- Американците са свикнали да губят войни - те загубиха войната във Виетнам, злополучно се изтеглиха от Ирак, от Афганистан, но нищо не беше толкова сериозно, защото Америка загуби колониални войни в периферни бойни участъци, а тя самата беше на завет на своя континент-остров. Тези загуби не бяха стратегически. Поражението срещу Русия е поражение срещу равен съперник. Скоро хората ще си кажат, че в крайна сметка Русия е спечелила Студената война, виждайки мащаба на това, което се случи.

- Една от големите разлики между европейците и американците, е, че американците приеха поражението си. Американците и в частност Джей Ди Ванс знаят, че войната е загубена и че във военно отношение американците нямат допълнителни средства за действия срещу руснаците. И следователно те са в революционен или контрареволюционен процес. Европейските лидери не са достигнали този етап. Те са в положение на предположение на поражението и докато не приемат поражението, не са в революционно положение. Това е основен ключ - европейците и американците не са в един и същ момент на историята. Американците са след поражението - в революционно сътресение. Европейците са преди поражението и в ситуация на нарастваща социална нестабилност.

- Европа е само система, която реагира срещу нещо - тя няма повече воля, няма надежда, няма положителен хоризонт за европейските народи. И следователно, ако Европа спре да се изправя срещу кризите, тя ще се разпадне. Главно заради това ги е страх от мира! Денят, в който руснаците постигнат всичките си цели, подпишат мир със САЩ и най-лошото - видим, че повече не се придвижват напред, и ако Путин има интелигентостта да не пипа балтийските държави, въпреки непоносимия им характер от руска гледна точка, то тогава Европа ще влезе в криза с две основни измерения - основният елемент, който е управляващата класа да загуби война - както в САЩ, това води до сътресения с революционен характер, а освен това, в случая с Европейския съюз, го има и този допълнителен фактор, който е една нефункционираща мултинационална система да бъде сред първите жертви на тези сътресения.

- Добър ден, Еманюел Тод! Благодаря ти, че прие да гостуваш отново в Ютуб канала на медията Élucid, за да анализираш този сериозен и дори повратен политически момент, през който преминаваме. Усещаме, че сме в началото на големи сътресения, които ще променят живота ни и все още се мъчим да преценим до каква степен. Последният път ти дойде да ни говориш за края на Запада, който анализираше в последната си книга миналата година. Най-поразителното в новините през последните седмици е бруталното обръщане на Тръмп срещу евроатлантическия лагер. Той беше обвинен в близки връзки с Русия, претендира за някакви права върху Канада или на части от Канада, върху Гренландия, Газа. Иска да се оттегли от Световната търговска организация, може би дори от НАТО. Той развива протекционистка политика, която наистина е много агресивна срещу европейците, наскоро наложи нови мита. Какво става?

- Има две неща. Първо, има нещо очевидно - за мен избирането на Тръмп е следствие от поражението срещу Русия. Това се случва много често в историята. Абсолютно съм убеден, че ако войната беше спечелена, ако САЩ бяха успели да съсипят руската икономика - демократите водеха тази политика, те щяха да спечелят. Така че избирането на Тръмп е следствие от поражението. Много рано казах, че работата на Тръмп ще бъде да управлява това поражение. Така че той ръководи поражението и именно това поражда тази внезапна промяна на поведението спрямо Путин и неговия екип, тази невероятна игра, в която се опитва да прехвърли отговорността на всички тези лакеи, които бяха манипулирани. Получава се тази невероятна гледка на господар, който казва на своите роби, европейски или украински, че поражението е тяхна грешка. Забавен е начинът, по който Путин не се меси и позволява да не бъде унизен Тръмп. Той има много хитра игра. Мисля, че сега трябва да си представим САЩ като страна, която току-що е загубила война - първото важно поражение в тяхната история, дори и да не са изпращали войски. Поражението беше икономическо. В Япония написах книгата “Третата световна война” започна. Но всъщност тя се състоя и за американците беше главно икономическа. Американците са свикнали да губят войни - те загубиха войната във Виетнам, злополучно се изтеглиха от Ирак, от Афганистан, но нищо не беше толкова сериозно, защото Америка загуби колониални войни в периферни бойни участъци, а тя самата беше на завет на своя континент-остров. Тези загуби не бяха стратегически. Поражението срещу Русия е поражение срещу равен съперник. Скоро хората ще си кажат, че в крайна сметка Русия е спечелила Студената война, виждайки мащаба на това, което се случи.

