Както очаквах, водевилът около КРДОПБГДСРСБНА започна да се разгръща с включването в гъгнивото песнопение на дежурни оплаквачи. Освен това обещах да добавя още някои щрихи за непосилния труд по тази линия, който кипи вече много години, както и за един от Толбухин (Добрич). Използвам вече споделени мои писаници от различно време, базирани на публична информация. Получи се длъжко, но не изчерпва темата. Но първо нека обясня.

КРДОПБГДСРСБНА не е абревиатура на трудово-производителна кооперация за кинкалерия и текстил от времето на съветския НЕП, описано в творбите на Илф и Петров.

Това е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, за по-кратко Комисия по досиетата, а за по-разбираемо – „Милиционерската комисия“.

Иначе се води „независим държавен орган“ . Мечтата на симпатягата Остап Бендер да добие хем независим, хем държавен статут е постигната от този нашенски „орган“ – толкова нефелен, закърнял и злокачествен, че отдавна трябваше да бъде ампутиран от държавната снага, за да не паразитира върху нея.

По едно време помислих, че непоклатимостта на „органа“ започва да се разклаща. След близо 15 г. безметежно съществуване, беше внесено в парламента предложение съставът на Комисията по досиетата да се намали от 9 на 5 души. Има надежда, рекох си тогава. Помислих си също, че след петнадесет години могат да станат трима, а още петнадесет години по-късно да остане само един, който ще изпрати в отвъдното последния столетник от комсомолския набор на Държавна сигурност и, на деветдесет и кусур години, спокойно ще може да се оттегли с държавни почести на заслужена почивка . Освен ако, подобно на Ковида, ДС не мутира в нови щамове, защото знаем колко жилави и всепроникващи са пипалата й. За онези, които не знаят за кого става дума, ще поясня допълнително. Той е едновременно крал-слънце, член първи на конституцията и министър на истината. Той е ментор и коректив на институции, власти и инстанции. Той е гарант на политическия и обществен консенсус и обединител на нацията и държавата. Той е хранител на тайните, повелител на сенките, върховен жрец на вярата, велик инквизитор и ловец на духове и скалпове. Той е незаменим, несменяем и безмандатен. Той е … милиционерът от Добрич.

А моята надежда пак увисна като прани гащи. Както при коча, явно и този „орган“ дори и да се клати не пада. Новината ли беше изначално фейк или се целеше ефектът на „новина в новината“ не знам. Оказа се, че милиционерската комисия е основен фактор и при провеждането на избори. Законопроектът беше оттеглен от НС, защото промяната можела да доведе до затруднения при проверката на кандидат-депутатите за следващия парламент. Даже била рискована.

„Дори не искам да си го представям…“, коментира старшият. И въпреки, че архивните материали вече са около 95-98% събрани по собствените му думи, комисията трябвало да продължи поне за още един мандат да осъществява своята дейност и тогава да се върви към реализиране на идеите за нейното преструктуриране, допълни един друг сладур. Колко ще трае този нов мандат и колко време ще работи преструктурираната комисия не се уточнява, но май се приближава до моя график. А в това има много оптимизъм, не е ли така?

***

Помня много добре единствената си среща с председателя на комисията в огромния му кабинет на „Врабча“, когато го запитах защо на базата на натрупания опит и констатираните недомислици в закона нито веднъж не повдигна въпроса за неговото евентуално модифициране, за да се ограничат формализма и несправеливостите, грешките или направо да си го кажем – манипулациите. Дадох му конкретни примери. Така било записано в закона ми отговори той.

Отказано ми бе също така копие от досието, защото по някакъв си член съм можел само да го прочета. И то единствено аз и никой друг, понеже подлежало на обявяване, но не и на огласяване. Не след дълго досието ми се появи в медиите, взето от сайта на най-изявения „разобличител“ и страстен борец с хидрата „Държавна сигурност, за когото имам „обосновани предположения“, че самият той, ако не завършено творение, е най- малко целево манипулиран от някои остатъчни ДС-елементи. При всички случаи, манталитетът му е даже не на ДС, а на най-гнусните „особисти“ по време на войната, които са търсели врага сред онези, които са се сражавали на фронтовата линия. А ние, стотина дипломати се оказахме авангард на всесилната ДС. Трябва да се радваме колко сме могъщи.

