Във всичко, което се случва в момента, има едно все по-силно емоционално измерение. В Газа се провежда геноцид. Същевременно има нарастване на насилието и лъжите. Аз не съм вярващ, не съм религиозен -, но усещам настъплението на нещо, което в религията се нарича зло, evil на английски, има нещо, което трябва да бъде контролирано. Начинът, по който ще го контролирам в началото, е като уточня какво мисля в морален план, иначе рискувам да изглеждам безразличен и жесток, защото умират хора, има разрастваща се несправедливост, зло, което се разгръща. Веднага ще кажа, че смятам случващото се в Газа за мерзост и мерзостта е не просто израелска, тя е също и още повече американска, тя е и наша мерзост, защото в злото има не само насилие, израз на силата, желание за убийство. В злото има и малодушие и това малодушие е за нас - европейците, французите.

В Газа има демократично клане, демократичен геноцид и това всъщност определя колективната отговорност на израелците. Мисля, че един от проблемите сега в света, е, че демокрациите изчезват, полудяват, с непоследователни лидери, които тръгват във всички посоки и са самоубийствени нихилисти. А освен това има автократи - в Русия, Китай, мисля, че скоро ще има и в Иран, които остават рационални и спокойни и се опитват да удържат реда на планетата. Говоря като отчаян западняк. Аз съм за свободата.

Може би краят на безкрайните войни беше споменат на първа страница на “Ню Йорк таймс” на 12 юни, в навечерието на атаката: американски самолетоносач на цяла страница и статия за това, че китайците са наложили ембарго на американците за някои редкоземни метали. Те имат редкоземни метали, които се използват за редица неща, но има един - самарий, който е основен в състава на много устойчиви на топлина магнити, които имат само военна употреба. А без самарий вече не могат да се произвеждат ракети, самолети и т.н. Например, в американския самолет F-35 на “Локхийд Мартин” има 23 кг магнити, съдържащи самарий. Не знам дали F-35 е най-добрият пример, защото това е самолетът, който пада сам, няма нужда да го обстрелват, но Китай има абсолютен монопол в производството на самарий. През 2009 г. американците го осъзнаха и досега не са успели да направят каквото и да било, защото редкоземните метали наистина са редки. Те са разпръснати и са нужни големи усилия за концентриране. Не се знае колко ракети имат иранците, не се знае колко имат израелците, не се знае колко имат американците. Но преди всичко не се знае колко време американците могат да издържат без самарий. Израело-американският принцип на война са изненадващите ожесточени удари. А евроазиатският принцип на война, този на руснаците, на иранците, на китайците е бавността и изхабяването, войната на изтощение. Американците са заинтересовани да създават впечатление за задъхване, но отношението към времето на двамата противници е различно и може би един ден израелската атака срещу Иран, която е смятана за гениална, последвана от гениалното бомбардиране, може би ще влязат в историята като еквивалент на Пърл Харбър. Пърл Харбър е нещо чудесно изпълнено, но за съжаление самолетоносачите не бяха там, голяма част от американския флот не беше там. И може би един ден - и бих искал това да е заключението, за да останем наистина французи, ще цитирам “Стрелящите чичовци” - може би един ден в историческите книги ще видим за Тръмп и Нетаняху цитата: „Идиотите се осмеляват на всичко! Дори по това ги разпознаваме“, казва френският историк, демограф и антрополог Еманюел Тод.

24 юни 2025 г.

- Срещаме се за нов епизод от поредицата “Светът според Тод”. Добър ден, Еманюел Тод!

- Добър ден!

- Как сте?

- Добре, при тези тежки обстоятелства.

- Днес ще говорим по една сериозна и, за съжаление, много актуална тема, т.е. за Близкия изток, Иран и Израел. В началото ще припомня принципа на това предаване, който използва вашия метод, произлизащ от историческата школа “Анали” и основаващ се на дългите тенденции, демографията, антропологията, религиите, социологията, географията, накратко, тенденциите на дългосрочната история. Как прилагате тези подходи спрямо последните новини?

