Петър Воденски е работил в МВнР (1978-2020). Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти директор на аналитичната дирекция в МВнР, два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи. Полковник от военното разузнаване. Удостоен със златен почетен знак на МВнР и златен почетен знак „За вярна служба под знамената“ на МО. Член на УС на Българското дипломатическо дружество. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.

- Посланик Воденски, наскоро в текст за Епицентър.бг посочихте, че Тръмп е започнал втория си президентски мандат, когато вече е осъзнал загубата на Украйна от Русия. Докато ЕС и НАТО и днес са на най-ниското ниво на осъзнаване – това на отричане на реалността. Като анализирате последните събития – ревизията на мирния план, решението на ЕК за използване на руските авоари в Белгия за подпомагане на Украйна и др. - как ще отговорите на въпроса може ли ЕС да се приближи до реалността или ще остане още дълго в позицията на отрицанието?

- Тръмп нито е първият, нито последният, който е разбрал, че Русия побеждава във войната. А това е война не на Русия с Украйна, а на НАТО с Русия – всички страни от НАТО снабдяваха Киев кой-с-каквото-може за водене на военни действия. Отначало с „отбранителни способности“ (каски, бронежилетки, бинокли), а после оръжия за нападение с все по-голям обсег. Съществено значение имат разузнавателните данни, както и засиленото присъствие на „доброволци“ от НАТО, които инструктират украинците за нанасяне на точни и болезнени удари по Русия. (Т.нар. “доброволци“ от страни от НАТО са на особена „почит“ сред руските бойци за бързо ликвидиране, тях ги търсят за ликвидиране на първо място).

Все повече хора в Европа, сред тях и лидери, вече разбират, че тази война е не само загубена, но тя води стария континент към загуба на геополитически позиции (доколкото Европа ги имаше досега) и към икономически упадък, съпровождан с безредици, хаос, смяна на досегашните „елити“, които с глупостта си и липса на експертиза, с необмислените си решения, изиграха огромна роля за този предстоящ упадък.

Тръмп си дава сметка, че няма как САЩ да спечелят тази война. Единственият полезен ход е „ограничаване на щетите“ и „плавно отдръпване“ от пълния провал. Досегашните елити в Европа (вече с някои изключения) няма как да приемат тази загуба, защото единственият им начин да останат на власт е войната да продължи, с ликвидирането на още повече украинци, а като свършат украинците, ще искат да изпратят в месомелачката нашите деца и внуци.

- Решението за руските авоари е безпрецедентно. ЕЦБ отказа да съдейства на ЕК в организирането на схема за предаване на замразените валутни резерви на Русия като репарационен заем за Украйна. Дмитрий Медведев пък предупреди, че ако това се случи, ще бъде прието от Русия за casus belli. Други предупреждават, че Европа ще загуби всякакво доверие и икономическите последици ще бъдат сериозни. Как ще коментирате Вие това решение? Търси се повод за ескалация?

- Търси се начин за продължаване на оставането на власт на Урсулите (нарицателно-събирателно наименование). САЩ спряха финансирането на военните способности на Киев и сега само продават (не за без-пари) на Европа оръжия, които тя да дава на Украйна. Европа няма достатъчно пари и търси откъде да ги вземе. Редица европейски страни отказват да участват във вземането на общ заем за финансиране на Украйна.

Изземането на руските активи в Европа изглеждат за Урсула и Кая като „лесно решение“, но това ще има някои „дребни“ последствия – взелите това решение ще бъдат съдени с десетилетия (изплащане на взетото, затвор); доверието в досегашната парична система (евро, долар) ще се срине, а това ще доведе до икономически срив в света. А пък Медведев, със свойствената си откровеност и прям език, внесе нова нотка на реализъм, специално за „Урсулите“ – каза, че такава стъпка ще е casus belli. Ако съчетаем това изказване на Медведев с изказването миналия ден на Путин в ключ: „Ако Европа ни нападне, ние ще отговорим, но не меко като в Украйна, която не ни е враг, а като срещу истински враг, и след това в буквален смисъл Русия няма да има с кого да преговаря“, та, при тези изказвания на Путин и Медведев, дано се намери все още малко-от-малко разум в Европа.

