В Европа се възраждат теорията и практиката на нацизма – а украинската криза се използва за милитаризация и за война срещу Русия с телата на украинците. Това казва руският външен министър Сергей Лавров пред иранската държавна компания за радио и телевизия.

Според него основната заплаха за международната стабилност днес идва от „елита в Брюксел“, който подчинява националните правителства и пренебрегва резултатите от избори и референдуми, докато Европа отново се връща към милитаризъм и надпревара във въоръжаването. Лавров е на мнение, че Западът прилага двойни стандарти и подменя международното право с „правила“, които обслужват моментната му изгода, като посочва като примери иранската ядрена сделка, „замразените“ активи и палестинския въпрос. Той заявява още, че Русия вижда за „първопричини“ на войната в Украйна разширяването на НАТО и „унищожаването на всичко руско“ в Украйна, а за отношенията с Иран подчертава, че действа Договор за всеобхватно стратегическо партньорство и Москва „винаги“ ще подкрепя Иран и законните му права.

- Международната общност преживява тежки дни. Заплахите на САЩ срещу Венесуела, войната в Украйна, заплахите на „ционисткия режим“ и неговите престъпления в Газа, Европа започна да предприема мерки за „надпревара във въоръжаването“. Всичко това усложнява живота на хората.

С оглед на Вашия опит на международната сцена, как мислите – светът се движи по пътя на нарастващ хаос или към бъдещето се оформя нов ред? И най-важното: как Русия вижда своята роля като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН?

- Споменахте някои процеси в най-различни части на земното кълбо. Но аз бих откроил като една, ако не и най-голямата заплаха действията на Европейския съюз - по-точно на елита, завладял властта в Брюксел, който се опитва да подчини националните правителства, принуждавайки ги да пренебрегват интересите на собствените си народи, да се отказват от резултатите, които дават изборите и референдумите, провеждани в европейските страни, и да се подчиняват на узурпаторската роля на „колективния Брюксел“, на брюкселската бюрокрация, която никой не е избирал, а съставът ѝ се определя от компромиси между законно избраните национални правителства.

Неведнъж в историята Европа се е превръщала в източник на всички беди, в „огнище“ на кризисни, най-дълбоки явления. Това са и робовладелството, и походите на кръстоносците, когато с меч са се опитвали да изгорят всяка съпротива, и колониализмът. Разбира се, и двете световни войни, започнати в Европа заради илюзорните амбиции, които са имали европейските лидери.

Днес, за съжаление, Европа отново се опитва да диктува на всички своите условия и желания, които външно са свързани с украинската криза. Тя използва украинската криза, за да се самоутвърди, да „поставя пръти в колелата“ и да плете интриги срещу Съединените щати и срещу всички, които искат справедливо уреждане.

Най-печалното и опасното е, че в Европа - преди всичко в Брюксел, но също така и в Берлин, Лондон, Париж, да не говорим за Прибалтика - се възраждат теорията и практиката на нацизма. Откровено нацистки подходи, откровено пренебрегване на онова, което върши нацисткият режим в Украйна - също както е постъпвал А. Хитлер, а преди него Наполеон. Само че при Наполеон нацизъм не е имало. А Хитлер, както и Наполеон, вдигна под оръжие практически цяла Европа и я хвърли под нацистки знамена срещу Съветския съюз.

Сега Европа, а до неотдавна и администрацията на Дж. Байдън, се опитва да прави същото - да обедини всички европейски страни да налеят пари и оръжия в Украйна, да ѝ дадат в ръце нацистко знаме. Всъщност това дори не беше нужно, защото режимът, дошъл на власт в резултат на държавния преврат през 2014 г., сам го взе в ръце. И сега под нацистко знаме, с европейски пари, с европейски инструктори, с европейски и изобщо западни разузнавателни данни, снабдявайки Украйна с все по-съвременно оръжие, Европа чрез ръцете и телата на украинците за пореден път воюва с нашата страна.

Това е възраждане на милитаризма. Канцлерът на ФРГ Ф. Мерц заявява, че Германия си е поставила цел отново да стане „първата, главната военна сила“ в Европа. Той е забравил, че последния път, когато страната му стана главната военна сила в Европа, това беше под нацистки лозунги и под лозунги за завоюване на всички други нации около хитлерова Германия, за превръщане на славяни и евреи в роби или просто в материал за унищожение чрез изгаряне в пещите на концлагерите.

