Руската социалистическа революция обозначи основните посоки и движещите сили на големите явления и процеси, които предстояха да се извършат не само през ХХ век, но и в ХХІ (поне в първата му половина), за да се изчерпи онази социална енергия, която се бе натрупала в силно кондензиран вид в прехода на капитализма в империализъм. Тази енергия щеше в последствие да се раздели почти по равно и да се обособи в енергия на капитализма и енергия на социализма. Иначе щеше да избухне в непредвидими форми и щеше да нанесе повече вреди отколкото ползи.

В наше време отново се повтаря това явление, понеже все още трае противоборството между капитала и пролетариата, както и между капитализма и социализма. Защото революцията още не е приключила, а възникналата с нейната първа победа през 1917 г. социално-политическа и икономическа система не можа да се разгърне и узрее в пълна степен, за да покаже всичките си възможности и способности да изпълни възложената й от историята мисия. Тя не успя да надделее над враждебния свят, в който се роди и формира новият тип общество, личност, икономика и държава, за да устои както на външния, така и на вътрешния натиск и да приключи сметките си с капитализма. Нейната слабост бе право пропорционална на силата на капитализма.

Тази социална енергия се натрупва отново и не далеч денят, в който отново ще достигне до критичната си. И ще избухне непредвидимо и разрушително, ако не избухне социалистическата революция.

След революцията през 1917 г. капитализмът удържа на първото си толкова сериозно поражение и се възстанови, за да нанесе в края на века контрареволюционен удар и постигне успех.

Но в ХХІ век протичат събития в целия свят, водещи до видима и ускорена смяна на световните хегемони и господство на новите икономики. Те имат революционен характер и е съвсем нормално в най-скоро време да се повторят събитията отпреди почти 110 години и да се узаконят нови политически и геополитически реалности. По този начин и революцията от 1917 г. ще бъде продължена и повторена.

Дължа да уточня, че революцията от 1917 г. не бе в пълна мяра пролетарска, защото победата й не бе върху утвърдена и достатъчно силна буржоазия, а срещу разлагащото се дворянство и тепърва настаняваща се в икономическата и политическата власт буржоазна класа. Затова според мене избухна гражданска война в Русия, тъй като много сили и съсловия бяха засегнати, както и много бяха съсловията, които извършиха революцията. Руската икономика все още не бе създала своя пролетариат, камо ли той да се е осъзнал напълно, за да свали буржоазията и разруши капитализма, за да създаде социалистическа икономика и държава.

Но така или иначе, при всичките уговорки, забележки и уточнявания бе извършена социалистическа революция и тя с право бе наречена велика, защото разруши системата, която господстваше отдавна в Европа, но тепърва се раждаше в Русия. А революция от този род не може да бъде само национална и затворена в една държава. Тя е световна и разтърсва целия свят. И го променя радикално.

Ефектът й в целия свят бе впечатляващ. Светът наистина бе поразен и видоизменен!

Капитализмът бе победен в една държава, но той продължи да съществува и да се развива и усъвършенства в останалите. Дори и когато след Втората световна война се създаде световна социалистическа система, той пак бе силен, могъщ и постоянно обновяващ се. Социализмът от своя страна придобиваше сили, формираше своята военна, политическа и икономическа мощ и успя до докаже жизнеността си и правото на съществуване във войната, когато Хитлер и великите европейски сили започнаха срещу него.

Започна истинско съревнование между двете системи, което прикриваше титаничната вражда и борба на живот и смърт една с друга. Това доведе най-напред до Втората световна война, която трябваше и да оправдае правилността на пътя на капитализма в новата си империалистична форма, но и да докаже на себе си и на света, че не е изчерпан, а само преминава от едно състояние в друго. А след нея се прероди в „студена война“.

