"Не само че имам присъда, защото това е присъда, въпреки че Европейският съюз използва друга терминология, но имам присъда, без никакъв начин да се защитя, решение, което е напълно произволно и следователно това е случай на произвол. Това прилича на кралските писма за заточаване или затваряне без съд при Стария режим, ситуацията е точно същата. Въпросът не е дали г-н Бо е прав или не. Въпросът е дали занапред ще имаме правото да изразяваме мнение, дори то да е различно": Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е участвал в програми на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 г., експерт по разузнаване и геостратегия, анализира процеса на санкции, проведен от Европейския съюз срещу него без никаква форма на съдебен процес в интервю за YouTube канала на издателство Max Milo. Според него "днес условията са по-тежки, отколкото по време на Студената война. А защо по време на Студената война нямаше нужда да се упражнява цензура? Просто защото имахме доверие в нашия наратив. Имахме доверие в това, което бяхме. Имахме доверие в системата, която защитавахме. А когато си в положение на уязвимост, на слабост, налагаш не само санкции, но и форма на цензура, защото в случая за това става дума".

Ето още акценти от интервюто:

Никога не съм развивал конспиративни теории за началото на войната в Украйна. Никога не съм правил пропаганда, винаги съм отказвал интервюта за руските сайтове, в които съм бил канен - RT, “Спутник” и други, те ме канеха многократно, но всеки път отказвах, именно защото не исках работата ми, която смятам за аналитична и която се стремя да бъде възможно най-обективна за конфликта, да не може да бъде използвана за пропагандни цели и по този начин да бъде дискредитирана. Подходът ми беше да избегна отправянето на пропагандно послание. Винаги съм казвал и съм повтарял многократно, че ако съм украинец, ще се бия като украинец, а ако съм руснак, ще се бия като руснак. И обяснението, което давам и което е резултат от личния ми опит на посредничество в конфликти, е, че във всеки конфликт, независимо какъв е той, независимо какво казват лидерите, всеки има чувството, че се бие за справедлива кауза. Този, който е съгласен да умре, не е съгласен да умре за несправедлива кауза. Следователно и от двете страни има хора, които смятат, че имат основателна причина да водят този конфликт, а мисията на човек като мен, чието минало е в разузнаването, е да се опита да разбере каква е тяхната мотивация, защото именно от техните мотиви може да се намери решение на конфликта.

Моето положение трябва да предизвика въпроси у всички онези, които защитават идеята, че Европейският съюз има ценности. Защото ценностите, които защитава ЕС, би трябвало да бъдат именно правовата държава, т.е. разделението на властите, прилагането на ясно правосъдие, защото осъждайки ме, без да ми дадат никаква възможност да се защитя, това е дълбоко противоречие с човешките права, понятията за Habeas corpus, който датира от ХVI или ХVII век, който дава право на всеки гражданин да се защити преди да бъде взето решението, преди да бъде отрязана главата. Модерната правова държава би трябвало да предотврати подобни ситуации. Интересно е, че в новата стратегия за американската национална сигурност се говори за тоталитарен уклон на Европейския съюз и подобна ситуация е на практика подарък за администрацията на Тръмп и наистина противоречи на дискурса, който биха искали да противопоставят на Русия.

Моят случай показва дълбока дисфункция в европейските механизми. Отговорът на германското правителство е доста интересен, защото те казаха: “Не знаехме, но сме убедени, че е вярно”. Това означава, че те са взели решение, без дори да знаят за какво става дума. Аз съм европеец, швейцарски гражданин, но живея в Европейския съюз, надлежно регистриран пред белгийските власти. Виждаме, че този случай наистина е върхът на айсберга на един истински проблем в ЕС и той показва, че решенията, взети от Съвета на министрите на външните работи на ЕС, буквално са взети наслуки. Напълно произволно действие.

- Въпросът не е дали г-н Бо е прав или не. Въпросът е дали занапред ще имаме правото да изразяваме мнение, дори то да е различно. А в моя случай има дори украинци, които споделят мнението ми - украинци от Одеса, Днепропетровск, Лвов, които ме спряха на улицата, за да ми благодарят за моите видеа. Тоест това не са хора, които живеят в Донбас, а хора от западната част на Украйна. Това означава, че в някакъв смисъл ЕС осъжда и тези хора, тъй като осъжда начин на мислене, който тези хора смятат за правилен.