Финландия също е била най-близък съюзник на Хитлер, включително по време на нечовешката блокада на Ленинград, организирана от нацистите. Финландците участваха активно в нея, както и редица други страни. Ето защо, когато днес всички те (много дейци в Германия и в други страни) започват да си спомнят за своите дядовци и други роднини, които са служили в СС и са били активни функционери на нацистката партия, това не може да не предизвиква тревога.

Но не искам да се създава впечатление, че всички беди на света произтичат от европейския континент. Това е опасна смесица от европейски амбиции и осъзнаването, че тези амбиции в Украйна се провалиха, защото Русия отстоява законните си интереси - интересите на сигурността и интересите на хората, които хунтата, дошла на власт след държавния преврат през 2014 г., обяви за „нехора“, за „същества“; на които забрани да говорят на родния си език, изобщо забрани родния им език; забрани каноничната Украинска православна църква - нещо немислимо. Каквито и да са отношенията между същия Израел и мюсюлманските страни, религия никой от тях не забранява. Това е добре известно. А на украинските нацисти това им е позволено.

Напоследък много се говори за нова стратегия за национална сигурност на САЩ. Една от главните ѝ цели е да се постигне така, че Европа да знае мястото си и да не се опитва да налага своите либерални порядки, с които се гордееше десетилетия наред и за чието укрепване си сътрудничеше с демократическите администрации на Съединените щати, а да се заеме със собствените си дела и да не се опитва да въвлича САЩ в свои доста нечистоплътни игри, предназначени да прокарват либералния ред, удобен за европейския елит, в политическия живот на всички останали държави. Това е пряка намеса във вътрешните работи, включително забрани да се признаят резултатите от избори - както беше в Румъния, а после и в Молдова, и в редица други страни, където манипулациите са абсолютно очевидни.

Стратегията за национална сигурност на Съединените щати казва на Европа: "занимавайте се със собствените си дела и не разчитайте, че САЩ постоянно ще подкрепят вашите авантюри. Ние имаме по-важни дела - преди всичко Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанския регион“.

Ясно е, че САЩ искат да изграждат политиката си за противодействие на Китай, който е натрупал мощ и с всяка година показва все по-високи показатели на икономическо развитие, финансова мощ и политическо влияние.

САЩ не искат да останат на втори план. Както знаете, ние не сме против конкуренцията, но тя трябва да е честна. Когато конкурентите се опитват да бъдат притиснати със 100%, а дори и с 500% мита – това не е онази глобализация, към която Съединените щати ни призоваваха след Втората световна война. Когато се налагат санкции, като открито се заявява, че причината са политическите позиции на дадена страна или на даден човек - това вече не е дори неравноправие; това е неуважение към правата на човека. Това е диктат.

Когато тези санкции се отнасят до забрана на дейността на най-големите световни компании – както в случая с нашата частна компания „Лукойл“ и държавната корпорация „Роснефт“ - ако се вникне в същината на случващото се, не виждам в това нищо друго освен желание да се потиснат конкурентите с нечистоплътни методи. Това означава, че за честна борба на Запада, включително и на САЩ, далеч не винаги му стигат силите, и за да запази доминиращите си позиции, е принуден да прибягва до нечистоплътни, антидемократични, антипазарни методи.

Бих искал да завърша отговора си на Вашия въпрос с това, че всичко това започва да доминира над конфликти като близкоизточния, над отношението към създаването на палестинска държава, към иранската ядрена програма.

Всичко, което се случва в глобален план - тази конкуренция, сблъсъкът на „великите сили“, както те смятат, че им се полага да бъдат наричани - е съпроводено от опит да бъдат „избутани“ някъде на заден план тези проблеми, включително най-старият неуреден конфликт (имам предвид палестинския въпрос) и въпросите, свързани с иранската ядрена програма.

Развитието на събитията през последната година около иранската ядрена програма, съвсем възмутителните незаконни действия на европейците, опитите да бъде стоварена върху Ислямска република Иран вината за това, че Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) се разпадна (въпреки че Иран нито веднъж не си позволи да наруши този документ, докато Съединените щати през 2018 г. не заявиха, че вече не са обвързани с това решение на Съвета за сигурност на ООН), потвърждават, че целият световен ред е подложен на най-сурови изпитания.

