В края на ноември папа Лъв XIV ще посети Никея (днес Изник, Турция) по повод честването на 1700-годишнината от Никейския събор. Посещението ще се състои по покана на патриарх Вартоломей и ще бъде плод на неговите многогодишни усилия за сближаване с Римокатолическата църква. Още по време на понтификата на папа Франциск, а още по-рано - на папа Бенедикт XVI, предстоятелят на Константинополската патриаршия – патриарх Вартоломей - и поддръжниците на неговия икуменически курс многократно са заявявали желанието си да постигнат пълно единство със Западната църква. При това честването на годишнината от Никейския събор през 2025 г. беше посочвано от тях като решаващ етап по този път.

В същото време много експерти посочват, че единството, насърчавано от Фенер в сътрудничество с Рим, може да се нарече по-скоро уния, отколкото реално обединение на базата на православната съборна еклесиология.

Трудно е да се каже кога точно в съзнанието на патриарх Вартоломей са се зародили конкретните планове за обединение на Православието с Римокатолическата църква. Въпреки това, като се има предвид, че църковната му кариера започва при патриарх Атинагор - известен поддръжник на икуменическия диалог с католиците - възникването на подобни идеи не е нещо изненадващо.

Във всеки случай видимият прелом в икуменическия диалог настъпи през 2005 г., когато след дълго прекъсване беше възстановена работата на Смесената комисия за православно-католически диалог под ръководството на Пергамския митрополит Йоан (Зизиулас), който стана, може би, главният идеологически архитект на новата икуменическа еклесиология. Нека изясним контекста, в който настъпи този прелом - през април 2005 г. почина папа Йоан Павел II. На погребението му се събраха глави и представители на много християнски конфесии, включително и патриарх Вартоломей. Вероятно тогава се е състояла и първата му среща с бъдещия папа Бенедикт XVI.

Скоро след това Фенер инициира възобновяването на диалога с католиците в рамките на споменатата комисия. А месец по-късно делегация на Константинополската патриаршия --начело с Пергамския митрополит - посети празнична меса във Ватиканската базилика, отслужена от папа Бенедикт XVI по повод деня на светите апостоли Петър и Павел. През септември същата година патриарх Вартоломей изпрати писмо до Атон с искане да се прекрати практиката на прекръщаване на католици, желаещи да се присъединят към Православието. Накрая, през ноември, Константинополският патриарх покани новоизбрания папа да посети Истанбул.

Както виждаме, плътността на събитията не позволява те да бъдат оценени като просто съвпадение. Бенедикт XVI реагира положително на инициативата на Фенер. През декември 2005 г. той се обърна към членовете на Смесената богословска комисия във връзка с възобновяването на православно-католическия диалог и изрази надежда за „движение към единство“. Посещението на папата в Истанбул се състоя през 2006 г., като в резултат беше приета съвместна декларация с пожелания за възстановяване на единството: „Нека нашата среща стане знамение и стимул за всички нас, тъй като споделяме същите чувства и същите позиции на братство, сътрудничество и общение в любовта и в истината“. „Светият Дух ще ни доведе до подготовката на този велик ден на възстановяване на пълното единство, тогава и както Бог пожелае“.

В навечерието на това посещение (през септември) се проведе заседание на Смесената комисия в Белград, на което беше разгледан документ на тема „Еклесиологични и канонични последици от сакраменталната природа на Църквата“. Още по време на това заседание се очерта едно идеологическо направление, в което Фенер, в лицето на митрополит Йоан (Зизиулас), се опита да поведе диалога. А именно: утвърждаване на особената роля на Константинополската църква в Православието, подобна на тази, която е имал папата в Западната църква.

Около това и други спорни твърдения, оправдаващи „първенството по юрисдикция“, се разгоря конфликт между ръководството на комисията и представителите на Руската православна църква (РПЦ), която възрази срещу подобни формулировки. Освен това възражение от страна на РПЦ предизвика механизмът за вземане на решения – чрез гласуване, а не с консенсус. Което, според представителите на РПЦ, е недопустимо по догматични и еклесиологични въпроси.

Въз основа на тези факти може да се издигне работна хипотеза относно мотивацията на Константинополската църква за насърчаване на диалога с католиците: съгласявайки се с първенството на римския папа под една или друга форма, Фенер по този начин се опитва да утвърди своето собствено първенство в православния свят. „Възстановяването на единството“ с Рим за представителите на Константинополската патриаршия е по същество допълнителен инструмент за легитимиране на своето първенство сред православните Поместни църкви, излизащо далеч извън рамките на „първенството по чест“.