- Получих знаци на признателност от цял свят - от Япония до Африка, от Южна Африка, Латинска Америка, от цяла Европа, от хора от някои западноевропейски правителства впрочем, които се свързаха с мен, за да изразят подкрепата си, от България и Румъния, от Полша, от скандинавските страни също, много хора от Германия, от Италия, което е логично, защото говоря немски и италиански и несъмнено тези хора ме познават малко по-добре, изключително много хора от Белгия. Тези хора разбират, че моят случай утре може да бъде техен случай. Благодаря им, че имаха смелостта да изразят тази подкрепа.

28 декември 2025 г.

- Добър ден, Жак Бо!

- Добър ден!

- Издателство “Макс Мило” с изумление научи за вашето включване от Европейския съюз в списъка с лицата, разпространяващи пропагандата на Русия. Тази санкция априори има една-единствена цел - да попречи на вашата свобода на изразяване. Добре разбирате цялата ни морална и емоционална подкрепа. Разпоредбите на ЕС ни забраняват да ви помогнем финансово. Рискуваме да бъдем осъдени, ако ви помогнем. Какво конкретно означава за вас тази санкция на Европейския съюз?

- Тя означава на първо място забрана да пътувам в ЕС. Буквално не ми е разрешено да влизам на територията на ЕС. Проблемът е, че аз живея тук, следователно съм в ЕС, и ми е забранено да пътувам вътре в ЕС, т.е. да пресичам граница. С други думи нямам право, например, да отида в родината си. Това е първото нещо. Второто нещо е, че банковите ми сметки, финансовите ми активи на територията на ЕС, са недостъпни, замразени са. Следователно нямам достъп до банковата си сметка, не мога да правя покупки дори за храна. Нямам право да използвам банковите си карти, за да си купя храна или да заредя колата си с бензин, ако искам да се върна в Швейцария, например. Това е явно посегателство към свободата ми на движение, посегателство към основни права, като правото да се изхранвам. Действително има възможности за хуманитарни дерогации, които могат да бъдат поискани и които ще ми позволят, например, да се върна в родината си, но не и да се върна обратно, докато аз живея в Европейския съюз. Това е моето местожителство. Тези хуманитарни дерогации биха ми позволили да правя покупки, за да задоволявам основните си нужди. Проблемът е, че тези хуманитарни дерогации трябва да бъдат поискани в молба в орган със седалище в Брюксел, който действа с оглед интересите на ЕС, така че де факто или дори де юре за всяка покупка, дори ако трябва да си купя франзела за храна, трябва да искам разрешение от ЕС. Това е крайна визия за нещата, но това е конкретната реалност за мен. Освен това нямаше предварително предупреждение, за да се попречи на хората да избягат, да преместят финансовите си средства и т.н., аз бях официално уведомен от публикуването на сайта на Европейския съюз на тези решения на 15 декември и оттогава, както знаете, администрацията на практика е в коледна ваканция, аз нямам хуманитарна дерогация на този етап, просто за да задоволя елементарните си нужди. Резултатът е, че ЕС ми забранява дори да се храня. Това са фактите.

- Как бяха оправдани санкциите срещу вас?

- Не искам да навлизам в подробности, за да не разкривам начина, по който ще се противопоставим на тези обвинения, но онези, които искат, биха могли да проверят в сайта на ЕС. Обвиниха ми, че развивам конспиративни теории за началото на войната в Украйна, че провеждам пропаганда в полза на Русия, че съм бил в проруски сайтове, което е много неясно обозначение, не знам кой е проруски сайт. Това е изключително неясно обвинение, че съм провеждал дезинформационна стратегия, решение за която е било взето от Русия. Всички тези обвинения в действителност идват от нищото. Имаше много потребители или сайтове в интернет, които показаха, че тези обвинения са фалшиви. Никога не съм развивал конспиративни теории за началото на войната в Украйна. Никога не съм правил пропаганда, винаги съм отказвал интервюта за руските сайтове, в които съм бил канен - RT, “Спутник” и други, те ме канеха многократно, но всеки път отказвах, именно защото не исках работата ми, която смятам за аналитична и която се стремя да бъде възможно най-обективна за конфликта, да не може да бъде използвана за пропагандни цели и по този начин да бъде дискредитирана. Подходът ми беше да избегна отправянето на пропагандно послание. Винаги съм казвал и съм повтарял многократно, че ако съм украинец, ще се бия като украинец, а ако съм руснак, ще се бия като руснак. И обяснението, което давам и което е резултат от личния ми опит на посредничество в конфликти, е, че във всеки конфликт, независимо какъв е той, независимо какво казват лидерите, всеки има чувството, че се бие за справедлива кауза. Този, който е съгласен да умре, не е съгласен да умре за несправедлива кауза. Следователно и от двете страни има хора, които смятат, че имат основателна причина да водят този конфликт, а мисията на човек като мен, чието минало е в разузнаването, е да се опита да разбере каква е тяхната мотивация, защото именно от техните мотиви може да се намери решение на конфликта.

