В събота президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди на Пентагона „да започне решителна и мощна военна операция“ срещу хутите в Йемен с „непреодолима смъртоносна сила“ в най-значимото военно действие на втория му мандат до момента.

Американските атаки започнаха в събота и продължиха в неделя срещу йеменската столица Сана и други райони, като според съобщенията до момента са убити 31 души и ранени 101, повечето от които деца и жени.

Подобно безсмислено убийство на беззащитни жени и деца може да се разглежда единствено като акт на малодушие. Тръмп изцапа с кръв ръцете си. Той написа в социалната мрежа „Truth“ по адрес на хутите: „Времето ви изтече и атаките ви трябва да спрат, започвайки от днес. Ако не го направят, върху вас ще се изсипе адски дъжд, какъвто не сте виждали досега“.

След това Тръмп рязко се отклони, за да се обърне към Иран, че трябва незабавно да спре да подкрепя хутите. Тръмп заплаши: „Америка ще ви потърси пълна отговорност и няма да бъдем любезни за това!“

Иран реагира остро. Външният министър Абас Арагчи заяви, че, че Тръмп няма право и не може да диктува външната политика на Иран. Арагчи отбеляза, че хутите само реагират на „израелския геноцид и тероризъм“. Командирът на КСИР генерал Хосейн Салами предупреди, че Иран ще даде „унищожителен отговор“ на всяка атака.

Войнственото поведение на Тръмп дойде в рамките на два дни след посещението на Ануар Гаргаш, държавен министър на външните работи на ОАЕ, в Техеран в четвъртък, за да предаде писмо от Тръмп, адресирано до върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, с предложение за преговори по иранската ядрена програма и подкрепата на Иран за съпротивителните групи. Техеран остава отворен за ядрени преговори, но отхвърля всякаква връзка с регионалната си политика.

Междувременно Техеран започна да „обикаля вагоните“, тъй като започва нов етап във външната политика на Тръмп, като напрежението по ядрения въпрос непрекъснато нараства. С всеки изминал ден наближава октомврийският краен срок за позоваване на клаузата „snapback“ в JCPOA (ядреното споразумение с Иран от 2015 г.) за възстановяване на санкциите на Съвета за сигурност на ООН, а от друга страна, иранската програма за обогатяване на уран очевидно е достигнала етап, в който вече има запаси за направата на „няколко“ ядрени бомби, според Международната агенция за атомна енергия.

На 14 март външният министър на Китай Ван И беше домакин на съвместна среща в Пекин със заместник-министрите на външните работи на Русия и Иран, на която предложи пет точки „за правилното разрешаване на иранския ядрен въпрос“, с което по всяка вероятност подкрепи позицията на Техеран. Това беше категорична дипломатическа победа за Иран.

Интересно е, че срещата в Пекин съвпадна с приключването на 6-дневно военноморско учение в иранското пристанище Чабахар „Да създадем мир и сигурност заедно“ между военноморските сили на Иран, Русия и Китай. В доклад на китайското министерство на отбраната се посочва, че „военноморското учение повиши съвместните оперативни способности на трите военноморски сили за реагиране на различни извънредни ситуации и поддържане на морската сигурност, задълбочи военното доверие и практическото сътрудничество между военноморските сили на участващите страни и положи солидна основа за бъдещо сътрудничество“.

Като се вземат предвид всички тези събития, Тръмп е изправен пред множество предизвикателства на дипломатическо равнище по иранския ядрен въпрос, като Техеран, Москва и Пекин координират подходите си в предстоящия решаващ шестмесечен период, а Техеран дава объркващи сигнали във връзка с писмото на Тръмп до Хаменей. Тръмп не може да бъде доволен от развитието на ситуацията на дипломатическо ниво и се налага някаква тактика на натиск срещу Иран. Казано по-просто, егоцентричният ум на Тръмп избра лесния път да удари хутите толкова силно, за да изпрати косвено послание на Техеран (и на Москва и Пекин), че с него не бива да се шегуват.