- Сега почти преживяваме случай от учебниците. Всъщност когато се занимаваш с анализ на дългите тенденции и си изправен пред събитие като ненадейната и брутална израелската атака срещу Иран, после на американската бомбардировка над Иран, е трудно да гледаш хладнокръвно. Още повече, че във всичко, което се случва в момента, има едно все по-силно емоционално измерение. В Газа се провежда геноцид. Същевременно има нарастване на насилието и лъжите. Аз не съм вярващ, не съм религиозен -, но усещам настъплението на нещо, което в религията се нарича зло, evil на английски, има нещо, което трябва да бъде контролирано. Начинът, по който ще го контролирам в началото, е като уточня какво мисля в морален план, иначе рискувам да изглеждам безразличен и жесток, защото умират хора, има разрастваща се несправедливост, зло, което се разгръща. Веднага ще кажа, че смятам случващото се в Газа за мерзост и мерзостта е не просто израелска, тя е също и още повече американска, тя е и наша мерзост, защото в злото има не само насилие, израз на силата, желание за убийство. В злото има и малодушие и това малодушие е за нас - европейците, французите. В моя блог в substack препубликувах нещо за моето отношение като човек от еврейски произход към случващото се в Газа, всъщност в Израел, за това, в какво се е превърнал Израел, за което ще говорим след малко. Тази сутрин се събудих и си казах “Не е това, аз не се срамувам като човек от еврейски произход; трябва да се срамувам като французин - това е единственото нещо, което съм - човек и французин”.

Казах какво мисля в морално отношение, а сега ще стана историк от школата “Анали”. Има зрелищност, има военно насилие, видяхме ирански водачи, които бяха убити с един изстрел. Видяхме американски бомбардировки, за които все още не знаем реалните факти. Видяхме информационни системи, които се затварят, било то в Израел или в Иран, така че разсъждаваме с все по-малко факти и преди всичко не знаем важните факти, а именно наличните количества ракети на израелците и на иранците. Темата е трудна и моля хората, които ще имат търпението да ни слушат, да бъдат снизходителни. Ще допусна грешки що се отнася до историята, това е сигурно. Все пак нямам лекотата, комфорта на журналистите от “Монд”, “Франс Ентер” или от LCI, които говорят глупости всеки ден по различен начин. Надявам се, че отговорих отчасти в методологичен план.

- Често говорите за “бръснача на Окам”, т.е. че вероятно най-простото обяснение има най-голям шанс да си приближи до истината. Виждате ли връзка между тази нова криза и вашата теза в “Поражението на Запада” - американското поражение в Украйна?

- Да, абсолютно. За мен проблемът е да се опитам да вмъкна последните събития в общия модел, който развивам - моделът на поражението на Запада. Бих искал да припомня “принципа на Окам” от Уикипедия - прощавам им, че статията за мен е клеветническа, но Окам не го заплашва нищо. И така, “Наричан още принцип на простотата, принцип на икономията или принцип на пестеливостта, той има една стара формулировка - Pluralitas non est ponenda sine necessitate (множеството не бива да се използва ненужно). Във всекидневния език “бръсначът на Окам” може да се изрази с изреченията: “Най-простото обяснение обикновено е правилното” или “Защо да го правиш сложно, когато можеш да го направиш просто?”. По-модерна формулировка е, че “най-простите достатъчни хипотези трябва да бъдат предпочитани (трябва и то е достатъчно)”. Това е един от основните евристични принципи в науката, но не е нито отправна точка, нито научен резултат”. Ще се опра на това, за да сведа нещата до простотата. Мога ли да дам пример? Аз се сърдя много на журналистите, но не заради отношението им към мен, а заради отношението им към историческата реалност - войната в Украйна продължава, руснаците и украинците настъпват, оттеглят се, изстрелват ракети, освен това в Газа се извършва геноцид, на Западния бряг също, освен това имаше атаки срещу “Хизбула”, а след това и атаката срещу Иран, която е само последният епизод от тази поредица и чийто резултат все още не знаем. Когато гледам информационните канали, се чувствам като дете, което гледа заря - “А, това красиво синьо е Украйна! О, червеното е Газа! А зеленото е Иран!”. Всеки път имаме впечатлението, че това са отделни елементи. Ако приложим принципа на Окам, ще се опитаме да видим кое е общото във всички тези събития, единният принцип. В единия случай ще ви кажат, че украинците са в конфликт с руснаците; в другия случай, че израелците са в конфликт с арабския свят, с Иран, а после, че американците са в конфликт. Според принципа на “бръснача на Окам” ще смятаме, че има общо движение и че принципът на разпадане на Запада и на настъпление на нихилизма е общ фактор в Украйна, Израел и САЩ, но най-вече, че по-голямата част от оръжията, използвани от този Запад, който е в упадък и се защитава, са американски. Следователно “бръсначът на Окам”, приложен към тази ситуация, означава, че главният актьор във всички случаи са американците и това веднага води до много интересни неща.