Както обясних много пъти, от начина, по който се разбира една криза, произтича начинът за разрешаването ѝ, затова трябва да бъдат разбрани мотивите и на едните, и на другите, да не се правят ценностни преценки за тях, а да се опиташ да видиш как могат да бъдат сближени. В крайна сметка, това са мирните преговори. Преговорите не са това, което прави Доналд Тръмп - взима решение, слага го на масата и казва “Сега ще го приемете, иначе ще ви бомбардирам”. Това не са мирни преговори. Мирните преговори са поставянето на масата на проект за разрешаване, така че двете страни да се сближат все повече, за да намерят накрая обща позиция, върху която ще се изгради мирно споразумение. Това е процесът на преговорите. Аз самият трябваше да го правя няколко пъти, очевидно в много по-малки конфликти - в Африка, между въоръжени групировки, между племена, в различни ситуации и всеки път е едно и също - не съдя онова, което мисли единият или другият, а се опитвам да разбера какво мислят и да потърся общите точки, общите елементи, които ги сближават. Мостове не се градят, като съдим и осъждаме едната страна за сметка на другия. Така че моят подход е мирен - винаги съм служел на мира в ООН, опитвайки се да разбера гледните точки на двете страни. Четири пъти ме спираха на улицата украински бежанци, които ми благодариха за видеата, които правя, просто защото за тях тези видеа дават разбиране за конфликта, което е различно от поляризацията. Много ще се изненадате, но има има изключително много украинци, които от едната или другата страна на фронта, нямат нищо против другата страна и разбират позицията на руснаците, на украинците и биха искали тези гледни точки да бъдат сближени. Всъщност нашата политика на Запад ги раздели и именно Кисинджър каза, че вместо да използваме Украйна като мост, я използвахме като разделителна линия между Изтока и Запада. Точно този подход обяснява защо сред моите слушатели, сред хората, които ме следват, има и украинци, което опровергава идеята за руска пропаганда. Дори Ксавие Моро, който, бих казал, е мой другар по нещастие, в този списък на санкционираните лица от 15 декември т.г., дори той, който води предаване по RT - докато той има френско-руско гражданство, живее и работи в Русия, той ме покани няколко пъти и сам призна, че съм отклонил поканата му, въпреки че нямам никакъв упрек към Ксавие Моро, както срещу когото и да било. Мисля, че е нормално един руснак да защитава страната си. Мисля, че е нормално един украинец да защитава страната си. Мисля, че е нормално във войната и едните, и другите да се бият въз основа на това, което смятат за правилно, но аз съм външен човек, не съм украинец, не съм и руснак, нямам никакви отношения.

Когато казват, че съм руски агент, това е конспиративна теория, която бе развита в края на 2022 г. от журналиста на RTS (Suisse) Жан-Филип Шалер. Той заяви, че съм част от агентурна мрежа заедно с Ален Жюйе и Юбер Ведрин - не съм сигурен, но мисля, че него споменя - мрежа, ръководена от Владимир Путин. Това наистина са напълно неоснователни конспиративни теории. Никога не съм получил и един цент от Русия. Нямам никаква връзка с Русия - нито семейна, нито институционална, под никаква форма. Освен поканите, които съм получавал, не съм разменял имейли, например, с Русия. Така че това наистина е конспиративна теория на този журналист Жан-Филип Шалер и нищо друго. Това са изявления, без никакви доказателства, но чиито последствия днес са санкциите, които ми бяха наложени, тъй като повтарят същия този дискурс. Обвиняват ме, че провеждам дезинформационни стратегии, които дори не са на Русия, а ги приписват на Русия. Не само ми приписват думи, които никога не съм изричал, намерения, които никога не съм имал, дискурс, който никога не съм произнасял, в контекст, в който винаги съм избягвал да бъда, за да не се окажа пропагандатор, за цели, които дори не знаем дали са на Русия.