В случая с Иран резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН беше „изхвърлена на боклука“ от Съединените щати. А после Западът, преди всичко европейците, започнаха да обвиняват Иран, че не изпълнява СВПД. Макар че, подчертавам още веднъж, придържането на Иран към СВПД е толкова очевидно, че на Запада му се наложи да измисля хитроумни схеми. Смятам, че беше позор за европейската дипломация, когато те чрез мошенически прийоми прокараха решение за възстановяване на санкциите срещу Ислямска република Иран. Така истинските, честни дипломати не постъпват. Така постъпват мошеници и крадци.

Всъщност това, че у европейците кражбата им е „в кръвта“, наблюдаваме по примера със „замразените“ руски активи. Между другото, и ирански активи също са частично „замразени“, както и активи на Венесуела и на много други страни. Този порив към кражба, изглежда, е генетично присъщ на мнозина от нашите западни „колеги“.

Сега те, вярно, започват да се карат помежду си - може ли да се откраднат руските пари? Там се чуват някакви разумни гласове, но се опитват да ги заглушат с „викове“ от Брюксел. Неслучайно, между другото, вече в много средства за масова информация в Русия и в чужбина председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен я наричат не иначе, а „фюрер Урсула“.

Втори крещящ пример е Палестина. Тук не просто беше нарушена резолюция на Съвета за сигурност на ООН, а огромен брой резолюции и на Съвета за сигурност, и на Общото събрание на ООН, които изискват създаването на палестинска държава като крайъгълен камък на уреждането на цялата ситуация в Близкия изток, като условие за нормализиране на отношенията на арабските и мюсюлманските страни с Израел.

Има известен план - Арабската мирна инициатива, която Саудитска Арабия прокарва от 2002 г. и която стана общомюсюлманска инициатива, защото беше одобрена от Организацията за ислямско сътрудничество (и не къде да е, а на среща на върха в Техеран) - общомюсюлманска позиция, която се състои в това палестинците да получат онова, което им се полага по закон, което им е обещавано многократно. И тогава ще започне процес на нормализиране на отношенията с Израел.

Но министър-председателят на Израел Б. Нетаняху и неговият военен кабинет неведнъж са заявявали, че палестинска държава няма да има. Сега получихме мирния план на Д. Тръмп. И едната, и другата страна – и Израел, и ХАМАС – говорят за нарушаване на неговите условия. Затова по-нататъшното изпълнение на този мирен план е под въпрос.

Ние бяхме на страната на онези, които приветстваха инициативата на Д. Тръмп, защото тя позволи да се затвори важен хуманитарен етап от тази криза – да се върнат телата на загиналите, да бъдат освободени останалите заложници, военнопленници и задържани членове на ХАМАС. Но какво ще стане по-нататък, трудно ми е да гадая.

Извинете, че навлязох толкова дълбоко в събитията, но Вие сам предизвикахте това с глобалния обхват на въпросите си.

Тревожно е, че няма никакви правила. На Запад казват, че трябва да има „правила, на които се основава световният ред“, като имат предвид, че „правила“ ще се нарича онова, което им е изгодно. Сега няма дори такива „правила“, с които Западът да манипулира от случай на случай (когато трябва да се признае Косово, това е право на нациите на самоопределение, а когато в Крим и в други части на Украйна хората гласуваха на референдум след държавния преврат – това не е самоопределение, а териториална цялост). Сиреч - както им е удобно, така ще се отнасят към глобални събития с голямо историческо значение.

Но подкопано е не само международното право. Вече дадох примери. Иранската ядрена програма беше „съсипана“ въпреки решението на Съвета за сигурност на ООН, а Уставът на ООН гласи, че всички са длъжни да изпълняват решенията му. Същата логика се прилага и към Палестина: огромен брой решения, а Израел казва, че не иска да ги изпълнява и държава няма да има. Съединените щати, макар публично да не одобряват подобна позиция, на практика се движат в същата посока.

Когато имаше нападение на Израел, а след това и на САЩ срещу Иран, ние осъдихме (1, 2, 3) тези действия като такива, които нямат абсолютно нищо общо с международната законност. Най-важното е, че и до днес никой не е представил каквито и да било убедителни доказателства, че Иран е нарушил нещо – нито МААЕ, нито израелците, нито американците.

Ние сме готови да подкрепим усилията, които сега предприема Ислямска република Иран, за да преодолее тази криза, включително в отношенията си с МААЕ и изобщо със Запада.