В своето самоизграждане и самоутвърждаване социализмът се основаваше на принципа на пролетарската власт. Властта бе в ръцете на пролетариата и това най-много вбесяваше идеолозите на капитализма. Те това не искаха да допуснат, а след като го допуснаха, търсеха начините, за да не продължава дълго. И то не защото пречи на икономиката и политиката, на организацията на обществото и на самата власт, а защото заразява с примера си вътрешните противници в буржоазните държави. Вече имаше пример, че антагонистичната класа може да свали управляващата и да установи нов ред. При това по-добър, по-ефикасен и по-справедлив. Но и защото отнема властта на буржоазията и по теорията на Маркс и Енгелс за диктатурата на пролетариата й взима собствеността, разрушава държавата, съдебната система и армията й, както и я ликвидира напълно дори физически.

Историята трябваше да предложи изход от това доста сложно и заплетено положение, когато в един е справедливостта и надеждата, а у другия – силата, интереса, предприемчивостта и властта над пазара и технологиите.

Изходът обаче не беше предрешен. Имаше необходимост капитализмът да продължи живота си, за да достигне по естествен път до системната си криза и естествения си край.

А социализмът?

Не беше случайно, че социализмът победи именно в Русия и то в края на Първата световна война. Така бяха завършени радикалните промени, които светът трябваше да преживее в началото на ХХ век чрез титаничната и кръвопролитна Първа световна война. Беше необходим контрапункт на тези промени, които капиталът извърши под натиска на революцията, за да укрепи положението си и за да ускори своето развитие. Историята обаче му напомни, че това не може да става безразборно и толкова нагло. Социализмът показа, че е истинската му алтернатива и тя ще се утвърждава все повече и повече.

Но Маркс и Енгелс описаха как това трябва да става, за да няма прибързаност и недовършеност на отделните етапи и процеси. В смяната на системите това е изключително важно и е задължително, защото процесите са сложни и са свързани с насилия и човешки жертви. Колкото по-строго се следва моделът, толкова по-бързо и с по-малко напрежение и насилие той се извършва, а промяната е по-трайна. Защото натрупаните изменения по еволюционен път довеждат до нещо качествено ново и необходимо. И революцията след тях е напълно логична и победоносна за дълго време след нейния край!

Социализмът в Русия, както и по-късно, след края на Втората световна война, бързаше, за да получи необходимия резултат. Той сам пренареждаше етапите и ги съкращаваше. И това го обрече на труден път и неуспех. Кризата му настъпи през 60-те години, непосредствено след смъртта на Сталин и разобличаването на т. нар. „култ към личността“. Неговите ръководители започнаха борба за власт чрез дискредитирането на Сталин. Цялото време, когато той бе начело на държавата и комунистическата партия бе обявено за престъпно, за терор и отсъствие на свобода и демокрация. Същото направиха и ръководителите на другите социалистически държави.

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век комунизмът рухна, СССР се разпадна, разпуснати бяха СИВ и Варшавския договор. Западът обяви края на т. нар. „студена война“ с негова безапелационна победа и начало на нова епоха на реставрация на капитализма.

Обаче обективният ход на историческия процес има често стойности, които са различни от тези, които му придават идеолозите и властниците. Извършената контрареволюция и реставрацията на капитализма не означава, че Западът с неговия капитализъм е победител в студената война. По видимите ефекти предимството „в резултата“ е на негова страна. Но тя толкова много го изтощи, а и по чисто обективни причини капитализма като система навлезе в тежка системна криза, заради която Европа и САЩ губят ролята си на водачи на света, а икономиките им чувствително отслабнаха, за да излязат напред тези на Китай, Русия, Индия, Виетнам и на съюза БРИКС. Духът на Октомври 1917 г. е в тези дълбоки промени, които имат революционен характер и поставят света пред нови икономически и обществени отношения. Тази система ще се осъществи още през този век.

Самият социализъм като ново обществено и икономическо устройство е близкото бъдеще на света.

Затова не бива да подминаваме датата 7 ноември, на която се чества Великата октомврийска социалистическа революция. Революцията трябва да се помни и нейният опит старателно да се изучава. Той и сега е полезен и носи в себе си много важни политически и управленски уроци.

Но ще бъде още по-полезен за бъдещата история на социализма: с успехите, но най-вече с грешките.

Панко Анчев

https://24may.bg/2024/11/06/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8e%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%82-1917-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0%d1%87/