- Настоящото разпадане на западния лагер логично продължение ли е на този западен крах според теб?

- По-сложно е. Можех да предскажа поражението на Запада без угризения с високо ниво на сигурност. Отново се виждам в моята бретонска колиба, докато пиша “поражението на Запада е сигурно”, в момента, в който във всички телевизионни предавания се опияняваха от украинската контраофанзива, ръководена от Пентагона. Това беше много лесно - имаше фундаментанални неща: стабилността на Русия, колапсът на американското сърце на Запада, дефицитът на американската оръжейна индустрия, спадът на образователното ниво. После се случи онова, което днес наричам “нескафе предсказание”, защото бе мигновено, и година по-късно съм прав. Все пак за краха на Съветския съюз трябваше да изчакам 15 години. Трябва да призная, че разпадането на Запада, формата, която прие, ожесточеността на внезапната промяна на поведението на Тръмп спрямо Украйна, войнолюбието на европейците, са неща, които ме изненадаха и озадачиха извънредно много. Както обикновено, дадох много интервюта за японската преса, защото за мен тя е убежище - в последно време френската преса се втвърди срещу хората, които анализират разумно нещата, и всички тези интервюта са като изследователска програма, всеки път се опитвам да вървя напред, имам чувството, че се превръщам в есеист изследовател. Това наистина е много интересно на фона на тази историческа промяна. А след това, подготвяйки се за това предаване, продължих да работя и мисля, че разбрах нещо, от което ще имаме нужда, за да разберем какво става, и което бих искал да изложа като встъпление към значението на събитията. Хората започват да осъзнават, че “феноменът Тръмп” е революционен феномен, има много проявления на това - анти-уокистки позиции, агресивност спрямо европейците, спрямо съюзници - Гренландия - за която претендира срещу Дания, борбата срещу джендъра, теориите за джендъра. Искам да кажа, че има куп неща, важното е да открием какво има в сърцевината. И тази сърцевина я открих трудно, защото тя е прикрита в момента.

Всъщност, когато се опитваш да разбереш САЩ и не знаеш какво се случва, когато има загадка, трябва да се върнеш към водещата нишка в цялата американска история, която е расизмът срещу черните. Той е структурен. Тоест американската демокрация, принципът на бялото равенство е роден в противовес на демонизирането на чернокожите. Това е свързано с протестантската матрица, с идеята за избраните и прокълнатите, идеята за предопределението, т.е. това наистина е нещо много дълбоко. А освен това има история - има борба за граждански права, но именно изоставянето на принципа на “черната разлика”, или опитът за изоставянето му, предизвика дезорганизация в американската демокрация, защото ако чернокожите вече не са по-низши, белите вече не са равни и всъщност цялата фаза на американския неолиберализъм от Рейгън насам беше нарастване на неравенствата между белите. Но един от двигателите беше изоставянето на малоценността на чернокожите. Следователно трябва да се върнем към “черния въпрос”, за да разберем къде наистина са САЩ. Но всъщност това беше прикрито, защото първите коментари, след като Тръмп беше преизбран с истински народен вот, показаха, че това е относително по-доброто му представяне сред малцинствата и в частност сред чернокожите мъже. 85 процента от чернокожите гласуват за демократите. Мисля, че около 86% гласуваха за демократите, но вотът на чернокожите мъже за Тръмп, който беше 13% през 2016 г., е нараснал на 22% през 2024 г. Увеличението не е голямо, но е чувствително. Вотът на чернокожите жени за Тръмп остана 4%, без промяна, а чернокожият вот за демократите не е спаднал чак толкова, той спадна от 82 на 77%. Всъщност половината от успехите на Тръмп сред чернокожите американски мъже се дължи на оттеглянето на кандидати от малцинствата. Но това беше само на изборите, не се казва какво се случи след това. А какво се случи? Отвъд дискурса за изчезването на различията, можем да погледнем фактите - съставът на администрацията на Тръмп показва, че това е бяла администрация. Имаше преброяване, огласено от Би Би Си, според което това са 38 бели, трима индийци, един китаец и един чернокож за жилищната политика. Тоест те се върнаха към напълно бяла администрация, след като първият чернокож началник на генералния щаб напусна поста. И всъщност, когато погледнем първите мерки, има куп мерки относно джендъра, но също така е очевидна борбата срещу политиките DIE, т.е. дискриминация, приобщаване, равенство. Според мен американският расизъм все още е там, но вече не може да се говори по същия начин. Сега може да се използва техниката на освиркването, с която да се изразят нещата, без да се изричат наистина, и централното място са атаките срещу федералната държава, защото именно федералната държава се бореше за еманципация на чернокожите. Следователно атаката срещу федералната държава е атака срещу тези мерки и, от тази гледна точка, дейността на Илон Мъск най-често не се анализира правилно. Смятат го за неолиберален олигарх, но трябва да се види, че прочистването на федералната държава означава прочистване на резервоар с работни места за чернокожи, имам предвид населението на Вашингтон. Тази територия от федералната държава е щат предимно с чернокожо население. Тук говоря като изследовател - в тази атака срещу федералната държава има известна ирония, защото Илон Мъск е олигарх, човек от технологиите, който също бълваше срещу политиците доста преди изборите, но той е също южноафриканец. Следователно расовият въпрос също доста присъства.

- Доналд Тръмп, Илон Мъск също, разкритикуваха политиката на ЮАР, която цели уравновесяване на земите. Те се опитаха също да докарат южноафрикански бели фермери в САЩ, давайки им гражданство, тъй като южноафриканската държава се опитва да преразпределя земите за чернокожите.

- Това ме накара да приема тази хипотеза, защото самият Тръмп е нюйоркчанин, който не е обсебен от расовите въпроси. Чух за конфликта с ЮАР, така че проучих в интернет и попаднах на този конфликт, за който говориш, за правото на убежище на хора от южноафрикански произход, т.е. хора от холандски калвинистки произход, които все пак са измислили апартейда. Като се замислиш, това наистина е необичайно! Но заповедта на Тръмп датира от 7 февруари, т.е. много скоро след неговото избиране. Това резонира много силно с темата за белите като преследвано малцинство в САЩ, която е много силна в Републиканската партия. Следователно темата за преследваното малцинство, която е фикция в САЩ, беше открита или разпозната в ЮАР. Така стигнах до виждането за расова обсесия в тръмпизма, която противоречи на онова, което ни казват.

- Не се чува често този чисто расов аспект.

- Когато човек познава американците, знае как действат, дори когато не говорят, трябва да ги постави в затворена стая, за да ги попита какво мислят за расите и тогава ще се получат интересни неща. Когато имаме тази расова хипотеза, нещата си попадат на мястото. Например по един от въпросите, който се задаваше - защо олигарсите от Силициевата долина, или от технологиите, се присъединяват към Републиканската партия? Всъщност това, което е общо за Силициевата долина и Републиканската партия, е отсъствието на чернокожи, недостатъчното им представителство или нищожен характер, така че нещата си попадат на мястото.

- От приблизително 12% чернокожи в активното население само 2% работят във Фейсбук, 5% в Гугъл, по-малко от 1% са на директорски постове, наистина има недостатъчно представителство в Силициевата долина.

- Ако говорим за Силициевата долина, все пак има едно възражение към идеята за бяла контрареволюция.

- Но според теб революция ли е тръмпизмът?

- Контрареволюция или опит за контрареволюция. Понятието “раса” все пак би трябвало да бъде разгледано детайлно. Една много голяма, или много значителна част от хората, които работят в Силициевата долина, са от индийски или китайски произход, дори от индийска или китайска националност. Следователно не могат да бъдат определени като бели, така че поведението на Силициевата долина не може да се определи като бял расизъм от традиционен тип. Това е възражение, което води до предсказание за бъдещето на тази бяла контрареволюция. Искам да кажа, че страстта е налице - зад новата Републиканска партия има страст за реванш срещу борбата за граждански права. Така откриваме поредицата Обама - убийствата на чернокожи от полицията - Black lives matter - откриваме истинската нишка в американската история. Това, което ни казва това невероятно свръхпредставителство на азиатци от един или друг тип в Силициевата долина, или в университетите, или в научната област, е нюанс в теорията, но той ни води до нещо друго, което е неизбежният провал на бялата контрареволюция. Защото това, което всъщност ни казва тази свръхпредставителност, е слабостта на научното, интелектуалното, образователното ниво на белите.