Разбираме вашата позиция. Президентът на Русия В. В. Путин неведнъж е казвал на президента на Иран М. Пезешкиан и на негови представители, че ние ще заемем онази позиция, която ръководството на Ислямска република Иран избере за себе си в интерес на иранския народ.

- Много Ви благодаря, че представихте толкова подробен коментар по международните въпроси. С оглед на условията, в които се намира международната общност, как в руската външна политика се характеризира иранско-руските отношения?

- Това е един от приоритетите от гледна точка на двустранните ни връзки. През октомври т.г. влезе в сила Договорът за всеобхватно стратегическо партньорство между Руската федерация и Ислямска република Иран, подписан от президентите В. В. Путин и М. Пезешкиан по време на посещението на Вашия ръководител в Русия в началото на тази година. Договорът определя принципите на нашата взаимна солидарност, подкрепа по принципни въпроси на развитието на международните отношения, както и допълнителните стъпки, необходими за развитие на двустранното сътрудничество, за разширяване на икономическите, инвестиционните и търговските връзки и на инфраструктурните проекти.

В този смисъл решаваща роля принадлежи на Междуправителствената комисия по търговско-икономическо сътрудничество. Тя се оглавява от министъра на петрола на Иран М. Пакнеджад и от нашия министър на енергетиката С. Е. Цивилёв. Това е надеждна, ефективна структура. Тя ще се занимава с разработването на конкретни стъпки за реализиране на съответните търговско-икономически и инвестиционни аспекти на Договора за стратегическо партньорство.

Ако говорим за икономиката, допълнителни възможности отварят и отношенията между Иран и ЕАИС. Иран през 2023 г. подписа Споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз, а също така има статут на наблюдател в тази организация. Това е рядък случай, когато такъв статут има страна, която не е член на Евразийския икономически съюз. Споразумението за свободна търговия дава допълнителни възможности на Иран и на участниците в Съюза да увеличават стокообмена.

Ние с Иран имаме големи планове за усвояването на общото ни геоикономическо пространство в контекста на тенденциите, които протичат в Евразия, където интеграционните процеси стават все по-интензивни и, бих казал, все по-конкурентни. Не само евразийските страни в съответните части на нашия общ огромен континент, но и извънрегионални играчи, които не са прикаспийски държави, нито държави от Централна Азия и Южния Кавказ, и преди всичко нашите западни „приятели“, постоянно се опитват да се намесят в протичащите тук процеси, да ги подчинят на своите едностранни интереси, да диктуват на страните от съответните региони решения, които устройват преди всичко Запада.

Абсолютно недвусмислено това е продължение на колониалната, неоколониалната политика, чиято същност е, че Западът винаги е искал да живее за сметка на другите. Наблюдаваме същото и в Каспийския регион, където сега Западът изгражда своите планове, опитва се да разкъса каспийската „петица“, да наложи решения, които няма да се ползват с консенсуса на прикаспийските държави.

Макар че на последната среща на върха на прикаспийските държави през 2018 г. беше подписана Конвенция за правния статут на Каспийско море, в която ясно е записано, че всички въпроси, свързани с използването на ресурсите на Каспийския регион, с опазването на околната среда и с използването на структури, които гарантират сигурността, се решават изключително от петте прибрежни каспийски страни. Това е най-важният принцип.

Между другото, всички страни от каспийската „петица“ ратифицираха тази конвенция. Остава само Ислямска република Иран. С оглед на бързото и бурно развитие на събитията в света и около тази част на Евразия е важно окончателно да се закрепи принципът за ненамеса на извънкаспийски страни в делата на региона. Затова много разчитаме Техеран да ратифицира тази конвенция.

Още повече, че Иран излезе с инициатива да се проведе следващата среща на върха на прикаспийските държави в Техеран през август 2026 г. Надявам се, че до това мероприятие конвенцията вече ще функционира пълноценно в международноправен и практичен план.

От конкретните проекти, които развиваме с Иран, е Международният транспортен коридор „Север – Юг“. Той има три маршрута - западен, източен и транскаспийски. Работим тясно и по трите направления с нашите ирански приятели, включително по възможно най-скорошното изграждане на участъка железопътна линия Решт - Астара, който ще позволи „безшевно“ (както казваме ние) и без прекъсване да се осигури транзит от Балтийско море до Персийския залив.

