Правителството на Трюдо отказва да оповести имената на 900 нацистки военнопрестъпници, защото се опасява, че това ще навреди на НАТО във войната между Украйна и Русия. В разрез с исканията на оцелели от Холокоста, историци и общественото мнение канадското либерално правителство потулва секретен доклад отпреди четири десетилетия, в който са посочени около 900 военнопрестъпници-нацисти, които са живели или живеят в Канада. Този скандален отказ е мотивиран от страх, разкриване самоличността на нацистите и нацистките сътрудници да не навреди на войната срещу Русия, която НАТО води в Украйна. Поддръжници на потулването на доклада оправдават действията си с борбата срещу „руската дезинформация“.

Но това е измама! Канадската държава е тази, която загърбва истината. Страхува се от разкриване на близо 80-годишната връзка на канадския империализъм с украинските фашисти, които са сътрудничели с нацистите в извършване на чудовищни престъпления – включително Холокоста, по време на войната за унищожение на Съветския съюз. Тази връзка продължава, още по-осезателна е днес, след като канадската управляващата класа тясно си сътрудничи с политико-идеологическите потомци на украинските съучастници на нацистите, както в Канада, така и в Украйна.

Действията на либералното правителство хвърлят критична светлина върху хищническите му цели, върху мотивите на канадския империализъм за подкрепа на войната и фашисткия характер на тези политически сили. Отава е предоставила над 12 млрд. долара подкрепа, включително поне 4 млрд. долара военно оборудване на фашисткия режим на Зеленски след провокираната от САЩ и НАТО през 2022 г. инвазия на Русия. Правителството на Зеленски управлява като диктатура, почита крайно десния украински националист Степан Бандера – чиито поддръжници по негово указание са участвали в Холокоста, но вкарва в затвора противници на подкрепяната от империалистите война, която вече е отнела живота на половин милион или повече украинци.

Решението да не се оповестяват имената на 900-те лица в тайното приложение към окончателния доклад на назначената от правителството комисия „Дешѐн“ за военнопрестъпниците в Канада, е взето след „консултации при закрити врати от обособена група заинтересовани страни“ през лятото и есента на миналата година (Комисията „Дешѐн“ – The Deschênes Commission, официално известна като Комисия за разследване военнопрестъпниците в Канада, бе създадена от канадското правителство през февруари 1985 г., за да разследва твърдения, че страната се е превърнала в убежище за нацистки военнопрестъпници. Оглавявана от Жюл Дешѐн – пенсиониран съдия от Върховния съд на Квебек, комисията представя доклада си през декември 1986 г., след почти двегодишни изслушвания, бел. пр.). Но според правителственото прессъобщение „заинтересовани страни“ се оказват служители от редица отдели, включително Global Affairs Canada, който координира търговията, външните работи и военните интервенции на канадския империализъм. Както и представители на крайно десния Украински канадски конгрес (УКК), който от 1946 г. насам се застъпва за нацистките колаборационисти.

Впрочем, създаденият с държавна подкрепа още през 1940 г. УКК, по време на Студената война насърчава антикомунизма и крайно десния украински национализъм. През последното десетилетие играе още по-значима роля, работейки ръка за ръка с Отава в политическата подготовка и мобилизирането на подкрепа за войната в Украйна.

През 80-те години на ХХ век УКК се бори със зъби и нокти да попречи на Комисията „Дешѐн“ да разследва присъствието на нацистки сътрудници в Канада. И правителството ги възнагради с официална роля в Комисията, където те положиха всички усилия да осуетят работата ѝ. През 1986 г. Комисията публикува преработен доклад, който е равносилен на държавно прикритие. Макар че във втората част на доклада, която се пазеше в тайна, бяха посочени 900 от най-известните нацисти и сътрудници на нацистите, в него се отричаше – като въпрос на държавна политика, че Канада системно е предоставяла убежище на нацистки военнопрестъпници и сътрудници. И се отхвърля обвинението, че хиляди от тях са намерили убежище в Канада, „като силно преувеличено“.

