Има нещо комично, когато гледаме синдикални и работодателски организации да пъчат мускули. Откакто се помня като журналист, тези организации, поне най-гласовитите и забележимите измежду тях, винаги са мълчали, когато е било време за действие. И обратно – реагирали са единствено, когато нова политическа сила с перспектива за управление им даде сигнал. Не съм допускал обаче, че могат толкова жестоко да забравят мястото си във Вселената, както при тазгодишната бюджетна процедура.

Навярно един ден изследователите по стопанска история ще свържат промените в политическия цикъл с възхода на една или друга организация и нейното ръководство. След като при НДСВ и Тройната коалиция Прокопиев успя да консолидира няколко организации, избутвайки на преден план най-лъскавата Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, нейното овладяване се превърна в цел номер едно на всички олигарси, с претенции да поддържат близост с властта. На власт дойде Борисов, наложи се да дели властта с Делян Пеевски и „съдружниците по неволя“ се сдобиха с ръководители на КРИБ, които, подобно на малки деца, не знаят как да балансират между суетното желание да се покажат близки до властта и в същото време да запазят някакво лице на самостоятелност и висота да бъдат критични.

Синдикатите, сякаш за да принизят нарочно работническата класа, чийто интерес по дефиниция са призвани да бранят, полудяват истински, когато някое гражданско движение започне да им дърпа килимчето. А щом някой започне да възприема гражданските организации като защитник на това, което синдикатите трябва да бранят, моментално следва мобилизация: телефонни обаждания, срещи с управляващите и пресконференции, в които хиперболизират срамно малки успехи като върхови постижения, само и само да не се случи някой да заеме местата им.

Как да не си помисли човек, че са забърквани в някоя политическа лаборатория с мисия да канализират справедливите искания и осъзнатата мярка на свестните предприемачи и работници, за да смекчат напрежението над управляващите в тежки моменти. И обратно – да се активират, когато нещо започне да се случва пряко волята на политическите им ментори.

Тъжна ирония или поетична справедливост казваха някога сценаристите на „Батман се завръща“, а 30 години по-късно нивото на изразяване падна и гилдията на сценаристите роди „кармата е кучка“. Така и с работодателските организации, които не спряха да напират за влизане в еврозоната, сякаш спестяването на няколко хилядни или десетохилядни от общите им разходи, които отиват за валутни операции ще ги превърнат в глобални лидери измежду конкуренцията. Е, България още не е влязла в еврозоната и върху тях се стовари бремето да плащат повече за данъци и осигуровки.

По същия начин днес те са слепи да осъзнаят колко нелепо е да разчитат само на административни мерки да подобряват конкурентоспособността им. Ако държавата реши да повиши осигуровките с два пункта и те се притесняват, че ще фалират, заради тях, значи бизнесът им за нищо не става.

И това да се случва след пет години енергийни помощи, необвързани с енергоемкостта на бизнеса, необвързани с финансовото състояние на получателите. Проблем на бизнес класата е, че си е избрала представители, които не съумяват да уловят реалните проблеми на бизнес средата и са готови да изтъргуват мълчание за нейното влошаване срещу субсидии за олигарси, чийто бизнес не се нуждае от тях.

От своя страна синдикатите вместо да празнуват, че „клиентите им“ в лицето на работническата класа най-после ще получат сигурност за пенсиите си чрез по-малък дефицит в бюджета на осигурителната система, игнорират пагубната посока, в която се засилват публичните ни финанси и дори ускоряват пътя на държавата към криза на публичните финанси, в която първи ще изгорят именно доходите на работници и пенсионери.

Още миналия октомври „Гласове“ написахме, че държавата е пред колосален бюджетен дефицит от осем процента спрямо брутния вътрешен продукт. Любослав Костов от КНСБ започна да се плюнчи, как няма нищо подобно и в резултат на това днес имаме кански усилия последният бюджет преди влизане в еврозоната да се свие до три процента спрямо БВП, а гузно премълчава, че разходи за още три процента просто не се класифицират като такива. Недостигът обаче е налице и господин „няма страшно“ забравя, че тази година изтеглихме заеми за 18 милиарда лева – 9 процента от брутния вътрешен продукт, а догодина трябва да се привлече дълг в еквивалент на още 8% от БВП.

България сигурно е единствената държава, в която две трети от заетите търпят доходите им да се ограничават, заради безогледното повишаване на заплатите на една трета от тях – заетите в публичния сектор.

Има нещо много сбъркано, когато държавните заплати започнат да създават това, което на Запад се нарича upper middle class или горна средна класа – тоест класа от хора, които получават значително повече от средния доход. Никой не спори, че ако искаме адекватен публичен сектор, ресорните министри трябва да подготвят такива политики, че заетите в секторите им да са подготвени и компетентни, а това минава през материално стимулиране. В същото време технологиите отдавна правят близо една трета от чиновническото съсловие излишно. Но вместо да съкратят ненужните, политиците се хвалят, че обвързват заплатите на цялата маса с показатели, чието развитие автоматично да вдига и чиновническите възнаграждения. В момента полицаи, военни, магистрати, учители и лекари получават доходи, обвързани с минималната или средната работна заплата.

Подминава се простият и неоспорим житейски факт, че когато настъпят трудни години, всички трябва да понесем своя дял и да потърпим. Като изключим най-преуспяващите сектори на частния бизнес, повсеместно наблюдаваме как заплатите на останалите заети се повишават веднъж на две или дори три години. Което означава, че през останалото време те търпят покупателната способност на доходите им да се свива.

От 2017 година Борисов си е заплюл учителите и ги обгрижва като фея кръстница. Откакто Калин Стоянов замени министерския пост с депутатско място в ДПС „Ново начало“, за никого не е тайна, че Делян Пеевски гради електорат сред заетите в системата на МВР. „Продължаваме промяната“ се пробваха да измъкнат симпатиите на пенсионерите изпод погледа на социалистическата партия и сякаш успяха, а днес опитват да си опитомят младите медици.

В резултат наблюдаваме изграждане на развит социализъм, при който за доходи се харчат пари, които държавата не може да събере, преразпределяйки националния доход чрез данъчно-осигурителната система. И задлъжняваме, както в последните години на комунизма. На повърхността ни се представя числото на бюджетния дефицит – като абсолютна стойност или като отношение към брутния вътрешен продукт, но под повърхността, подобно на айсберг, се крие истинският проблем на публичните ни финанси. Той вече не се измерва с бюджетния дефицит. След като Министерството на финансите го определя на три процента, а Европейската статистическа служба „Евростат“ го утвърждава и партньорите в лицето на Европейската централна банка и Европейската комисия нямат проблем с размера на дефицита, очевидно той е теоретически и методически коректно изчислен. Проблемът е, че на практика той е неспособен да ни представи реалността. Занапред не дефицитът, а потребността от нови заеми в една година, минус погасяванията на стари заеми в същата година ще показва истинския проблем, и ще я наричаме „недостиг“.

Разликата в този парад на лицемерието е, че бизнесът вече попадна в ситуация да плаща сам куршумите, с които ще го разстрелят. Синдикатите засега се разминават с разобличаване на печалното им влияние. Но когато се стигне до поголовно рязане на доходи, техният отказ да признаят реалността днес ще трябва да се напомня, натяква и повтаря.

Това е осемнадесетият бюджет, чието приемане следя, и не си спомням нито един път някой от лидерите на така наречените социални партньори, вместо да се зъби на държавата и да пелтечи пред камерите, да се обърне към тези, които му гласуват доверието си, за честен разговор докъде свършва възможното и откъде започват наглостта и самонараняването. Да, лидерството означава човек да е честен преди всичко със своите. Иначе не е лидер, а авантюрист на властова позиция.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

https://glasove.com/novini/sotsialnite-partnyori-da-sprat-vodevila-otdavna-predadoha-dostoynstvoto-si