Това е знак да покажеш на администрацията във Вашингтон, че Мрежата на Сорос на Стария континент продължава да я има и най-вече все така не спира да изпълнява подривните си функции.

Кандидатурата на адвоката Йонко Грозев, издигната от над 30 неправителствени организации, отделни техни представители и припозната от „Продължаваме промяната – Демократична България“, очаквано предизвика противоречиви реакции.

Това е така, защото Грозев, макар да има познания в правото и богат юридически опит, именно чрез работата си е показал, че му липсва така нужния за конституционен съдия интегритет да пази правото от политиците и прикритите лобисти, какъвто той самият е, и не на последно място - да се води в преценката си преди всичко от националния интерес, морални ценности и традиции.

ЛОБИСТ НА РАЗКОЛНИЦИТЕ

Всъщност кандидатурата на Йонко Грозев бе отхвърлена от парламента, още преди да бъде издигната. Това се случи още на 31 януари, когато с внушително мнозинство от 186 гласа бяха приети поправките в Закона за вероизповеданията, с което се регламентира изрично, че „за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българска православна църква-Българска патриаршия“. Тази спешна поправка в закона се наложи заради решение, прието в навечерието на Бъдни вечер от Върховния касационен съд, което допускаше регистрацията на паралелна православна църква. Нещо, за което Йонко Грозев се оказа, че е лобирал още преди повече от десет години. Нещо повече, обяснявал е как т.нар. Българска православна старостилна църква трябва да обжалва пред Съда в Страсбург отказа на българските съдилища да я регистрират.

Забележително е, че адвокат на разколниците пред Европейския съд за правата на човека, когато там вече е съдия Йонко Грозев, се оказва доскорошна негова съдружничка. Флагрантен пример за наличие на конфликт на интереси! ЕСПЧ без изненада приема, че правата на алтернативната църква са нарушени и на практика „отваря“ вратата към последващото лобистко решение от националния съд, което с лекота бе прокарано от съдебен състав, чийто трима членове се оказаха част от политическото крило на ПП-ДБ в съдебната власт – Съюз на съдиите в България. (Бившата съдийка и активен член на ССБ и до днес – Нели Куцкова, е сред номиниралите Йонко Грозев за конституционен съдия.)

Този правно-религиозен казус, чиято цел е подкопаване на традиционните ценности на българския народ, е само един от многото, по които през годините Йонко Грозев е заемал позицията на агент-провокаторите, вероятно приемайки с гордост тази си роля.

МРЕЖАТА НА СОРОС НЕ СПИРА ДА ИЗПЪЛНЯВА ПОДРИВНИТЕ СИ ФУНКЦИИ

Номинацията му сочи, че той отново е в тази му роля. Макар издигащите го, а също и Грозев, да са напълно наясно, че за конституционен съдия от квотата на парламента ще бъде избран друг достоен юрист. В случая е налице един, донякъде отчаян, опит за провокация, а може би и за още нещо – преброяване на Мрежата, която над три десетилетия „патронът“ на Йонко Грозев, системно и целенасочено изгражда навсякъде по света, особено в Европа, а, разбира се, и в България – мизантропът Джордж Сорос, наследен вече от сина му – Алекс Сорос.

Да издигнеш „съдията на Сорос от ЕСПЧ“ за член на българския Конституционен съд в настоящия геополитически момент не е особено оригинално. Защото не е нищо повече от провокация не само срещу българските институции и парламентарно представени сили. Това е символичен знак да покажеш на родния неолиберален естаблишмънт, на еврочиновниците в Брюксел и Страсбург и особено на администрацията във Вашингтон, че Мрежата на Сорос на Стария континент продължава да я има и най-вече все така не спира да изпълнява подривните си функции.

В САЩ неолибералите може да губят ежедневно позиции, но тук, в Европа, тяхното окопаване продължава, а усилията за тяхното изкореняване ще срещат подобни саботажи, какъвто по своята същност е номинацията на Грозев, издигната от българските проксита на глобалната мрежа на фамилия Сорос.

(Наемниците на неолибералния глобализъм у нас са всеизвестни. А последните седмици са показателни за агонията им, вследствие на случващото се отвъд Океана и резонанса, който достига чак до софийските жълти павета. Заради това няма нужда повече да им се обръща внимание, защото са минало.)

ДЕВЕТ ГОДИНИ СЛУЖИ НА СОРОС В ЕСПЧ - 60 000 ВЪЗМУТЕНИ ЕВРОПЕЙЦИ ОТ РЕШЕНИЯТА МУ ПО СЪДЕБНИ ДЕЛА

Важно е да се отдаде значимото на миналото на Йонко Грозев и особено на онези 9 години, които той „служи на Сорос в ЕСПЧ“. Дори само тази констатация прави номинацията, а какво остава за евентуалния му избор за български конституционен съдия, изцяло неприемливи. Още повече че скандално звучащият извод не идва от България, а е неправен от базирания във Франция Европейски център за право и правосъдие – неправителствена организация, защитаваща консервативни и християнски ценности.