Ако имената на 900-те нацисти бъдат публикувани, местният империализъм ще се изправи – при това в много по-голям мащаб, пред повторение на скандала, който избухна през септември 2023 г., когато канадският парламент единодушно аплодира 96-годишния ветеран от Waffen-SS Ярослав Хунка. При това, Хунка бе аплодиран от високопоставени лица в Камарата на общините, вкл. от тогавашният началник на Генералния щаб на отбраната на Канада генерал Уейн Ейър, който се смята за крайно ляв.

През септември миналата година УКК праща циркуляр до членовете си с искане за набиране на средства за завеждане на съдебен иск срещу правителството, за да се предотврати разсекретяване на секретния анекс. Имената, съдържащи се в доклада, вероятно включват стотици украински канадци, ветерани от печално известната 14-та галицийска дивизия Waffen-SS, както и поддръжници на известните фашисти Степан Бандера и Андрей Мелник, двама съперничещи си лидери на ОУН – Организацията на украинските националисти. Много от изброените вероятно са участвали пряко в Холокоста над европейските евреи. Но оцелелите от Холокоста и техните защитници бяха изключени от тези дискусии. Библиотеката и архивите на Канада, която е натоварена със задачата да съхранява секретния доклад, може би държи в ръцете си пръчка с политически динамит, която, ако се запали, може да разтърси обществото с разкритието, че историческото сътрудничество на канадския империализъм с нацистите и фашистите продължава и днес в Украйна, където нацистки формирования като „Азов“ и „Центурия“ се сражават с канадско оръжие и обучение. Отава играе централна роля в интегрирането на тези формирования в украинската армия, която подобно на правителството изрично приема Бандера и се бори за подчиняването и разчленяването на Русия в интерес на империализма.

Канадското правителство се опитва да прикрие истинските политически мотиви зад отказа си да оповести имената на нацистките военнопрестъпници и сътрудници. Говорител на Паскал Сент-Онж – политически влиятелният министър на канадското наследство, в чийто ресор са Библиотеката и архивите на Канада, промълви, че „е наложително документите да бъдат публикувани по отговорен начин, който защитава и запазва индивидуалната, националната и международната сигурност“. Истинският смисъл на тези думички бе дешифриран от всеки, който има дори бегли познания по въпроса. Дори Globe and Mail – традиционният глас на финансовата олигархия от Бей Стрийт, озаглави репортажа си за правителственото решение така: „Отава се противопостави на публикуване имената на предполагаеми нацистки военнопрестъпници поради опасения за Украйна“.

Войната в Украйна срещу Русия е част от стремежа на международния империализъм да преразпредели света в изгода на американския, канадския и европейския капитализъм. Империалистите работят, за да прикрият класовия характер на войната си с лъжи за „демокрация“, „човешки права“ и защита на украинската „независимост“. Но идентифицирането на нацистките колаборационисти ще послужи за подкопаване на тази пропаганда. Историческата връзка на канадския империализъм с нацистките военнопрестъпници и техните украински и други източноевропейски фашистки сътрудници е добре установен факт, който никой сериозен историк не поставя под съмнение. Този факт напълно разобличава като измама всяка канадска националистическа претенция, че канадският капитализъм и неговата държава представлявали „по-мила и нежна“ алтернатива на хищната американска доларова република на юг.

Съюз с фашизма

Точно защото е толкова добре документирана, канадската държава и медиите на Истаблишмънта изразходват огромни ресурси, за да прикрият дългогодишния съюз на Отава с украинските фашисти и да обявят всеки, който повдига въпроса, за разпространяващ „руска пропаганда и дезинформация“ и поддръжник на Владимир Путин.