В епохата на бялата американска република, преди борбата за граждански права, в световен мащаб белите американци бяха население с високо образователно ниво, ограмотени отрано, с по-високо ниво на средното и висше образование, и това, което се случи впоследствие, е потъването на образователното ниво на белите. А ефикасна контрареволюция не се прави, не може да се изгради отново бяла демокрация на апартейда, която Пиер ван ден Берг наричаше “демокрация на народа на господарите”. Не може едно бяло население, чието образователно ниво е толкова ниско, да се превърне в нов народ на господарите в САЩ. Мисля, че трябва да имаме това предвид, да започнем да мислим американската динамика според тези критерии, за да разберем цялото развитие и поведението на американците спрямо Русия, спрямо Европа и спрямо останалите, идеята на тази контрареволюция. Това е хипотеза, от която имам нужда, и съм щастлив да представя резултата в Élucid.

Америка губи тази война и една от последиците на това поражение, както в много други исторически ситуации, е вътрешна революция в американското общество. Това описвам в “Поражението на Запада”, където казвам, че това е поражение на Запада, а не победа на Русия. Правейки сравнение на историите за революции, последвали военни поражения, ми хрумна една напълно налудничава идея. Първата идея, която ми дойде наум, е Руската революция, последвала поражението от 1917 г.; през 1905 г. беше първата революция, последвала поражението от Япония. Германската революция през 1918 г. след поражението. И тогава започнах да си представям Тръмп като руското правителство през 1917 г. след революцията, с две възможности пред него: меншевишкият път и болшевишкият път. Меншевиките искаха да продължат войната, болшевиките са готови да изоставят всичко, за да могат да се посветят на руската революция. В крайна сметка надделява линията на Ленин и в Брест-Литовск те оставят голямо парче от Украйна на германците, за да спасят революцията. Бихме могли да си представим Тръмп, изправен днес пред избор на фона на това поражение - да продължи войната с други средства, например тласкайки Германия срещу Русия, или да се посвети на своята вътрешна революция. Според мен поставянето на “черния въпрос” в САЩ не означава просто да се говори за чернокожи, за расизъм в морални термини, а да се улови една страст в тази американска контрареволюция, страст, която е най-малкото равна или също толкова важна като предишната русофобия. Сега въпросът е дали това, което интересува най-много американското правителство, е класическа международна война или гражданска война. От решението на тази опозиция можем да заключим какво ще стане.

- Ако добре разбирам, според теб по същество става дума по-скоро за вътрешна революция, може би начало на гражданска война, отколкото за криза, която се корени в международното напрежение?

- Има взаимодействие между двете. Все пак мисля, че на първо място за нас, французите, и на второ място за европейците, е важно да се опитаме да разберем или да предвидим до какво могат да доведат преговорите между руснаците и американците. Администрацията на Тръмп успява да мрази много хора. Ясно е, че еврофобията е също толкова актуална в САЩ, но е ясно, че русофобията стана второстепенна. Едно от постиженията на поведението на Тръмп е това, което хората в нашите медии и естаблишмънт трудно ще му простят, а именно, че започна да се отнася към Путин и руснаците като към нормални хора. Това е необичайна промяна, след като всички наши медии ни поучаваха да виждаме Путин като някакво неразбираемо злокобно чудовище, а руснаците като манипулирани идиоти; да не виждаме руския народ с неговия патриотизъм, руския управляващ екип с неговото преди всичко рационално желание за суверенитет. С поведението на Тръмп сме сигурни, че това приключи. Основният проблем пред администрацията на Тръмп е, че поражението срещу Русия е стратегическо поражение, което наистина застрашава имперското положение на САЩ.

Най-голям дял за руския успех имаше съюзът с Китай, учредяването на БРИКС - група от важни държави, които искат да се избавят от западната опека, и ми се струва очевидно, че едно пълно поражение от Русия ще доведе накрая до нещо повече от разклащане, до срив на американската система и протекционизмът няма да проработи, защото няма нужното активно население и всъщност Америка с нейния жизнен стандарт зависи от вноса, непокриван от износа, и от превъзходството на долара. А Тръмп не се е отказал, защото вече заплаши със санкции страните, които спрат да използват долара като инструмент за междунардни транзакции. Така че го има измерението на икономическото положение на американската сила, което води до продължаване на сблъсъка с Русия. А освен това има страст към революцията, вътрешната контрареволюция, която пък води до непрекъснато намаляващ интерес към международните въпроси, но извън всяка рационалност.