Аз изобщо не смятам Израел за независим фактор. Не смятам Нетаняху за човек, който подтиква САЩ. В последните събития преобладаваше принципът на сложността, приложен спрямо поведението на Тръмп - Тръмп идва, иска мир, започва да преговаря с Иран, после си променя мнението. А принципът на сложността, приложен от журналистите спрямо Израел е, че извива ръцете на Тръмп, т.е. страна с 9-10 млн. жители, със 7 млн. евреи, подстрекава страна с 340 млн. жители. Според този модел ябълката на Нютон привлича земята - т.е. Израел не само подтиква САЩ, но освен това Израел е двуличен, едновременно добър и лош: в Газа не е добър, но атаката му срещу Иран прави услуга на човечеството, отървавайки ни от иранската ядрена програма, или опитвайки се да го направи. Не! Има един Израел и той не е страна, която подтиква САЩ, а САЩ са тези, които маневрират през цялото време и използват своето прокси. Обикновено обвиняват Иран, че използва своите проксита. Всъщност големите проксита са, на първо място, украинското прокси - там войната е загубена и през лятото все повече ще виждаме, че е загубена, а освен това Израел. С Израел е малко по-сложно, защото това е общество, което стана войнствено. Не мога да не си представя едно куче молос, с големи зъби, на верига, готово да нападне всеки момент, което пускат от време на време. Мисля, че това, което се случи, беше, че САЩ пуснаха недвусмислено Израел от самото начало на офанзивата срещу Иран. Опитвам се да вървя към прост модел с един главен актьор - САЩ…

- Но не е ли все пак непоследователно поведение на САЩ, на Тръмп, който беше избран с напълно различна програма с подкрепата на много хора, противници на войната, и който си промени мнението?

- Това го има. Вярно е, че движението MAGA априори се противопоставя на идеята за чуждестранна война, но що се отнася до поведението на самия Тръмп, в светлината на фактите, а не на казаното, имам точно обратното впечатление за проект, който е бил налице от самото начало. Спомням си, че когато Тръмп дойде на власт и започна да вдига шум за преговори с иранците, имах правилен инстинкт. В началото на втория си мандат той зае помирителна поза спрямо Иран и аз си казах, че е хиперстранно, имайки предвид всичко, което направи преди това, защото през 2018 г. Тръмп излезе от споразумението от 2015 г., премести посолството на САЩ в Йерусалим…

- Нареди убийството на Солеймани.

- Да, може да се добави, а освен това е обграден от хора, чиито последователни действия могат да се проследят. Например, министърът на отбраната Пийт Хeгсет. Честно казано, когато говоря за появата на злото в историята, си мисля за Тръмп с червената си шапка, който се радва за успешната бомбардировка. Казвам си ”Но в какъв свят живеем, не е възможно!”. Но бих искал да покажа как се появи настоящият министър на отбраната Пийг Хегсет на корицата на книгата си от 2020 г. American Crusade (Американски кръстоносен поход).

- Това звучи като програма. Може ли да я видим?

- Да, бих искал да покажа тази корица. Тя ни казва, подсказва, че си имаме работа с обикновени хора.

Честно казано, сякаш тази корица се е появила в Европа в края на 30-те години на ХХ век. Това са екстремистки, неофашистки безумия в разхвърляна американска версия. Като мислене, това е утайката. Но предпоследната глава вече е от 2020 г., това е годината, в която Тръмп загуби изборите. Тя говори изцяло за Израел с прекрасни фрази. Направих си труда да преведа Пийт Хегсет! Цитирам: “Фронтовите линии на Америка са фронтовите линии на нашата вяра, които са Йерусалим и Израел. Израел е икона на свободата, но нещо от повече от това - живото въплъщение на свободата. Израел е първата линия на западната цивилизация. Свидетелство за начина, по който животът, свободата и стремежът към щастие могат да преобразят един затънал регион и да предложат стандарт на живот, недостижим в Близкия изток. За нас, американските кръстоносци, Израел олицетворява оръжието на нашия американски кръстоносен поход, причината за нашето „защо“. (Дори на английски не разбрах какво означава това, но няма проблем). “Вярата, семейството, свободата и свободното предприемачество. Ако ги обичате, научете се да обичате държавата Израел, а след това намерете арена, на която може да се биете за него”. Това не е необичайно за човек, който е дал заповед за бомбардировките преди няколко дни.