Този съюз – както подсказва решимостта на правителството да предотврати осветляването – далеч не е „стара история“, а днес е по-важен от всякога за интересите на канадския империализъм. Що се отнася до естеството на тези интереси, американският подстрекател на войни и фашист – сенаторът Линдзи Греъм, наскоро ги формулира в прав текст. Войната в Украйна, заяви той, е „изцяло за пари, защото Украйна седи върху минерали на стойност 1 трилион долара, които биха могли да бъдат полезни за нашата икономика“. От географска гледна точка Украйна също така е врата към значително по-големите запаси от природни богатства на Русия, заедно с възможността за военно обкръжаване на Китай. Канадският империализъм е в Украйна за своя дял в завладяването на света.

Ако имената на 900-те нацисти бъдат публикувани, канадският империализъм ще се изправи пред повторение на политическия скандал, който избухна, след като през септември 2023 г. Камарата на общините, ръководена от министър-председателя Трюдо, единодушно аплодира 96-годишния ветеран от Waffen-SS Ярослав Хунка. Хунка, който доброволно се е сражавал за Третия райх на Хитлер, беше приветстван като украински „герой, който се е сражавал с руснаците през Втората световна война“. По съвет на влиятелни поддръжници на УСС Хунка беше поканен от кабинета на министър-председателя като почетен гост в парламента, за да изслуша войнстващата реч на Зеленски.

Политика на отворени врати за нацистите

От 1947 г. – само две години след края на Втората световна война, Канада започва да приема известни нацистки военнопрестъпници и колаборационисти, за да действат като антикомунистически авангард срещу работническата класа. През 1948 г. министър-председателят Люис Сен Лоран пише в лично послание до министъра на труда, че фашистите са „хора, които са показали, че са свободни хора и са на наша страна в борбата срещу комунизма“.

900-те имена, съдържащи се в част II на доклада на комисията „Дешèн“, са на закоравели нацисти, срещу които федералното правителство е събирало доказателства преди следствието, което пък въобще не се е задействало. Но тези 900 имена са само върхът на един огромен айсберг, състоящ се от десетки хиляди повече или по-малко известни фашисти и колаборационисти от различни източноевропейски страни.

УСС се противопоставя решително на публикуване имената, защото знае, че украинските съучастници на нацистите са най-голямата група. Две хиляди или повече от членовете на 14-та галицийска дивизия Waffen SS в крайна сметка намират убежище в Канада. Дивизията е сформирана през 1943 г. по настояване на Украинския централен комитет, клон на ОУН-Мелник, който е изцяло марионетка на „генералното губернаторство“ в управляваната от нацистите Полша. В „Краковски вести“ – вестника на УСС, работи Михаил Чомяк като главен редактор, отговарящ за отношенията с нацистките му спонсори. Чомяк е дядо на Кристия Фрийланд, заместник министър-председател и министър на финансите на Канада до нейната шумна оставка миналия месец. 14-та галицийска дивизия Waffen SS е замесена в масови убийства на поляци, евреи и словашки партизани. Тя се предава на съюзниците през 1945 г., само дни след като с опит за прикриване, цинично се преименува на „Първа дивизия на Украинската национална армия“. Много от войниците на дивизията преди това са служили в колаборационистки специални полицейски батальони, които извършват Холокоста в Украйна през 1941-1942 г.

УСС поддържа лъжата, че докладът на комисията „Дешèн“ оправдава дивизията в избеления доклад от 1986 г. Комисията обаче не бе проучила доказателствата, налични по това време в Съветския съюз и Полша. Когато тези доказателства впоследствие бяха разгледани, по безспорен начин се установи, че дивизията е извършила масови убийства на поляци, евреи и словаци.

