Държавата обмисля да увеличи капитала на Българска банка за развитие с до два милиарда лева. Парите ще се използват за кредитиране на онези фирми, които добросъвестно са декларирали свои данъчни и осигурителни задължения, но не ги внасят, защото имат ликвидни затруднения. Мярката касае едната група длъжници, за които се планира данъчна амнистия – добросъвестно декларирали, но неспособни да се разплатят.

Това са компании, които не отричат задълженията си към държавата, но тъй като не разполагат с необходимите средства и в момента търпят да им се начисляват наказателни лихви (ОЛП+10% годишно) вместо да се разплатят.

Мярката, ако се приеме, ще бъде философски справедлива, доколкото след заема към фирмата на Вълка, практически всяка фирма, която до сега не е ползвала подарък от държавната банка, има право да си поиска такъв. И дори парите няма да отидат за лично обогатяване на полулегален олигарх, а ще се влеят веднага в бюджета и ще съдействат държавата да остане коректен платец.

Стига глупости!

Да се капитализира ББР, от бюджетна гледна точка е така наречен „разход под черта“. Понеже не се дават пари срещу нещо, а се капитализира държавно предприятие, това не се осчетоводява в бюджета и не се взима предвид при изчисляване на дефицита. Има отношение само към фискалния резерв, който се понижава със сумата, с която евентуално ББР ще се капитализира.

Оттам нататък, кредитирайки длъжници на държавата, парите ще постъпват директно в бюджета и ще се осчетоводяват текущи бюджетни приходи от данъци и осигуровки. Задълженията към държавата, ще се превърнат в активи на Българска банка за развитие

Или да обобщим схемата: Фискален резерв – ББР – Фирма длъжник – НАП – Бюджет – Фискален резерв.

Чиста форма на финансов инженеринг, която цели да прехвърли проблема от публичните финанси в баланса на държавната банка и така поне дефицитът да бъде по-малък. Въпросителна остава дали банката ще си събере парите. Дали вземанията ѝ от фирмите ще са обезпечени? Какво ще е качеството на това обезпечение.

Историята помни три опита за финансов инженеринг, когато практически провалени финансови министри са опитвали да скрият реалността, или просто да направят глупост, водени от изкривената си логика.

Миналата година и в началото на тази Асен Василев реши да навърже по верига Българския енергиен холдинг и няколко негови дружества в сложна схема, която целеше хем държавата да си изтегли стотици милиони за дивидент хем енергийните дружества да не останат съвсем без ликвидност. За целта държавата трябваше да купи близо 800 милиона лева вземания на БЕХ от „Топлофикация- София“, но преди това прехвърля на БЕХ правителствено вземане от „Булгаргаз“ – с цел увеличение на капитала чрез непарична вноска (отново „разход под черта“).

Купувайки вземания за един милиард и половина от енергийните дружества, с парите, които им дава държавата, трябваше да осигури ликвидност на БЕХ, за да отпусне 728 млн. лв. в енергийния фонд. И понеже фондът подлежи на консолидация към бюджета, тези 728 милиона щяха да се окажат бюджетен приход. Такъв трябваше да е и досъбраният дивидент от 425 милиона лева. В крайна сметка – от фискалния резерв през централния бюджет, трябваше да излизат над милиард и половина лева без да се броят за разход. Осчетоводяването на дарението и дивидента щяха да докарат на бюджета изфабрикуван приход от 1.15 милиарда лева, а крайният резултат щеше да е завъртане на едни пари, които при излизането си не се броят за разход, но при връщането си се броят за приход.

Подобен финансов инженеринг опита и Симеон Дянков през 2012 година, когато предстоеше държавата да изплати последната главница по облигациите от легендарното преструктуриране на дълга, което направи Милен Велчев. Беше ясно, че България няма достатъчно свободна ликвидност за да изплати заема директно. Затова трябваше да изтегли нов и да рефинансира стария. Дянков обаче комплексирано се мереше с предшественика си Пламен Орешарски, който имаше в актива си не едно погашения със собствени средства и реши също да изфабрикува схема, приличаща на финансов инженеринг.

Идеята беше държавата да емитира специални държавни ценни книжа, от които парите да отидат за погасяване на заема. Те обаче трябваше да се изкупят приоритетно и на 100% от Сребърния фонд, чиито спестявания формират фискалния резерв. Така активите на фонда щяха да се трансформират от пари в ДЦК, ликвидността на фискалния резерв да намалее, а понеже сребърният фонд е държавен, държавата щеше да се окаже длъжник на самата себе си.

И в двата случая здравите сили сработиха е н позволиха на финансовите министри да скрият провалите и комплексите си зад схеми, които във финансовия свят евфемистично се наричат „финансов инженеринг“.

Близо до нещо смислено

Идеята ББР да финансира длъжници на правителството, които със заема да се разплащат към бюджета не решава проблеми, а само ги премества – от публичните финанси към държавна фирма, в случая банка. Тя обаче косвено адресира един по-голям проблем, който ако се разреши, има потенциал да смекчи забавянето на икономиката, което тече и дори да помогне за нейното ускорено развитие.

Компаниите, които добросъвестно декларират задълженията си, но не ги плащат, въпреки, че така се товарят и с наказателна лихва, го правят от зор, защото не са си получили вземанията от свои клиенти. В най-честия случай това са микропредприятия и малки предприятия, може би и средни компании. За тях НАП знае до една колко фактури са издали на клиентите си, защото по техния сбор се определят задълженията им по ДДС.

НАП имат софтуер, в който автоматично фирмите се подреждат по степента на тяхната надеждност.

Иска се съвсем малко техническо усилие и политическа воля да се създаде система за клиринг, при която с държавна помощ просрочени междуфирмени задължения да се прихващат. Информацията кои фирми бавят плащания, защото чакат средствата си от други, може да стане база за факторинг услуги от страна на новосъздадено държавно дружество или дъщерна институция на Българската банка за развитие.

През годините ББР плащаше и практически изкупуваше държавни и общински задължения със 7% отбив. Осигури ресурс за кредитиране на хора, загубили работата си по време на ограничителните мерки срещу коронавируса. Сега е на път да кредитира и длъжници на бюджета. Все неща, които изглеждат несвойствени за нормална банка, но които политическата класа не се свени да възложи на ББР.

Е, не е нужно ББР да стане клирингова институция и да предлага факторинг услуги. Може да бъде и напълно нова държавна структура или държавата да възложи тази дейност. Едно е сигурно – да се кредитират длъжници в просрочие, не решава никакъв проблем. Но ако така или иначе ще се предприема подобна мярка, то малко остава да се отпуши проблема с междуфирмената задлъжнялост.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

https://glasove.com/na-fokus/shemata-s-danachnata-amnistiya-prehvarlya-problema-s-byudzhetniya-defitsit-kam-bbr