Той идва от Афганистан през България, където е регистрирал молбата си за убежище. През 2022 г. той пътува през отворените граници на ЕС до Германия, където се установява в северозападния баварски град Ашафенбург. Миналата сряда мъжът, който сега е на 28 години, е влязъл в парк в центъра на града, където е наръгал с нож двегодишно момче, ранил е други две деца, а след това е убил 41-годишния мъж, който се е опитал да го спре. Накрая полицията го заловила на близката железопътна линия след кратко преследване.

Шокиращото нападение разпали отново дебата за имиграцията само няколко седмици преди федералните избори в Германия на 23 февруари и разкри слабостта на политическите елити в страната. Фридрих Мерц, лидерът на опозиционния ХДС и лидер в надпреварата за канцлерския пост, ще предложи тази седмица закон, който окончателно да прекрати свободното движение през всички граници на Германия. Сама по себе си достатъчно радикална, подобна промяна би означавала края на политическата защитна стена или Brandmauer, която неговата партия е издигнала срещу крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD). Защитната стена представлява обещание на основните партии, че няма да има сътрудничество с AfD при никакви обстоятелства – нито коалиция, нито споразумение за доверие и доставки, нито съвместно законодателство на федерално ниво.

Преди това ХДС отхвърли предложението на съпредседателката на AfD Алис Вайдел да гласуват заедно за промяна в политиката за предоставяне на убежище, като се ангажира да оттегли подкрепата си за всеки закон, който ще бъде приет само с гласовете на AfD. Сега нещата са се променили. Както казва Мерц: „Вече не съм готов да се въздържам да подложа правилното нещо на гласуване в германския Бундестаг само защото неправилните хора може да се съгласят с него.“

След това Мерц отиде още по-далеч, като удвои обещанието си. Той заяви, повтаряйки думите на Доналд Тръмп, че ако бъде избран за канцлер, още в първия си ден ще издаде указ за възстановяване на граничния контрол. Германските канцлери обаче не са толкова влиятелни, колкото президентите на САЩ. Пропорционалното представителство означава, че те трябва да кооптират други партии в коалиции. А потенциалните му центристки партньори няма как да приемат подобна заповед – коалицията ще се разпадне още първия ден. И така лидерът на ХДС на практика издигна нова защитна стена – този път срещу останалите партии. Има само два сценария, при които той би могъл да въведе в действие това, което обещава: или да спечели абсолютно мнозинство, което не се прогнозира от нито едно германско социологическо проучване. Или ще си сътрудничи с AfD.

Този на пръв поглед местен дебат за имиграцията има важни последици за проекта на ЕС като цяло. Защото ако Мерц въведе отново граничен контрол, това ще сложи окончателно край на Шенгенската система за безпаспортно пътуване в ЕС – едно от значимите постижения на интеграцията, наред с еврото и единния пазар. Ако Германия възобнови паспортния контрол, за да не допусне бежанците, всички нейни непосредствени съседи и техните съседи ще трябва да направят същото, защото никой не иска да бъде блокиран с отхвърлените си бежанци. Шенген, който включва 29 европейски държави, ще се разпадне за часове. За да се реши проблемът с нелегалните имигранти, е необходима напълно функционираща европейска имиграционна политика. Това също няма шанс да се случи. И така, за ЕС това би било по-лошо от Брекзит;

То би отбелязало първата стъпка към разпадането на целия проект на ЕС.

Фридрих Мерц е импулсивен политик с много добри идеи. Той се радва на сигурна преднина в социологическите проучвания, като е силен в областта на националната сигурност и икономиката. Той е единственият високопоставен германски политик, който разбира в дълбочина, че икономическият модел на страната му е счупен. Критик на германския дигитален протекционизъм, той разбира технологиите на 21-ви век по-добре от всеки друг свой колега. Но сега никой не говори за неговите идеи за икономическа трансформация и иновации, защото всички говорят за имиграция и защитни стени.

Избирателите знаят, че при германската система на пропорционално представителство партиите могат да обещават каквото си искат, но решенията се вземат от коалициите. Те също така знаят, че Мерц почти сигурно ще влезе в коалиция с центристка партия, като социалдемократите или Зелените, нито една от които не подкрепя постоянния граничен контрол. Ако сегашните проучвания са верни, ХДС ще трябва да управлява с поне една от тях, а може би и с двете. Колкото повече са партиите, толкова по-трудни ще са коалиционните преговори и толкова по-малко от програмата си Мерц ще може да изпълни.