Освен това УСС настоява погрешно да се твърди, че 14-та галицийска дивизия Waffen SS не била изрично назована пред Нюрнбергския трибунал, следователно, нейните членове били невинни. Всъщност Нюрнбергският трибунал постановява, че самото членство в която и да е дивизия на Waffen-SS е престъпление само по себе си. Когато тази заблуда се разкри, УСС започва да твърди, че членовете на дивизията „не са имали избор“. Това също е откровена лъжа. Към основния доклад на Дешèн има и допълнителен доклад на историчката Alti Rodal (професор по история, основателка и съдиректор на Ukrainian Jewish Encounter и бивш съветник на Канадското правителство, бел. пр.), разкриващ, че „напливът (на украински доброволци за нацистката дивизия) е бил толкова голям, че учудил дори германците“. Когато и тази лъжа на УСС се провали, украинските националисти започнаха да се оправдават, че наемниците от Waffen SS, облечени в нацистки униформи и положили клетва да се подчиняват на Адолф Хитлер, „смятали, че се бият за Украйна“.

Комисията „Дешèн“ пренебрегна по-голяма категория украински нацистки колаборационисти, намерили убежище в Канада – членовете на бандеровското крило на ОУН и нейната Украинска въстаническа армия (УПА), която се сражава срещу Червената армия в сътрудничество с нацистите. Подобно на много от поддръжниците на Мелник, значителна част от членовете на УПА – по настояване на Бандера, преди това са се присъединили към създадената от нацистите Украинска помощна полиция, която активно подпомага SS в масовото задържане и избиване на евреи.

Главният командир на УПА и близък сътрудник на Бандера е Роман Шухевич, който се сражава в батальоните на нацисткия Schutzmannschaft, натоварени с провеждането на нацистката Vernichtungskrieg – войната за унищожаване на Съветския съюз. А УСС се опитва да омаловажи престъпленията на украинските съучастници на нацизма, като преквалифицира УПА – извършила добре документирани масови кланета на поляци и евреи, в „борци за свобода“. Включва се и лъжата, че УПА „се борила и с нацистите, и със Съветския съюз“. В действителност само 6% от жертвите на ОУН/УПА могат да бъдат приписани на сблъсъци с нацистите. Огромното мнозинство са участвали в боеве срещу Червената армия.

В доклада си Rodal подчертава, че именно свързването на евреите с болшевизма чрез нацистката амалгама „юдео-болшевизъм“ е основното идеологическо оправдание за Холокоста в Украйна. Тя цитира декларация на ОУН-Б от април 1941 г., според която „евреите в СССР представляват най-силната подкрепа за управляващия болшевишки режим и авангард на московския империализъм в Украйна“. Rodal подчертава, че „основното, а за евреите най-опустошителното сътрудничество (с нацистите) идва от организираните сектори в окупираната Украйна, като например общинските администрации, превзети от нацистки елементи и особено от украинските полувоенни и спомагателни полицейски формирования под немско командване, на които е възложена специфичната функция да подпомагат немската полиция и SS в залавянето и разстрела на евреи“. Това са социални елементи, чиито престъпления УСС и канадската държава се опитват да прикрият, избелят и политически оправдаят; за които канадската държава разгъва килимчето за добре дошли след Втората световна война, за да ги използва като инструмент на своята политика по време на Студената война; и с чиито политически потомци канадският империализъм работи в тясно сътрудничество днес.

Освен тези украински военнопрестъпници, на базата на разсекретени файлове на ЦРУ докладът на Rodal установява, че в Канада са допуснати нацистки колаборационисти и фашисти като:

- нацистки учени, които са били одобрени лично от министър-председателя Люи Сент Лоран и „министъра на всичко“ Кларънс Д. Хау, въпреки възраженията на канадски учени, работещи в следвоенна Германия. Броят на водещите нацистки учени достига 71, но никой никога не е бил идентифициран.

- висши фашисти, включително Фердинанд Дурчански и Карол Сидор – словашки фашистки водачи. Министър-председателят Сен Лоран се намесва лично, за да доведе последния в Канада.

- офицери от SS от Естония, Латвия и Литва, съучастници в убийствата на десетки хиляди евреи и партизани.

