На 1 ноември 2025 г. православните християни в България отбелязват Архангелова задушница – последната от трите големи задушници в годината и една от най-светлите, но и най-тъжни дати в народния календар.

Това е денят, в който живите се прекланят пред паметта на своите починали близки, а според вярата душите на мъртвите се събират, за да получат прошка и покой.

Какво е Задушница

Задушниците са дни за всеобща панихида, когато се почитат всички покойници – не само личните ни родственици, но и онези, които вече няма кой да поменува. Те винаги се отбелязват в съботен ден, защото това е денят, в който Христос е пребивавал в гроба преди Възкресението.

В годината има три големи задушници – Месопустна (зимна), Черешова (лятна) и Архангелова (есенна). Последната се счита за най-важната, защото предшества празника на Свети Архангел Михаил – водача на небесните сили и покровител на душите на починалите.

В християнската традиция Архангел Михаил е смелият небесен воин, предводител на ангелите и пазител на душите на праведниците. Той се споменава още в Стария завет като защитник на Божия народ, а в народните вярвания е познат и като „душевадец“ – онзи, който идва да отведе човешката душа към отвъдното.

Според българските легенди, Свети Михаил не идва с жестокост, а с милост. Народът вярва, че той изчаква човекът да си поеме последен дъх и със сребърния си меч внимателно „прерязва нишката на живота“, за да освободи душата.

В иконите Архангел Михаил често е изобразен с меч и везни – за да претегля делата на човека и да отнесе душата му там, където заслужава.

Какво се прави на Архангелова задушница

Рано сутринта хората отиват на гробищата, почистват и прекадяват гробовете на своите близки, палят свещи и оставят цветя. На всеки гроб се раздава храна за „Бог да прости душите на мъртвите“.

Свещениците отслужват обща панихида (задушна литургия), след която се освещава жито и вино. Вареното жито е символ на възкресението и вярата, че както житното зърно умира, за да даде плод, така и душата не загива, а преминава в нов живот.

На този ден хората раздават жито, хляб, питки, вино, ябълки, бонбони, дребни сладки, а на места – и пълнени чушки, фасул или месо, според местната традиция.

Раздаването се прави „за Бог да прости“, обикновено на съседи, приятели или непознати, като се казва: „Бог да прости душите на починалите!“ – а отговорът е: „Вечна им памет!“.