Така че имаме сериозни двустранни планове, както и планове за сътрудничество на международната сцена. Това са БРИКС, ШОС, вече споменах ЕАИС. Разбира се, това са и Организацията на обединените нации и Организацията за ислямско сътрудничество, с която взаимодействаме тясно.

Международните платформи и форуми се използват активно от нашите страни, заедно с други привърженици на международноправните, справедливи подходи в международните дела. В този смисъл е показателно, че Иран и Русия са членове на Групата на приятелите в защита на Устава на ООН.

- Вие споменахте Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Иран и Русия и разказахте за някои негови детайли. С оглед на потенциала, заложен в този документ, се очакваше обемът на икономическия обмен да е по-голям от сегашния. За съжаление, в момента показателите на стокообмена са около 5 млрд. щ.д. Какви са според Вас начините за увеличаване на търговията и за развитие на сътрудничеството?

- Възможностите ни наистина са неизмеримо по-големи от сегашното равнище на стокообмена. Макар че не бих забравял, че освен търговията (стока срещу стока или услуги) имаме и инвестиционно сътрудничество. Освен коридора „Север - Юг“ има и такъв флагмански проект като АЕЦ „Бушер“, чието строителство продължава. Планирани са и вече са в работа нови блокове. Това също е важно измерение на нашето сътрудничество.

Как да разширяваме стокообмена и изобщо икономическите връзки? Нужно е по всякакъв начин да стимулираме икономическите оператори (и вашите, и нашите), да им създаваме добри условия. Що се отнася до държавните структури, важно е своевременно да изпълняват задълженията си. Защото когато, например, по атомната електроцентрала „Бушер“ по различни причини (няма да навлизам в причините, но това е факт) се натрупват значителни обеми задължения, строежът не може да продължи, тъй като трябва да се финансира.

Коридорът „Север - Юг“. С нетърпение очакваме да завърши работата на иранските власти по изкупуването на земите, което ще позволи активно да започне и да се завърши строителството на този приблизително 160-километров участък железопътна линия.

Има принципни фактори - и не виждам в тях никакви проблеми. Имам предвид целеустремеността на нашите президенти и правителства към всестранно развитие на отношенията, към премахване на всякакви изкуствени пречки по пътя на тези връзки. А има и практични - когато конкретни структури, министерства, компании и корпорации трябва пределно коректно и скрупульозно да изпълняват задълженията си.

Убеден съм, че перспективите са много добри.

- В иранско-руския Договор за всеобхватно стратегическо партньорство има разпоредби, свързани с военното и отбранителното сътрудничество. Смятате ли, че това взаимодействие може да създаде нов ред в сферата на сигурността в евразийския регион и да противодейства на външни заплахи?

- Безусловно всяко сътрудничество, което укрепва отбранителните способности на участниците в съответните процеси и тяхната бойна готовност, според мен е съществен, важен принос за укрепване на мира и за създаване на ситуация, в която на всеки агресор да не му хрумва да реализира своите агресивни планове.

В тази връзка в миналото имаше множество инициативи, включително обявяването на Близкия изток и Северна Африка за зона, свободна от ядрено оръжие. Знаем как нашите западни колеги не особено подпомагаха този процес да се развива позитивно. Има перспективен формат, който ще съдейства за укрепване на сигурността в региона. Имам предвид отношенията между Ислямска република Иран и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАГПЗ) – шест ваши съседи по Персийския залив.

И ние много се надяваме, че нормализирането на отношенията между вас и тези арабски монархии, особено със Саудитска Арабия, ще позволи да се придвижват различни формати за укрепване на сигурността.

Русия вече няколко десетилетия настоява за конференция, посветена на разработването на концепция за сигурност в района на Залива с участието на непосредствено прибрежните страни и на държавите, които са ваши съседи, както и на вашите арабски колеги. Смятам, че тази инициатива става все по-актуална, особено когато се опитват да дискриминират Иран във връзка с т.нар. иранска ядрена програма - опитват се да лишат Иран от законните му права.

Много важно е, че според нашата оценка вашите арабски съседи не подкрепят опитите да се усилва натискът върху Ислямска република Иран. Военно-техническото сътрудничество е една от основополагащите, главни опори за укрепване на сигурността и на тенденциите към нейното укрепване. За съжаление, всички договорености за сигурност и за поддържане на равнища на въоръженията възникваха след като страните се убеждаваха в безперспективността на военните методи за решаване на конфликти. Ядреното сдържане също се основава на този принцип – принципа на взаимното сдържане.