- Обяснява ли тази расова визия на Тръмп желанието да се избавят от международните конфликти, или поне от някои от тях, да се освободят от задълженията си в международни организации?

- Това е сложен психичен механизъм. Когато подходим към тръмпизма по рационален и разумен начин, MAGA - Make America great again, е идеята за национално префокусиране. Националното префокусиране ще включва протекционизъм, т.е. идеята за закрила, за да се възстанови американската индустрия. Това ще включва контрол над имиграцията, за да даде отново граници на американската нация и да се излезе донякъде от този глобализиран свят. Това е основата - форма на национално префокусиране. Това, което добавям, е, че това национално префокусиране предполага ново фиксиране върху чернокожите като отрицателен полюс, който всъщност позволява да се редефинира бялото равенство. А това просто няма да сработи. Това е проблемът.

- Говориш много за Запада, това е заглавието на твоята книга. Какво е за теб Западът? Какво конкретно визираш?

- Западът, особено ако мислим за сблъсъка с Русия, е американската имперска военна система, т.е. това е НАТО плюс Япония, Южна Корея и Тайван. Но когато навлезем в историята или антропологията, или политическите традиции на този Запад, си даваме сметка, че той е с двояк, т.е. има един Запад в строгия смисъл, свързан с раждането на либералната демокрация. Либералната демокрация беше измислена от три нации в сътрудничество - Англия, САЩ, Франция, а в антропологичен план това препраща към индивидуалистки, нуклеарни семейни структури, благоприятстващи навсякъде свободата и в случая с Франция - свободата и равенството. Изхождайки от семейните системи, има друг Запад, в който семейните системи са доста различни, насърчаващи авторитаризма със или без равенство - това са страни като Германия, Италия, Япония и Южна Корея, но в действителност това са военно завладени страни. Тяхната интеграция в американската система е резултат от Втората световна война и нейните последици. Честно казано, когато слушам хората да говорят за западни либерално-демократични традиции, това си е чисто историческо бълнуване.

Струва ми се, че в процеса на разпадане на Запада, предизвикано от поражението, трябва да имаме предвид първоначалното многообразие на Запада, което става много важно, в момента, в който Западът се разединява. Концептът “разединение” е полезен във всички етапи.

- С всичко това няма ли американците да бъдат възприемани все повече като не много надеждни, непредвидими международни партньори, които от едни избори на други могат да променят всичко, да отрекат онова, което е било подписано от предшественика? И вследствие на това дали Русия, която има все по-параноични тенденции, ще се довери на Америка?

- Не приемам твоето описание на руснаците като параноични.

- Имам предвид историята с нахлуването.