Самото обвинение е изключително неясно, смътно, не почива на абсолютно никакъв факт. Но няма да навлизам в големи подробности, защото това са елементи, към които ще се върнем, за да оспорим присъствието ми в този списък. То е напълно оклеветяващо, недоказано с нищо и дори противоречи на онова, което съм казал и искал да кажа. Никога не съм произнасял върху факта, че Украйна не трябва да влиза в НАТО. В замяна на това обясних последиците, които би могло да има присъединяването на Украйна към НАТО. В книгите и видеата си никога не съм използвал термини като “укронацисти”, например. Не използвам думата “нацист”, за да определя състава на правителството в Киев, например, и обясних защо. Правя разлика между различните сили в Украйна, между ултранационалисти, неонацисти и т.н., така че речникът да бъде възможно най-близък до реалността и да избегна опростяващ език, който би могъл да бъде сметнат за пропаганда. Например, никога не определям украинците като бандеровци, термин, който откриваме в пропагандните текстове, и обясних защо. Последната ми книга “Тайната война в Украйна” много ясно обяснява защо не използвам по-радикален и по-малко нюансиран речник по отношение на Украйна. Идеята е да покажа образ, възможно най-близък до реалността на конфликта.

Резултатът от включването ми в санкционния списък е, че много хора казаха “Жак Бо не е развивал конспиративна теория, а показа документи, които западняците години наред криеха”, които показват, че няма конспиративна теория, а друго виждане за началото на конфликта, което се опира впрочем на украински документи. Ако прочетете книгите ми и гледате видеата ми, особено видеата, които заснех за “Макс Мило”, но и за сайтове като “Espoir et dignité”, например, аз систематично показвам източниците си на екрана с линкове в интернет и снимки на статиите, от които черпя информация. Хората лесно ще разберат, че няма руски източници. Има преди всичко американски и украински източници. Украинските журналисти имат по-обективен поглед върху конфликта, отколкото журналистите в Западна Европа. Затова мога да се опирам или на украински, или на англо-саксонски източници, много рядко на френскоезични източници, защото те са изключително едностранчиви. А фактът, че ме включиха в списъка със санкции, пропуква донякъде тези фалшиви истини, представяни от западните медии. Няма да навлизам в детайли, но ще го покажем в процеса на оспорване на включването ми в списъка и несъмнено това няма да бъде от полза за нашата преса.

- Вие сте швейцарец. Вашето правителство направи ли нещо за вас?

- Този въпрос предизвика нещо повече от дебат в Швейцария. Както казахте, аз бях включен в списък със санкции, публикуван на 15 декември 2025 г. Европейският съюз не предупреди предварително лицата, които са в този списък, за да не могат да преместят финансовите си средства. В американската преса, в радио “Свободна Европа”, на 12 декември, т.е. три дни по-рано, изтече информация, че моето име и това на Ксавие Моро ще бъдат в списъка със санкциите. Доста интересно е, че те цитираха само тези две имена на европейци. Има много имена в този списък, около 60 организации и лица, включително руснаци, разбира се, но радио “Свободна Европа” спомена само тези две имена, от което могат да се направят някои заключения. Това беше медийно съобщение и когато научих, веднага се обадих по телефона в швейцарското посолство в Брюксел. Обадих се на посланичката, която отговаря и за връзките с ЕС, за да разбера дали е вярно, че името ми ще бъде включено в санкционния списък, който ще бъде публикуван три дни по-късно, на 15 декември. Обясних моята ситуация, за която посолството знае, тъй като съм регистриран в посолството, т.е. те знаят, че живея в Белгия, имат координатите ми, и любезно ми обясниха, че посланичката няма време за мен и ще ми позвъни на друга дата. Въпросната посланичка все още не ми се е обадила 15 дни по-късно. Така че не съм имал контакт с моето посолство, не знаех дали това е истина и на 15 декември научих заедно с всички останали, че името ми е в санкционния списък. От този момент една част от швейцарската преса се разпали в моя полза, важни вестници направиха разследване.

