Вече няколко седмици не стихват коментарите за политиката на президента Доналд Тръмп, свързана с призива му „Да направим Америка отново велика“. Той обаче посочи още една важна цел – да направи армията на САЩ най-силна на планетата. Към нейното осъществяване пряко отношение има обявения от него проект „Железен купол“. Същността му не е авторство на Доналд Тръмп, а на президента Линдън Джонсън. В началото на 60-те години на XX век той констатира: "космосът е командна височина, чието овладяване е равносилно на установяване на контрол над планетата”.

Вече шест десетилетия САЩ полагат огромни усилия за военно овладяване на „командната височина“. Отначало създадоха космически системи за разузнаване, свръзка, навигация, топогеодезично и метеоосигуряване, без които днес не е възможно ефективно провеждане на каквато и да е бойна операция. За да ги защитят от противника, започнаха формиране на система за противокосмическа отбрана, а за да се запазят от неговите междуконтинентални балистични ракети (МБР), още от 60-те години започнаха изграждане на противоракетна отбрана (ПРО). Изграждането ѝ изисква разрешаване на два основни проблема : ранно откриване на МБР и създаване на средства за тяхното унищожаване.

Изграждането на система за ранно откриване започна в края на 60-те години в състав от две подсистеми: земна и космическа. Земната се формира с РЛС, разположени в САЩ и Турция, но постепенно се разширява и днес се използват РЛС, базирани в САЩ, Турция, Гренландия, Англия, Норвегия и Алуетските острови, както и мощен РЛС комплекс с морско базиране. Първата космическа подсистема за откриване MIDAS (Military Defence Alarm Satellite) се създава също през 60-те години, а от 1975 г. се заменя с DSP (Defence Suport Program). От началото на XXI век DSP се заменя с SBIRS (Space Baset Infrared System), която не е завършена и за чиято замяна през 2018 г. е прието решение за разработване на новата NG-OPIR (Next-Generation Overhead Persistent Infrared), която има по-добри характеристики.

Първоначално в САЩ решават, че антиракетите за унищожаването на МБР трябва да бъдат с ядрена бойна глава и затова през 1958-62 г. взривяват няколко ядрени устройства на височина 500 км. По резултата от тях създават първата антиракета с ядрена бойна глава "Найк-Зевс". С ядрен взрив, заедно със спътниците на противника, се унищожават и своите, но въпреки това през 1967 г. е разработен противоракетен комплекс ”Сентинел” с две ядрени антиракети: ”Спринт” за атмосферно прехващане и ”Спартан” за извънатмосферно. В началото на 70-те години президентът Никсън прекратява ”Сентинел”, обявява създаване на "Сейфгард" и през 1975 г. той е поставен на дежурство.

Убедили се, че с ядрени ракети не могат да защитят територията си, в САЩ стигат до извода, че за ПРО са необходими неядрени средства, за създаването на които трябват време и средства. Затова през 1972 г. се споразумяват със СССР и двете страни подписват договор за ограничаване на създадените вече системи за ПРО. С него се забранява по-нататъшното им развръщане, но не се забраняват научни изследвания. През следващото десетилетие се проучват различни варианти и, след като се определя оптималният, през март 1983 г. президентът Рейгън обявява „Инициатива за стратегическа отбрана“, станала известна като инициатива за „Звездни войни“.

За реализиране на инициативата през март 1984 г. в Пентагона е създадена щатната структура SDIO (Strategic Defense Initiativ Organization). През 1987 г., след оценка на резултатите от проведените научни изследвания, става ясно, че на този етап глобална система за ПРО не може да се изгради. Затова е предложена ПРО само за унищожаване на МБР на активния участък от полета, т.е. когато работи ракетния двигател. Така възниква проектът "Блилиант пебълз" - на 10 орбити с височина 450 км трябва да се изведат 1000 ракети-прехващачи с обсег 250 км. В началото на 90-те години се предлага подобрен проект "Брилиант айс". Предлага се използване на 18 космически бойни станции, въоръжени с лазерно оръжие и леки малогабаритни кинетични прехващачи, изведени в орбити с височина около 1000 км. С тогавашните технологии не е възможно осъществяване и на този проект и затова през 1991 г. президентът Джордж Буш-старши обявява създаването на система за Глобална защита от ограничени ракетни удари (GPALS-Global Protection Against Limited Strikes). Две години по-късно създадената щатна структура е закрита и към Пентагона се създава Управление "Противоракетна отбрана".

