На 2 януари православната ни църква чества Преподобни Серафим Саровски Чудотворец, св. Силвестър, папа Римски, и Свети Теоген, епископ Парийски.

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. Надарен с красива външност, бистър ум, прекрасна памет, ангелска кротост и голямо смирение той още в най-ранното си детство вдъхвал у мнозина увереността, че е избраник на Бога, убеждение, което се засилило още повече след двете чудеса, спасили необикновеното момче от неминуема смърт. Когато бил на седем години, Прохор паднал от самия връх на високата камбанария и останал невредим, а на десетата си година бил излекуван от болест чрез чудотворна икона на пресвета Богородица. Един праведен старец, казал на неговата рано овдовяла майка: „Блажена си ти, че имаш такова дете, което един ден ще стане силен застъпник пред Света Троица и горещ молитвеник за целия свят!“

Едва 19-годишен постъпва в Саровската света обител, където останал цели 54 години. Там бил постриган в монашество с ангелското име Серафим. 16 г. след встъпването си в манастира се оттеглил в отдалечена на километри отшелническа колиба, където се подвизавал 16 години - 1000 дни и нощи стоял изправен или на колене върху един гранитен камък сред гората с вдигнати нагоре ръце и молитвата, три години пребивавал в пълно безмълвие, години наред бил в доброволното затворничество. Добил духовна зрялост и прозорливост след 47 години аскетически подвиг, от края на 1825 г. той започва своето старческо служение.

Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че той наставлявал с кротки думи, с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!".

Светецът предал Богу дух на 15 януари 1833 г. На канонизацията му през 1903 г. присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със семейство си. Мощите му се пазят в Дивеевския манастир, на който той е покровител.

След отправена молба от Българския патриарх Неофит при официалното му посещение в Москва, през пролетта на 2015 г. Московският и на цяла Русия патриарх Кирил изпрати чрез Нижегородски и Арзамаския митрополит Георги, придружаван от игуменката на Дивеевския манастир, мощехранителница с частица от мощите на св. Серафим Саровски, като дар за БПЦ и православните българи. На 2 януари – празникът на светеца - 2016 г. мощехранителницата с мощи на св. Серафим, бе тържествено пренесена в патриаршеския катедрален ставропигиален храм "Св. Александър Невски", където и до днес е оставена за поклонение от вярващите.

На втори януари Православната църква отбелязва и паметта на Св. Силвестър, папа Римски. Той е заемал папския престол от 314 до 335 година.

Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен.

Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни заповедта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: "Нощес ще ти поискат душата" (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година.

Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа.

Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата "Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на "Вечния град".

Имен ден празнуват: Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Пламен и Пламена, Гopан, Гopица.