България вече официално е в най-тежкия си фискален период от поне 25 години. Последният дълъг период на бюджетен дефицит беше 2009-2015 г., а сега страната е неизбежно на минус в държавните финанси от 2020 г. и няма изгледи (спрямо всички средносрочни документи) да се върне към балансиран бюджет до края на това десетилетие.

Бюджетният дефицит в момента е по-дълбок от този през глобалната финансова и европейската дългова кризи и е изцяло предизвикан от свръх напомпването на разходите и отклоняването им от дългосрочната средна. Най-очевидната илюстрация за това е неконтролируемото увеличение на разходите за персонал в държавата и преминаването на границата от 10% от БВП за пръв път от две десетилетия.

Всичко това дава много ясна задача на правителството - да обуздае ръста на разходите и да консолидира бюджета по управляем начин, за да не стигаме до сценария на Румъния, когато дългът експлодира (ще минат границата от 60% от БВП през 2026 г.) и се влиза в истинска бюджетна криза.

Тази задача на правителството е частично улеснена от високия номинален ръст на икономиката в страната. Pрез 2025 г. тя ще е с близо 6 млрд. лв. по-голяма от това, което беше заложено в бюджета в началото на годината - новата (есенна) макроикономическа прогноза на Министерство на финансите казва, че БВП на страната за 2025 г. ще е близо 221 млрд. лв., а записаното в бюджета при неговото приемане е малко над 215 млрд. лв.

Предложението да се повиши осигурителната вноска за пенсия с два процентни пункта е вредно, тъй като удря директно върху разполагаемия доход на всички работещи българи, без по никакъв начин да им обещава по-висока пенсия в бъдеще.

Това предложение не цели да покрие някакъв структурен проблем в НОИ, а единствено да плати надписаната сметка за заплати на държавните служители. Забележете, че целта не е да се изплатят повишените заплати от тази година - в някои случаи ръст от 40-50%, а ново извънредно увеличение през 2026 г. в най-големите и скъпи ведомства, а вероятно и в още много други.

Ако тази политическа сделка (тя е такава безспорно) не се ревизира, ще станем свидетели не само на по-високи осигуровки за работещите, но едновременно с това и на процедура по свръхдефицит и нов натиск за вдигане на данъци.

Това, което политиците пропускат е, че бюджетната криза сваля правителства, независимо какви сделки са си направили помежду си.