Всъщност исках да покажа приемствеността и това, което все повече се проявава в действията на Тръмп - оставям настрана идеята му да превърне Газа в курорт, а именно бащинството или събащинството на продължаващия геноцид. В моя модел, подобрен или рафиниран от “бръснача на Окам”, геноцидът в Газа е американо-израелски геноцид. Той не е възможен без американските бомби. Това е обща концепция. По-късно ще говорим за връзките между САЩ и Израел. Но когато приемем хипотезата за абсолютна приемственост, можем да интерпретираме другояче. Тук изобщо забравих за MAGA, Америка на първо място, това е нещо съвсем друго, но в което откривам абсолютно стабилния проект на епопеята “Тръмп”.

- Може би още преди Тръмп.

- Да, но Тръмп задвижи нещата, Тръмп нападна Иран! Той поставя света на ръба на нещо друго, нападайки Иран. И когато имаме тази приемственост в действията на Тръмп, ако се освободим от хипотезата, че Тръмп се е колебаел, можем да тълкуваме тези т.нар. колебания като прикриване на лъжата. Преговорите са били лъжа, докато на заден план американците са подготвяли своето израелско прокси, подготвяли са се да пуснат своя молос срещу Иран, т.е. преструване на няколко етапа. В навечерието на израелския удар се смяташе, че американците преговарят - преструване, а в навечерието на американския удар - “Даваме ви 15 дни, за да помислите”. Тоест лъжата е постоянна и тя все още е налице.

Аз съм голям почитател на Арсен Люпен и не просто защото е забавно или се отъждествявам с Арсен Люпен. Макар че, да, като учен се идентифицирам с Арсен Люпен. Авторът му Морис Льоблан много често казва “Ако всички факти, които имаме, съвпадат с тълкуването, което имаме, има шанс това тълкуване да е правилно”. Тук имаме всички факти, които съвпадат и следователно сме се отърсили от хипотезата за един колебаещ се Тръмп. Изправени сме пред проект за атака срещу Иран, който е налице от самото начало, който е константа и е също толкова силен като общата цел MAGA за Америка, всъщност дори по-силен, защото действа срещу американския народ - 60% от американците са против военната намеса, 24% нямат мнение и 16% са “за”. Това е излизане от демокрацията.

- Той, например, публично опроверга своята ръководителка на разузнаването Тълси Габард, която каза “нашето разузнаване не показва”…

- Вижте, това е интересно. Щом се отърсим от това, можем да ревизираме настоящото си и бъдещо възприятие на персонажа Тръмп. Поведението на Тръмп на този етап започна да ми напомня за нещо, все пак съм историк. Казах си “Това не пасва на всичко, което казват за неговия дипломатически стил”. Направих експеримент. Влязох в ChatGPT - все пак съм модерен пенсионер. Поставих му въпроса “Как да се опише дипломатическия стил на Тръмп?”. ChatGPT ме смая: “Директен и провокативен стил. Тръмп предпочита откровения, понякога брутален език, скъсвайки с обичайните кодове на дипломацията. Често използва Туитър. Трансакционен подход. Той разглежда международните отношение като търговски трансакции”. Казах си “Но аз зададох друг въпрос на ChatGPT, за да се опитам да дефинирам дипломатическия стил на Тръмп”. И тогава зададох на ChatGPT въпроса “Как да опишем дипломатическия стил на Хитлер?”. ChatGPT го казва, не аз. Използвам ChatGPT не защото е гениален. Аз съм историк, мога да направя това, ще ми отнеме време, но мога да го направя. Използвам ChatGPT, защото не го правя аз и следователно е обективно. Тоест не напасвам казаното според това, което аз искам да видя. И така ChatGPT: “Дипломатическият стил на Адолф Хитлер може да бъде определен като манипулативен, агресивен и опортюнистичен, основаващ се на комбинация от стратегическа хитрост, пресметната провокация и съзнателни лъжи”. Ето по-подробно описание на тези основни черти: “Стратегическо лукавство. Хитлер често използваше лъжата и измамата като дипломатически инструмент. Той подписваше договори, които нямаше никакво намерение да спазва. Например, германо-съветският пакт за ненападение от 1939 г. или Мюнхенското споразумение от 1938 г. Той даваше уверения за мир, докато се подготвяше активно за военни офанзиви”. Но това е Тръмп! Това е изключително! Затова казах на конференциите, които проведох в Будапеща и Москва, че трябва да сме готови да видим неща, които дори не сме могли да си представим. Може би не сме били готови да си представим, че възражението на закона на Годуин вече не е толкова валидно и че ще се появят необичайни неща като дипломатически стил. Знаем как свърши Хитлер. Но тук добронамерените, искрени хора могат да приемат моя модел. Усещам, че днес хората са смутени.

