Държавата да поема една и съща сума при инвитро процедура със собствен генетичен материал и при такава с донорска яйцеклетка или сперматозоиди. Това е справедливият подход, в случай че се стигне до решение Центърът за асистирана репродукция да подпомага и донорските процедури. Мнението е на Стефка Сарафова, председател на сдружение "Зачатие". А за да се стигне до такова решение, трябва да се проведе сериозен дебат със специалистите по репродуктивна медицина, обясни от своя страна д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.

Около 5200 инвитро процедури заплаща държавата годишно чрез Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи отнема около месец, а при одобрение семейството има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подпомагат двойки, при които има стерилитет при жената или мъжа, а също така случаите на жени с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко вида, а освен тях, се поемат разходи хормонални изследвания, ехографски прегледи, стимулация с лекарства. Важно условие е жената да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата подкрепа.

До 6000 лева поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, смята Стефка Сарафова.

"Останалото вече пациентът си го доплаща, което би било също огромно облекчение, защото сумата не е никак малка за един цикъл. Всички процедури, без значение от вида им, да си бъдат с еднакво финансиране".

През изминалите дни от фондация "Искам бебе" представиха данни, според които цената на донорската процедура излиза между 8000 и 10 000 лева. През 2023 година са направени около 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които семействата са платили сами, надхвърлят 8000. Стефка Сарафова поставя следния въпрос:

"Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – защо? Очевидно не е поради липсата на пари. Бюджетът е стигнал, дори са останали някакви средства, т.е. трябва да се промени нещо в разходването на тези средства и правилата, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вариант".

Дали донорските процедури да се включат в обхвата на дейностите по репродукция, подпомагани от държавата, е въпрос на решение след сериозно обсъждане, смята д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.

"Едно от важните неща е да се отчете каква е успеваемостта при такива процедури. Този обществен ресурс трябва да бъде насочен правилно и само ако е доказано, че има необходимост от това и че ще очакваме отлични резултати", подчерта тя.

По данни на агенция "Медицински надзор" за периода от 2021 до 2023 година все повече семейства у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца намалява, което може да е показател за промени в успеваемостта им. През 2021 година така са се родили 355 българчета, а две години по-късно – само 138.

Отчита се и тенденция донорите от чуждестранни банки да са значително повече от местните донори.

Колкото до други промени в правилата за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно увеличение на броя опити инвитро.

А директорът на Центъра за асистирана репродукция д-р Кюркчиева обясни, че отказите за отпускане на финансова помощ не са чести.

Преди дни от здравното министерство обявиха, че през тази година са похарчени около 22 и половина милиона лева за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. За догодина сметката е неясна, тъй като 2025-а ще започне с негласуван държавен бюджет.