Въздвижение на Светия кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника. Празнува се на 14 септември.

Българската православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

В народните поверия се казва, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта срещу този ден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.

Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста“ и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.