***

Милиционерската комисия избълва нова срамна новина: Юлия Кръстева била сътрудник на Държавна сигурност. Неорезилен човек в България не остана. Сега посегнахме и на световните си интелектуалци. След като тя очаквано отрече това като първа реакция, логично възникна подозрението, че милиционерът от Лудогорието по глупост, или някой друг нарочно, иска да ни скара със съюзна Франция, чиято гражданка е Кръстева. Водеща версия обаче за някои нашенски медии с претенции стана, че едва ли не Путин е изфабрикувал и подхвърлил досието. Кой от комисията е „къртицата“ при това положение?

Мерзостта по неин адрес предизвика една по-подробна и твърде интересна изповед на Юлия Кръстева. Изцяло заставам зад думите й: «Хичкок казваше: „Показвам невинния в света на виновните“. Днес медиите често правят обратното – показват виновния в света на невинните. Те вече не наблюдават света, задавайки си въпроси – те нанасят удари и разпространяват лъжи. Дават ли си сметка, че участват в една посттоталитарна мерзост? Ако проявите дързостта да оспорите клеветите им по ваш адрес, те се заинатяват, прибягвайки до тази жалка формуло: „Заставаме зад нашата информация“.

Не става дума за информация, а за дезинформация, която разпространяват с чистата съвест на недосегаемите. Никога на нищо ли не ни учи историята? Забравени ли са сталинските процеси? Вече няма човешки същества, има само схеми, и ако попаднете в някоя от тях, с вас е свършено. Вървете след това да обяснявате, че истината е по самата си същност учникална…».

Тук обаче изникват няколко въпросителни. Това, че накараха дори такъв ерудит да влезе в обяснителен режим е по-малката беда. Нека си дадем сметка, че са малко хората като нея, които могат да намерят трибуна, за да споделят своята истина. А засегнатите са хиляди. Всеки със своята „уникална“ истина. Някои стоически понасят ударите и се опитват да запазят достойнство, други се свиха в себе си и замлъкнаха, трети се срутиха психически… Всички те останаха дамгосани за цял живот, загубиха професионална перспектива, подложени бяха на ежедневни унижения, рефлектиращи и върху семействата им. Цялата тази мерзост продължава с години. И питам аз: къде са интелектуалците да издигнат глас в защита на принципа и на всяка човешка „уникалност“? Или прозренията им идват само когато ги настъпят самите тях. Иначе, пред интелекта и постиженията на Юлия Кръстева – шапо!

Името, авторитетът, постиженията на Юлия Кръстева са безспорен факт. Греховете й, ако има такива, са на нейната съвест и рамене, стига да не е вредила на други хора. Мен повече ме изумява в случая не се ли замислиха милиционерът и неговата команда, че поставят под удар световноизвестен учен и интелектуалец, професор в редица престижни международни университети, носител на ордена на Почетния легион, френски гражданин с френско местожителство. И не става дума само за това как ще я приемат отсега нататък колегите й и как ще се чувства тя в досегашната си среда, а за евентуалните двустранни и международни импликации, за нейната лична сигурност, ако щете. Ами ако някой изведнъж реши, че е извършвала враждебни действия срещу някоя страна в полза на друга – какво обикновено става тогава? Но не, нашите доморасли червенотиквеници решиха да са в тон с конюнктурата на деня и на гребена на вълната. Sancta simplicitas! Този „глупав и вреден закон“ (цитирам наш бивш министър) е време да бъде отменен, а комисията разпусната!

***

Безсрамието няма граници. Комисията по досиетата «отворила врати» и предоставила на вниманието на публиката архивни документи за ДС, което се рекламира с гордост в медиите.