- Имат ли основание опасенията на редица европейски страни, че ако войната с Украйна бъде прекратена сега, Путин ще продължи, нападайки други държави?

- Според мен – не.

Но да се обоснова. Има една българска пословица, че „всеки съди по себе си“. Европа (Франция и ФРГ, а заедно с тях и нашите „държавници“) излъгахме Москва със споразуменията в Минск. А тези споразумения бяха резултат от усилията на Путин да намери по мирен път решение за руснаците, останали в Украйна. Тази наша лъжа доведе до войната в Украйна.

Сега САЩ и Русия предлагат да се изработят детайлни гаранции за сигурност на континента (това е част от плана на Тръмп), след прекратяване на войната. Европа „има едно на ум“ (че Москва няма да изпълнява гаранциите), като съди по собственото си поведение спрямо договореностите в Минск, а и не само.

През последните 25-30 години на безметежно господство в света на „евроатлантизма“ и хората, които успяха да се залепят за него в различно качество (държавни постове, държавна служба, грантове и пр.), ние от ЕС, НАТО, от „белите държави“, загубихме способността да мислим и да работим така, щото да произведем някакъв що-годе приемлив готов продукт. Това важи в пълна степен и за експертизата, въз основа на която предлагаме на началниците решения.

Експертиза по Русия вече няма никъде у нас – нито в правителствените институции, нито в МВнР, нито в службите. Може би има само в някои много секретни центрове в Лондон и евентуално във Вашингтон. У нас със сигурност няма, защото нашите „лидери“ не вземат решения, те само изпълняват какво им казват по телефона от ПосолствоТО, като вече не съм сигурен дали им го казва съответната Галя, или е някой AI.

- В интервю за медията ни казахте преди време, че най-доброто предложение, което Путин прави е първото. Оттам нататък следващите оферти стават по-лоши и по-лоши. Тръмп сега каза същото: че времето на първата му среща със Зеленски в Белия дом е било подходящо за споразумение, но „те решиха да не го правят и сега много неща са против тях“. Пропуска ли Киев и възможността, която се отвори с мирния план, предложен от Тръмп и какви ще са последствията първо за Украйна, после и за Европа?

- Нали не очаквате да отговоря в стил „казах им снощи на Тръмп и на Путин, и те този път ме послушаха и постъпиха правилно“?

А сега сериозно. За тези 25 години, откакто Путин пое Русия, той многократно показа, че първото му предложение е най-доброто за отсрещната страна – това си пролича в редица случаи: в Турция, в Сирия (кюрдите там), на Кавказ, а и спрямо Киев. През пролетта на 2022 г., на преговорите в Истанбул, бяха постигнати договорености, които бяха в пъти, повтарям, в пъти по-добри за Украйна и Европа, в сравнение с днес. Провали ги не друг, а Лондон (Бо Джонсън). В началото на годината, Тръмп се опита да вразуми Зеленски, но Зе, като едно глезено дете, го нахока, и се наложи Тръмп да го изгони от Белия дом.

При днешните развития, когато Зеленски отново отказва плана на Тръмп от 28 точки, условията за Украйна ще продължат да се влошават. А защо Зеленски отказва плана на Тръмп, като използва изтъркания дипломатически трик да променя в него ключови договорености от Аляска и после да обвини Путин за провала? Може би, трябва да питаме Лондон. Впрочем, Зеленски сега е в менгеме – американците разкриват корупцията в Киев пласт-подир-пласт, това ще доведе до разкрития и за корупция в ЕС и ЕК. А ако Зеленски отстъпи, ще го ликвидират неговите нацисти,. А ако не приеме плана, Тръмп ще продължи да го изобличава в корупция. Накрая не е изключено да го ликвидират МИ 6, те така постъпват спрямо изразходваните си вече „активи“. Може би Зеленски трябва да потърси прошка и спасение при Путин? В хотела при Асад?

- Как си обяснявате позицията на ЕС и НАТО, която сякаш тласка събитията към развитието на мащабна война?