- Това е част от дискусията за тази война, в която хората виждат само влизането на руснаците в Украйна, а руснаците виждат отбранителна война, защото НАТО е напът да се настани в Украйна. Това, което казваш, е много точно и това е основният проблем на руснаците. Когато четеш напълно ясните руски текстове, те смятат, че европейците вече не съществуват. Това наистина е впечатляващо, те дори не се питат защо в Европа е изчезнал всякакъв идеал за суверенитет, защото идеята за национален суверенитет е фундаментална за руснаците. Но техният проблем - те знаят, че трябва да преговарят с американците, но фундаменталният проблем на руснаците в тази война е, че всъщност за тях САЩ са страна, с която човек не може да подпише договор. Не може да подпише договор, защото, както ти каза, един президент ще развали това, което е направил другия. Имаме примера с договора за иранската ядрена програма - едната администрация подписва договор, съгласувано с европейците, а след това Тръмп идва и скъсва споразумението. Мисля, че допълнителният проблем, който Тръмп поставя пред руснаците, е, че както казах преди малко, Тръмп рехуманизира Русия - в известен смисъл Тръмп е много симпатичен с Русия и те го осъзнават. Но от друга страна, бруталността на внезапната промяна на Тръмп във всички смисли, атаките му срещу Украйна, която не е негов съюзник, а слуга, срещу Дания - руснаците знаят много добре, че Агенцията за национална сигурност, която се занимава с наблюдението на западните лидери и елити, е базирана в Копенхаген, Дания дори не е съюзник на САЩ, а посредник, пионка, инструмент, а руснаците виждат това и си казват “но всъщност Тръмп е по-лош от всички останали, още по-малко надежден, още по-невъзможно е да се подпише нещо с Тръмп”. Според мен, ако дешифрирам руската игра, те са принудени да постигнат на фронта и във вътрешната политика на Украйна всички конкретни резултати, които искат, т.е. да получат гаранции и да се предпазят от евентуално връщане на американската, европейската или украинската националистическа агресивност. Мисля, че се приближаваме към наистина фундаментална точка в дискусията, която ще ни покаже дали Тръмп е готов да изостави всичко, като Ленин в Берст-Литовск, или не. Тоест, за да бъдат наистина в безопасност, руснаците трябва да контролират Одеса. Защото британците, помагайки на украинците да провеждат атаки с морски дронове срещу флота в Севастопол, показаха на руснаците, че никога няма да бъдат спокойни, ако не контролират Одеса. Може би Русия е по-уморена, отколкото си представям. Може би войната е по-скъпоструваща, може би има неща, които не виждаме, но ми е трудно да си представя руснаците да приемат нещо по-малко от този контрол. Вярно е, че международното признаване от САЩ на контрола над четирите области, които бяха анексирани от Руската федерация, в Херсон и Запорожие, ще постави Русия от другата страна на Днепър. Може би това ще бъде достатъчна сигурност - да контролират Одеса. Но в самия ден - не съм сигурен, че западната преса отрази това, но то беше в цялата руска преса - още преди да разговаря по телефона с президента Тръмп, Путин се среща с индудстриалци от всички региони на Русия, беше голяма среща, на която той обясни, че ако преговорите се проточат, Русия трябва да отиде по-далеч и Одеса действително беше спомената. Помежду си руснаците говорят за Одеса като за проблем. Препоръчвам да се следят дебатите около Одеса, името все повече излиза в дискусиите.

- Наистина ли искат мир американците? Като виждаме колко е заплашена тяхната хегемония, както от БРИКС, кото подготвят излизане от долара, така и от техния вътрешен упадък. Изгоден ли им е мирът?

- Мисля, че те самите не го знаят. Ние сме в ситуация на съмнение относно желанието на американците и мисля, че и в тяхното съзнание това не е ясно. Когато работиш върху поведението на администрацията на Тръмп, поведението на самия Тръмп е недостатъчно. От една страна, той иска да установи протекционизъм, да направи каквото може, за да защити американската индустрия, но първите мерки бяха необмислени, т.е. тарифите за автомобилите, докато автомобилната индустрия е целокупност, която обкръжава Големите езера и е наполовината в Канада. Това беше напълно абсурдно, необмислено. Освен това не е нужно един ефикасен протекционизъм да бъде агресивен, не е нужно да са насочва към основни стоки, като металите и т.н. Всичко това не беше обмислено, е максималната необмисленост е в отношението към долара, който е символ на хегемонията. Когато БРИКС започнаха в Казан да създават инструменти, за да се избавят от властта на долара, Тръмп започна веднага да заплашва със санкции страните, които го направят. Това показва, че Тръмп не е разбрал кой е истинският конкурент на американската индустрия - това не са китайската или европейската, или японската индустрия, а доларът, тъй като доларът позволява да се купува на нулева цена и преди всичко производството на долари е източникът на богатство в САЩ. Той направлява образователната система. Най-добрите мозъци в САЩ, страна, в която образователното ниво непрекъснато спада, се отклоняват от науката или инженерните специалности, привлечени от финансови специалности, право и т.н. Те знаят, че имат дефицит на инженери, но нямат нужния анализ и това е поразително. Преди малко говорех за безнадеждността на руснаците, защото те не могат да подпишат договор с американците. Но има още една безнадеждност на руснаците, която все повече се проявява в международните преговори, и това е впечатлението, че имат работа с аматьори.

- Ако руснаците не изоставят нищо, как ще реагират американците според теб?