Това се доказва и от последващите събития. Една година след срещата с Бенедикт XVI, патриарх Вартоломей заяви готовността си да „приеме първенството на Рим във вида, в който то е било тълкувано и прилагано... през първото хилядолетие“: „Ако ние, с Божията помощ, стигнем до съгласие с Католическата църква по отношение на значението на термина "първенство", каквото е било през първото хилядолетие, тогава за Вселенския патриарх няма да е трудно да признае първенството на Римската катедра и да заеме второто място – това, което е заемал преди разкола“. Извън контекста изявлението на патриарх Вартоломей може да изглежда напълно православно, но като се има предвид какво съдържание гръцките богослови се опитват да вложат в понятието „първенство“, става очевидно, че става дума за признаване на първенството на Рим заедно с признаването на съвсем конкретни привилегии на римския понтифик. А това не се различава по нищо от уния.

За това свидетелства и състоялото се през същата година заседание на Смесената комисия в Равена, където спорните „белградски“ формулировки, възползвайки се от отсъствието на представители на РПЦ, бяха внесени в заключителния документ, носейки явния отпечатък на богословските идеи на митрополит Йоан (Зизиулас). Между другото, представителите на Католическата църква приеха този документ със задоволство, изразявайки мнение, че той отваря пътя към признаване на първенството на Рим от православните църкви. От тяхна гледна точка най-важният момент в него беше, че православната страна призна самата необходимост от съществуването на „първи“ на вселенско ниво.

През 2013 г., в отговор на идеите, изложени в Равена и на последващите заседания на комисията, Руската православна църква публикува свой собствен документ по въпроса за първенството във Вселенската църква, като излезе с критика срещу теорията за първенството на вселенско ниво като „първенство по юрисдикция“, а не „първенство по чест“. От нейна гледна точка, на всяко ниво на църковното битие – местно, регионално или вселенско, природата и източникът на първенството са различни. Съответно, на вселенско ниво Църквата не се нуждае от някакъв първойерарх, стоящ над всички други.

Тук трябва да се подчертае още един интересен факт, потвърждаващ нашата хипотеза - срещу позицията на РПЦ се обяви не католически богослов, а влиятелен фенерски йерарх – митрополит Елпидофор (Ламбриниадис) - в своята известна статия „Първи без равни“, публикувана на официалния сайт на Константинополската патриаршия. Идеите, изложени в статията, и ситуацията, в която тя беше публикувана, доказват, че Фенер неразривно свързва и насърчава своето собствено първенство паралелно с насърчаването на първенството на Рим - и това ясно се отразява в документите на Смесената комисия. Отстоявайки разбирането за първенството като „първенство по юрисдикция“, Константинопол утвърждава едновременно и своето първенство, и първенството на Рим.

Въпреки че през 2013 г. беше избран нов папа - Франциск, импулсът, заложен от патриарх Вартоломей и Бенедикт XVI, придоби още по-голяма динамика. Достатъчна, за да може през 2014 г. водещият фенерски богослов, митрополит Йоан (Зизиулас), да заяви, че обединението между католици и православни е възможно още при папа Франциск. Като ярък пример за желанието да се доведе замисленото докрай, послужиха поредните заседания на Смесената комисия на тема съотношението между синодалността (съборността) и първенството през първото хилядолетие - през 2014 и 2016 година.

Паралелно с тези събития, през 2015 г. папата направи доста гръмки изявления, предлагайки план за създаване на така наречената „синодална църква“ в католицизма. По-конкретно, той се обяви за разширяване на функциите на Синода на епископите. В някакъв смисъл Ватиканът пое топката в своето поле - докато Фенер постепенно се опитваше да внуши на православните вярващи мисълта за нормалността на едноличната власт в Църквата, папата имитираше стремеж на Католическата църква към засилване на съборните институти.

Може да се каже, че „синодалният път“ е, освен всичко друго, и примамка за православните. Католиците, реализирайки един от етапите на плана за прокарване на унията, създават видимост за съборност в своята структура. По този начин на православните се изпраща сигнал – към 2025 г. Римокатолическата църква (РКЦ) подхожда в нов облик, без толкова явен примат на властта на папата и с уж „съборно устройство“, което „премахва още една мощна преграда“ по пътя към връщането към ситуацията, съществувала до 1054 година.

През 2021 г. Франциск осъществи своеобразна „промоция“ на „обновения“ католицизъм сред гръцките Поместни църкви, посещавайки Кипър и Гърция. Там той заяви, че Католическата църква „открива наново за себе си синодалното (съборното) измерение, което е необходимо, за да бъде Църква“. Което косвено доказва нашето предположение за използването на концепцията за „синодалност“ за сближаване с православните.

