Икономическият и социален съвет в България изразява безпокойство от забавянето в процеса на транспониране у нас на Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В становище на Съвета от края на миналата година бизнесът, синдикатите и гражданското общество заявяват, че настоящият ред за определяне на минималното възнаграждение не отговаря на Директивата и на ратифицираната от България Конвенция на Международната организация по труда, защото социалните партньори са изключени от процеса на определянето и това следва да се ревизира.

ИСС заявява, че социалните партньори имат съществена и важна роля в процеса за определяне на МРЗ и следва да бъде осигурено реалното им активно участие, като се преодолее формалният характер на консултациите при определяне на нивото ѝ.

Затова трябва да се осигури възможност за преговори между тях с използване на статистически данни за да се определят критерии за адекватност, а стойността следва да се определя чрез ориентировъчни референтни.

В становището се напомня, че ДАМРЗ има за цел размерът на минималното възнаграждение да спомогне за постигането и воденето на достоен стандарт на живот и да намали групата на работещите бедни, да понижи разликата в заплащането между двата пола, да засили процеса на социалната конвергенция, заложена като основна цел на Европейският съюз.

По данни на Евростат отчитат, че България заема челните места по ръст на МРЗ за периода 2015-2025 г., но наред с това остава с най-нисък размер от държавите членки през целия този период.

Към края на септември миналата година на минимална залата и пълно работно време са назначени 442 хиляди души у нас, това са 20% от общо наетите 2 210 000.

БНР