- садисти в концентрационните лагери, като печално известния Радован Чарапич, известен още като „Радон“, който впоследствие е използван от Кралската канадска конна полиция като доносник. Чарапич е печално известен като заместник-началник на концентрационния лагер „Баница“, в който са убити повече от 3800 души.

- румънски, унгарски, словашки, сръбски, хърватски и други фашистки и нацистки сътрудници, много от които впоследствие играят водеща роля в крайно десни емигрантски организации в Канада и които се ползват с покровителството на канадските правителства.

Нацистки съучастници като трудова полиция

С началото на Студената война срещу Съветския съюз канадският империализъм се обръща към украинските и други нацистки сътрудници, за да действат като трудова полиция срещу работническата класа у дома. Допуснати чрез Bulk Labour Program от 1947г. (програма на федералното правителство за „недостатъчна работна ръка“, която позволява трудоемките индустрии да приемат в Канада разселени лица от Европа, за да запълнят работните места, бел. пр.), те „налагат много здраво антикомунистическо влияние“, според изявление на либералния канадски сенатор Thomas Crerar от 1948 г. Това „влияние“ включва нападения със счупени стъкла, бухалки, юмруци и запалителни бомби срещу работници, симпатизиращи на социализма. От 1948 г. до 60-те години на ХХ век украинските нацистки колаборационисти водят терористична война срещу канадското работническо движение, заподозрени комунисти и социалисти. Социалистическите събрания са нападани и разбивани. Ораторите и участниците са жестоко пребивани.

През 1950 г. украински нацистки колаборационисти взривяват украинския Трудов дом в Торонто. Основните заподозрени за бомбения атентат впоследствие играят видни роли в канадското общество. Сред тях са професорът от Монреалския университет Дмитро Донцов и Роман Рахмани, привърженик на фашиста Степан Бандера и основател на бандеровския вестник Гомін України („Украинско ехо“, бел. пр.). Рахмани организира пропагандните предавания на информационния канал CиБиCи на украински език за СССР.

От 50-те до 80-те години на ХХ век канадската държава води кампания за политическото разпадане на СССР на малки етнодържави чрез украинската езикова служба на CиБиCи и чрез политическо спонсориране на антиболшевишкия Блок на народите, чийто основен политически защитник се оказва Джон Дифенбейкър, министър-председател от 1957 до 1963 г. Премиерите Лестър Пиърсън, Пиер Елиът Трюдо и Брайън Мълрони подкрепят украинската и източноевропейската крайна десница. След разпада на СССР през 1991 г., украинските националисти стават още по-важни за империалистическата външна политика на Канада, а връзките на интереси и асоциации между ОУК и канадската държава съответно нарастват. За канадския империализъм фашистки настроените украински националистически сили, които отглеждаше в продължение на десетилетия, изведнъж се превърнаха в оперативни активи, които да използва на място, а не само да ги насърчава политически от разстояние. Десни националисти като тийнейджърката Кристия Фрийланд активно се намесваха още в Съветска Украйна, от която бе експулсирана през 1989 г. Майка ѝ, Халина Чомяк, по-късно помага за изготвяне на постсъветската про-капиталистическа конституция на Украйна.

Канадските украински националисти обаче откриват, че фашистките им плевели отказват да поникнат в чернозема на Украйна и се налага да бъдат внимателно пресаждани и поливани. В есето си от 2015 г. „Голямата лъжа на Путин“ Фрийланд отбелязва, че „националното съзнание на Украйна е слабо“. Това „национално съзнание“ под формата на неонацистката бандеровска идеология на ОУН, основана изцяло на лъжи, трябваше да бъде насилствено поднесено на украинците в самата Украйна, които не по своя вина – отчуждени от революционната социалистическа традиция и безмилостно смазани от икономическата катастрофа в резултат на разрушаването на СССР, нямаха какво друго да консумират.