Юруш народе! Тълпете се при онези, които обслужват нездрави интереси и възбуждат низки страсти! Съберете материал за обсъждане в кухнята и в кръчмата! Заклеймете онези, които са служили на народ и Отечество! Изпълнете се с гняв и мъжество! Гонете тези гадове до девето коляно! Забравете онези, които ви грабят днес! Не обръщайте внимание на сметките за ток и парно! Не забелязвайте бездомните и просяците по улиците! Не се притеснявайте, че децата ви растат неуки, а вие ще си купувате все по-малко лекарства докато… Отворени врати са това. Възползвайте се!

Ама да ви отворят и вратите на кабинетите си! Да ви покажат фишовете със заплатите си! Да ви обяснят колко народна пара са потрошили, откакто е създадена тази перверзна комисия! И отидете с тези данни при майките! И ги попитайте кои врати са отворени за тях – към рая или към ада!

Вижте само как започва трейлърът им – с ограда от бодлива тел. Ето такива шизоидни оператори храните толкова години. Да са живи и здрави в промоцията на политическия онанизъм, плод на тежка човешка и професионална импотентност!

***

«Разкрили» нова порция от 50 «агенти» на ДС във фирми на министерството на икономиката. Абе няма ли кой да им каже на тези от милиционерската комисия, че както са я подкарали ще изкарат почти всички българи от всякакви сектори и нива агенти на ДС и тогава ще стане много лошо, защото ще се окажем пред управленска криза. ДС тогава може да събере разхвърляните тук и там свои парчета, да си създаде единна партия, която при такова мнозинство ще вземе 2/3 от вота, колкото да върне член 1-ви и махне многопартийната система, защото всичко ще е ДС. За парлама може да оставят за съюзник някоя от сегашните парламентарни сили, а официалното обръщение в държавата ще стане „агент … (еди кой си)“. За другото не ми се мисли даже. Затова, уважаеми комисари, не закачайте моля ви поне таксиджиите, фризьорките, барманите, сервитьорите и бабите от женския пазар! Те имат достъп до най-много информация и няма как да не лъснат при една проверка. Тогава електоратът на ДС може да скочи и до 4/5. Ами ако после ви накарат и себе си да проверите?

***

Излязоха доносите на Коритаров. Всички, които замислиха, изработиха, внесоха и гласуваха този „глупав и вреден закон“, се самообляха с неизмиваема воняща помия, но едва ли им пука особено. Нито един от тях не се е изправил да каже: „Извинявайте, сбърках“.

Нито един не се е осмелил да поиска отмяна на закона и закриване на милиционерската комисия. Никой от тях не изрече дума на съпричастност с „унизените и оскърбените“. Всички те са знаели какво правят и днес знаят много добре какво са направили. И това ги устройва. Докато и тях някой не ги „разкоритарчи“, макар че коритарщината като съвест, манталитет и поведение, която те докараха, изглежда вече неизтребима. Позор!

„Извинявайте, грешка стана!“. Какво означава „да се покае“? Да си посипе главата с пепел ли? И какво от това? Трябва да се работи активно за отмяна на закона, разтурване на милиционерската комисия и предаване на материалите в Държавен архив, обществена и професионална реабилитация на несправедливо засегнатите. Това никой не иска и няма да го направи. Законът е удобен на ВСИЧКИ политически сили и институции.

„Битият бит…“.

***

Защо „Информация и архив“ на МВР отказва да бъдат отворени досиетата на агентите на ДС, питат „загрижено“ някои. Питат, но не дават отговор. А той е много прост и за тогава (1990), и за днес. Защото именно сред „контингентите“ на МВР, а не на разузнаването са истинските доносници, икономическите престъпници и други подобни, които трябваше да бъдат прикрити, за да се удари по структурите на държавността. Съдбата на отделните хора беше приета за маловажна. Задачата и преди беше, продължава да бъде и сега такава. Резултатите са налице.