- Проблемът не е в ЕС и НАТО. Проблемът е кадрови. 35 години отрицателен подбор на политици и ръководители, само тук-там, на по-ниско ниво, успяват да се промъкнат сравнително читави хора, които ядат шамари и отляво, и отдясно, и отгоре. Но това вече приключва, и слава на Създателя. В САЩ започна, в Европа плахо-плахо се промъква промяната, у нас – като в по-глуха провинция – предстои, вече започва да се усеща.

- Путин заяви в интервю за India Today , че „при всички случаи Русия ще освободи Донбас и Новорусия – военно или по друг начин“. Това ли е спорната точка с Украйна, червената линия, която възпрепятства сключването на мирно споразумение?

- Това е третата фаза, към която Путин бе принуден да пристъпи след Майдана в Киев – да припомня: експертите тогава (истински експерти, а не просто русофоби) казаха, че първата фаза на реакция на Путин ще е решаване на правата на рускоговорящите чрез преговори; втората фаза ще е помощ с „доброволци“ спрямо руските републики в Източна Украйна (това беше СВО и преди нея); третата фаза – ако първите две не проработят – ще е завземане на цяла Новорусия, а четвъртата – завземане на Киев.

Досега Зеленски, под наше, европейско въздействие, отказа всички предложения на Москва. Така в момента стигаме до третата фаза, която ми се струва вече неминуема. Въпросът е не „дали“ Путин ще вземе Новорусия, а „как“. По военен път, или без излишни жертви. Дано ние, европейците, проявим здрав разум, а не инат, като досега.

- Тръмп от една страна натиска Зеленски и Украйна, но от друга страна наложи и сериозни санкции на Русия, които, впрочем, засегнаха и дружествата на „Лукойл“ в България. Само желанието му за Нобелова награда за мир ли се крие зад тези ходове? Впрочем, американските оръжия вече ги плаща НАТО, Вашингтон не е склонен да продължи финансирането.

- Смятам, че има някаква неизказана публично договореност от Аляска по този въпрос. Дали е „пряка“, или е било „намек“ от Тръмп за „бизнес“ с Русия в областта на нефта (има го и това в дипломацията и политиката), а после Путин да му дава „възможности“ за такъв бизнес по свой начин, като в замяна Тръмп прилага своите обещания да не финансира войната – не знам. Но това някак наднича иззад кулисите. Другото – санкции, остри изявления против Путин и пр., най-вероятно е игра за пред публиката. То ще си покаже.

- Как виждате ролята на Турция в актуалните геополитически процеси? Печели ли Анкара от политиката на ЕС, която реално отслабва Европа?

- Анкара вече съвсем определено си има своя игра в региона. Не виждам Брюксел да може да й влияе на решенията по някакъв начин. Донякъде това важи и за САЩ. Според турските академично-прагматични (на терен) теории, в света има: определящи геостратегическото положение държави; после са големите държави, които влияят в даден регион и в по-широк аспект; след тях са регионалните сили; и накрая – малките държави. Иначе – всички държави сме „свободни риби“, плаващи с еднакви права в геополитическия океан, но всъщност сме – както се вижда – в различни аквариуми. Ердоган отдавна се опитва да премине от „третия аквариум“, (казано фигуративно), във втория.

- Позволете да се обърнем и към позицията на България. Според Вас ние с Тръмп ли сме, или с Брюксел? Какво разчитате зад тезите, които правителството лансира?

- При нас тенденциите стигат бавно, и, с много малки изключения в най-новата ни история, обикновено ни биват налагани отвън. Така и не можах да науча младите дипломати в МВнР, на които четях лекции по дипломация, че шансът ни е да работим много, много здраво, за да сме „на пулса“ на това, което е в главите на големите играчи, и преди те да са ни наложили силово техните решения, ние да им предложим наши, в които – освен интереса на големите – да е включен и нашият, български интерес. Но на кого му се работи „здраво“, като може да отиде на една вечеря в дадено Посолство (САЩ, Великобритания, Русия, Китай, Турция) и там да му кажат какво да каже тази вечер и утре сутрин по телевизията…

- Като част от „Коалицията на желаещите“ какви рискове стоят пред България, ако хоризонтът за мирно решение се отдалечи?