Обстановката по време на Студената война беше предсказуема, но в края на 90-те години вече не е ясно кога и от къде по територията на САЩ могат да бъдат нанесени ракетни удари. Това става основен аргумент за приемане на нов закон за противоракетна отбрана, подписан в 1999 г. от президента Клинтън, с който се създава "Национална противоракетна отбрана" (НПРО). Планира се обновяване на системата за ранно откриване, като за земната подсистема се изгражда нова РЛС на остров Шемия, Алуетските острови, и модернизиране на РЛС в Туле (днес Питуфик, Гренландия), Клир (Аляска), Филингдейлз Мур (Англия), Бил в Калифорния и в Кейп код в Масачузетс, както и продължаване на работата по космическата подсистема SBIRS. Предвижда се разработване и на нова неядрена антиракета. Пречка за това обаче е договорът за ПРО от 1972 г.

САЩ пренебрегват забраната и работата по НПРО продължава. Тя се активизира с идването в Белия дом през 2001 г. на президента Джордж Буш-младши. На 13 юни 2002 г. САЩ денонсират договора, с което пътя за изграждане на НПРО, включително с ударни елементи с космическо базиране, е открит, а заедно с него започва и подготовка за бойни действия в космоса.

След денонсиране на договора от 1972 г. Управлението "Противоракетна отбрана" е преобразувано в Агенция за противоракетна отбрана. Директорът ѝ обявява нова концепция за НПРО, включваща три части - териториална за защита от МБР, сухопътно-морска за защита на сухопътния и морски ТВД от балистични ракети със среден обсег до 5500 км и тактическа за защита на войските от ракети с малък обсег до 1000 км. За комплектуването им са разработени: ЗРК „Патриот“ за тактическата ПРО, ЗРК ТХААД и комплекс „Иджис ашур“ с ракета СМ-3 за сухопътния ТВД и корабен комплекс „Иджис“ също с атгиракета СМ-3 за морския ТВД. За териториалната ПРО е разработена антиракета GBI (Ground-based Interceptor). Тя е развърната в 40 шахтни пускови установки до форт „Грили”, Аляска, и в четири на военновъздушната база „Ванденберг, Калифорния. Днес НПРО, макар че не е комплектувана изцяло, е поставена на дежурство, но без най-важния елемент – орбитална групировка от космически прехващачи.

НПРО се разполага в четири региона – в САЩ, Европа, Близкия изток и Азиатско-Тихоокеанския регион. САЩ сътрудничат с Румъния, Полша, Израел, Бахрейн, Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия, Австралия Япония и Република Корея. В Европа комплексите „Иджис Ашур“ са на дежурство в Девеселу, Румъния и Радзиково, Полша, а четири кораба на САЩ, въоръжени с комплекс „Иджис“, са приписани в база „Рота“, Испания. Тактическа ПРО на Европейския ТВД може да се изгради с френските ЗРК „Астер-30“, германските „Ирис-Т“ и норвежко-американската NASAM, но няма информация, че с тях е изградена интегрирана система за ПРО. САЩ присъстват във всички посочени страни със своя структура и без тяхно съдействие и разрешение нито една страна не може да използва своите средства в рамките на НПРО. Задачата на четирите региона е минимизиране на последствията от ракетен удар по САЩ. Като се има предвид предназначението на руските и китайски МБР, може да се твърди, че ПРО с участието на посочените страни има повече политико-обвързваща, отколкото противоракетна цел.

Системата за бойно управление на НПРО разполага с изкуствен интелект за обработка на голям обем информация и за разпознаване на образи. Последното е важно, за да се отделят реалните заряди от лъжливите цели. Само на една руска МБР последните са поне няколко десетки, а при масиран удар с намиращите се на постоянно бойно дежурство 523 руски МБР, ПРО на САЩ ще трябва да отдели реалните от поне 20-25000 лъжливи цели. Това означава, че за да не понесат неприемливи загуби, САЩ ще трябва да прехванат МБР още след старта им, т.е. преди бойните глави да се отделят от ракетите и преди от тях да се отделят бойните блокове и лъжливите цели. Това може да стане само с космически прехващачи, необходим брой от които трябва непрекъснато да се намира над позиционните райони на МБР. Именно това трябва да се постигне с проекта „Железен купол“ на президента Тръмп.

Той е един от ръководителите на САЩ, който полага значителни усилия за военно използване на космоса. На 18 юни 2018 г., по време на първия си президентски мандат, той подписва „Директива за космическа политика“, която задължава Пентагона "незабавно да започне формиране на космически сили като шести вид въоръжени сили" на страната. Разпореждането е изпълнено и на 21 декември 2019 г. той обявява създаване на Космически сили (United States Space Force). Същата година в бюджета на САЩ е включен параграф, според който на Агенцията за ПРО се разрешава да започне разработка на космически кинетични и лазерни средства за унищожаване на МБР на активния участък.