През 90-те години на миналия век в разговор с академик Майкъл Игнатиев, който по-късно оглавява федералната Либерална партия, Фрийланд още по-ясно заявява необходимостта от вкарване на крайно десен украински национализъм в политическото тяло на Украйна. Обобщавайки интервюто, което той провежда с нея, когато тя все още е млада журналистка, Игнатиев пише в книгата си „Кръв и принадлежност“: „Нормално е [казва Фрийланд] канадските украинци да мислят за себе си като за истински украинци, тези, които са запазили вярата, докато сред обикновените украинци принудата и фатализмът на комунистическата система са проникнали в костите им. Украинските канадци се завръщат „у дома“, очаквайки пламенни националисти и религиозни хора, а вместо това намират флегматични, иронични, трезви и фаталистични съветски души. Независимостта изисква нов човешки, тип, но... [тя казва, че] той ще дойде много скоро“.

Фрийланд се превръща в най-влиятелния изразител на крайно десния украински национализъм в канадската държава. Тя не е сама. Бившият директор на УСС Тарас Залуски е началник на кабинета на Бил Блеър, министър на националната отбрана. Друг бивш директор на УCC Пол Грод придружава министър-председателя Трюдо, неговия предшественик Стивън Харпър и други висши канадски служители в многобройните търговски и политически делегации в Украйна.

Както при либералните, така и при консервативните правителства, и с пълната подкрепа на Новата демократична партия и квебекските суверенисти, канадският империализъм работи през последните 30 години, за да подчини „независима“ Украйна на западния империализъм. Канада беше първата държава, която призна „независимостта“ на Украйна, когато предателската съветска бюрокрация разпусна Съветския съюз и възстанови капитализма. Отава настоява за обкръжаване на Русия от НАТО чрез включването на почти всички държави от Източна Европа, а през 2008 г. настоява пред Джордж Буш-младши да вкара Украйна в НАТО.

Както се вижда от цитираните по-горе коментари на Фрийланд, тя е работила заедно с УСС, за да популяризира в Украйна яростен антикомунистически и антируски украински национализъм – същият, който е развивала в Канада по време на Студената война. Крайно десните украински сили оглавиха организирания от САЩ и подкрепен от Канада политически преврат на Майдана през 2014 г., който свали избрания проруски президент на Украйна Виктор Янукович и доведе на власт пронатовско правителство, подкрепящо Европейския съюз. Днес, с подкрепата на Канада, крайно десните политически потомци на Бандера играят все по-голяма роля в украинската държава и армия като най-яростни поддръжници на войната с Русия.

Това е история, която канадската държава и нейните фашистки съюзници не искат работниците да знаят, защото истината би подкопала обществената подкрепа за войната. По този начин УСС и канадското правителство се опитват да заглушат всички принципни антивоенни гласове, като провеждат кампании за закриване на срещите на Международната младеж и на Студентите за социално равенство; както и да попречат на трудовите хора да гледат филми и произведения на изкуството, критикуващи войната в Украйна. В самата Украйна социалистът Богдан Сиротюк – водещ член на Младата гвардия на болшевиките-ленинисти, която агитира за обединение на украинските и руските работници с цел спиране на войната и се бори за сваляне на всички воюващи правителства, – е в затвора от близо десет месеца.

Военната кампания на канадския империализъм, а също реакционното влияние на УСС, биха били сериозно подкопани, ако канадските работници знаеха истината за съюза на Канада от Студената война с нацистките военнопрестъпници и съучастници и за това, което този съюз е породил през XXI век.

Ето защо трябва решително да се постави искането за незабавно оповестяване имената на 900-те души, които Комисията „Дешèн“ определи като нацистки военнопрестъпници, както и за пълно разкриване на всички доказателства срещу тях и всички досиета, свързани с влизането им в Канада и последващите им връзки с канадската държава.

Превод: д-р Радко Ханджиев

https://pogled.info/svetoven/pravitelstvoto-na-tryudo-otkazva-da-opovesti-imenata-na-900-natsistki-voennoprestapnitsi.178062