Между другото, акцент върху гръцките църкви в своята църковна дипломация поставяше още Бенедикт XVI, който посети Кипър през 2010 г., а преди това се срещна с предстоятеля на Еладската църква през 2006 г. Това навежда на мисълта, че във Ватикана смятат тези гръцки църкви за най-склонни към приемане на нова уния – вероятно поради тяхната абсолютна лоялност към Фенер и патриарх Вартоломей. Поради което те няма да възразят срещу каквито и да било договорености между Константинополската църква и Ватикана. Между другото, последните събития в Кипърската църква, касаещи делото на митрополит Тихик, само потвърждават тази теза.

Връщайки се към анализа на католическата концепция за „синодалност“, може да се направи еднозначен извод: тази богословска концепция няма нищо общо с православната идея за съборност. Папската власт по никакъв начин не се намалява, тъй като Синодът на епископите, призван да въплъщава идеята за „синодалност“, има само консултативен статут, а решенията му нямат задължителен характер и могат да влязат в сила само след одобрението на папата.

Нещо повече, начинът на реализация на т.нар. „синодалност“ в католицизма по-скоро укрепва властта на папата чрез отслабване на средното административно звено - епископската власт – чрез въвеждането на миряни и светски лица в различни църковни структури, започвайки от Римската курия и същия този Синод на епископите, в който миряните получиха право на глас. А също и чрез насаждането на „демократична“ идеология, според която епископите трябва да се приспособяват към исканията на обществото. Апелирайки към гласа на миряните (чието съдържание определя самият папа), римският понтифик получи инструмент за натиск върху католическия епископат. Може да се каже, че това е била и главната цел на т.нар. „синодален път“.

Реконструирайки цялостната картина на действията на Константинополската патриаршия по пътя към обединение с католиците, не може да не споменем още едно събитие - Критския събор от 2016 година. На този събор беше приет важен от гледна точка на прокарването на икуменическия диалог документ – „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“, предизвикал най-голям брой спорове сред православните йерарси и миряни. Има всички основания да се смята, че този документ е подготвян и приет с цел създаване на идеологическа основа за още по-голямо сближаване с католиците.

На това, в частност, посочва статията на архиепископ Йов (Геча), написана в защита на споменатия документ, в навечерието на провеждането на събора в Крит. В нея, освен всичко друго, се твърди, че „Църквата на Рим и Църквата на Константинопол сега се намират в състояние на прекъсване на общението (akoinonesia)“, а не в състояние на разкол. Което, без съмнение, е революционно изявление, тъй като свежда статута на отношенията с Римокатолическата църква до нивото на просто прекъсване на евхаристийното общение между Поместни църкви. И по този начин всички догматични различия просто се отхвърлят като несъществени.

Освен това в критския документ се съдържа твърде спорната идея, че диалогът с инославните е априорен императив, и дори в случай на излизане на една или друга Поместна църква от този диалог, той все едно ще продължава. Което явно противоречи на принципа на консенсуса при обсъждането на сериозни богословски въпроси. Обаче в документа този момент е преиначаван по такъв начин, че консенсусът уж не се нарушава. Напротив, твърди се, че го нарушават онези Поместни църкви, които излизат от диалога! Това напомня механизма за вземане на решения на Критския събор, който навремето критикува йерархът на Българската църква Ловчанският митрополит Гавриил – документите на събора се считаха за даденост и промени в тях можеха да се внасят само с консенсус.

Напомняме, че Телмиският архиепископ Йов (Геча) смени митрополит Йоан (Зизиулас) на поста съпредседател на смесената комисия и стана още по-активен привърженик на обединението с католиците. За което свидетелстват многобройните му интервюта и статии, в които той отстоява първенството на властта на Фенер в рамките на православния свят и твърди, че в признаването на първенството на Рим няма никакъв проблем, ако Фенер и Рим се договорят за конкретното съдържание на това първенство.

Като се има предвид колко често представителите на Константинополската патриаршия се позовават на 28-то правило на Халкидонския събор, може да се направи още едно предположение - за желанието на патриарх Вартоломей да „подели“ християнския свят между римския понтифик и главата на Фенер въз основа на споменатото правило, според което Константинополската катедра навремето е получила „равни преимущества“ с римската катедра.

Обобщавайки икуменическия диалог между православни и католици през последните 20 години, получаваме следната картина: православната страна в лицето на Фенер полага всички усилия за утвърждаване на идеята за „първенство по юрисдикция“ и трансформация на традиционното за Православието съборно богословие, докато католическата страна създава видимост за приемане на идеята за съборност в католицизма, без да се отказва при това от своето учение за папството.