Ние сме открити за сътрудничество. Имаме Организация на Договора за колективна сигурност. Искаме да си сътрудничим с Ислямска република Иран и с други наши съседи, включително по линия на тази структура.

Всъщност много години преди Западът да осъществи държавния преврат в Украйна, ние многократно - започвайки от 2008 г. - предлагахме на нашите европейски и американски съседи да се договорим за принципите на сигурността в Европа. После имаше инициативи през 2009 г. и 2021 г., когато казахме на Запада, че върви по опасен път, настройвайки Украйна срещу Руската федерация, снабдявайки я с оръжие. Предлагахме да се договорим за принципи на сигурността. Предлагахме договор, който да гарантира неразширяване на НАТО. Всичко това беше пренебрегнато от Запада, високомерно отхвърлено. И ето какво имаме.

Сега разумни хора, включително в САЩ, в някои европейски страни и в наши с вас структури като ШОС, настояват отново да се възстановяват схеми на принципите за ограничаване на въоръженията и контрол над въоръженията, включително прозрачност. Иран и Русия са активни поддръжници на такъв подход.

- Вие посочихте дискриминационните подходи на Запада спрямо иранската ядрена програма. Позицията на Русия по този въпрос наистина заслужава благодарност. Народът на Иран Ви е благодарен за позитивната позиция.

В момента в Иран съществува гледна точка, която някои споделят: с оглед на това, че някои обекти, свързани с иранската ядрена програма, бяха бомбардирани, а МААЕ не предприе сериозни мерки, Иран повече не трябва да остава в ДНЯО и да спазва протоколите на Агенцията. Какво мислите по този въпрос?

- По този въпрос имаше подробни дискусии между нашите президенти В. В. Путин и М. Пезешкиан. Имахме контакти и на друго равнище - с моя колега, министъра на външните работи на Иран А. Аракчи, със старшия съветник на върховния ръководител на Иран А. Лариджани. Всички тези въпроси бяха обсъдени подробно. Ние твърдо отстояваме безусловното право на Ислямска република Иран, както и на всяка друга страна, на достъп до мирния атом. Като добросъвестен член на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) Иран има всички права за това.

Когато беше съгласуван и одобрен Съвместният всеобхватен план за действие по уреждане на ситуацията около иранската ядрена програма, това беше консенсус, това беше решение на Съвета за сигурност на ООН. Иран пое задължения за прозрачност и за достъп на МААЕ до своите ядрени обекти и програми, които надхвърляха набора задължения на страните членки на ДНЯО. Иран пое повече задължения. Тогава МААЕ специално отбеляза това като значителен принос за укрепване на доверието чрез повишаване на прозрачността за западните страни, които имаха съответните подозрения. Нам ни се струваше, че всички подозрения са разсеяни.

И когато три години след одобряването на този план от Съвета за сигурност на ООН Съединените щати се оттеглиха и казаха, че няма да изпълняват нищо, ни се струваше, че това е печално развитие. Опитвахме се да работим с европейците, за да убедим Вашингтон да се върне към изпълнение на задълженията си. Европейците предпочетоха да „стоварят“ всичко върху Ислямска република Иран и задействаха механизма „снапбек“, който наистина беше съгласуван в рамките на СВПД, но беше договорен пряко между министъра на външните работи на Иран и държавния секретар на Съединените американски щати.

Поне Русия и Китай не участваха в разработването на този механизъм. Той е безпрецедентен в световната практика, защото позволява на всеки член на тази „група“, работила по иранската ядрена програма, да каже, че Иран уж „не изпълнява“, следователно внасяме резолюция и никой не може да я „счупи“ – санкциите се възстановяват автоматично.

Когато през 2015 г. научихме, че такава „развръзка“ е била намерена между американците и иранските преговарящи, ние попитахме дали нашите ирански приятели са уверени, че това е правилно. Казаха ни, че Иран не възнамерява да нарушава нищо. Ние бяхме убедени в това, затова тази разпоредба не носеше в себе си рискове.

Иранските колеги не отчетоха, че американците могат във всеки момент сами да откажат да изпълняват задълженията си – което и направиха. Това не е грешка, защото никой не се съмняваше, че Иран няма да наруши. Но, както се казва, бедата дойде откъдето не сме я чакали.

