Ето наследството от "хуманитарния" кръстоносен поход на Запада за демокрация - градове, превърнати в гробища, в които са закопани суверенитетът и надеждата им. Ирак, Либия, Сирия, Югославия, Йемен - нации с богата история и процъфтяваща култура, сега са сенки на предишните си същности, превърнати в развалини и хаос.

Това не е освобождение. Това е бизнес моделът на безкрайните войни: дестабилизация, смяна на режима и план за унищожение, маскиран като свобода. Под всяка разрушена сграда се крие план за тръбопровод, ограбена хазна и икономически убийци от една империя, които се усмихват в своите заседателни зали.

Иронията? Същите тези нации са процъфтявали преди тяхната "демократизация". Ирак с неговите величествени джамии, Либия с нейното несравнимо социално благосъстояние, Сирия, люлка на цивилизацията; Югославия с нейната космополитна хармония и Йемен, прародината на устойчивостта. Всяка от тях предлагаше на хората си стабилност, инфраструктура и бъдеще, преди да станат мишена на апетита на Хегемона за контрол.

Но нека бъдем ясни: тук не става дума само за бомби и санкции. Става дума за моралния фасаден фарс "Ред, основан на правила" – където суверенните нации трябва да се преклонят пред финансовото и военно превъзходство на западните олигарси.

А когато се съпротивляват? Те биват изтрити от лицето на земята, една ненадейна ракета, под медийно затъмнение, предназначено да вкара света в съучастие.

Корпоративните медии на Лъжата? Мълчаливи съучастници, които мамят общественото мнение с приказки за "създаване на нация", като същевременно не показват нищо от опустошението. Единствената демонстрирана демокрация е тази, при която ракетите гласуват, а Big Oil, Big Tech и Big War отчитат печалбите.

Нека не се залъгваме. Истинската демокрация, която преживяха тези нации, беше "демокрацията" на ограбването на ресурси: петрол за Ирак и Либия, тръбопроводи за Сирия и контрол върху критичните търговски пътища в Йемен. Какъв по-добър начин да си осигурите "свобода" от това да изтриеш цели градове от картата и да оставиш тлеещи руини, за да управляват марионетни режими?

Но Западът не може да печели тази игра вечно. Новият ред възниква от пепелта, която са посели. Световното мнозинство помни и отказва да забрави.

"Старият свят умира, а новият свят се бори да се роди; сега е времето на чудовищата." - Антонио Грамши

Гери Нолан, The Islander News, Телеграм

Превод и редакция: Епицентър.БГ