Не ще е преувеличено да твърдим, че днес държавата ни се тресе от всякакви протести. Да ги изреждаме няма смисъл: на прицел е смайващата корупция, откровеното беззаконие, прикриването на грозни престъпления, неуредиците в разните структури, управленската немощ отгоре до долу, отвратителната междупартийна несговорчивост и какво ли още не. Изброяването на кривиците няма да промени нищо. От медийно глаголстване по принципа „Празна Мара тъпан била“ ни е дошло до гуша. Дали ще има някаква промяна, ще видим и се надяваме тя да не дойде много късно. Социологическите прогнози са, че крайният ѝ срок у нас ще настъпи не по-късно от Второто пришествие и ние ще я дочакаме. Въпреки оглушителната демографска катастрофа, която посрещаме с празни погледи и вдигане на рамене…

Всичко това е знайно и изходът е един – разумни граждански протести с растяща сеизмичност, освободена от политическа демагогия и умислени за джоба си водачи. По върховете ще дойдат нови люде, за които общественото добруване няма да бъде празно понятие, а правото на живот за цялата ни многострадална нация – кауза. Не се съмняваме, че и това ще стане. Само трябва да се протестира, загърбвайки апатията, страха от саморазправа от институции и феодали, и тихото животинско, преживно съществуване. Да, само трябва да се протестира…

И хората у нас вече протестират! Заедно са млади и стари, откровено ентусиазирани и по-умерени в очакванията си, буйни и предпазливи, но… заедно. Разни човеци, разни движения за право на спокоен живот и лично достойнство, разни лозунги за свобода на мисълта и на свободна воля в нормална държава. Всякакви хора – ала заедно…

Но тук, в уличните нощви на кипналото, разнолико човешко тесто, не се усеща присъствието на целокупната българска интелигенция. На безбройните творчески съюзи, клубове, интелектуални кръгове, асоциации и ред още бла-бла-блаблации.

На думи преследващи високи цели; уж скътали до микроскопичните си сърчица величавите идеи на деди и прадеди (ама тихо, та никой да не разбере); „сродяващи“ липсващия си патриотизъм и гражданска ориентация с потребите на деня на приказки и най-вече: следящи разбунените тълпи иззад бронираните пердета на кабинетите си.

Кой съвременен творец, освен двама-трима музиканти и един писател, проявиха съпричастност с народа си по площадите? Кое творческо обединение и кой доказан интелектуалец излезе, осъждайки и биейки тревога с ясен и категоричен апел, трусовете в страната и неясното ѝ, очевидно барутно бъдеще? Къде са ордите пишурковци, пълнещи Фейсбук със сополиви жалби за майка България и нейните чеда? Защо и те не са на улицата, а чегъртат паметта на националните герои от 1300-та ни годишна история какво да сме правели? Не им ли е достатъчен примерът на вековете, благословен с меч и слово? Отдавна е време да възкръсне Левски и да ни извърти такъв шамар, задето нехаем за заветите му, та свят да ни се завие. А с него сигурно ще има и още много други, дали кръвта си, достойни желаещи. Но?

Отново се връщам – но къде е интелигенцията, защо се е снишила и не се обажда? Защо се е изпарила в кафе-пространството по терлици, така както само тя умее?

Удобно обладана едновременно от слепота, глухота, обществена амнезия и тематична констипация… Нали е призвана да води, образно казано, бунта на барикадите? Не, няма да го води, защото някой кабинетен революционер може да си изкълчи крака по пътя към изстраданата слава. Или поради големия читателски интерес трябва да пише, музицира и рисува зад железни врата – необезпокояван, вместо да си губи хонорарния интерес в улични „крамоли“.

От интелектуалния цвят на съвременна България гръмко тътне смирена тишина, с очакване какво ще се случи. Та после да бъде възпято, а сега ще наблегнем, както впрочем много пъти и преди, на мощното хорово изпълнение на „Преклонена главица сабя не я сече!“ Или на ораторията „По-ниски от тревата, по-тихи от водата“ – кой духовен народен водач каквото си избере…

Помня епиграмата на Радой Ралин, макар споделена по друг повод: „Нека друг да падне! Ако падна аз, може да загине скъпата ни власт!“

Е, протестите сега не са само за властови смени, а за достоен човешки живот. За лична неприкосновеност, законова защита, право на делнично щастие за нас и за достойно бъдеще на децата ни – утре.

Хора на духа и интелекта в България на ХХI век, за кого е писана песента: „Стани ми, стани, що ми сладко спиш?“ Отдавна е време за нравствено събуждане! Болката от битото минава и се забравя, срамът от страха и делението от собствения си народ – никога…

https://24may.bg/2025/09/15/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%83%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82/

Георги Н. Николов

Георги Николов Николов е роден през 1956 г. в Бургас. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ , работил е като журналист, за кратко и като моряк. От 2007 г. живее във Велико Търново.

Занимава се трайно с литературна история и критика. Интересува се от българска маринистика, ранни пътеписи на български автори и от творчеството на нашите писатели в диаспората от началото на ХХ век.

Има публикации в издания на български език във Великобритания, Франция, Австрия, САЩ, Канада, Аржентина, Кипър и др. Превеждан на френски, испански, немски и гръцки език.

Пръв носител на Национална награда за литературна критика и есеистика „Николай Петев“ (2016). Носител на Национална награда за литературна критика „Нешо Бончев“ (2021). Радетел за изграждане Център на българската книга по света и Музей на българската емиграция.

Член на УС на Съюза на българските писатели (2016 – 2021). Член на редакционната колегия на списание „Пламък“. Член на Лигата на българските писатели в САЩ и по света – Чикаго (ЛБПСС). Координатор за България на BCOAA – Confederation of Bulgarian cultural organizations and activist abroad (Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина).

Warning: Undefined array key "автор" in /home/tracerou/24may.trace-route.eu/wp-content/themes/twentysixteen/template-parts/content-author.php on line 52

Warning: Trying to access array offset on null in /home/tracerou/24may.trace-route.eu/wp-content/themes/twentysixteen/template-parts/content-author.php on line 52

https://24may.bg/2025/09/15/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%83%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%81%d1%82/