Влизането на България в еврозоната от януари 2026 г. ще е нещо средно между гръцки и хърватски сценарии. Във фиска ще видим реалния проблем и как расте през следващите години, предупреди Стоян Панчев в интервю пред БНР.

"Ще изглежда, че влизането в еврозоната е довело до разпад на системата, допълнено от това, че няма да има валутен борд, които дисциплинира българските политици, и скок на цените, както стана в Хърватия", допълни той.

Според него преди дни при обсъждането за проектобюджета за 2025 г. е изпусната добра възможност, "да разберем истинския размер на дефицита".

И посочи, че увеличението на разходите е подобно на това в бюджета за 2024 г. – 20 млрд. лв., сега е 18 млрд. лв., за което има политически консенсус.

"Проблемът за мен са приходите – механично писане на приходи за 3% дефицит, буквално то е аритметично. Приходите в проекта, бих казал е трудно, невъзможно да бъдат реализирани. Теменужка Петкова и другите говориха за начислена основа и разбрахме, че има 4 млрд. лв. неразплатени и ако бъдат осчетоводени в дефицита за 2024 г., той ще бъде 4 – 5%. Според мен в ЕК са наясно с проблема, а тук се опитваме да излъжем себе си, но в Европа това е ясно, че е проблем", коментира Панчев.

И смята, че ако България получи положителен отговор на нов конвергентен доклад, няма да стъпва нито на реалния дефицит, нито на финансова стабилност:

"Струва ми се трудно да ни приемат в еврозоната, на ниво геополитика се случват промени. Но като цяло може да се окаже, че новата хипотеза ни прави още по-малко привлекателни като членове на еврозоната. Не виждам причина да има изключения ясно е, че правилата са направени с цел. Представете си, България влиза с проблеми във фиска и с ценовата стабилност, и ще се окаже, че резултатите ще са много по-лоши, отколкото биха могли да бъдат от това, да се влезе с изпълнени критерии."

Панчев посочи, че е задължително да има редакция на проекто бюджета и предупреди, че промяната на границата за регистрация по ДДС ще създаде огромни проблеми на множество нови фирми.

"Когато има такъв голям дефицит, неговата консолидация не може да се случи в една година. Трябва цял мандат. Когато затваряш дефицитът за година, ще има икономически проблеми, които биха могли да бъдат разстлани във времето и да не се усетят за определени групи", коментира Панчев.

Той посочи, че е бойкотът няма да има ефект, защото не е сигурен каква му е целта:

"Не може да доведе до спад на цените, вероятно се иска форма на политическо действие за овладяването на цените, но не е ясно какво е това политическо действие. По данни на НАП има спад в оборотите на големите вериги. Но на цените влияят всички участници на пазара, но истинският ефект върху цените не би трябвало да е променен. В крайна сметка цената не се сформира само от големите вериги, това търсене не изчезнало, а е преразпределено при другите играчи."