Свидетели сме на завръщането на империализма в международните отношения. Това заяви пред БНР Любомир Кючуков, дипломат и бивш зам.-министър на външните работи.

"Всички глобални сили – Русия, Китай и САЩ, вече се ориентират не просто към упражняване на икономическо влияние и политическа доминация. Русия вече три години води война в Украйна, а САЩ и Китай не изключват използването на военни действия по отношение на Гренландия, Канада или Панамския канал, респективно по отношение на Тайван".

"Едно от най-предвидимите действия на Тръмп беше, че ще има сериозно напрежение по трансатлантическата линия и сътрудничество. Това обхваща също сигурността и икономиката. Въпросът е как ЕС ще реагира на изявленията на Тръмп.

Предстои да видим каква част от изявленията на американския президент ще станат практически действия. Всичко това поставя много сериозни въпросителни пред самия ЕС. Дебатът за стратегията на ЕС в сферата на отбраната и сигурността е един от ключовите за това дали Съюзът може да се предефинира, но без да се разклати.

ЕС винаги е бил силен в условията на мир - с меката си сила, с дипломатическите преговори, политическите решения, създаването на стандарти на поведение, в търсенето на общи решения. Той е създаден като съюз на мир. В момента се обсъжда как да се позиционира в полето на твърдата сила.

Големият проблем е дали това е посоката.

Самата милитаризация на международните отношения, която тече с изключителна динамика, има два логични края – или нов военен конфликт, или постигане на споразумение, което да фиксира определени баланси. Подобна беше ситуацията по време на Студената война. Европа беше по-сигурна, когато се разоръжаваше, а не когато се въоръжаваше.

На преден план все повече изниква въпросът за цената на спирането на военните действия в Украйна. Не става дума само за Тръмп. Процесите са по-дълбоки. Тръмп е техен катализатор и изразител.

Големият проблем е доколко ЕС ще успее да запази своето единство. Източна Европа е обърната повече към Вашингтон, отколкото към Брюксел. Вече има достатъчно индикации, че отделни европейски страни биха предпочели да решават проблемите на двустранно ниво, загърбвайки общоевропейските позиции.

Премиерът Желязков отбеляза, че Българлия не е склонна да разглежда увеличаването на военния бюджет над 2%. Не е склонна да се търси и финансиране на общоевропейските програми за сигурност за сметка на Кохезионния и други европейски фондове.

При изработването на обща стратегия за сигурност ЕС ще се сблъска с редица проблеми, включително и по другия спорен въпрос какво оръжие да се купува и от кого".