Оказа се, че Швейцария е била уведомена предварително. Явно Франция е поставила моето име и това на Ксавие Моро в санкционния списък. Защо мен? Не знам, може би, за да балансират по някакъв начин факта, че за първи път Франция вкарва свой съгражданин в списъка със санкции на ЕС. Очевидно моето име се появи в същата група с Ксавие Моро. След журналистическо разследване се разбра, че Франция явно се е консултирала с Швейцария предварително, предполагам, че посланиците им в Брюксел, и вероятно затова нямах отговор от посланичката. Така или иначе, Швейцария е знаела, но не ме уведоми. Очевидно това е проблем, който беше приет много сериозно в Швейцария, защото задължение на швейцарското правителство е да защитава съгражданите си и най-малкото да ме информира за обосноваността на присъствието ми в списъка със санкциите и може би да предприеме дипломатически действия, да получи обяснение от Франция или от други страни, да вземе мерки, които позволяват да се избегне тази санкции. Това не беше направено. Не получих никакво уведомление преди обявяването на санкциите, нито от ЕС, нито от Белгия, нито от Швейцария. Официално бях информиран на 15 декември, не с писмено уведомление, по имейл или чрез куриер, а единствено от публикацията на сайта на ЕС. Ако не беше изтекла информацията в радио “Свободна Европа”, щях да бъда информиран, както всички останали, на 15 декември. След това получих две обаждания от нашата дипломатическа мисия в Нидерландия, която ми даде обща информация за положението ми и това е всичко. Не знам какво е предприела Швейцария, за да защити положението ми или да намери решение на тази криза. Аз имам мои канали, които ме информират за случващото се, но това са напълно неформални канали. Официално нищо не съм получил. Така че не можах да се защитя, несъмнено ще го направя впоследствие.

- Какъв е вашият анализ на тези санкции на ЕС?

- Това е най-интересната част. Тези санкции бяха наложени от Съвета на Европейския съюз, т.е. от министрите на външните работи в действителност. Това не е съдебно решение, моят случай никога не е бил представян пред съд. Няма съд или съдебно жури, което да е постановило включването ми в санкционния списък, така че това е чисто бюрократично решение. Когато сте обвинен в нещо, ако сте откраднали нещо, преди да бъдете санкциониран вие се явявате пред съд, там излагат фактите, вие имате право да кажете дали това е вярно или не, имате адвокат, който защитава правата ви в тази ситуация и в края на изложението на тезата на едните и другите, съдебни заседатели или съдия решават каква санкция да бъде наложена. Но има процес, предшестващ санкцията. В моя случай е точно обратното. Санкцията е взета, без да мога да се защитя. И сега аз трябва да се опитам да вървя срещу течението с адвокати, за да обясня, че санкцията е погрешна, неоправдана, несправедлива. Така че е много важно да се разбере, че това не е съдебно решение. Това означава, че технически Европейският съюз може да лиши от свобода всеки гражданин на своя територия, може да му забрани достъп до финансовите му средства, включително правото му да се храни, защото в действителност за това става дума от момента, в който нямам достъп до нищо и в крайна сметка вие трябва да искате разрешение да вземете парите си, за да се храните. Аз нямах право на защита. Не можах да се защитя. Не можах да наема адвокат. Не можах да представя моя случай. Никога не ми представиха мотиви и, както обясних преди малко, това са доста неясни мотиви и дори няма присъда. Не съм нарушил никакъв закон, не съм нарушил никакво право, защото дори да правех пропаганда, което, както казах, винаги съм отказвал да правя, но дори да правех пропаганда, няма нито един закон, който да го забранява. Дори да бях проруски настроен, въпреки че както обясних, никога не съм искал да бъда за едната или за другата страна в конфликта, но дори да бях проруски, това не би било незаконно по никакъв начин.

Не само че имам присъда, защото това е присъда, въпреки че Европейският съюз използва друга терминология, но имам присъда, без никакъв начин да се защитя, решение, което е напълно произволно и следователно това е случай на произвол. Това прилича на кралските писма за заточаване или затваряне без съд при Стария режим, ситуацията е точно същата. Ситуацията е особена, защото аз самият съм експерт на ООН в сферата на правовата държава. Правовата държава е преди всичко фактът, че в една държава има три власти, има разпределение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Законодателната власт са парламентите, изпълнителната са правителствата, а съдебната е целият съдебен апарат, съдилищата. Парламентът постановява законите, изпълнителната власт, както подсказва името ѝ, ги изпълнява, а съдебната власт решава, когато има проблеми или нарушения при прилагането на законите.

