„Венецуела обърна оптиката към международните институции и към международното право. А това, което наблюдаваме е отрицание на международното право, на нормите, които то предполага.“

Това е позицията на дипломата и бивш заместник министър на външните работи Любимир Кючуков.

И още: „Влизането на САЩ във Венецуела и залавянето на президента Николас Мадуро е акт, който няма нищо общо с международното право и нарушава редица негови принципи за националния суверенитет и ненамеса.

Но това е логичният резултат от дългосрочна и видима тенденция на ерозия на международното право. За съжаление, от него, като че ли, остава изпразнена от съдържание черупка. Според мен това е преди всичко американо-центрично действие или Тръмп-центрично в интерес на сегашните управляващи в САЩ. И това е на практика пренасяне в международното поле на концепцията МАГА.

Сега обаче има качествено нов момент. Докато преди случая с Венецуела това се третираше като отклонение от правилата и съответно се претендираше за правомерността на наказателните действие и санкции спрямо извършителя, то сега вече то се приема като правомерно и политическо оправдано демократично действие. Де факто се легитимира превръщането на правото от норма в конюнктурен политически иннструмент.

Какво следва за Венецуела е сериозен въпрос, който занимава всички в света. Очевидно САЩ няма да прекратят натиска докато в Каракас не се установи едно послушно правителство. Съдейки от първоначалните изказвания на Тръмп ще се търсят представители на досегашните управляващи и, поне на този етап, американският президент изключва да се обърне към основния представител на опозицията – носителката на Нобеловата награда за мир Мария Мачадо. Има горчив опит от подобни ситуация. Логично е САЩ да се въздържат от масирано военно присъствие във Венецуела на този етап, а да разчитат на вътрешно сътрудничество на отделни дейци, съпроводено с външен политически натиск. От друга страна, Венецуела едва ли ще избегне сериозна вътрешна дестабилизация – изострена конфронтация дори въоръжение сблъсъци вътре, като не се изключва формиране на сериозно партизанско движение.“

На въпрос на БНР как е възможно американците да продават венецуелския нефт на трети страни Кючуков препотвърди позицията си, че се нарушават всички правила на международното право. „За съжаление, това не е прецедент. За дълго време Съединените щати разполагаха със сирийския нефт, който също продаваха на международния пазар“, коментира той.

Има и друг важен въпрос - след като САЩ имаше свободата да направи това във Венецуела, дали и Китай ще се почувства свободен да направи същото в Тайван?

Любомир Кючуков: „Това е част от по-големия въпрос какво следва за света оттук нататък и, съдейки по всичко, това е по-скоро началото, а не краят на тази тенденция. Тръмп назова директно и следващите възможни цели – Колумбия, Куба, Иран, Гренландия. Американската намеса във Венецуела дава политически аргументи на Русия, евентуално на Китай, за подобен подход в международните отношения. Тръмп завършва процеса на демонтаж на следвоенния световен ред, на де факто отмяна на равноправието и на суверенитета на държавите в международните отношения. На формирането на свят, доминиран от позиции на силата и оформяне на сфери на влияние при парализа на международните институции. А това е изключително негативна тенденция, защото не води до нов международен ред, а оформя свят на силните."

Има ли позиция България?

„Очаквам България да забележи, че нещо се случва в света, тъй като досега нямаме никаква официална реакция на българското правителство. Естествено ние сме се включили в една европейска позиция, но тя поставя самия ЕС в една доста неблагоприятна ситуация. Защото се оказва, че правото и ценностите не са принципи, а са инструмент. Появява се въпросът дали по същия начин Европа ще реагира, ако следващата цел на Тръмп се окаже наистина Гренландия?“

Според него България я устройва да няма позиция за случващото се във Венецуела.

Източник: БНР, БНТ