Грегор Пупинк, ръководителят на Центъра, преди пет години представи доклад за конфликта на интереси сред съдиите в Европейския съд за правата на човека в периода 2009-2019 г. Йонко Грозев и неговата предшественичка – Здравка Калайджиева (тя също е сред номиниралите Грозев за член на КС), бяха представени в Доклада на организацията като емблематични примери за обслужване на интересите на Мрежата на Сорос в Европа през прокарването на лобистки решения на Съда в Страсбург.

Издигането на номинацията на Грозев за КС даде повод да се припомни, че през 2020 г. над 9000 европейци са подкрепили петиция за отзоваването му. Само че към днешна дата се оказва, че подписката е далеч по-голяма – 60 000 граждани на Европа са изразили възмущението си от ролята на съдии като Грозев и Калайджиева при произнасянето им по съдебни дела и произтичащите от тях общоевропейски последици.

Европейският център за право и правосъдие не е спирал да следи реакциите от направените разкрития. Интересен момент е, че от организацията приемат изключително позитивно реакцията на тогавашния правосъден министър Данаил Кирилов, който посочва, че конфликтът на интереси на Грозев е основание за предсрочното му отстраняване.

И още един детайл, който впечатлява френските анализатори, направили европейско достояние лобистката защита на интересите на Сорос от Йонко Грозев, докато е съдия в Страсбург. Вместо ЕСПЧ да вземе мерки и да ограничи явяването на Грозев по дела, по които е налице конфликт на интереси (най-често се касае съдебни казуси, провокирани от жалбоподатели – неправителствени организации от глобалната мрежа на Сорос), българският представител в Страсбург е избран за председател на една от петте секции на Съда. Това според Европейският център за право и правосъдие е нарушение на етичните правила. Грозев обяснил, че ако той бъде отстранен, то същото трябвало да стане с общо 18 съдии от ЕСПЧ. Нещо повече, четирима от деветимата съдии, на чиято секция Грозев е избран като председател, също са се намирали в конфликт на интереси. Реакцията на съдиите от ЕСПЧ е очаквана защитна реакция на уличените в конфликт на интереси, констатират от ЕЦПП и допълват, че това доказва, че Съдът в Страсбург е обект на нерегламентирано влияние от външни лобистки мрежи.

В КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

През 2023 г. от организацията разкриват, че Йонко Грозев е продължил да се явява и да решава съдебни казуси, по които е следвало да се отведе. През 2022 г. Българският хелзинкски комитет, чийто съучредител и бивш негов съпредседател е именно Грозев, завежда дело срещу България, като претендира, че са нарушени правата на непълнолетно лице, настанено в социален център. (Жалбоподателят И. Г. Д., представляван пред Съда от Българския хелзинкски комитет, е бил обект на системно насилие както в своето семейство, така и в няколко от институциите, в които е бил настаняван, като и самият той е упражнявал насилие.) Адвокат на българчето е председателят на БХК по това време Красимир Кънев. Френската неправителствена организация напомня, че Красимир Кънев е бил член на националната комисия, която през 2015 г. прави избора на Йонко Грозев за български съдия в ЕСПЧ. Въпреки всички тези констатации за конфликт на интереси, Грозев не се отвежда. Не го прави и след като българското министерство на правосъдието иска това. Настояването на правителствените власти е отхвърлено от съдия, който също е уличен в конфликт на интереси. Трети съдия по казуса, този път от Нидерландия, също отказва да се отведе, макар да е бил член в миналото на Нидерланския хелзински комитет. В крайна сметка ЕСПЧ осъжда България, а разноските по делото – 2451 евро са платени от държавата на Българския хелзинкски комитет.

СКАНДАЛНИ РЕШЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ЕВТАНАЗИЯ

Европейският център за право и правосъдие уличава Грозев и в други негови решения, свързани със скандални случаи на евтаназия на чужди граждани във Великобритания. Организацията не пропуска да отбележи, че в миналото Йонко Грозев е бил адвокат на руската група Pussy riot, осквернила християнска катедрала в Москва и лобираща за признаване на хомосексуализма от руските власти.

Преди десет години, още преди да бъде формално определен за представител на България в Съда в Страсбург, Йонко Грозев е взимал частни уроци по френски език, който наравно с английския, са задължителни, споделят негови български колеги. Предизвестеният му избор тогава идва благодарение на това, че министър на правосъдието е Христо Иванов, а Здравка Калайджиева любезно решава да подаде оставка две години преди изтичане на мандата й. Така Грозев е уреден, както в България казваме – „по втория начин“. Номиниралите го преди седмица се надяват този номер да мине и днес, но няма, защото светът е друг.

НОМИНАЦИЯ-ПРОВОКАЦИЯ

Дори съвършеният невръстеняк Кирил Петков, който обяви, че ПП-ДБ ще „вдигнат“ кандидатурата на Грозев, го осъзнава, гледайки встъпването в длъжност на Тръмп и Ванс от трибуните на стадиона за американски футбол преди малко повече от месец във Вашингтон.