В сегашната ситуация, в която се намирам, администрацията на ЕС взема решение, т.е. това е решение, взето от изпълнителната власт. Следователно изпълнителната власт създава закона и го изпълнява. Тоест има сливане на две власти - законодателната и съдебната власт в случая, които стигат до решение, за което съдебната власт - Европейският съд, няма думата. Тоест в тази ситуация вече няма правова държава. Има обяснение за това и то е интересното, защото ако погледнем внимателно тези санкции, аз нямам право, например, да влизам в Европейския съюз. Зад тази дума се крие нещо. Всъщност тези санкции са замислени срещу хора, които живеят извън ЕС, и повечето хора в този списък, говорих за случая на Ксавие Моро, но мога да посоча и други хора или организации в този списък, хора, които живеят извън ЕС, повечето в Русия. В действителност това решение е външнополитическа стъпка. И впрочем решението да ми наложат санкции е взето от външните министри от ЕС. Очевидно това поставя определен брой проблеми и именно затова моят случай предизвика такова вълнение почти навсякъде в Европа. Сега сме в намалена активност, тъй като са новогодишните празници, Европейският парламент е във ваканция и очевидно хората имат други приоритети в момента. Но реакциите, които видяхме почти навсякъде по света, подчертават този диктаторски аспект на решението, защото това е външнополитическо решение, засягащо човек, който се намира на европейска територия. И това е особеното в този случай. За първи път, защото не е имало прецедент, се прилага външнополитическо решение срямо човек, който е на територията на ЕС. Характерно за външната политика е, че тя не отговаря на нормите на вътрешната политика. Типично, когато воювате с някого, имате право да го убиете, когато той е навън, когато убивате враг, чужденец, но нямате право да убивате хората вътре в страната. Това е голямо опростяване, разбира се, но то илюстрира разликата между вътрешната и външната политика. Във външната политика водиш война, във вътрешната политика априори не водиш война, възстановяваш реда, има различни механизми за това. Но това са различни процеси и правни контексти, които са много различни. Следователно, когато започне да се прилага законодателство, приложимо за врага, но неприложимо във вътрешността на страната, това донякъде поставя европейските граждани практически в ситуация на война. И именно тук е проблемът, който шокира много света.

Ако се върнем към Съветския съюз, КГБ, за който много се говори, отговаряше за външната сигурност на СССР, но и за вътрешната сигурност. Следователно КГБ не беше орган, който защитаваше Русия или СССР като страна, а го защитаваше като система от врагове, които бяха едновременно външни и вътрешни. Затова имаше една институция, която се занимаваше както с хора навън, така и с хора вътре в страната. Нашите журналисти никога не го споменават, но КГБ се раздели на няколко институции, каквито имаше впрочем в нашите правови държави по време на Студената война. Днес това се е променило. Някои страни възприеха по-гъвкави структури, но по принцип има разузнавателни служби, които се занимават с външните заплахи, и служби, които се занимават с вътрешните заплахи. Прави се разлика между вътре и вън и това беше голямата разлика спрямо Съветския съюз. Днес Русия има служба за вътрешна сигурност, ФСБ, и служба за външна сигурност, СВР, те възприеха същата структура, която ние имахме по време на Студената война. Но това сливане на аспекти от вътрешната и външната сигурност, в крайна сметка поставя хората вътре в страната на същото ниво като враговете извън страната, и точно това наблюдаваме тук. Именно затова много хора, много анализатори и експерти почти навсякъде по света, са обезпокоени от тази тенденция, защото това означава, че Европейският съюз смята хората вътре в съюза за противници, по същия начин като външните противници. Това е основният проблем зад тази присъда и той обяснява широката подкрепа, която получих по целия свят.

Как се стигна до тази ситуация? Това е въпросът. Дали тези, които са взели решението, не са знаели, че живея в ЕС? Това е трудно разбираемо, тъй като Швейцария знае. Както обясних преди малко, аз съм регистриран в швейцарското посолство, следователно са знаели, че съм в ЕС, моето правителство го знаеше, Белгия го знае, а тя е сред онези, които са решили да ме санкционират, и Франция го знае. Първо, от видеата, които съм направил, в които много пъти съм обяснявал, че живея в Белгия, а освен това мисля, че са го знаели от разузнавателните служби. Тоест това е нещо повече от незнание или е просто незнание, а това означава, че решенията се вземат наслуки.

