На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст. По време на управлението на император Константин се свиква първият вселенски събор в Никея през 325, на който присъстват 318 епископи от Изтока и Запада. От тогава започва и активното разпространяване на божието слово.

"И с Божия помощ да се прави това, което Христос иска от нас, да бъдем милосърдни, да помагаме на бедните и всичко това, което е необходимо за нашето спасение".

Император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Константинопол, а градът 16 века носи името му.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците в селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг.

Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.