- Има ли според вас скрити мотиви, близки до нихилизма, концепта, който развивате в “Поражението на Запада”? И как останалият свят възприема всичко това?

- Мисля, че вече не само останалият свят, а една част от Запада, немалко европейци и мисля, че немалко французи и не само леви французи започват да виждат, че има проблем и че се случват много опасни неща. Преди при останалия свят ставаше дума главно за подкрепа за Русия, за отхвърляне на американската хегемония, на американското финансово господство. Преди това беше по-скоро вселена на стратегически рационални сметки, военно-икономическа мощ и т.н. Тук нямам никаква идея. Чувствам се като всеки обикновен човек и смятам, че повечето хора мислят като мен, има чувство на нарастващ страх. Що се отнася до нихилизма, това е много интересно. Това е централен концепт и мисля, че придобива целия си мащаб с всичко, което се случва. Когато слушам обясненията, дори на хора, на които се възхищавах, като Миършаймър, той продължава да търси рационална цел за власт. Например, ако поставят въпроса за атаката срещу Иран…

- Те критикуват факта, че няма точно определена военна цел.

- Да, нямаше, но се приближава. Права сте. Бих казал, че чрез елиминиране той ще стигне до празно квадратче, което е нихилизмът. Що се отнася до regime change…

- Смяната на режима.

- Казвам го на английски, защото звучи по-красиво. Изглежда, че това няма да се случи. Миършмаймър критикува режим, но всъщност ако имаме хипотезата за нихилизма и предпочитането на войната, търсенето на насилие и ако приемем, че целта на войната е войната, че няма друга цел, тогава става много трудно да кажем, че това, което се случва, е неуспех за американците, за украинския режим или за израелците. Тук наистина оставането в рамката на последната ми книга, “Поражението на Запада”, с нейната централна концепция, прибавена към еволюцията на религиите, придобива цялата си полезност. Различавам три стадия на монотеистичните религии: активният стадий - хората вярват в Бог, имат религиозна практика и прилагат моралните и социални предписания на тази религия, според човешките си възможности. Има зомби стадий, в който вярата в Бог и богословската система като цяло е изчезнало, така че религиозната практика изчезва, независимо дали това е практика според религията на неделята, съботата или петъка, но моралните и социални рамки, въведени от религията, устояват. Вижда се способност за колективно действие със заместващи цялости, като нацията, политическата партия. Запазва се определена моралност, обща за хората в дадена система. В тази моралност са всички измерения на отношението към другия, но има също измерение на отношението към труда, на трудовата етика. Все повече си мисля за етиката на ръчния труд, с идеята за преобразяване на нещата, за подобряване на земния живот, което е насърчавано от религията. Това наричам зомби стадий. Това е цялата история на Европа от Френската революция насам. А от 2010-2020 г. имаме това, което наричам нулев стадий на религията, когато вече нищо не е останало, т.е. моралните, социални рамки са се разпаднали и има индивиди, често сред елита, които са в пълна пустота, в пълно отклонение с остатъчни псевдоценности на търсене на финансова печалба, на военно насилие. Въпросът за човешката ситуация остава, защото дори хората да не вярват в нищо, вие сте човек на земята, така че остава малък проблем със смисъла. Една от най-баналните реакции в тази пустота е обожествяването на пустотата. Това е всъщност нихилизмът. Различавам три нива на нихилизма: желанието за унищожаване на неща, желанието за унищожаване на хора и най-висшия стадий, ако мога така да се изразя, който включва другите две, желание за унищожаване на реалността. Ако си представите политически лидери, особено политически лидери, които имат материални, икономически и военни средства, в ситуация на такава пустота, т.е. станали безразлични към реалността, безразлични към резултата, но обзети от стремеж към насилие, към война и т.н., имате възможност за развитие на изключително прост обяснителен модел на това, което се случва в момента. Това става много по-просто: САЩ нихилисти направляват един Израел нихилист, след като са направлявали една Украйна нихилист. Не казвам, че светът става по-приятен, но за един изследовател става по-прост.

- Но няма ли и форма на изопачаване на религията? Защото знаем, че има и месиански християни, които смятат, че чрез победата на Израел ще се появи нов Месия.

- Това са неща, които използват религиозен речник, но вече не са религията, за която говорихме.

- Но не е ли това друга религия?

- В този случай това е религия на войната. Започнах да си задавам въпроси за религията на войната. Знам, че има епизоди в Библията, в които Бог не изглежда много мил.