- Има две възможности. Ако наделее първичната страст и страстта на бялата неприязън, ако САЩ искат да започнат втора гражданска война, те ще изоставят всичко и това ще бъде извън всяка рационалност. Но втората карта, която могат да изиграят американците, е Тръмп да си каже, че най-простото е да продължи войната. Тук има още една карта, която може да изиграе - европейското неовойнолюбие. Европа остана войнолюбива, искайки да спечели сама една война, която вече загуби с американците, което е нещо напълно необичайно. Не мисля, че способностите на Великобритания и Франция са много важни за американците. Това, което се прояви във войната, е недостигът на американската военна промишленост. Една от двете страни на руския успех беше способността на Русия да ремобилизира икономиката си за войната - производство на оръжия, технологична промяна, адаптация към революцията на дронове, производство на поразителни хиперзвукови ракети, защото американците бяха изпреварени в тази област. Но в Европа има индустриална система, от която руснаците могат да се страхуват, ако тя се мобилизира за война и това е Германия. Германия ще има канцлер, който по начало е по-войнствен и проамерикански настроен от Шолц - Мерц. Мобилизацията на Германия срещу Русия за продължаване или разширяване на войната, е нещо напълно сериозно и много опасно. Защото руснаците много добре знаят, че техните способности са ограничени, че страната им има само 145 млн. жители, че населението им намалява, че индустриалните им ресурси са значителни, но все пак ограничени. Освен това една от руските традиции е да уважава германския потенциал - имам предвид, че истинските войни на Русия са срещу Германия в съвременността и това им струваше много, много скъпо. Така че мобилизацията на германската индустрия за война би била опасна по два начина - първо, защото ще бъде истинска заплаха за руснаците, тъй като индустриалният капацитет на Германия е реален количествено, но бих казал символично руснаците бяха много търпеливи с германците, дори имайки предвид 25-те или 27-те милиони загинали съветски войници по време на Втората световна война. Те бяха много търпеливи. Мисля, че руснаците биха могли да отидат малко по-далеч от рационалното си спокойствие. Действителното влизане на Германия в индустриална мобилизация за войната би бил пътят, който може да накара руснаците да изпълнят заплахите си и да възстановят равновесието чрез използването на тактически ядрени оръжия. Хората грешат, като не приемат това на сериозно. Руската военна доктрина се промени, защото руснаците се смятат за по-слаби структурно от западния лагер. Те предупредиха, че ако се стигне до обща война и руската държава бъде заплашена, си запазват правото за тактически ядрен удар. Винаги трябва да имаме предвид това, виждайки кретените, които обикалят в телевизионните предавания и ни обясняват, че това е само блъф. Това съвсем не е блъф, а възможност.

Можем да си представим бързо връщане към мира със САЩ, които оставят Одеса, и след това нещата приключват. Руснаците ще бъдат доволни и нещата ще спрат - те ще имат доказателство за американската искреност и необратимост на американското поражение. След това Америка ще се посвети на своите дела, но в разгара на ужасните икономически сътресения нещата няма да вървят и тя вече няма да бъде хранена от света. Тогава, обратното, ще има настъпление на войната, така че наистина сме в момент на драматизация и в двете посоки - на хепиенд или на драма.

- Смяташ, че преживяваме момент, който наистина може да промени хода на историята?

- Това е очевидно. Има всички признаци за историческа промяна и интересното е, че тази промяна е предизвикана от военен сблъсък, чиято най-съществена част е икономически сблъсък. Икономическата система, породена от неолиберализма, се сблъска с Русия, а всъщност руската икономическа система е частично либерализирана, превърната в протекционистка по подразбиране, наложен протекционизъм, но икономическата система на Русия е смесица от Франция през “славните 30 години”, т.е. държава плановик, и абсолютна вяра в пазара с протекционизъм. Очевидно е, че поражението на неолиберализма влече със себе си крах на всички съответни идеологии. Крахът на комунизма, например, беше крах на една икономическа система, но и крах на комунистическата религия, на вярванията, които организираха и структурираха обществото. А това, с което се сблъскваме днес, е не просто икономически провал и поражение във войната, а и крах на вярванията, които вървят заедно с тази икономическа система. Така че, да, наистина сме в повратен момент в световната история и виждаме, че Америка се колебае между продължаване на войната, което може да доведе до размяна на термоядрени удари, или да се опита да се върне към старите си расови страсти, към първоизвора на първоначалния си расизъм. Да, обрат на световната история - мисля, че за един историк, достигнал пенсионна възраст, това все пак е голям спектакъл.