Всъщност Москва напоследък се намеси в иранския ядрен проблем и се подготвя за евентуална посредническа роля. Министърът на външните работи Сергей Лавров неотдавна се обяви против включването на външни въпроси (напр. подлежащи на проверка договорености, с които Техеран да гарантира прекратяването на подкрепата си за съпротивителните групи в Ирак, Ливан и Сирия) в ядрените преговори. Лавров заяви откровено: „Такова нещо едва ли ще доведе до резултати.“

Лавров също така подчерта подкрепата на Москва за основната позиция на Техеран, че всяко възобновяване на преговорите между САЩ и Иран трябва да произтича от ядреното споразумение от 2015 г., известно като JCPOA, което носи одобрението на Съвета за сигурност на ООН (което, разбира се, Тръмп скъса през 2018 г.).

Не се учудвайте, ако Москва се впуска в ядреното противопоставяне между САЩ и Иран с голямо внимание, когато успоредно с това се занимава с натрапчивите призиви на Тръмп за прекратяване на руските специални военни операции в Украйна, дори когато там остава да се свърши много недовършена работа, а Украйна не проявява истински интерес към преговори с Русия – и всъщност е приела закон, който изрично забранява такива преговори.

По-конкретно, Тръмп ще знае, че не е в състояние да накара Зеленски да се съгласи с предаването на оръжията от украинските войски в Курск – въпреки че Путин предложи, че „ако сложат оръжията си и се предадат, ще им бъде гарантиран живот и достойно отношение“.

Настъпва критично време, тъй като крайният срок за мирно предаване на руските войски изтече в 6 ч. московско време на 17 март. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, написа в Telegram, че „ако откажат да сложат оръжие, всички те ще бъдат систематично и безмилостно ликвидирани“. Нервите на Тръмп трябва да са опънати, тъй като в състава на украинските окупационни сили може да има вградени и западни наемници.

При тези обстоятелства човек изпитва съжаление към хутите, които Тръмп използва като боксов чувал, за да излее разочарованието си и потисканата ярост срещу Техеран. Високопоставени служители в администрацията на Тръмп открито признават, че Техеран е уведомен, че „стига толкова“ – израз, използван от съветника на Тръмп по националната сигурност Майк Уолц, за да интерпретира нюансираното послание на въздушния и ракетния удар срещу хутите.

Разбира се, Йемен, който е преминал през толкова много страдания, не заслужава такива зверски атаки. Що се отнася до хутите, те все още не са нападнали нито един кораб, въпреки че заплашват да го направят заради израелската блокада на всички хранителни продукти, гориво и други доставки в ивицата Газа. Хутите обвиниха администрацията на Тръмп, че преувеличава заплахата от морска блокада, която е ограничена само до израелското корабоплаване, докато не бъде доставена хуманитарна помощ на населението на Газа съгласно споразумението за прекратяване на огъня между Хамас и Израел.

Очевидно е, че хутите не търсят разправа с Тръмп, нито пък трябва да бъдат разглеждани като ирански проксита. Хутите спряха напълно атаките с дронове и ракети, когато през януари беше обявено прекратяване на огъня в Газа. Дори най-добрият аргумент на Тръмп е, че хутите са атакували американски кораби по време на управлението на Байдън.

Въпреки това Централното командване на САЩ определи ударите в събота като начало на мащабна операция, която може да продължи неопределено време. Министърът на отбраната Пийт Хегсет написа в X: „Нападенията на хутите срещу американски кораби и самолети (и нашите войски!) няма да бъдат толерирани; и Иран, техният благодетел, е предупреден, че свободата на корабоплаването ще бъде възстановена.“ Зад тази измислена реторика Хегсет вероятно разбира, че Тръмп очаква от него да поддържа тенджерата в региона на Персийския залив вряща през следващите няколко месеца, тъй като иранският ядрен въпрос се приближава до критична точка.

Руското външно министерство в прочетена в събота информация заяви, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио се е обадил на Лавров и го е информирал за решението на САЩ да атакуват хутите. В отговора се казва, че Лавров е „подчертал необходимостта от незабавно прекратяване на използването на сила и важността на това всички страни да започнат политически диалог за намиране на решение, което да предотврати по-нататъшни кръвопролития“. Е, сега обувката е на другия крак, нали? На 15 март Тръмп изгуби моралното основание да води с мир чрез сила във външната си политика.

Източник - Indian Punchline

https://24may.bg/2025/03/21/%d1%82%d1%80%d1%8a%d0%bc%d0%bf-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81-%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd/