Парламентът гласува окончателно промените, с които в Наказателния кодекс се създава правна възможност да се отнема в полза на държавата имущество от трети недобросъвестни лица, придобито от престъпна дейност. Това стана с гласувания на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Законопроектът бе гласуван на първо четене на 18 юли, припомня БТА. Депутатите решиха още разпит на вещо лице може да се извършва и чрез видеоконференция или телефонна конференция и уточниха при какви условия.

Според приетите разпоредби се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от трето недобросъвестно лице, когато неговото деяние не съставлява престъпление и ако имуществото не подлежи на връщане или възстановяване. Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице, предвиждат още приетите текстове. Дефинира се, че имущество, придобито от трето недобросъвестно лице е имущество, придобитото безвъзмездно от трето лице, което към момента на придобиването знае или предполага, че имуществото е предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено.

С текстовете се уреждат случаите за имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; имущество, придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност, или е извършена замяна в тези параметри.

В хода на дискусията депутатите от "Възраждане", "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и "Величие" възразиха срещу удължаването на сроковете за хода на досъдебната фаза по искане на прокурора. Гласуван бе текст, с който "разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност в шестмесечен срок от деня на образуването му". Промените бяха приети след прегласуване със 116 гласа "за", 71 - "против" и 16 - "въздържали се".

В сега действащите разпоредби срокът е двумесечен, а при правна сложност - четиримесечен.

Петър Петров от "Възраждане" възрази, че с промените двумесечният срок става тримесечен, четиримесечният става шестмесечен. Липсва какъвто и да е анализ на вносителите от Министерския съвет, защо трябва да се удължава срокът на разследването и защо точно с тези допълнителни срокове, посочи депутатът. Ако това бъде прието днес, единственият ефект ще е да се помага на прокуратурата да бави разследването и да държи "делата на трупчета", коментира Петров. Колегата му Златан Златанов посочи, че това е едно "трибунално правосъдие" в ущърб на гражданите.

Надежда Йорданова от ПП-ДБ обясни, че на практика с промените се предлага отваряне на ножицата на възможните срокове за извършване на разследването в досъдебното производство. Тя припомни, че процесуално-следствените действия и събрани доказателства в резултат на тях, извън определения срок за досъдебното производство, не могат да бъдат използвани пред съда и настоя, че тази конструкция действа в българския наказателен процес повече от 30 години.

По думите ѝ тя е била създадена в края на 90-те години и след това възприета в действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) поради две причини – първо да дисциплинира прокуратурата и второ да ограничи възможността за необосновано задържане под стража в хода на досъдебното производство. Йорданова посочи, че това са въпроси, по които България е осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека.

Предложението на "Величие" общият срок за извършване на разследването да не надвишава 24 месеца бе отхвърлено от пленарната зала след прегласуване с 51 гласа "за", 104 - "против" и 54 - "въздържал се".

Разпит на вещо лице може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, записаха още депутатите и уточниха при какви условия – когато това се налага от обстоятелствата по делото; когато вещото лице е възпрепятствано да се яви пред съда по уважителни причини или поиска разпитът му да се извърши чрез видеоконференция или телефонна конференция и съдът прецени, че няма да попречи за разкриване на обективната истина. Когато експертизата е възложена на няколко вещи лица, разпитът на всяко от тях може да се извърши онлайн.

Чрез промените в НПК се правят и изменения в Закона за съдебната власт, с които вещите лица по автотехнически експертизи се задължават да поддържат и повишават професионалната си квалификация на специалисти, утвърдени за вещи лица в областта на съдебните автотехнически експертизи.

Така в едногодишен срок вещите лица по автотехнически експертизи, определени като такива до влизане в сила на промените, полагат изпит за признаване на правоспособност. В този срок те могат да бъдат назначавани за такива от органа, който възлага експертизата, да извършват експертизи и да изготвят експертни заключения.

Тези от тях, които не положат или не издържат успешно изпит за признаване на правоспособност, се отписват от списъците на вещите лица, реши окончателно Народното събрание.

В тримесечен срок от влизане в сила на закона министърът на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет, привежда съответната наредба от Закона за съдебната власт в съответствие с разпоредбите на този закон.

От "Възраждане" заявиха, че подкрепят предвидената възможност за видеоконферентен разпит на вещите лица. Ние сме за прогреса, няма как той да не бъде и в юриспруденцията, коментира Златан Златанов. Според него така ще бъде спряно забавянето на експертизи и системата ще се "отпуши". Но има известен дискриминационен елемент, особено по отношение на онези вещи лица, които са доказани, доайени, преподаватели, и обучават други, да се иска и от тях да минават курсове, да държат изпити, каза депутатът.

Колежката му Цвета Рангелова обърна внимание, че изискванията за поддържане на квалификация се отнасят само за вещите лица за автотранспортни експертизи, а за другите категории вещи лица няма такива критерии. Рангелова добави, че според нея една част от тези вещи лица няма да го направят, особено, ако са в по-напреднала възраст, и ще бъдат заличени. Ако целта е да облекчим процедурите, по които да се назначават вещите лица, не следва да подкрепяме тези текстове, изтъкна Рангелова.