Знам, че в иранското общество имаше много коментари. Сега тези коментари се запазват - включително опити да бъде обвинявана Руската федерация, че ние някъде нещо не сме догледали, не сме довършили. Това са „опити с негодни средства“.

Разбирам, че във всяка страна има политици. Иран е страна, в която в медийното пространство и в политиката могат да се чуят най-различни мнения. Ако да говорим сериозно, нито сегашни, нито бивши политици могат да предявят на Русия каквито и да било претенции, че на всички етапи от преговорите ние сме подкрепяли Ислямска република Иран.

Последна бележка относно това дали Иран трябва да остане в Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Ние сме убедени, че трябва. Не бива да се опитваме да поднасяме тази тема в общественото мнение, като критикуваме всичко, което се случва.

Разбирам, че МААЕ публикува доклад, който не беше напълно неутрален и обективен. Там бяха формулирани фини двусмислия. Г-н Р. Гроси обясняваше, че това било в рамките на правомощията му. Спомнете си с какъв ентусиазъм европейците – французи, германци и англичани – се вкопчиха в този доклад. Именно този документ стана основа за внасяне на антииранска резолюция. В крайна сметка именно докладите на МААЕ бяха използвани за задействането на механизма за връщане на санкциите.

Руската федерация, включително в лицето на президента на Русия В. В. Путин, на най-различни равнища участваше в обсъждането на създалата се ситуация с иранските приятели. Имахме, имаме и ще имаме свои идеи. Ние споделихме с иранските приятели мнение как да се действа в тази ситуация, как и при какви условия да се възстановяват отношенията и с МААЕ, и със западните страни, ако те проявят интерес. Но окончателното решение, безусловно, остава за ръководството на Ислямска република Иран.

- В момента САЩ, Израел и Западът се обединиха за оказване на максимален натиск върху Иран. Какви са подходите на Русия за противодействие на такъв максимален натиск върху Иран?

- Ние работим с Ислямска република Иран. Имаме канали за взаимодействие с администрацията на САЩ. Европа не иска да общува с нас. Всички са обзети от мания за величие. Това е техен избор. С такова европейско ръководство ние почти нямаме за какво да разговаряме. Но на американците излагаме нашите подходи за това как може да се нормализира настоящата ситуация около Ислямска република Иран.

Готови сме да съдействаме. Няма да навлизам в детайли. Има конкретни неща, които знаят и нашите ирански приятели, и американците, които проявяват интерес този конфликт също да бъде уреден от президента на САЩ Д. Тръмп.

Наскоро разговарях с нашия колега, министъра на външните работи на Египет. Той се тревожеше, че договореността, постигната между Иран и МААЕ в Кайро преди няколко месеца, Иран е престанал да счита за обвързваща. Обясних му, че това е станало, защото МААЕ след каирската договореност публикува доклад, който европейската „тройка“ използва, за да „мошеничи“ и чрез манипулации да прокара неправомерни, незаконни решения, насочени към възстановяване на санкциите.

Прекрасно разбирам, че в тази ситуация Ислямска република Иран не може просто да започне отново разговори с МААЕ, сякаш нищо не се е случило. Когато г-н Р. Гроси казва, че настоява за достъп до обектите, които са били бомбардирани… В началото на интервюто Вие казахте, че Агенцията не е осъдила тези бомбардировки, а бомбардировките на обекти под мониторинга на МААЕ - а именно за такива обекти ставаше дума – са най-грубо нарушение на всички правила и порядки. Затова е напълно разбираемо, че действията на МААЕ предизвикаха, меко казано, не най-приятни чувства в Иран. Въпросът по-скоро трябва да се адресира към г-н Р. Гроси и неговите служители – принципът на безпристрастност все пак да се проявява в пълна мяра и те да не се опитват да правят политически стъпки в някакви ситуации, като подкрепят едната или другата страна.

Ще спомена Запорожката атомна електроцентрала, където наблюдатели на МААЕ присъстват вече година, ако не и повече. Всеки път, когато украинците бомбардират обекти на тази атомна централа, наблюдателите на МААЕ свенливо казват, че не знаят откъде са дошли тези безпилотници и снаряди. Това също е неправилно.

Ще насърчаваме по всякакъв начин възобновяването на сътрудничеството на Иран с МААЕ, но то трябва да бъде честно и да се основава на принципи, които устройват Ислямска република Иран и които няма да бъдат нарушавани.