- Има израелски министри, които цитират Библията.

- Библията не е само това. Библията са също Десетте божи заповеди - Не убивай! Като цяло аз съм “за” Библията, за евангелията също, аз съм много икуменичен. Римляните са приспособили пантеона си към гръцкия пантеон, затова ги има всички тези съответствия - Юпитер е Зевс, Венера е Афродита, Диана е Артемида, а Марс е Арес, богът на войната. Така че се запитах дали настоящият бог на превъзбудените американците или на израелците не е по-скоро Марс. Понеже много обичам Гърция и има толкова много други интересни богове в гръцкия пантеон, а Марс е все пак малко нелеп, усеща се, че има други неща за вършене, освен войната. Мислех си по-скоро за бога на войната на ацтеките, който изисква човешки жертвоприношения, но не успявам да произнеса името му - Хуицилопочтли. Може би този ацтекски бог е истинският бог на американците и израелците, не знам. Ако срещу нас има хора, които се готвят да извършат невъобразими неща, имаме право да използваме концепции, които не са били представяни досега. Защо не да свържем религиозната или нихилистична израелска или американска система с ацтекския бог на войната? Това позволява да формулираме идеи.

- Това е интересно, наистина могат да се кажат много неща. Особено Рене Жирар - Achever Clausewitz (Да завършим Клаузевиц) - той доста е разсъждавал за войната, за настъплението на крайностите, за жертвоприношенията.

- Не съм запознат с мисленето на Рене Жирар, за разлика от Питър Тийл, теоретикът на апокалипсиса, близък до Тръмп. Мисля, че трябва да се търси във всички тези посоки. Бих искал да говоря за моето отношение към атомната бомба. Първо, вие говорехте за отношението на останалия свят. Това също е важно в моята методология. Това е едно от нещата, които ми позволяват да се опитам да избягам от западноцентризма, този нарцистичен колапс на Запада. Все повече гледам на Запада като на етническа банда - бели хора, които смятат, че са най-добрите, докато вече нямат никаква стойност или са в пълно нихилистично отклонение. Има европейски нихилизъм. Но познаването на семейните структури и съпътстващите ги политически идеологии в света наистина се превърна в голяма опора за мен, за да устоя на натиска. Аз не съм обсебен от Близкия изток. Признавам, че лично на мен ми харесват дисциплинираните общества. Аз самият съм толкова разхвърлян, че имам нужда от ред и противно на онова, което смятат, не мразя Германия, а ѝ се възхищавам до известна степен и още повече на Япония, която със семейните си структури е близка като общество до германското, а освен това е запазила чувството си за хумор. Навремето имаше само една ядрена сила - САЩ, и те бомбардираха Хирошима и Нагасаки. За японците това е болезнено. По време на войната в Ирак дадох интервю на един японски журналист в Париж. Казах, че сигурно е сложно за Япония, която наистина е изправена пред китайската заплаха, но от друга страна си има закрилник - съюзник или господар, който е напълно непредвидим, нестабилен войн, и че все пак мисля, че не би било лошо Япония да помисли за придобиването на ядрено оръжие.

- Това е малко сложно.

- Това е малко сложно в културно отношение, малко сложно е политически, но реакцията на японците беше много интересна: “Не, г-н Тод, не би било възможно, но наистина е мило, че го предлагате”. Заради факта, че го предлагам, за разлика от редовия френски интелектуалец, който смята, че е нормално Франция да има ядрено оръжие, защото ние, западняците, и особено французите сме, видите ли, най-съвършените западняци, достойни за доверие, а другите не са. Но Япония тежи много повече на планетата и е много по-заплашена. Просто това, което направих, беше да призная човешкото в японците. Аз съм способен да мисля в неконвенционални термини и ще приложа същите концепти спрямо Близкия изток. Много добре осъзнавам факта, че в този момент хората, които защитават иранската добросъвестност и несъмнено са прави, казват, че, не, Иран не се готви да се сдобие с ядрено оръжие, но ще се готви да го придобие, ако нещата се нажежат твърде много. На практика това е връщане на историята с Ирак, където не подготвяха ядрено оръжие, нямаше никакъв риск, никаква неотложност. Ядреното разпространение не е нещо добро, но то съществува и виждаме че когато регионално има баланс на терора, войната не се ескалира. Дори индийците и пакистанците, които изглеждаха сякаш ще се избият, спряха. И двамата имат ядрени оръжия.

