Днес е денят на св. Йоан Златоуст. Всички православни християни почитат паметта на един от Тримата светители – „вселенски учители” (редом с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов).

Йоан Златоуст (349-407) е сред най-значимите личности в историята на православната църква. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Теолозите го сравнявате единствено с Августин Блаженни, един от видните западните църковни писатели. „Св. Божествена Литургия”, написана от Йоан Златоуст, се извършва през цялата година, освен в дните, предвидени за Св. Василиева и Св. Преждеосвещена литургия.

Той е роден е в Антиохия Сирийска в гръцко-сирийско знатно семейство. Неговият баща – Секунд, бил военачалник, а майката му – Антуса, изповядвала християнската вяра. Младият Йоан учил в родния си град при софиста Либаний и философа Андрагафий, по-късно поел към Атина, за да изучава красноречие и философия. Покръстен бил през 369 г. и станал аскет.

Йоан се отдалечил в пустинята, прекарал четири години с други монаси и две в пълно уединение. Там написал „Слово за свещенството” по повод укорите на неговия другар – епископ Василий, за бягството на Златоуст от епископството. В него изобразил какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.

Разклатеното здраве накарало Йоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. През 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които раздавал милостиня. Обхождал ги по домовете им и виждал картините на нищета и глад в богатия град, което намирало израз в проповедите му. Произнасял ги не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден – често без предварителна подготовка. Силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко прекъсвали поучението с ръкопляскания.

През 397 г. Йоан бил избран за архиепископ на Константинопол. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Йоан Златоуст бил изведен от града с измама.

Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, той давал за бедните и построил няколко болници и приюти в Константинопол. Любовта му към страдащите, заради която той увещавал богатите да дават милостиня за тях, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението. Започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която видяла намек за личността й в Златоустовото изобличение на разкоша на константинополските жени.

През 403 г. бил съставен събор от личните врагове на Йоан (т.нар. събор под дъба), който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че „не познава гостоприемството”) и го изпратил на заточение.

Последвалото възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да го върне в Константинопол.

Дори и тогава той не променил начина си на живот и през 404 г. го сполетяло второ заточение. Прекарал две години в Кукуза, Армения, откъдето го изпратили на друго място. Той обаче починал по пътя на 14 септември 407 г. с думите: „Слава Богу за всичко!”

Йоан Златоуст оставя колосално литературно наследство – слова, трактати, писма (около 240) и проповеди. До наши дни са достигнали повече от 1900 ръкописи с негови съчинения, които са преведени на много езици. Най-пълното им издание – в 13 тома, излиза в Париж през 1718-1738 г. Сред най-значимите му творения са тълкуванията върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).

Заради изобличенията си срещу императрица Евдоксия свети Йоан бил отстранен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно заточение, за да не могат привържениците му да общуват с него. Това не пречупило духа на истинския духовен пастир и пламенен защитник на православната вяра и високата нравственост. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто заточение светецът починал на Кръстовден 407 г. в Комана и там бил погребан.

Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя духовен отец и учител. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен писател и отличен проповедник, златоустия Йоан.

И по искане на народа император Теодосий Младши, син на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на пренасянето много болни, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно множество, начело с клира и императора. Поставили ги в храма "Свети апостоли".

По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 г. Цариград бил завладян, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, но през 2004 г. папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм "Свети Георги" във Фенер.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.

Паметта му се чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари – Деня на св. Три Светители. Мощите на светеца се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул, Турция – църквата „Свети Георги“.

Народни традиции и обичаи

27 януари е празникът Златоустовден или Златоустов огън, а знаците, по които народът е гадаел, са следните:

ако прозорците в къщата са замъглени - ще стане по-топло;

ако кучето ляга на снега - ще започне виелица;

ако дърветата са покрити в слана - очаква се бързо затопляне;

ако има бели облаци в небето - очаква се студ;

ако слънцето залязва рано - трябва да се подготвите за слана.

В старите времена на този ден цялото семейство се е събирало близо до горящата печка - предците ни са вярвали, че това обещава мир и просперитет в къщата.

На църковния празник 27 януари, както и в други дни, църквата осъжда гнева, мързела, алчността, завистта и отчаянието. Не можете да отмъщавате, да отказвате помощ, да използвате неприличен език, да ругаете или да осъждате.

Според популярните народни суеверия има определени забрани за този ден. Една от тях е свързана с острите предмети - народната мъдрост съветва да внимавате при работа с остри предмети. Да се порежете в деня на Йоан Златоусте лоша поличба, която обещава проблеми.

На православния празник на 27 януари вярващите се обръщат с молитви към Йоан Златоуст, като застъпник за нас пред Господа. Вярващите се обръщат към светеца с молитви да им помогне в ученето и ограмотяването, както и да преодолеят отчаянието. Светецът се смята и за покровител на семействата.

Според народните поверия на този ден огънят има лечебна сила и ако болен седне до открит огън, със сигурност ще оздравее. Затова вечерта на 27 януари цялото семейство трябва да се събере около горящ огън.