- Моментите, които Вие отбелязахте в контекста на развитието на двустранните отношения, са примерни и могат да служат като модел за други страни. Въпреки това западните медии отдавна се опитват да представят нещата така, че в критични ситуации на Русия не може да се има доверие. Как бихте им отговорили?

- Защо да отговарям на „празна опаковка“? Имат ли те поне някакви примери, с които да убеждават всички останали, че на Русия не може да се има доверие? Аз не съм чувал такива примери. Ако за пример се смята, както те казват, „непровокираното нападение на Русия срещу Украйна“, тогава каквито дипломати - такива и аргументи.

Западът пропуска покрай ушите си всичко, което се отнася до реалните факти. Ние напомняме за това в ООН и в ОССЕ. Вече около десет пъти съм се срещал с посланиците, акредитирани в Москва. Представяме документални факти и наш анализ на ситуацията около украинската криза. Западът беше предупреден от самото начало. Ако Европа искаше да бъде активен участник в украинското уреждане, имаше много възможности. Тя ги пренебрегна.

Когато през 2014 г. беше организиран държавен преврат, Европа в навечерието му гарантира, че ще има уреждане между президента и опозицията и ще има предсрочни избори. Тя не направи нищо. Превратът се случи. Европа го „преглътна“ и остана на своето „подчинено“ място спрямо тогавашната администрация на САЩ. После бяха Минските споразумения. Германия и Франция се хвалеха, че са „посредничили“ и „помирили“ Украйна и Русия. Тези договорености бяха утвърдени от Съвета за сигурност на ООН. А после французите, германците и украинецът, който ги подписа през 2015 г. - тогавашният президент на Украйна П. А. Порошенко - казаха, че просто искали да спечелят време. Никой не възнамерявал да изпълнява нищо.

През април 2022 г. самите украинци, след началото на специалната военна операция, ни предложиха мирно уреждане, с което ние се съгласихме. Под документ вече бяха поставени подписи. Документът беше парафиран. А европейците – в лицето на англичаните, но с активната подкрепа на Брюксел и други – казаха, че Украйна трябва да воюва по-нататък.

Когато вземате интервю от онези, които ни обвиняват, ако има такива случаи, попитайте ги за фактите. Къде са фактите, които поне веднъж да са потвърдили, че Русия не е изпълнила свои задължения? Това го казват хора, които се опитват да прехвърлят вината, както казваме ние, „от болната глава на здравата“. Тези хора са лъжци. Нещата трябва да се наричат с истинските им имена

- Сега президентът на САЩ Д. Тръмп се опитва да подобри отношенията между Русия и САЩ. Някои западни коментатори смятат, че ако руско-американските отношения се подобрят, Русия ще изостави Иран. Какво бихте им отговорили?

- Аз вече Ви отговорих, че те лъжат. Нека да посочат поне един пример, когато заради отношения с една-единствена страна - голяма, велика - ние сме предали друга, наш дългогодишен приятел и съратник?

Такова предателство, за съжаление, е имало в историята на нашата страна, но тогава тя се наричаше Съветски съюз. В последните години на СССР имаше предателство, включително спрямо ГДР, която беше оставена да бъде погълната от ФРГ. Властите на ФРГ като завоеватели взеха под свой контрол всички земи на бившата ГДР, а всички политически дейци бяха „махнати“ от пътя. Не им беше предложено никакво бъдеще. Това беше поглъщане, а не обединение.

Това, че днес източногерманските германци съвсем по друг начин възприемат случилото се, е доста показателно. Това беше грешка и предателство от страна на Съветския съюз, когато почти половин милион военнослужещи бяха изведени без каквато и да било компенсация, а възможността да се запази присъствието в източната част на обединена Германия беше пренебрегната. Ние помним всичко това. Огромна грешка допуснаха властите на тогавашна Западна Германия, когато след поглъщането на източната част се отнесоха към своите сънародници като към хора втора категория.

Ако Ви задават такива въпроси, помолете да дадат пример кога и кого сме предали? Казваха ни, че сме „предали“ Сирия. Ние не сме предали никого. Там сега се случиха събития, които смятаме за вътрешна работа на САР. Имаме равни, устойчиви отношения с новите власти. Нека да дадат пример кога, според тях, Русия е „изоставила“ някого.

- Вие споменахте Сирия. Б. Асад беше един от съюзниците на Иран и Русия. Как мислите – какви събития настъпиха в последните дни от неговото управл