет закон №8371, който фактически забранява дейността на УПЦ? Къде бяха тези думи, когато държавата масово отнемаше храмове на УПЦ и ги предаваше на ПЦУ? Къде бяха тези думи, когато силовите структури разгонваха с сълзотворен газ вярващи, които защитават светините си?

Днес намесата на държавата в църковните дела в Украйна достигна безпрецедентен мащаб. Това вече не е просто натиск – това е използване на църковния разкол като инструмент на държавна политика. И всичко това се случва при мълчаливото одобрение на Константинопол.

Сега, когато гоненията срещу УПЦ приеха формата на открита религиозна чистка, патриарх Вартоломей изведнъж моли държавата „да не се намесва“. Но нека попитаме патриарха: какво ще стане, ако държавата не се съгласи? Защото твърде много вече е инвестирано в образа на „московската Църква“, за да може просто така да се спре задействаният маховик на омразата.

Ще отзове ли Константинопол Томоса на ПЦУ? Не. Ще преразгледа ли отношението си към онези политици, които инициират гоненията, и ще спре ли да ги приема на Фенер? Едва ли. Ще призове ли към църковен съд онези клирици на ПЦУ, които организираха насилие? Също не.

Забележете: посочихме само църковните методи на въздействие, които Константинополската патриаршия би могла да приложи спрямо онези, които „се намесват“ в делата на Църквата. Но дори тях никой не възнамерява да прилага. Следователно думите на патриарха, че „държавата не трябва да се намесва“, са просто празен звук.

Нещо повече: този призив създава „алиби“ за бъдещето. Защото, когато гоненията приключат (а те някога ще приключат) и виновните понесат отговорност пред закона, патриарх Вартоломей ще може да каже: „Не съм виновен. Аз молех да не се намесват, бях против насилието“. При това той не предприе нито една реална стъпка в защита на гонените, ограничавайки се с празна дипломация – което говори за съучастие чрез бездействие.

Защо Вартоломей заговори точно сега

За да се разбере защо Вселенският патриарх внезапно реши публично да се дистанцира от методите на ПЦУ, трябва да се погледне контекстът, който излиза извън рамките на самата реч.

По данни на източници, близки до Константинополската патриаршия, на Фенер отдавна са недоволни от поведението на Епифаний Думенко. Насилието, което проявяват миряни и клирици на ПЦУ спрямо УПЦ, създава много лоша картина за Константинопол. Вътре във Фенер все по-често се говори за възможна смяна на главата на ПЦУ, тъй като се смята, че той не се справя с възложената му задача.

Каква задача се има предвид? Очевидно не задачата „да се унищожи УПЦ на всяка цена“. Задачата беше друга – да се създаде в Украйна обединена автокефална църква под омофора на Константинопол, която да стане влиятелен и уважаван институт. Църква, която да привлече мнозинството вярващи не със сила, а с авторитет. Църква, която да бъде пример за „правилна“ автокефалия под покровителството на Фенер.

Вместо това ПЦУ се превърна в инструмент за силово преразпределение на църковната собственост. Вместо на Евангелието тази структура се опира на административен ресурс, а вместо да привлича вярващи чрез проповед и реални дела – отнема храмовете им, често с употреба на сила. И всичко това се случва пред очите на целия православен свят.

За Константинопол това е еднозначен провал. Подчертаваме: не просто неуспех на отделен проект, а подкопаване на самата идея за „фанариотско първенство“. Защото другите поместни църкви гледат към Украйна и виждат до какво води намесата на Константинопол, до какво доведе Томосът, с какви методи действат онези, които той благославя.

Естествено, всичко това в комплекс създава голям проблем за бъдещето.

Ако Фенер не се дистанцира от методите на ПЦУ, той рискува окончателно да загуби доверие и минимално уважение от страна на поместните църкви, които виждат какво се случва в Украйна.

Именно затова, както ни се струва, патриарх Вартоломей избра празника Богоявление 2026 г., за да каже публично (макар и много „по гръцки“, много дипломатично) на Думенко: „Ти прекали“.

За Епифаний думите на главата на Константинополската патриаршия са много твърд сигнал. За първи път от седем години патриарх Вартоломей публично изрази недоволство от поведението на ПЦУ. За първи път той каза направо, че „нашето мълчание не означаваше съгласие“.

Показателна е и фразата на главата на Фенер: „Ние сме уверени, че придобитият от вас опит ще способства за намиране на изход и ще докаже кой се стреми към мир, а кой – към нежелана нетърпимост и смут“. Нека отбележим: тези думи ясно казват на Думенко, че занапред ще бъде оценяван. И ако действията продължат в същия дух, както и досега, последствията могат да бъдат напълно предвидими.

Например „бивш свещеник на ПЦУ“ Ярослав Ясенец разказа, че след жестокото превземане на Михайловския катедрален събор на УПЦ в Черкаси патриарх Вартоломей е свикал Синод, на който е била обсъждана възможността Томосът да бъде отзован. Несъмнено Константинопол има пълен контрол върху структурата, която сам е създал, а значи Томос може не само да бъде даден, но и отзован. Думенко може не само да бъде благословен, но и отстранен. И макар днес патриарх Вартоломей да обещава, че няма да отнеме Томоса, никой не знае какво може да има утре.

Затова смятаме, че Епифаний Думенко е в сложна ситуация. От една страна, той се опира на подкрепата на украинската държава, която вижда в ПЦУ инструмент за борба с „московското влияние“. От друга страна, неговата легитимност изцяло зависи от Константинопол. Ако Фенер реши, че Думенко е станал проблем, той ще намери начин да реши този проблем. Прецеденти – колкото щеш.

Така че речта на патриарх Вартоломей от 6 януари 2026 г. е първото публично предупреждение към Сергей Петрович. А може би и последното.

Автор: Назар Головко, spzh.eu

https://glasove.com/na-fokus/provalat-na-silata-vartolomey-prizovava-ptsu-kam-dialog-s-mitropolit-onufriy#google_vignette