На 20 декември празнуваме Игнажден. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже.

Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си, без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил "апостолски мъж във всичко" и "грижливо управлявал църквата в Антиохия", като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.

Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка.

С Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар. Хората са вярвали, че този ден носи магическа сила. Празникът е изключително интересен и важен в народната обредност, защото се свързва с различни гадания и обреди каква ще е новата година. Ключова роля в празника има т. нар. полазник – първият гост, който в този ден ще влезе в къщата. Затова Игнажден е известен още като Полазовден. Обредните действия на празника са свързани с добруване и здраве на хората, богата реколта по нивите и плодовитост на животните.

В миналото хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са вкъщи кой ще дойде. Вярвали са, че този първи гост носи специален заряд и ако в дома ти влезе добър и имотен човек означава, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е лош човек било истинска трагедия, вярвало се, че и годината ще бъде трудна и лоша. Затова някои по-хитри стопани предварително си уговаряли добър, заможен човек да влезе първи, за да внесе берекета за къщата. Някъде пък било важно първият гост да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като много желан гост, обясни етнографът.

Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали трески и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, за да има плодородие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като скъп гост – с риза, с пешкир. Наричали каква да бъде годината.

Според народните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, за да не излезе богатството и плодородието от къщата. "Не бива да се дава най-вече огън, жар или сол. Сега на нас сигурно малко странно ни звучи това, но ако се замисли, това са били основните неща, които поддържат живота в семейството в това далечно време. Ако няма огън в огнището, ако няма жар – няма топлина, няма живот. А солта е най-ценният продукт, който в миналото хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания присъстват тези толкова важни елементи от живота на хората", обясни етнографът.

"Трапезата за Игнажден задължително трябва да е постна. Питата, която се прави, не трябва да има украса. В някои региони се правела и т.нар. първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, обикновено крушово или дъбово, което традиционно се слага на Бъдни вечер. Според народните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, за да роди Бога или новото слънце.

Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.