Смея да твърдя, че в проблема съм навлязъл достатъчно дълбоко и то не на базата на странични наблюдения, пристрастни и манипулативни облъчвания и абстрактни морални разсъждения, а чрез детайлно проучване на нормативната база – наша и чужда, споделяне на опит с широк кръг хора – специалисти в сферата и „засегнати от мероприятието“, от „тоягите“ на собствения ми, а не на чужд гръб, в крайна сметка. Въз основа на това мога да заявя, че не само установяване на факти, но и скриване, манипулиране и изкривяване на факти има при прилагането на закона и той самият дава възможност за това. И лустрация има. Не е законова, нито законна според КС, а административна, „скрита“ лустрация. И политическа целесъобразност има при прилагането, за която отново самият закон дава възможност и машинката се задейства при всеки политически цикъл или промяна на конюнктурата.

Въпросът не опира само до дипломатите, макар че това е един от ярките примери за абсурдността му. Проблемът е, че той разделя обществото и подхранва омраза, дори и авторите му да са имали добри намерения, в което се съмнявам като виждам в каква „свещена крава“ се е превърнал. А кому е нужно разделено и противопоставено общество е повече от ясно.

Решението е съвършено просто и никакви усуквания, високопарности и смешен плач не отменят този факт. А то е:

1. Прекратяване на действието на закона с формулировка в диапазон, според наличния политически кураж и почтеност, от „поради това, че не изпълни предназначението си и разделя обществото“ до „поради това, че вече е изпълнил предназначението си“ или сухото „поради изчерпване на предмета си“

2. Даване на много къс срок на комисията да приключи всички наченати дела и, ако е нужно, да публикува в интернет консолидиран списък на всички разкрити досега „агенти“, вместо да пуска на час по лъжичка според политическата поръчка и да обявява по няколко пъти едни и същи лица.

3. Разпускане на паразитната комисия и предаване на всички нейни документи и материали в Държавна агенция „Архиви“, където им е мястото и могат да се ползват за научни и други цели по установения ред.

4. Намиране на работа на милиционера като книгоиздател, филмов продуцент, консултант или дописник на повикване със същата заплата, каквато получава сега. Много ли е трудно?

***

… Изживяващият се като Гогол по външна визия, но приличащ повече на някой от абсурдните гоголеви герои по вътрешен настрой, въпие, че има пробив в националната сигурност защото властите мълчали. На него аз пък ще отговоря с думите на Джоузеф Хелър: „Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън».

… Юнакът от Лудогорието пък се обяснява, че синът му не познавал един от известните български олигарси със спорна репутация. Ривеш, а? А га йеди кифтетата ни рива! Ех, другарю милиционер, много мъка има по този свят, нали? Боли те за момчето, естествено е. А семействата на всички, които ти окепази и им разруши живота, не ги ли болеше? Само че нито на теб ти пукаше от това, нито на някой от тях му дадоха трибуна да изкаже истината и болката си. Върви сега в пенсия и си харчи кротко парите, които измъкна от народния джоб за гнусната си дейност. И не се появявай повече пред очите на хората, търтей такъв!

… Дясната ръка или патерица на негова милиционерска светлост, титуловаща се като журналист, но намерила преди много години по-доходно амплоа, разсъждава на тема: „Сянката на ДС: Има ли връзка между бившите агенти и властта в Кремъл?“. Последните „разкрития“ на милиционерската комисия, оповестени от нея, са направо потресаващи:

„15 км е дължината на документите, с които трябва да се справят в Комисията по досиетата“. Направо да ги ожалиш тези хора!

„Два от тези документи са много ключови, защото връзката между Държавна сигурност и КГБ не започва от днес, нито от 1989 г. Тя е започнала 1947 г.“. И пр., и т.н. По Ноевия ковчег и разпъването на Христос още се работи.

„Обобщените данни от проверката ни от 2007 г. показват, че над 10% са били хората, свързани с Държавна сигурност“. Една друга статистика на известен български професор индикира 80% дебили в България. Отгатнете къде попадат тази женица и началникът й!

Георги Димитров

https://24may.bg/2025/01/27/%d0%bd%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b5-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0/