Има нещо много тревожно, когато спортният министър признае, че 22% от брутния вътрешен продукт се превъртат през хазартния сектор, а управляващите искат тези пари да се увеличат. Точно това стана ясно от проведен по-рано днес брифинг на спортния министър Иван Пешев и депутатите от коалицията Делян Добрев, Йордан Цонев и Драгомир Стойнев. От изнесената информация стана ясно, че оборотът на хазартния бизнес у нас е 44 милиарда лева.

Ало! Вие давате ли си сметка колко страшно е това число? Това означава, че от всеки сто лева, които се произведат в българската икономика, 22 лева се превъртат в хазарта. Замисляме ли се колко болно трябва да е едно общество, ако 22% от доходите се превъртат в игри на късмета.

Вярно е, че България е държава с добре развит хазартен туризъм. Гражданите на 80-милионна Турция идват да залагат у нас, защото хазартът в родината им е забранен. При тях имаме както богати играчи, така и обикновени хора. Но са много. В България идват и израелски граждани. Страшно много. Толкова много, че управителите на огромна част от казината ни са израелски граждани. Израелските играчи не са многочислени като турските, но пък са много богати. Чужденците не идват, за да залагат на мачове и конни състезания от България. Те идват заради тръпката от залагане в казина. Ако парите, които министърът спомена, се генерират от чужденци, тогава имаме огромни несъбрани приходи. Смешно би било на фона на 44 милиарда лева оборот НАП да събира по 22 000 лева за рулетка на три месеца, 5 000 лева за игрална маса и 800 лева за слот машина.

Ако оборотът, за който стана дума от спортния министър, се формира от онлайн залагания, залози на мачове и лотарии, значи имаме сериозен проблем от друг тип. Отчаянието на българите ги тласка по път, който води до пълна съсипия.

За 20 години съм влизал в казино три пъти. Два пъти да залагам и веднъж да интервюирам управител на въпросното казино - израелски гражданин. Първия път, когато залагах, казиното беше празно. Спечелих 25 лева и после ги загубих заедно с още 50. Втория път беше преди две години. След кръчма с приятели си дадохме лимит от по 20 лева. Как стана, не знам, но накрая направих 140 лева. Когато извиках от изненада, половината играещи се събраха да видят колко съм спечелил, на коя машина и на коя игра.

Имаше образовани хора. Имаше пияни хора. Общото беше, че те са възложили надеждите да подобрят житието си на тези машинки.

През годините съм чувал от главни редактори и рекламисти, че когато отиват при хазартен оператор да продават рекламни пакети, винаги парите вървят с условие. Никога медията не трябва да пише колко много пари се правят от хазарт. Това е най-строго пазената тайна. Самият хазартен бизнес е устроен по начин, при който най-трудно е да се получи лиценз. Веднъж след като се спечели лиценз за организиране на хазартна дейност, печалбите стават неописуеми. Колко точно — остава в тайна.

Когато през 2020 година се разигра скандалът с Васил Божков, направих приблизителна оценка какви пари се залагат, ако печалбите са такива и такива, и необложените приходи са такива и такива. Тогава стигнах до заключение от четири-пет милиарда лева, което беше към три процента от брутния вътрешен продукт. И стойностите ми се сториха космически. Спортният министър ни показа, че те не са космически, а направо космически на трета степен.

Това обяснява много неща. Обяснява защо хазартът винаги е бил територия за хора, приближени до властта. Защо не дори назначени мениджъри. Тези пари, именно защото са огромни, управляващите са преценили, че не е хубаво да напускат пределите на България. Затова през десетилетията се създават толкова препятствия пред чуждестранни оператори да набират залози от България, докато не решат да установят дейността си у нас.

Пресконференцията на спортния министър с депутатите Добрев, Цонев и Стойнев мина в странен дух, напомнящ за най-лошите години на комунизма, такъв, какъвто още го помнят най-възрастните хора. Значи, били лоши частните оператори, които печелят два милиарда лева от оборот 44 милиарда лева, и който е против концесията на тотото, бил лобист да могат частниците да печелят, докато тотото крета. Как, бе хора? От заиграванията с „Интралот“ през 90-те години на миналия век как не стигнаха 30 години, та тотото да стане модерен хазартен оператор? Йордан Цонев ли не знае какво е състоянието на тотото, след като е в основата на всички сериозни промени в хазартното законодателство от поне 13 години насам?

ГЕРБ ли не знаят, след като техният финансов министър Дянков присъедини държавната лотария към тотализатора, за да може после да я закрие и да отвори път за лотариите на Божков.

Вече трета година виждаме как различни партии си дават сметка, че прахосват пари през бюджета и се чудят как да компенсират поне малко това с извънредни постъпления. При ПП–ДБ имаше план за продажба на държавни земи. Това правителство състави списък с държавни активи за продажба. Сега си мислят да дадат тотото на концесия. Всички със своето решение и далаверата, която върви с него.

Но преди да се вайкаме за малките печалби на тотото и да се чудим как те да се увеличат, не трябва ли да се притесним колко болно е обществото ни? Не трябва ли да направим нещо, за да излекуваме зависимостите на хората? Да ограничим залаганията по някакъв начин.

Това е политика, при която управляващите не дават пет пари за погубените души на хазартно зависимите. Те са съсипали живота си. Може да съсипват и живота на семействата си. Да проиграват семейното наследство и имоти. Важното е парите да постъпват в държавата. Това научихме от днешния брифинг на управляващите.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

https://glasove.com/na-fokus/44-mlrd-leva-ot-hazart-ili-22-ot-bvp-natsionalna-zavisimost-koyato-upravlyavashtite-iskat-da-razshiryat