Ако анализираме ситуацията в Близкия изток, проблемът на Близкия изток е, че само една страна има ядрено оръжие и това е Израел. Моите ирански приятели ще се вбесят, чувайки ме да говоря така и ще бъдат прави. Но според моята концепция в деня, в който Иран има ядрено оръжие, ще има мир в Близкия изток. Всъщност зад възпрепятстването на Иран стои идеята, че иранците не са напълно човешки същества. Трябва да се дискутира какъв е режимът на моллите. Но истината е, че ако анализираме Израел, ще го видим като нихилистична държава, която може само да воюва, и именно Израел притежава ядрено оръжие. Ако искате да внушавате страхове, мислете за Израел, а не за Иран на настоящия етап. В тази историческа ситуация, която се развива с пълна скорост, има напълно отживели начини на мислене. Имаше епоха, в която Иран може би е бил агресивна, опасна страна, но миналата година иранският режим е екзекутирал 900 души, от тях само 31 жени.

- Това наистина е кървав режим - 31 жени, екзекутирани, защото не са били забулени.

- Искам да покажа, че виждам способността за насилие на иранския режим. Но това, че режимът е насилнически, не значи, че е по-малко надежден. Или че понеже един режим е по-малко демократичен или изобщо не е демократичен, е по-малко надежден в ядреното управление. Като изследовател достигнах стадия, в който се опитвам да представя нови неща, които да позволят на други да размишляват и да напредват. Изобщо не претендирам, че съм сигурен. Казвам, че ако САЩ и техният украински и израелски молос правят нови насилнически и непредвидими неща, мислещите хора имат правото да измислят нови и също непредвидими концепции.

- Да, напълно. Миналият път казахте, че Тръмп има избор между международна война и гражданска война. В крайна сметка, не прави ли и двете?

- Това, което имах предвид, беше изборът между война срещу Русия, която все още предпочитат демократите. Демократите също са произраелски, но имат един вид антируски тропизъм, а републиканците и тръмпистите имат близкоизточен тропизъм, свързан с фиксацията върху Израел. Не говоря за влиянието на израелското лоби върху американската политика. Говоря за обсебеност от държавата Израел, родена в САЩ, която може да се обясни с калвинизма, библейската култура. Припомням, че голяма част от американците от тази култура са обрязани, уж по хигиенни съображения, но всъщност това са религиозни проекции, идентификации с избрания народ. Смятам, че американските евреи и израелците бяха обхванати, засмукани, обзети от един американски фантазъм за еврейската история, Израел и всички тези неща. Израел е част от американската система. Американските еврейски общности и израелските евреи са с доста сравними размери, в постоянно взаимодействие. И както видяхме с Пийт Хегсет, Израел е вътрешна обсесия за САЩ, каквато никога не е била Русия или Украйна. Нападението над Иран все пак е международна война. Но е вярно също, че се очертава масивен вътрешен провал - неспособността да въведе истински протекционизъм, дезорганизацията на американското общество, разривът с Илон Мъск. Може би те вече са приели, че гражданската война не е възможна и има изкушение за международна война. “Бръсначът на Окам” е нещо хубаво: американците губят войната от руснаците, победени са от руснаците, сила от същия ранг; в този случай не само има по-слаба сила за атакуване, която е Иран, но и молос от много по-високо ниво от украинския молос. Това е израелската армия, специализирала си във войната, с обсебеността на Израел от войната.

Тръмп беше избран именно защото бяха победени, той нямаше да бъде избран, ако американците бяха спечелили в Украйна, и неговата работа ще бъде да управлява американското поражение. Може би воденето на друга война или опитът да спечелят друга война, да впечатлят всички с неуязвимата американска сила срещу по-слаб противник, може да се тълкува също като начин да управляват поражението в Украйна. И тук също може да се говори за блъф. Целият свят е застинал, виждаме изображения с футуристичните и заплашителни самолети Б-2, които приличат на рицаря меченосец от шедьовъра на Айзенщайн “Александър Невски”. Препоръчвам ви този филм, в който руският княз разгромява тевтонската кавалерия. Днес целият свят е силно обезпокоен от американската суперсила. Но Америка си остава страна, която току-що загуби война заради технологичното си изоставане в производството на ракети от руснаците. Американците все още нямат хиперзвукови ракети. Следователно има елемент на блъф.

- По повод на блъфа, наистина има много въпроси дали атаката от 21 юни беше блъф.

- Не знаем, но истинският военен проблем, поставен от Иран, не е ядреното оръжие, което той не притежава, а огромното производство на ракети.

- Които са евтини.

