В най-новата българска и вече буржоазна държава най-сетне политиката придоби най-важното на либералната власт: полуграмотните да оспорват властта на полуграмотните. Можем да въздъхнем най-сетне доволни и спокойни, понеже демокрацията окончателно победи и в България.

Мечтата отпреди тридесет години на борците за банани и пътувания по света като най-висшите ценности на демокрацията е постигната. България е част от Европа и по нищо не се различава от нея. Дори в много отношения я превъзхожда.

Животът става все по-труден и по-сложен, а е все по-лесно да влезеш в политиката и да управляваш държавата – и да придобиеш задължителния мащаб и апломб в говоренето и действията. Има от кого да се учиш, на кого да подражаваш и кому да демонстрираш сила, маниери, настървение и умения да взимаш онова, което ти се полага.

Либерализмът и повярвалите в него комунисти и социалисти, които управляваха преди 30 години, провъзгласиха още в зората на демокрацията, че ще обърнат пирамидата на партийното устройство, за да направят партиите действащи фигури предимно в изборите, да не бъдат класови и да се освободят от идеологиите. И успяха да го направят. Настана образцовото за демокрацията време, в което не партиите избират своя водач, а водачите избират своите партии и ги нагаждат под своята власт и готовност дълго да ги ръководят. А партии, вече като обърнати пирамиди, стоят солидно върху върховете си, а основите им стърчат в празното небе.

Ще стърчат, нали това са новите партии, които ни извеждат към новия живот.

Нашите идеолози на „края на идеологиите“ отдавна са забравили нелепите и глупави свои приказки на откриватели на нова политика, отричаща „тоталитаризма“ и комунизма, на които старателно са служили. И ето ги сега българските политически партии, борещи се за власт като „обърнати пирамиди“, поради което още са като замаяни и изгубили равновесието от необичайната позиция на своите политически убежища. Е, мина време, смениха се политиците и държавниците, но теорията за обърнатите пирамиди, в които се бяха превърнали партиите, не бе отречена и отменена.

Няма причини очевидно да бъде сторено това. В нелепия свят на политическите нелепици още една не само не е излишна, но такава като тази дори представлява идеологическа основа на партийното строителство и на политическия живот. Това е идеалното място за полуграмотните. Политическият живот поддържа тяхното самочувствие, защото е на равнището на знанията и подготовката им, развързва им ръцете и езиците за работа и публично говорене. Пред тях са широко отворените врати към лидерството и удобствата на най-високите държавни позиции.

На нас днес се падна щастието да берем плодовете на контрареволюцията от 1989 година, която ако не друго, поне увеличи прираста на политици, даде им самочувствие и ги накара да си повярват, че са незаменими, всезнайковци, отговорни. Макар че партиите на всички са несъстоятелни, изкуствени, измислени, събрани от „кол и въже“, без идеи и идеология, дори без програми.

Понеже партиите не са създавани по органичен начин, а са механично събиране на хора, призовани от известни личности, те не формират в себе си критерии за издигане на лидери, не преценяват работата на ръководствата си по нормален и обективен начин, нямат волята да потърсят сметка на не справилите се със задълженията си. Контролът от долу е почти изцяло изключен, защото и конгресите не са събори за реални решения, а се провеждат формално и само узаконяват избори и решения.

Чрез своите лидери българските партии говорят едно и също. Няма абсолютно никакви различия нито в смисъла, нито в риториката им. Защото са принтирани от един и същ файл и от един и същ принтер.

Любимата им тема е борбата с корупцията, но не защото мразят корупцията и са хора почтени, а защото тази борба им дава възможност да покажат колко груба сила е събрана в мускулите им, породена уж от принципност и непримиримост. А всъщност е демонстрация на физика, а не е принципност. Най-малкото на ум и интелигентност. Затова и нищо не постигат.

Повечето от тези лидери са юристи, но казано на битов език, са „пишман юристи“. Дори нямат достатъчна подготовка, да не говорим, че практиката им е малка поради непригодността им към професията. Теоретично са напълно неграмотни. Нали видяхме какви поправки направиха в Конституцията. Сътвореното от тях чудо трудно ще бъде поправено.

Политиците, юристи по образование, са истинска напаст за политиката и държавата. Полуграмотни в правото, те са също толкова грамотни в политиката и държавното управление.

Чуйте ги как говорят тези синковци, какъв език употребяват; вижте им поведението, маниерите, жестовете. Вижте ги как се гневят, но и как се радват. Никъде другаде не е събрана толкова примитивност и безкултурност, колкото е тя в политическите лидери.

Говоря общо и не споменавам имена, защото всички са едни и същи и няма нито едно изключение.

Ще повторя, бедата не е чак толкова в тяхната природна интелигентност и ограниченост, нито в ниската степен на образоваността им, а в характера на партиите и политическия живот, които извеждат на преден план точно такива субекти. Сякаш само те са им нужни, а другите са им непоносими.

Какво тогава да очакваме от тези, които повтарят и повтарят, че са за европейски ценности, проевропейска ориентация, за европейски настроено правителство, че ще се борят срещу корупцията и ще поставят ново начало в живота на държавата. Те дори не се чуват какво говорят и затова и не го и запомнят.

Тъжно: в българската, а и в европейската също, полуграмотни се борят срещу полуграмотни. И не само се борят политически, но и са влезли в ръкопашен бой, бият се юмруци, вадят ножове, ритат се там, където най боли. Хванали са се гуша за гуша и няма да се пуснат, докато не пролеят кръв и взаимно се унищожат. Взаимно и без пощада!

Но като се унищожат взаимно, няма да стане по-добре, защото на тяхно място веднага ще се появят други подобни на тях и май по-лоши, по-грозни, по-малко грамотни и много повече жестоки. И кой знае докога ще продължи всичкото това.

Какъв избор тогава ще направят избирателите, когато трябва да гласуват на избори? Не е ли ясно коя от двете възможности ще изберат, за да гарантират бъдещето на държавата, а и на себе си?

Но такова е времето, в което живеем!

Панко Анчев

https://24may.bg/2024/12/16/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%b8/