В новата финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. се предвижда около 20% съкращение на средствата за земеделие, които досега бяха едно от основните пера на бюджета. Според първоначалните изчисления това намаление възлиза на между 60 и 80 милиарда евро, като бюджетът за селскостопанска политика ще падне от приблизително 380 милиарда на около 300 милиарда евро.

„Това намаление не се нрави на земеделците в цяла Европа. При сегашните условия на пазарно отваряне и все по-строги изисквания към фермерите, подобно орязване ще предизвика сериозно напрежение“, предупреди евродепутатът от „Възраждане“ и председател на европейската партия „Европа на суверенните нации“ Станислав Стоянов на пресконференция във Велико Търново.

Риск за българското земеделие

Особено важен момент е, че досегашните два стълба на селскостопанската политика – директните плащания за земеделие и програмите за развитие на селските райони – ще бъдат обединени в Единен земеделски и селскостопански фонд. Финансирането ще се предоставя чрез национални планове.

Стоянов подчерта, че „България има горчив опит с Националния план за възстановяване и устойчивост и този път трябва да бъдем изключително внимателни какъв план ще предложим. Ефектите ще бъдат за дълъг период от поне седем години и след това трудно ще могат да се правят корекции“.

По негови думи все още няма точни данни за това какво ще бъде конкретното намаление за България и кои категории производители ще бъдат най-силно засегнати. „Първоначалните прогнози показват, че по-голям удар ще понесат малките и големите фермери, докато средните стопанства ще бъдат по-слабо засегнати“, добави евродепутатът.

За сметка на орязването в селското стопанство, разходите за отбрана в бюджета на ЕС се увеличават многократно. В проекта за новата финансова рамка са предвидени около 131 милиарда евро за отбрана, което е пет пъти повече спрямо сегашния бюджет. Част от тези средства ще бъдат пренасочени именно от земеделската политика.

„Парите за земеделие се намаляват с 20%, а за отбрана се увеличават многократно. Новият бюджет на практика предлага около 131 милиарда евро за отбрана, което е около пет пъти повече от настоящия“, посочи Стоянов.

По думите му България ще трябва ясно да формулира своето виждане и да представи национален план, който да защити интересите на родните производители.

Търговски споразумения и напрежение сред фермерите

Стоянов напомни, че пазарът на ЕС все повече се отваря за внос на селскостопанска продукция от трети страни. „Имаме вече споразумението СЕТА с Канада, договори с Меркосур и държави от Южна Америка, както и други търговски пактове. Това улеснява достъпа на външна продукция, докато нашите фермери са притискани от по-сложни и по-скъпи изисквания за производство“, каза той.

Вижте още – ЕС рискува нов селски бунт заради сделката с Меркосур

По думите му тази комбинация – намалени субсидии и нарастваща конкуренция отвън – вече е довела до фермерски протести в Брюксел. „Имаше няколко протеста пред сградата на Европейския парламент и моята прогноза е, че те ще се засилват, защото орязването на средствата е над 80 милиарда евро – сериозен удар върху сектора“, заяви Стоянов.

Политическите измерения

Евродепутатът също така коментира и политическия контекст в Брюксел. „Вече имаше вот на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен и очаквам да има нови до края на годината, защото проблемите се задълбочават, а опозицията в ЕП е решена да коригира тази политика“, заяви той.

https://kritichno.bg/evropa/es-oryazva-zemedelieto-vdiga-parite-za-orajiya/