В политиката има моменти, когато политиците трябва да поемат големи рискове. Но този не беше един от тях: достатъчно беше да обещае преразглеждане на имиграционните политики. Когато измисляш политики набързо, хората със сигурност ще се усъмнят в искреността ти. В края на краищата само преди малко повече от седмица той заяви на предизборен митинг под бурни аплодисменти, че „една 1933 г. е достатъчна за Германия“. Това беше препратка към годината, в която Хитлер идва на власт. По същество той сравняваше AfD с нацистите. До сряда неговата защитна стена беше небостъргач на германската политика. Днес хората вече не са сигурни дали тя все още стои.

Австрия току-що ни показа колко бързо може да рухне защитната стена. Дясноцентристката Австрийска народна партия имаше такава срещу крайнодясната Партия на свободата, победител в изборите миналата година. Карл Нехамер, бившият австрийски канцлер и лидер на Народната партия, искаше да преговаря за „коалиция на губещите“ със социалдемократите и малка либерална партия. Но преговорите се провалиха, защото Нехамер, подобно на Мерц, настояваше за имиграционна политика, която беше по-строга, отколкото центристите можеха да приемат. След като преговорите се провалиха в началото на този месец, Нехамер подаде оставка и като канцлер, и като председател на партията. Сега неговата партия се съгласи да разруши защитната стена и да сформира коалиция с Партията на свободата. Нейният лидер Херберт Кикъл ще стане следващият канцлер.

Това, което се случи в Австрия, е, че се сблъскаха две конкуриращи се червени линии. Ако Мерц се окаже в ситуация, в която за съставяне на коалиция ще са му необходими и SPD, и Зелените, той няма как да осъществи имиграционната си политика. Ако, както в Австрия, преговорите в Германия също завършат без споразумение, тогава единственият жизнеспособен вариант за коалиция ще бъде ХДС да сформира коалиция с AfD или правителство на малцинството с подкрепата на AfD.

Най-вероятно високорисковата авантюра на Мерц ще завърши с това, че той ще трябва да признае грешката си и да сглоби нова центристка коалиция със същите стари партии и същите стари политики, които се провалиха в миналото. При този сценарий AfD ще се превърне в основната опозиционна партия, която има големи шансове да спечели изборите през 2029 г. Вайдел би имала добри шансове да стане следващият канцлер. И при двата сценария AfD печели.

Но тази итерация на AfD е далеч от партията, която започна преди 12 години като консервативно-либертарианска група, основана от професори по икономика, които искаха Германия да излезе от еврозоната. Днес професорите отдавна не са сред тях, изместени от националисти, включително някои, които са близки до неонацисткото движение. Самата Вайдел не е в този лагер. Но тя не е и Хавиер Милей или Елон Мъск. Партията на Вайдел, макар и популярна сред младото поколение – и сред Мъск, който се появи на митинг на AfD през уикенда, за да разкритикува мултикултурализма – подкрепя връщането на руския газ и тежката промишленост. AfD може да твърди, че разбира от нови технологии, но не е партия на иновациите.

Затова моето послание към всички либертариански консерватори е да внимават какво си пожелават. AfD е партия, която не би искала да ви приеме за свой член. Но все по-отчаяният опит да ги държиш далеч от властта е това, което се намира в основата на дисфункцията на Германия и ѝ пречи да се справи с икономическата си парализа.

Швеция, Финландия и Нидерландия нямат защитни стени. Тези държави се управляват от коалиции на дясноцентристите и крайно десните. Скоро към тях ще се присъедини и Австрия. Това е избор, който избирателите в тези страни са направили. Те ще направят и друг избор в бъдеще. Една защитна стена би ги лишила от този избор.

Ако като германски гласоподавател искате промяна в икономическата политика, в момента не съществува път за осъществяване на такава преференция. Без значение как гласувате, в крайна сметка винаги получавате една и съща хомогенизирана центристка политика. Премахването на защитната стена е единственият начин да се разкъса проваленият политически картел, който държи Германия – и ЕС – в задушаващата си хватка.

Волфганг Мюнхау е директор на Eurointelligence и колумнист на UnHerd.

Източник - UnHerd