Тази ситуация свидетелства за дълбока дисфункция. Каквото и да е обяснението за попадането ми в този списък, има дълбока дисфункция в националната и наднационалните институции на ЕС. Моето положение трябва да предизвика въпроси у всички онези, които защитават идеята, че Европейският съюз има ценности. Защото ценностите, които защитава ЕС, би трябвало да бъдат именно правовата държава, т.е. разделението на властите, прилагането на ясно правосъдие, защото осъждайки ме, без да ми дадат никаква възможност да се защитя, това е дълбоко противоречие с човешките права, понятията за Habeas corpus, който датира от ХVI или ХVII век, който дава право на всеки гражданин да се защити преди да бъде взето решението, преди да бъде отрязана главата. Модерната правова държава би трябвало да предотврати подобни ситуации. Интересно е, че в новата стратегия за американската национална сигурност се говори за тоталитарен уклон на Европейския съюз и подобна ситуация е на практика подарък за администрацията на Тръмп и наистина противоречи на дискурса, който биха искали да противопоставят на Русия. Не искам да навлизам в повече детайли, за да не разкривам каква ще бъде стратегията ни, за да се противопоставим на това решение, но очевидно това е нещо, което далеч надхвърля случая на Жак Бо. И това го разбраха много хора, американците го разбраха много добре, почти навсякъде в Европа. Получих подкрепа не само от хора, които изпитват симпатия към мен, но и от академични личности, хора от областта на международното право, от политици също, които са обезпокоени от тази ситуация, която показва една тенденция.

Доста симптоматично е, че моят случай беше споменат в германския парламент и беше поставен въпрос на правителството именно за Жак Бо, не за всичките шейсетина лица или организации в този списък, а именно за Жак Бо. Акцентът беше поставен върху моя случай, защото той е показателен за това, което обясних преди малко: той показва дълбока дисфункция в европейските механизми. Отговорът на германското правителство е доста интересен, защото те казаха: “Не знаехме, но сме убедени, че е вярно”. Това означава, че те са взели решение, без дори да знаят за какво става дума. Аз съм европеец, швейцарски гражданин, но живея в Европейския съюз, надлежно регистриран пред белгийските власти и т.н. Виждаме, че този случай наистина е върхът на айсберга на един истински проблем в ЕС и той показва също, че решенията, взети от Съвета на министрите на външните работи на ЕС, буквално са взети наслуки, убедени, че това е вярно и оправдано. Но няма никакво сериозно проучване и отговорът на германското правителство показва, че няма съдебно решение, няма европейска инстанция, която да е казала “има списък с хора, които са виновни за това или онова”. Не, това е чисто административно решение, внесено много вероятно от Франция. Напълно произволно действие.

- След вашето санкциониране имаме усещането, че всеки би могъл да попадне в списъка.

- Наистина е точно така, затова хората са уплашени и затова реакциите са толкова силни почти навсякъде. Както каза един германски депутат, който ми се обади: “Ще приемем вашия случай като прецедент, защото след като вие сте обвинен…”. Впрочем имаше статии, най-вече в Германия, във Франция това вдигна много по-малко шум, което е доста симптоматично за нагласата на обществото - не че хората не ме подкрепят, а показва нагласата на медиите. Германските медии, дори мейнстрийм медиите, като “Ди Велт” и други, съобщиха за мой случай. Във Франция на практика не, докато това е феномен на свободата на изразяване. Интересното е, че в Швейцария има журналисти, като Силвен Бесон от “Трибюн дьо Женев”, който каза “Ами, така му се пада”, докато като журналисти трябваше да се разтревожи от факта, че това е мярка, насочена срещу всеки, който изразява мнението си. Политическите партии се сменят, тенденциите се променят и един ден той може да се окаже в моето положение. В днешния климат основните принципи на нашите демокрации - свобода на изразяване, свобода на собственост, свобода на движение, свобода на словото и на мисълта, религиозна свобода - всички тези свободи днес са нарушени или в името на държавния интерес. И когато казвам “държавен интерес”, имам предвид “наддържавата”, защото това дори не е държавния интерес, а отвъд нея, защото ЕС санкционира, а не Белгия или Швейцария, например.