По този начин, ако Константинополската църква възстанови евхаристийното общение с Рим, това ще бъде именно уния. За католиците знаменател на икуменическия диалог винаги ще бъде папството и подчинението на православните на властта на папата. Тяхната задача (в съюз с Фенер) се състои само в това да смекчат това подчинение и да формулират унията по такъв начин, че да не предизвикат пряко отхвърляне у православните.

Транслирайки към външната „аудитория“ заявления за усвояване на опита на съборността и гръмки думи за необходимостта от християнско единство, във вътрешната комуникация със своето паство Рим отрича каквито и да било отстъпки и промени в католическото вероучение. Например, документът, публикуван от католическата Конгрегация за доктрината на вярата през 2007 г. (тоест по същото време, както и Равенския документ) като разяснение на недоуменията на вярващите католици, не оставя никакви съмнения в това, че Католическата църква и досега смята православните за разколници (схизматици), които могат да се върнат в Църквата само чрез „съпричастие с римския престол“.

Впрочем, могат да се припомнят много подобни изявления, в които католически функционери директно са говорили за това, че първенството на папата предполага конкретни привилегии и правни елементи. Например, за това заяви кардинал Курт Кох през 2020 г.. А също така намекваха, че именно главата на католиците трябва да свика „Вселенски събор“, общ за католици и православни.

В този контекст изявлението на Смесената комисия, направено през 2024 г., за приключване на разглеждането на въпроса за първенството на римския престол през първото хилядолетие звучи нелепо, тъй като богословските противоречия между православни и католици, касаещи устройството на Църквата, така и не бяха премахнати. Може да се каже, че сериозният богословски диалог дори не е започвал. Създава се впечатление, че членовете на тази комисия под натиска на Фенер просто са бързали да се „вместят“ до 2025 г., за да дадат на патриарх Вартоломей идеологическо основание за гръмки икуменически изявления и действия. За което те директно заявиха в своето комюнике: „Членовете (на комисията) с нетърпение очакват предстоящото честване през 2025 г. на 1700-годишнината от Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г., и се молят това събитие да послужи като вдъхновение по пътя към възстановяване на пълното общение“.

Ето така делнично беше обявено, че въпросът за първенството в Църквата - най-скандалният богословски въпрос на последното хилядолетие - уж вече е решен! Иронично, но през същата година Ватиканът публикува своя документ, озаглавен „Епископът на Рим: първенство и синодалност (съборност) в икуменическия диалог и отговори на енцикликата Ut Unum Sint“. В който още веднъж призова другите християнски конфесии да признаят първенството на папата!

Накрая, стигаме до въпроса как точно може да бъде реализирана унията между Константинополската патриаршия (включително нейните сателити) и римокатолиците. Това не е задължително да бъде уния по образец на миналите - Лионската или Флорентинската. Никакви конкретни документи, очертаващи условията на обединението, най-вероятно няма да бъдат подписани. Вместо това новата „уния“ ще се осъществява без предварително съгласуване и „бюрократични процедури“. В нашия случай това ще означава - без реално и окончателно решаване на богословските проблеми и съгласието на Поместните църкви.

Например, главата на Фенер и римският папа могат да създадат прецедент на съвместно причастие, игнорирайки възможните възражения от страна на Поместните църкви. За такъв сценарий вече намекна архиепископ Йов (Геча), заявявайки, че между православните и католиците съществува само прекъсване на евхаристийното общение.

Във всеки случай, споменатият от нас документ на Критския събор (точки 14 и 15) дава на патриарх Вартоломей право да заяви завършването на богословския диалог и възстановяването на общението с други християнски конфесии: „след успешното приключване на работата на някой богословски диалог на всеправославно ниво се взема решение за възстановяване на църковното общение, което трябва да се основава на консенсуса на всички Поместни православни църкви“. И макар тук да се споменава консенсус – имайки предвид как фанариотите тълкуват механизма на диалога и вземането на решения, може да се окаже така, че Православните църкви (взимайки участие в работата на Смесената комисия), автоматично вече са се съгласили с всичко.

При това, влизайки в евхаристийно общение с патриарх Вартоломей, папата може да го позиционира като глава на „източната Църква“, тълкувайки влизането на Константинополската патриаршия в единство с Рим като съгласие на всички православни за уния. След което подобни прецеденти могат да се множат като снежна топка. След Константинопол могат да последват Кипърската, Еладската и Александрийската църква, влизайки по аналогичен начин в евхаристийно общение с католиците.

Във всеки случай, само срещата на Папа Лъв XIV и патриарх Вартоломей в Изник ще изясни дали те са готови да направят окончателната стъпка по пътя към унията.

Източник: zivotcrkve.rs

https://glasove.com/komentari/konstantinopol-poema-kurs-kam-obedinenie-s-katolicheskata-tsarkva