По всяка вероятност е постигнат успех, защото на 25 януари 2025 г. президентът Тръмп подписва указ за създаване на проект за ПРО „Железен купол“. Според него Пентагонът до 60 дни трябва да представи „архитектура и план за създаване на щит за ПРО от следващо поколение“. Целта на проекта е защита на страната от „балистични, хиперзвукови, крилати ракети и други средства за въздушно нападение“, като за последните съветникът му по националната безопасност уточни „от БЛА“. Същността на проекта се потвърждава от изтеклата информация, според която трябва да се „разработят и развърнат многобройни прехващачи с космическо базиране“, способни „да отразяват ракетна атака до старта и по време на полета“, както и „ускорено развръщане в космоса на системи за проследяване полета на балистични ракети и хиперзвуково оръжие“. За откриване на хиперзвукови крилати рекети в орбита вече са два спътника, а компанията на Илон Мъск „Starshield“ изгражда обща космическа свързочна система за цялата орбитална групировка.

Очевидно е, че не става дума за създаване на ПРО като израелския „Железен купол“, а за такава със съвсем друго предназначение и мащаб. Макар че в тактическата ПРО могат да бъдат включени и средства срещу БЛА. Главното обаче е друго и за него става ясно от думите на Тръмп, казани в началото на 2024 г. Тогава той посочи, че такъв проект се е опитал да осъществи президентът Рейгън, но тогава не е имало необходимата технологична база, а днес САЩ разполагат с такава. Следователно целта на проекта „Железен купол“ е изграждане на липсващия космически ешелон на НПРО и модернизиране на системата за ранно откриване на балистични и хиперзвукови крилати ракети.

Използване на думата „купол“ не е случайно. Тя може да се тълкува и като своеобразен купол над позиционните райони на МБР на Русия, Китай и КНДР, изграден над тях с развърнати в космоса прехващачи. Намиращи се в постоянна готовност, те ще могат да нанасят удари още след старта на ракетите, а поразените от тях ще се унищожават на средния и крайния участъци с намиращите се противоракетни комплекси в САЩ, Европа, Азиатско-Тихоокеанския регион и на Близкия изток.

Към реализацията на „Железния купол“ имат отношение и другите два проекта, обявени от Тръмп - „Звездна врата“ и полет до Марс. Първият трябва да разработи изкуствен интелект, включително и за нуждите на НПРО, без който бойното управление на усложнената НПРО е невъзможно, а работата по втория може да създаде материали и технологии, необходими за космическите прехващачи. И не само за тях.

Без използване на изкуствен интелект в системата за бойно управление е невъзможно своевременно обработване на голям обем информация и разпознаване на образи. Последното е необходимо, за да се отделят реалните заряди от лъжливите цели. Изчисленията на експерти показват, че програмното осигуряване на системата за бойно управление само за една част от НПРО съдържа около 1 милион реда с по 20 символа в ред, докато за интегриране на трите ѝ части то нараства над 100 милиона реда. Програмното осигуряване трябва да се отработи така, че да се изключи всяко несанкционирано действие както от изкуствения интелект, така и от хората. Това е изключително важно особено в мирно време, защото по лъжлив сигнал за тревога може да се стигне до непоправими последствия. Такива сигнали са получавани и в съветската, и в американската система за ПРО. Известно е, че в американската са подадени 25 лъжливи сигнали до 1976 г. и над 240 до 1983 г., т.е. след усложняване на нейната структура. Но тогава винаги е имало време за реакция и коригиране на грешката от оператор, което е невъзможно при автоматизирана система, управлявана от изкуствен интелект.

Извеждането в космоса на космически прехващачи означава нов, твърде опасен етап от военната надпревара в космическото пространство. Проектът на САЩ няма да остане без отговор от Русия и Китай. Засега е малко вероятно да изградят подобен купол над САЩ, но те ще намерят ефективен асиметричен отговор. Ето един пример. На пет руски позиционни района с шахтно базирани МБР е развърната по една лазерна установка „Пересвет“. Тя „заслепява“ инфрачервената апаратура на разузнавателните спътници на САЩ само при прелитане над позиционните райони. Напълно възможно е това да се осъществи и за космическите прехващачи, защото те също ще имат инфрачервена апаратура за откриване на МБР по факела на ракетния двигател. Може да се допусне, че с обявяването на „Железен купол“ САЩ решават комплексна задача – прехващане на МБР, осигуряване на огромна печалба за ВПК, принуждаване на противниците си да се включат в надпреварата и като аргумент при евентуално подновяване на Пражкия договор от 2010 г. Времето ще покаже дали допускането е вярно и дали САЩ ще се решат да изведат космическо оръжие в околоземното космическо пространство не само за ПРО, но и за противокосмическа отбрана.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

https://glasove.com/na-fokus/zhelezniyat-kupol-na-tramp-oznachava-prodalzhavane-na-podgotovkata-za-boyni-deystviya-v-kosmosa