- Да, представям си, че в този момент историкът не скучае, но виждаме, че преминахме от Европа на мира към Европа на войната и че Европа е обзета от трескаво войнолюбие. Сега цялото внимание на нашите лидери е насочено към Русия, която президентът Макрон нарече “екзистенциална заплаха” за нас. Как анализираш това все по-войнствено препускане?

- Това е другият голям въпрос след несигурността около Тръмп и САЩ. На първо място този страх е нелеп сам по себе си, т.е. самите руснаци смятат, че са по-малко от НАТО. Концепцията за войната в Украйна е отбранителна война, която те водят под защитата на своя ядрен чадър, но с ясното съзнание, че човешките или индустриални ресурси на Запада са много по-големи от техните. Русия е страна, която има само 145 млн. жители.

- Прекъсвам те, защото наистина от два месеца има постоянно бълнуване във всички канали, сред всички политици, всички партии, че трябва да се въоръжаваме. Предлагаме ви това малко сравнение на ресурсите на Русия вляво и тези на НАТО вдясно. Очевидно НАТО като цяло има много повече военни системи, освен артилерията. Бюджетът на НАТО е пет пъти по-голям от този Русия, но те казват, че трябва да харчим още повече, не знам докъде. НАТО има 12 самолетоносача, руснаците имат един и той е в движение от години, така че имат нула. 22 хил. самолета - за нас, 5000 - за руснаците. Но докъде трябва да стигнем? Да имаме 100 хил. самолета, които да ръждясват? Все пак е удивителна липсата на анализ при тази несъразмерност.

- Това е нелепо. Това е мистерия, която трябва да разгадаем, защото Европа иска да остане не във войната, защото все пак водим страхлива война - правим си илюзии за способността си да задушим Русия, отрязвайки платежната система Swift и т.н., но не сме си включили и вероятно няма да се включим. Но е вярно, че НАТО не е точно сбор от военно оборудване, това е също американско организационно ръководство и, ако американците вече не са там, не просто ще има много по-малко военно оборудване, но най-вече европейците ще останат без централен стратегически оператор и Европа ще се върне към фундаменталната си неспособност. И всъщност това поражда страх - “трябва да се произвежда техника”, но това, от което Европа ще има нужда, е военна доктрина, стратегическо мислене и централен стратегически оператор, а това е несъвместимо със самата идея за Европа. Въросът не е дали Европа иска мир или война, принципът на Европа е, че тя не иска нищо. Това е цялата идея. Не го видяха, когато създадоха еврото - всъщност това беше изоставяне на суверенитета, но не изоставяне на суверенитета, за да създадат суверенитет от по-висш порядък, а изпаряване на суверенитета. Това, което характеризира Европа, е нескончаемият характер на дискусиите или амбициозните проекти, които довеждат до нищожен резултат. А при отсъствието на суверенитет изплува истината за Европа - това е липсата на проект. Една нация може да има проект - добър или лош, но една цялост без суверенитет не може да има проект и затова накрая Европа започна да съществува само негативно - спрямо възникващите кризи. Имаше проект за създаване на еврото, но с еврото се изпари суверенитета на най-силните страни на континента, които вече нямаха воля. Оттогава вече няма положителни действия - Европа реагира на кризи. Тя реагира на финансовата криза през 2007-2008 г. и реагира зле впрочем, ненавременно и влошавайки кризата. След това реагира на Ковид със същата неефективност. След това реагира, или си мисли, че реагира, на руската инвазия в Украйна. Така че Европа е само система, която реагира срещу нещо - тя няма повече воля, няма надежда, няма положителен хоризонт за европейските народи. И следователно, ако Европа спре да се изправя срещу кризите, тя ще се разпадне. Главно заради това ги е страх от мира! Денят, в който руснаците постигнат всичките си цели, подпишат мир със САЩ и най-лошото - видим, че повече не се придвижват напред, и ако Путин има интелигентостта да не пипа балтийските държави, въпреки непоносимия им характер от руска гледна точка, то тогава Европа ще влезе в криза с две основни измерения - основният елемент, който е управляващата класа да загуби война - както в САЩ, това води до сътресения с революционен характер, а освен това, в случая с Европейския съюз, го има и този допълнителен фактор, който е една нефункционираща мултинационална система да бъде сред първите жертви на тези сътресения. Възможно е приемането на пораж