Ясно е, че номинацията на Грозев, не е защото той ще има каквито и да е шансове да бъде избран за член на КС, а за да има кого да лансира из телевизионните студиа Найо Тицин, когато трябва да се атакува прокуратурата, дръзнала да предаде на съд Лена Бориславова и Кирил Петков. И Йонко Грозев го прави - атакува с банални мантри държавното обвинение, без свян от това, че само преди година правеше скандални опити да лансира за български съдия в Страсбург – активистка на Съюза на съдиите в България, с която дори изнасяха дори съвместни лекции. И това е проблем, защото след като се прибра в София, първо пред издание на Прокопиев, Грозев се ожали, че е без работа.

Днес от номинацията му се разбира, че той започнал да чете лекции на студентите по право в няколко юридически факултета. Ще е добре, ако коментира пред студентите си разкритията на Грегор Пупинк, защото в София може и да тлее информационна мъгла, но там в Страсбург порочната съдебна практика на ЕСПЧ тепърва ще бъде изобличавана, а съдът реформиран, ако иска изобщо да продължи своето съществуване.

КУЛТЪТ КЪМ СОРОС У НАС И РЕЧТА НА ВАНС

В София политиците в парламента, представители на традиционните ценности, знаят, че да избереш толкова значим лобист на Сорос за конституционен съдия, ще се приеме не просто с възмущение, а с дълбоко неодобрение от факторите, определящи новите геостратегически реалности, не у нас, дори не само в Европа, а в глобален план.

За жалост на Йонко Грозев, а особено и на онези, които сами се изобличиха като последователи на Култа към Сорос – списъкът с номиниралите го, никои в София не би и помислил да отрече правотата на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в неговата програмна реч пред Форума по сигурността в Мюнхен, още повече, че в нея дълбоко вярващият американски държавник на два пъти спомена християнството като своя отправна точка. А както се оказва – партньор на Европейския център за право и правосъдие в САЩ е Американският център за право и справедливост – организация, която подкрепя политиката на Белия дом по изобличаване на пагубната роля на Мрежата на Сорос над развитието на демокрацията и върховенството на закона по света. Та, ако на някого има да се сърдят, че номинацията им няма да е успешна, авторите й трябва да се обърнат към Джей Ди Ванс, който има всички изгледи да определя световните процеси в следващите 12 години…

Оригиналният списък на номиниралите Йонко Грозев за член на КС от квотата на НС:

адв. Адела Качаунова, съпредседател на Български хелзинкски комитет

адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма достъп до информация

Биляна Гяурова-Вегертседер, юрист

Бойко Станкушев, директор на Антикорупционен фонд

Георги Ганев, икономист, преподавател в Стопански факултет на Софийския университет

доц. д-р Деяна Марчева, преподавател по Конституционно право в НБУ

д-р Иван Брегов, Правна програма на Института за пазарна икономика

д-р Мария Йорданова, юрист

Нели Куцкова

доц. д-р Станислав Костов, преподавател по право на Европейския съюз в СУ "Св. Климент Охридски"

Стоян Мадин, председател на УС на Фондация "Български адвокати за правата на човека"

Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата

проф. дюн Ангел Калайджиев, Юридически факултет на СУ „Св.Климент Охридски“

гл. ас. д-р Борислав Ганчев, ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”

доц. д-р Боряна Мусева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Васил Пандов, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“· доц. д-р Велизар Шаламанов, ИИКТ-БАН, бивш министър и зам.-министър на отбраната, член на парламента, директор и председател на борда на Агенцията за комуникация и информация на НАТО

Веселин Поповски, професор по право, зам. декан на юридическия факултет на университета Джиндал Глоубъл, Индия и директор програма "Международно право" в Университет на ООН в Токио (2004-2014 г.)

проф. Даниела Колева, културолог, СУ "Св. Климент Охридски"

гл. ас. д-р Дафина Сърбинова, ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”

адв. Деница Руканова

доц. д-р Иван Стойнев, ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”

проф. д-р Иван Чалъков, социолог, ПУ „Паисий Хилендарски“

Ирина Недева, Vice President, Association of European Journalists

д-р Красен Станчев, философ и икономист, гост професор в СУ „Св.Климент Охридски“

адв. Лора Георгиева-Матеева

гл. ас. д-р Мартин Бъбаров, ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”

доц. д-р Мира Кънева, ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”

адв. София Разбойникова

проф. д-р Нели Огнянова

проф. Петя Кабакчиева, СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Христо Христев, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Цвета Попова, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

Здравка Калайджиева, учредител на "Български адвокати за правата на човека", адвокат-правозащитник, съдия в ЕСПЧ (2008-2015г.)

https://epicenter.bg/article/Yonko-Grozev-v-KS---ne--zaradi-pravoslavieto--lobizam-i-Vans-/378254/11/0