- Ами, тези опции стояха пред нас още в началото на военните действия. Едната беше да се ситуираме като посредник за решаване на проблемите по мирен път (направиха го Анкара, Будапеща, у нас го произнесе публично президентът Радев). Другата опция, които нашите управляващи приеха, е за участие във войната – първоначално с отбранителни средства, с приемане и обгрижване на мигранти, с политически и вербални (засега) нападки против Путин, с изпращане на нападателни оръжия за Украйна, а поемането по този път неминуемо води към етапа на участие с наша жива сила. Грешни решения от самото начало, поемане по грешен път, а това неминуемо води до грешен резултат.

- След срещата си с президента Румен Радев в София външният министър на Унгария Петер Сиярто заяви следното: „Формира се съюз от европейски политици, противопоставящи се на войната и масовата миграция, а България е ключов член.“ Това поставя редица въпроси – кои ще участват в този съюз, ще се разцепи ли позицията на ЕС и най-важното – как България ще стане ключов член?

- Позицията на ЕС вече очевидно е разцепена. Да се правим, че не го виждаме, е незряло. Мен лично много ми хареса, че външният министър Сиярто дойде и се срещна САМО с президента Радев. Тогава си казах – добре, че не съм външнополитически съветник на военния, на външния министър, или на премиера. Страхотен дипломатически знак. Този знак е съпоставим донякъде с идването през януари 1989 г. на президента Митеран в България и срещата му във френското посолство с български дисиденти, които после заеха своето място в ръководството на държавата. На тази среща с Митеран бяха бъдещият президент д-р Ж.Желев, бъдещият вицепрезидент Б.Димитрова, бъдещи зам.-премиери и т.н.

А след приключването на войната в Украйна очаквам Европа да получи съвършено нов облик – и по политическо-икономическа форма, и по съдържание. Не знам нас в България дали ще ни питат къде да сме, но не съм оптимист по този въпрос.

- Будапеща споделя, че възстановяването на мира в Европа със средствата на дипломацията трябва да е първостепенна задача на ЕС. На другия полюс е позицията на Лондон. Ключови ли са мненията на Париж и Берлин или те няма да последват политиката на сегашната администрация на Белия дом?

- Много простичко казано: Лондон подготви, с много усилия и ум, това, което става днес в Украйна. Подготвяше го повече от 30 години, още с идването на Горбачов. Наистина умно! Сега положението е: някакви руснаци се бият с някакви други руснаци, обезкървяват се, вече повече от едно поколение мъже и от двете страни са елиминирани/ликвидирани/инвалидизирани. Това е от интерес за Лондон – единоборството между Британската и Руската империи е от векове. Междувременно, когато това свърши, Лондон вече – от години – подготвя нови „предизвикателства“ пред Русия – на Кавказ (изтърваха Грузия, но впрегнаха Армения и Азербайджан), в Средна Азия (Казахстан и не само). В случая с Украйна, Лондон през тези години – с „мека сила“, с шпионски операции, с издигане на корумпирани ръководители и пр. инструменти, си обезпечи подкрепа от ЕС и ЕК, от Франция и ФРГ, от Полша, Румъния и други „съседи“ (дали англичаните са обещали на поляците и румънците „парчета“ от Украйна, не знам). Но очевидно е, че след постигането на мир, сегашните земи на Украйна ще останат една „черна дупка“ в политически и икономически план, там ще бъдат внасяни работници от Индия, Пакистан, Китай, бъркотията ще продължава чрез създадения потенциал за намеса, а това е от интерес за Лондон.

Докога Лондон ще успява да омайва като сирените на Одисей Европа, включително България? Ами, докато слушаме тези омайни песни, и докато не се смени сегашният елит в европейските страни – а това наближава.

https://epicenter.bg/article/Petar-Vodenski--Kato-svarshat-ukraintsite--shte-iskat-da-izpratyat-v-mesomelachkata-nashite-detsa-i-vnutsi-/407205/11/0