Европейската комисия предупреди за риск от несъответствие на бюджетните планове на България за 2026 г. с фискалните изисквания на Европейския съюз, съобщава БТА.

Европейската комисия представи на държавите членки икономическите си приоритети за 2026 г. В рамките на оценките на Европейската комисия страната ни е посочена в две ключови области. На първо място България е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания.

Според европейските разпоредби в областта националните фискални рамки в ЕС представляват правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите („net expenditure path“), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите всяка година докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „escape clauses“ като отбранителни инвестиции.

Допълнително - в социалната част на анализа - България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

В тази връзка в началото на юли ЕС позволи на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП през следващите четири години, без да се налагат незабавни съкращения или увеличаване на данъците. Това е реакция на агресията на Русия срещу Украйна и предоставя гъвкавост на националните бюджети чрез активиране на „клаузи за дерогация“.

Към момента 16 държави от ЕС са активирали тази клауза Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС, по време на който държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който започва през есента с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през октомври следващата година, когато държавите от ЕС представят своите проекти на бюджетни планове.

Източник: БТА