- Те са евтини, а на израелците струват много скъпо. Един от проблемите на войната преди изпращането на големи бомби срещу трите ирански съоръжения, беше дали израелците ще издържат дълго, дали израелският противоракетен щит ще бъде изтощен. Това е война на изтощение. Сега, когато е трудно да се информираме, гледам “Ал Джазира” на английски, защото все пак те са много по-обективни. И там имаше интервю с една иранка геополитик със страшен вид. Покрита в черно, смес между вярваща и гарван, но тя беше там и говореше като всеки геополитик. Каза, че проблемът сега е войната на изтощение. Въпросите за реципрочния капацитет са истински въпроси.

- Може би ще хвърлим светлина върху Иран. В медийното въображение това сякаш е Афганистан, т.е. изостанала, слабо образована страна, в която жените нямат образование, с водачи терористи, които правят ядрени бомби, донякъде като Северна Корея. Какъв е вашият образ за Иран?

- Първо ще направя едно признание. Често ме обвиняват, че съм агент на Кремъл. Повтарям, че това не е вярно. Два-три пъти съм ходил на обяд в руското посолство, но нямам никаква връзка с руския дипломатически персонал. Всичко, което казвам за руските дипломати, е по текстове. В случая с Иран не е вярно. Аз имам история с Иран, която ще си позволя да ви разкажа, защото това е велик момент в живота ми. Всичко започна по класическия начин - дремех в кабинета си в Националния институт за демографския изследвания и получих телефонно обаждане от някой от посолството на Иран, който ми каза, че някой там иска да ме види. Това беше през 2005 г., по времето на Ахмадинеджад, агресивен президент популист. Първият ми рефлекс на библиотечен плъх страх, а после надделя любопитството и ето че се отправих натам. Поуспокоих се, когато видях, че жената в посолството има супер елегантен шал на главата, а след това се изправих пред млад дипломат, шарже д’афер, защото Ахмадинеджад беше отзовал посланика и новият не беше акредитиран от французите. Отидох като човек, чиято суета ще бъде удовлетворена - тъкмо бях написал “След империята”, световен бестселър, и си казах, че те са забелязали най-антиамериканският интелектуалец в Париж и искат да го видят. Мъжът ме посрещна с думите “Добър ден, г-н Тод! Не знам кой точно сте вие”. Добре, няма проблем. “Но ето че един приятел в Техеран преведе вашата книга “След империята” на персийски и иска да ви дам един екземпляр с посвещение”. Казах “супер”. После му казах, че сигурно са се разбрали с издателство “Галимар” за авторските права. Отговорът беше “Не си заслужава, Иран не е подписал Международната конвенция за авторските права”. Отговорих му, че съм много съм щастлив да участвам в комуникацията между народите и т.н., а след това видях книгата и попитах “Но защо всички бележки са на немски?”. Отговори ми “Моят приятел не говори френски, така че я преведе от немското издание”. Няма проблем. След това поговорихме - той имаше историческо образование, беше много млад, около 35-годишен. По онова време в Иран все още имаше революционен режим, така че това бяха млади хора. Когато си имаш работа с иранци, това не са инатливи старчета, които от десетилетия се влачат по коридорите.

- Зависи, защото моллите не са особено млади.

- Така е, но това е образът на моллите. И тогава изпитахме симпатия. През цялото време имаше преводач от революционния режим, т.е. човек, който наблюдава, но аз започнах да му давам малки уроци за разликите между европейците - французи, германци, между европейците и американците. Аз съм за приятелството между народите. Мисля, че трябва да говорим помежду си, а освен това имах предразсъдък за Иран, тъй като за един триместър имахме едно иранско момиче, което се грижеше за две от децата ни. Тя беше пианистка, брат ѝ беше екзекутиран от режима на Хомейни. Тя ме накара да разбера какво означава любовта към родината за един иранец. Накара ме да разбера, че иранската цивилизация и нейната дълбочина, предаността, която един иранец може да изпита.

- Да, разбира се, това е много древна страна с култура…

- Ние сме смешници редом до тях. Тя е по-голяма, по-стара. А след това започнах да му представям журналисти. Спомням си, че заведох Ерик Eшиман, беше в “Либерасион” или “Обсерватьор” по онова време, той беше много впечатлен. Обядвахме в посолството. А след това заведох моя приятел от детството и голям журналист Бернар Гета̀, който по онова време не беше депутат макронист идиот.

- Евродепутат.

- Да, евродепутат. Бяхме скарани, после смъртта на баща ми ни сдобри. И Бернар, който беше журналист с изключителна смелост и динамичност