С мен се свърза германски журналист веднага след обявяването на санкциите и това е журналист, израснал в Източна Германия. Той ми каза нещо доста симптоматично: “Това, което виждам днес във вашия случай, напълно прилича на онова, което съм видял в младостта си в Източна Германия, с тази разлика, че в Източна Германия предупреждаваха хората преди това”. Във Франция са склонни да смятат, че свободата започва едва когато ни вземат парите от джоба, но проблемите са по-дълбоки. И въпросът не е дали г-н Бо е прав или не. Изобщо не е това въпросът. Въпросът е дали занапред ще имаме правото да изразяваме мнение, дори то да е различно. А в моя случай има дори украинци, които споделят мнението ми - украинци от Одеса, Днепропетровск, Лвов, които ме спряха на улицата, за да ми благодарят за моите видеа. Тоест това не са хора, които живеят в Донбас, а хора от западната част на Украйна. Това означава, че в някакъв смисъл ЕС осъжда и тези хора, тъй като осъжда начин на мислене, който тези хора смятат за правилен. Това е нещо много сериозно и затова мисля, че първо трябва да го осъзнаем и да се противопоставим на подобни мерки.

- Как можем да ви помогнем?

- Първо трябва да кажа, че получих признателност от цял свят - от Япония до Африка, от Южна Африка, Латинска Америка, от цяла Европа, от хора от някои западноевропейски правителства впрочем, които се свързаха с мен, за да изразят подкрепата си, от България и Румъния, от Полша, от скандинавските страни също, много хора от Германия, от Италия, което е логично, защото говоря немски и италиански и несъмнено тези хора ме познават малко по-добре, изключително много хора от Белгия. Белгийците бяха изключително чувствителни към това. В Брюксел, където живея, бяха направени видеоклипове на солидарност, които станаха хит впрочем, белгийци и брюкселчани, които ме познават, бяха изключително трогателни и щедри, защото знаят, че вече не мога да се изхранвам. Дори имаше хора, които ми донесоха храна, защото не мога да си купя храна, тъй като нямам достъп до банковите си сметки и нямам пари кеш в себе си. Имаше порив на огромна щедрост и мисля, че не бих могъл да благодаря на всички - ако погледнете коментарите под видеата, ще видите единодушна подкрепа и броят на коментарите и изразената подкрепа от хора, които питат как да помогнат, всичко това е абсолютно колосално. Това свидетелства впрочем за един асиметричен феномен - това са феномени, които описах в моята книга “Асиметримчната война”. Когато започнете несправедливо да обвинявате някого в неща в сферата на информацията, поставяте пръст точно в проблема. Това е “Стрейзанд ефектът”, по името на актрисата Барбара Стрейзанд, която искаше да скрие свой имот в Калифорния, и забранявайки репортаж за този имот, тя в действителност постигна точон обратното и всички медии проявиха интерес към него. Тази ситуация е същата. Тоест фактът, че искат да забранят определена реч, я прави още по-интересна и днес хората по цял свят говорят за Жак Бо.

В САЩ моят случай беше приет изключително присърце от тези, които ме интервюираха, от американски военни, бивши членове на американските тайни служби. Създал съм много връзки по време на кариерата си, бил съм сред хора от чуждите служби, аз също съм им правил услуги и днес те ми отвръщат със същото по един или друг начин. Това е истински феномен в САЩ, където свободата на мисълта, свободата на изразяване, свободата на пресата е национална религия. И е доста симптоматично да видим, че в Европа всички с лекота казват “Нямам същото мнение като вас, но ще се бия до смърт, за да можете да го изразите”, но това са само празни приказки, веднага щом се заговори за Русия, за неща, които смущават. Ще цитирам отново примера с двамата швейцарски журналисти, за които вече говорих, които наистина се противопоставят на това. Това са напълно противоположни феномени. Аз никога не съм забранявал на никого да казва каквото си иска. Дори не съм подал жалба срещу журналистите, които ме оклеветиха.

Въпросът е, че днес условията са по-тежки, отколкото по време на Студената война. А защо по време на Студената война нямаше нужда да се упражнява цензура? Просто защото имахме доверие в нашия наратив. Имахме доверие в това, което бяхме. Имахме доверие в системата, която защитавахме. Моята ситуация е същата - аз нямам нужда да забранявам на журналистите да казват това, което казват. Всеки журналист, който иска да ме въвлече в противоречив дебат, може да го направи. Проблемът е, че не го правят, защото аргументите, които имам - които са и в моите книги, са описани, източниците им са посочени и дори са с украински източници. Днес има наратив на Запад, който е изключително крехък, изкуствено създаден, като твърденията, че съм бил агент на Путин. Какви са основанията? Готови ли са журналистите да застанат лице в лице срещу мен? Но те не могат никога да аргументират това, затова никога не приемат противоречив дебат, защото не могат да оправдаят това, което казват. В това е силата на моя дискурс, н